Решение по дело №758/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260661
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20211100900758
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№.......................

 

Гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на трети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

 

 с участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 758 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 17, § 1 вр. чл. 23, § 1 и чл. 27, § 1, вр. чл. 34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, вр. чл. 71 от Закона за автомобилните превози, за осъждане на ответниците, в режим на солидарна отговорност,в качеството им на превозвачи,  да платят сумата от 21 947,50 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от повреждане на стоки/товар при техния превоз съгласно договор за извършване на вътреобщностен по релация България-Франция превоз и международна товарителница от 22.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.04.2021г. до окончателното плащане. При условията на евентуално отхвърляне на исковете въз основа на превозния договор, ищецът претендира ответника Н.Г.**ООД да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените вреди, в качеството си на спедитор и поради неизпълнение на задълженията си да предупреди ищеца за неподходящата опаковка, да спази указанията на ищеца относно пътя, посоката и начина на превоза, както и да упражни правата на ищеца спрямо превозвача.

Ищецът твърди, че, като продавач, в изпълнение на договор за покупко-продажба, сключен със „С.Л.“ ООД, Франция, като купувач, за елементи за заграждения с конкретни размери съгласно фактури № ********** и № **********, издадени на 22.05.2020г. от „Д.М.“ ЕООД на обща стойност 42 299 евро, е следвало да достави посочените във фактурите стоки на купувача във Франция. Във фактурите са описани следните стоки: стълбове галванизирани и боядисани NPGV: 105 бр.; стълбове галванизирани и боядисани ZPR: 215 бр.; накрайници за стълбове боядисани NPGV: 210 бр.; накрайници за стълбове боядисани ZPR: 215 бр.; кръстачи боядисани ZPR: 150 бр.; кръстачи боядисани NPGV: 60 бр.; тръби за стълбове боядисани JDF: 110 бр.; релси 3 м: 10 бр.; релси 2 м.: 10 бр. В тази връзка, като товародател, е сключил с „Н.Г.8.“ ЕООД, като превозвач, договор за извършване на вътреобщностен по релация България-Франция превоз при следните условия: дата на товарене: 22.05.2020г. след обяд; адрес на товарене: гр. Стара Загора, ул. „*****, товар: 9 метра на под; 17 тона метални каси и профили странично товарене; вид товар: метални изделия / необезопасен; дата на разтоварване: 28.05.2020г.; адрес на разтоварване: F-26300, Rue col des Limouches, CHATEAUNEUF SUR ISERE; договорено навло: 4250 лв. без ДДС; платец: „Д.М.“ ЕООД; начин на плащане: 15 календарни дни след доставка срещу фактура на „Н.Г.8.“ ЕООД, рег. № на международния автомобил: допълнително. Твърди ответникът „Н.Г.8.“ ЕООД да е превъзложил превоза на ответника „А.И.Т.“ ЕООД. На 22.05.2020 г. след обяд, на посочения в договора адрес на товарене, стоките, описани във фактури № ********** и № ********** с общо тегло: 17 287 кг. са предадени за превоз от „Д.М.“ ЕООД на превозвача „А.И.Т.“ ЕООД, който на 22.05.2020г. в гр. Стара Загора е издал международна товарителница, в която е описан товара по вид и количество, изпращача, получателя, фактурите и превозните средства: ***** и ***** като в товарителницата нямало забележки на превозвача относно опаковката на товара. На 27.05.2020г. при пристигане на товара на площадката за разтоварване на получателя във Франция се установява, че палетите са се преобърнали в ремаркето на товарния автомобил и товарът е пристигнал силно повреден, което е отбелязано от получателя върху товарителницата; получателят е информирал товародателя за повредата като последният се е обърнал към ответника „Н.Г.8.“ ЕООД, който пък се обръща към отбелязания в международната товарителница превозвач „А.И.Т.“ ЕООД, на когото ищецът твърди да е превъзложил превоза. На 08.06.2020г. представители на застрахователя на превозвача „А.И.Т.“ ЕООД – DP SURVEY GROUP N.V., офис Антверпен, са извършили проверка на товара, за резултатът, от който е изготвен доклад от 11.09.2020г., съгласно който са констатирани следните повреди: 80% от 105 бр. стълбове/галванизирани NPGV са надраскани; 150 бр. стълбове/галванизирани ZPR са надраскани; около 15 бр. от общо 110 бр. тръби за стълб JDF са повредени; около 80 % от накрайници за стълб NPGV (210 бр.) са повредени от драскотини, като за установяване на всички повреди е необходимо сортиране на стоките. Твърди, че получателят на товара е извършил сортиране на стоките и, след установяване на всички повредени стоки, е поискал от товародателя да ремонтира/пребоядиса повредените стоки, а именно: 79 бр. стълбове NPGV; 213 бр. стълбове ZPR; 174 бр. накрайници на стълбове NPGV. Ищецът още твърди, че според доклада на представителя на застрахователя, след приемане на товара на 22.05.2020г. превозвачът „А.И.Т.“ ЕООД е извършил на 23.05.2020г. смяна на влекача, посочен в първоначалната товарителница като влекач с рег. № ***** е заменен с влекач с рег. № ***** (отбелязан като превозно средство в отрязъка на товарителницата със забележките на получателя на стоката), като в своя склад е натоварил и две други партиди на ремаркето, без да е ясно имало ли е претоварване на стоките от страна на превозвача. Освен това, в доклада е констатирано, че част от превозните елементи: тръби за стълб JDF и накрайници за стълбове, боядисани NPGV са преопаковани по време на транспортирането, тъй като част от тях са поставени върху дървен палет с оранжева фиксирана лента на превозвача. В доклада са посочени две причини за повредата: 1/ неподходящо палетизиране и опаковане на частите – при подреждането на елементите на пратката едни върху други в ремаркето, товарът е станал нестабилен, изместил се е и е настъпило срутване, като опаковката „Douffine” (фолирана полиетиленова пяна) се е разкъсала и елементите са получили надрасквания, и 2/ неефективно подреждане / блокиране на палетите в ремаркето – имало е празни пространства между товарите и поради вибрациите в ремаркето по време на международното транспортиране, палетите са се срутили. Ремонтът на повредените при превоза стоки е извършен във Франция и е в размер на 21 947 евро без ДДС, която сума е удържана от получателя на товара от продажната цена на стоките в общ размер на 42 299 евро. С е-мейл от 05.11.2020г. ищецът е отправил покана до ответника „Н.Г.8.“ ЕООД за заплащане на причинените му имуществени вреди в размер на 21 947 евро без ДДС, провел е и кореспонденция и с „А.И.Т.“ ЕООД, но до момента сумата не е платена. Твърди, че превозвачът Н.Г.8. ЕООД и последващите превозвачи, с които си е послужил за извършване на превоза, отговарят солидарно за причинените вреди.

Ответникът «А.И.Т. ЕООД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че със заявка от 22.05.2020 г. „А.Л.“ ЕООД, в качеството на спедитор, му е възложил, в качеството на превозвач, международен автомобилен превоз на товар по релация България-Франция, композиция, рег. № *****/*****. Твърди да е уговорил изрично с „А.Л.“ ЕООД влекач с рег. № ***** да бъде сменен с влекач с рег. с рег. № *****без да се извършва претоварване на стоката. На 22.05.2020 г. влекач с рег. № ***** и полуремарке с рег. № ***** са пристигнали на товарния адрес в гр. Стара Загора, където представители на ищеца са натоварили и укрепили процесната стока. Съгласно предварителна уговорка между „А.Л.“ ЕООД и «А.И.Т. ЕООД, при пристигане на композицията на втория товарен адрес (гр. Пловдив, ул. „*****) превозвачът е извършил смяна на влекача на композицията с влекач с рег. № *****, като претоварването на стоката в друго полуремарке не е извършвано. На 27.05.2020 г. композицията е пристигнала на разтоварвания адрес във Франция като при разтоварването се установява, че е частично увредена, за което получателят „С.Л.“ ООД е вписал забележка в товарителницата. Твърди да е уведомил за констатираните щети застрахователния брокер по сключената застраховка „Отговорност на превозвача“ – АОН Р.С.(AON R.S.) Амстердам. На 08.06.2020 г. в присъствието на представител на превозвача и неговите застрахователи е извършена проверка по случая от назначен комисар по авариите, за резултатът от който е изготвен доклад от 11.09.2020 г., съдържащ подробно описание на обстоятелствата по процесната щета. Съгласно доклада заключението на аварийния комисар е за отхвърляне на всякаква претенция за покриване на щети, тъй като причината за тях е несъобразяването на палетизирането и опаковането на елементите с естеството на товара, както и недостататъчното закрепване на товарите за избягване разместването на стоките. Твърди да не са налице предпоставките за солидарна отговорност на ответниците, тъй като ответниците «Н.Г.8. ЕООД и «А.Л. ЕООД предоставят само спедиторски услуги, a само ответникът «А.И.Т. ЕООД осъществява по занятие международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение и тези обстоятелства са били известни на ищеца към момента на възлагане на услугата на ответника «Н.Г.8. ЕООД. Твърди, че характер на договор за превоз има само договора, сключен между «А.И.Т. ЕООД и «А.Л. ЕООД, а договорът, сключен между ищеца и ответника „Н.Г.8.“ ЕООД е с характер на договор за спедиция. При условията на евентуалност, твърди, че не отговаря за причинените вреди, тъй като причините за настъпилите повреди на стоките са несъответствие на палетизирането и опаковката: стоките, представляващи галванизирани стълбове – POTEAU NPGV с дължина 4,67 м. и POTEAU ZPR с дължина 3,60 м. са били привързани с три пластмасови ленти като товарите са поставени върху стари европалети 80х120 см. (1/3 от общата дължина на товара) само с една пластмасова лента, която е била недостатъчна за удържането на товара; стоките POTEAU NPGV и POTEAU ZPR са били частично опаковани с Douffline (фолирана полиетиленова пяна), в резултат на което, при подреждане на елементите на пратката едни върху други в прицепа, товарът е станал нестабилен, изместил се е и е настъпило срутване, като фолираната полиетиленова пяна се е разкъсала и елементите са получили надраскване. Освен това, въпреки закрепването с ленти, е имало празни пространства между товарите и поради вибрациите в прицепа при международното транспортиране, е станало възможно срутването на палетите. Твърди, че са налице основания за освобождаване на отговорността му, тъй като както неподходящата опаковка, така и неправилното натоварване и укрепване на товара не могат да бъдат вменени във вина на превозвача, а отговорност за настъпилите вреди има ищеца, тъй като същият не е предал товара в подходяща за транспортирането му опаковка, респ. не е осигурил правилното разполагане и закрепване на стоката чрез захващащи приспособления; позовава се на чл. 373, ал. 1 ТЗ и чл. 17, ал. 4, б. б и в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Оспорва да е бил длъжен да посочи, че товарът е в неподходяща опакова, тъй като задължението на шофьора се свежда до външен преглед на стоката, което в конкретния случай е извършено. Освен това, твърди, че причинените щети са в размер на 13 500 евро без ДДС и следователно – че претенцията е завишена по размер.

Ответникът «А.Л. ЕООД оспорва исковете по основание и размер. Твърденията и възраженията, които прави, са идентични с изложените от ответника «А.И.Т. ЕООД.

Ответникът „Н.Г.8.“ ЕООД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че на 19.05.2020 г. е сключил с ищеца спедиционен договор, обективиран в заявка – договор ONG 1142 от 19.05.2020 г. като изрично оспорва това да е договор за превоз и да е имал качеството на превозвач по договора. Твърди, че на 22.05.2020 г. на адрес за товарене гр. Стара Загора, ул. „*****, товар от стоки, описани във фактури № ********** и № ********** с общо тегло 17 287 кг. са предадени за превоз от ищеца на превозвача „А.И.Т.“ ЕООД за получател „С.Л.“ ООД. Твърди, че в международната товарителница не се съдържат забележки относно опаковката и товара на стоките, но, че целият товар е опакован и натоварен неправилно от изпращача; позовава се на чл. 11 от Конвенцията за международен автомобилен превоз, съгласно която твърди, че ищецът, а не ответникът – спедитор е отговорен за правилното опаковане и товарене на стоките. Твърди, че липсата на забележки в международната товарителница създава само оборима презумпция, че опаковката и товара са били подходящи, но не и необорима такава. Твърди, че след 27.05.2020 г. между ищеца, получателя на товара, ответника „Н.Г.8.“ ЕООД и ответника „А.И.Т.“ ЕООД е водена кореспонденция относно повреди на товара; твърди, че на ищеца е предложено да бъде извършен превоз на повредените стоки от Франция до България и обратно до Франция, за да бъдат ремонтирани в България, което ищецът е отказал; че ищецът сам е допринесъл за твърдените вреди, защото е избрал ремонтиране във Франция на много по-високи цени, отколкото ремонтирането на стоките в България. Оспорва твърденията за това колко от вещите са били повредени и до каква степен. Твърди, че при превоза са увредени стълбове за ограда, оспорва действителната пазарната стойност пребоядисване на увредените елементи да е 21 947 евро без ДДС като счита, че е много по-малка. Позовава се на чл. 25, параграф 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз, препращащ към параграф 1 на чл. 23, съгласно който твърди, че когато правозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, т.е. в България. Оспорва ищецът да е платил на получателя на товара („С.Л.“ ООД) или на ищеца да е удържана сумата 21 947,50 евро за ремонт/пребоядисване на повредените стоки. Оспорва настъпилите вреди да са тези, установени от последващо сортиране и твърди, че настъпилите вреди са установените от застрахователя. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба, че е сключил с ответника „Н.Г.8.“ ЕООД договор за международен автомобилен превоз на стоки; оспорва да е сключвал спедиционен договор с ответника „Н.Г.8.“ ЕООД и в тази връзка твърди, че ответникът „Н.Г.8.“ ЕООД не е имал правата по чл. 363 ТЗ, както и, че „А.Л.“ ЕООД не е имало качеството на следващ спедитор. Твърди, че видно от справка в ТРРЮЛНЦ предметът на дейност и на тримата ответници включва осъществяване на международен транспорт. Твърди, че за валидността на договора за превоз на стоки не е необходимо наличието на лиценз за осъществяване на транспортна дейност. Твърди, че водачът на превозните средства не е оказал необходимото съдействие при натоварването на процесните стоки, тъй като, въпреки изричната молба от ищеца, е отказал да отвори ремаркето от двете странични страни, за да може стоките да се натоварят с мотокар от двете странични страни, а е отворил само едната странична страна на ремаркето и поради това, процесната стока е натоварена от ищеца странично само от едната страна на ремаркето, за което е използван мотокар. След натоварването на процесните стоки в гр. Стара Загора, в склада на „А.Л.“ ЕООД *** е извършено донатоварване на ремаркето с товари, предназначени за други двама получатели с адреси, различни от тези на получателя на процесните стоки, като влекач с рег. № *****, посочен в процесната товарителница е сменен в гр. Пловдив с влекач с рег. № ***** и ремарке с рег. рег. № ***** продължава с влекач с рег. № *****. В тази връзка твърди, че повредата на процесните стоки не се дължи на поведението на ищеца, а на ответниците. Твърди също, че донатоварените допълнително в гр. Пловдив две партиди товари са предадени от „А.И.Т.“ ЕООД на техните получатели преди предаването на процесните стоки, тъй като при пристигане на превозните средства на площадката на получателя на процесните стоки във Франция в ремаркето не са открити други пратки, освен пратката с процесните стоки и в тази връзка твърди, че при предаването и разтоварването на донатоварените допълнително в гр. Пловдив две партиди товари е оказано външно механично въздействие върху процесните стоки, а ако се е налагало пренареждане на процесните стоки поради освобождаване на празни пространства в ремаркето след предаване на донатоварените стоки, то също е следвало да бъде извършено от превозвача. Твърди, че не е имал информация кога, къде и с какви стоки ще бъде донатоварено ремаркето/прицепа, както и кога и на кого ще бъдат предадени допълнително натоварените стоки, включително не е имал информация, че ще бъде извършена смяна на отбелязания в първоначалната товарителница влекач. Позовава се на разпоредбите на чл. 29, параграф 1 и 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки като твърди, че съгласно тези разпоредби превозвачът няма право да се позовава на разпоредбите, предвиждащи отпадане на отговорността му или които прехвърлят тежестта на доказване, ако щетата произтича от измама от негова страна или грешка, които според закона на сезирания съд се приравнявали на измама. Това се прилагало и, когато измамата или грешката са дело на служители на превозвача, или на всякакви други лица, към услугите на които е прибягнал, във връзка с изпълнение ма превоза, когато тези лица са действали при изпълнение на своите функции. Оспорва твърдението, че размерът на щетите е 13500 евро и твърди, че видно от доклада на аварийния комисар оценката в размер на около 13500 евро е предварителна и обхваща само част от повредената стока, като окончателна оценка можело да се направи след разопаковане, проверка и сортиране на всички стоки; след разопаковане, проверка и сортиране на всички стоки са установени повреди на по-голямо количество стоки в общ размер на 21 947,50 евро.

В допълнителния отговор ответникът „Н.Г.8.“ ЕООД поддържа отговора.

В допълнителния отговор ответникът «А.И.Т. ЕООД поддържа отговора. Оспорва наведеното от ищеца твърдение за неоказано съдействие от страна на водача при товарене и укрепване на процесната стока; стоката е била разположена по цялата ширина на полуремаркето и твърди да е оказал пълно съдействие при натоварване на стоката. Оспорва твърдението, че стоката е била претоварвана, пренареждана и преопакована по време на транспортирането. Твърди, че през целия период на движение композицията е управлявана от един водач и предвид това, че товарът се състои от тежки метални конструкции (17 287 тона) е било технически невъзможно да се преопакова от един човек. Оспорва твърденията, че смяната на влекач с рег. № ***** с влекач с рег. № *****, донатоварването на полуремаркето със стока на други двама клиенти, респ. последвалото предаване и разтоварване на донатоварените допълнително партиди товари, е оказало влияние за настъпване на процесната щета, тъй като е създало вибрации, респ. повдигане или други физически действия по отношение на ремаркето с натоварените стоки. Твърди, че в заявката за превоз ищецът не е поставял изискване стоката да бъде самостоятелно транспортирана, не е посочена и забрана за смяна на влекачите. Подобни условия за превоза не са посочени и в заявките на „Н.г.8.“ ЕООД и „А.Л.“ ЕООД. Навежда доводи, че тъй като товарът се състои от група стоки („групаж“) ищецът е бил длъжен да укрепи стоката и да осигуря подходяща за превоза опаковка. Твърди, че смяната на влекачите, натоварването и разтоварването на останалите партиди стоки не са в състояние да окажат такова въздействие върху процесната стока, че да я увредят  Претендира разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение.

В допълнителния отговор ответникът „А.Л.“ ЕООД поддържа отговора. Твърденията, възраженията и доказателствените искания, които прави, са идентични с изложените от ответника «А.И.Т. ЕООД. Претендира разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже сключването с ответника «Н.Г.8. ЕООД на договор за извършване на международен превоз на стоки с твърдяното съдържание, твърденията си, че стоките са били претоварвани/разтоварвани след първоначалното им натоварване в гр.Стара Загора, настъпилото по време на изпълнение на превоза увреждане на товара в причинна връзка с което са настъпили в неговия патримониум вреди върху превозваните стоки, както и размера на същите вреди.

В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, че вредите са пряка и непосредствена последица от неподходяща опаковка и укрепване на товара, извършени от ищеца.

Не са спорни между страните следните обстоятелства: че процесния товар е следвало да бъде натоварен в гр. Стара Загора, ул. „***** и превозен до адрес във Франция (F-26300, Rue col des Limouches, CHATEAUNEUF SUR ISERE) с получател „С.Л.“ ООД; че на 22.05.2020 г. влекач с рег. № ***** и полуремарке с рег. № ***** са пристигнали на товарния адрес в гр. Стара Загора, товарът е предаден от ищеца на «А.И.Т. ЕООД като представители на ищеца са натоварили и укрепили товара; на 27.05.2020 г. композицията е пристигнала на разтоварвания адрес във Франция с друг влекач, различен от този при натоварването,  като при разтоварването се установява, че  част от металните елементи са е частично увредени; че след натоварването на стоките на ищеца в композицията са натоварени и други стоки.

Първият спорен въпрос между страните е относно характеристиките на правоотношението между ищеца и ответниците, които застъпват тезата, че Н.Г.8. ЕООД и А.Л. ЕООД имат качеството на спедитори в отношенията си с ищеца, докато превозвач е единствено А.И.Т. ЕООД, който реално е извършил транспортирането на стоките.

Възраженията на ответниците са неоснователни, тъй като характерът на правоотношенията не следва от фактически извършените от страните действия, а от постигнатото помежду им съгласие относно съдържанието на насрещните престации.  Договорите за спедиция и превоз се различават именно по съдържанието на престацията на изпълнителя, която в единият случай се изразява в организирането и сключването на договор за превоз от името на спедитора, но за сметка на възложителя и срещу заплащане на спедиционно възнаграждение, наред с разноските по превоза, докато при договора за превоз задължението на изпълнителя е за резултата – транспортирането на конкретен товар по определен маршрут и предаването му на получателя.

В случая от представената заявка – договор, изходяща от ищеца и адресирана до Н.Г.8. ЕООД се установява, че е възложено именно извършването на транспорт, чрез израза „моля да ни бъде извършен вътреобщностен транспорт“ , като са посочени време и място на натоварване и получаване, вида на товара, както и размера на превозното възнаграждение /навло/. Заявката – договор е подписана от ищеца, а от разменената електронна кореспонденция се установява, че съдържанието й и документът са изготвени и предложени от ответника Н.Г.8. ЕООД. Никоя от уговорките в този договор не дава основание за тълкуването му в смисъл, че е възложено сключването на договор от името на Н.Г.8. ЕООД и заплащане на спедиционно възнаграждение, а не на превозно такова.

По същия начини последващите заявки от Н.Г.8. ЕООД до А.Л. ЕООД  и от А.Л. ЕООД към АИТ Интернешънъл ЕООД са именно за възлагане на превоз на същия товар, като е уговаряно заплащането на превозно възнаграждение и следователно се касае правоотношение по договор за превоз, извършен от последващи превозвачи, като обстоятелството, че фактически само единият от тримата ответници е извършил транспорта от началния до крайния пункт не опровергава този извод, тъй като изрично ТЗ  и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки / СМР/ допускат превозът да се извърши изцяло или отчасти чрез друг превозвач. Без правно значение относно характеристиките на правоотношенията е и обстоятелството дали и кой/кои от ответниците разполагат с лиценз за извършване на превози на товари, тъй като няма пречка превозът да се извърши от /чрез друг превозвач, а и липсата на лиценз е относима към пораждане на отговорност за нарушение/престъпление и виновното неизпълнение на договора, а не към неговия вид.

Следователно ответниците носят отговорност спрямо ищеца за изпълнение на възложения превоз на товар със заявката -договор, сключена с ответника Н.Г.8. ЕООД, която отговорност е солидарна по силата на чл.34 от Конвенцията.

Не е спорно, че при пристигане на товара на адреса на получателя, част от металните профили са били увредени, а именно надраскани, с което покритието им е било компрометирано, като страните спорят относно обема на вредите, както и дали ответниците, в качеството им на превозвачи отговорят за тези вреди.

Във връзка с установяване на вредите и начина на настъпването им по делото са събрани писмени и гласни доказателствени средства, като е изслушана и експертиза за остойностяване.

Като свидетели са разпитани Х.Г.и С.П., които са присъствали на натоварването на стоките, в качеството си на служители на дружеството изпращач М.К., свидетелят С.А., който е управлявал автомобилната композиция при натоварване на стоките в гр.Стара Загора, свидетелят В.Д., който е възприел факти относно товара и допълнителното натоварване на композицията в гр. Пловдив, преди потеглянето й за Франция, както и свидетелят В.Б., който е управлявал превозното средство от склада на А.Т.И. ЕООД до Франция и разтоварния пункт.

Съгласно представените по делото заявки- договор превозът е възложен от ищеца при условията на групажен транспорт, а именно заедно с други товари по направлението, при следните условия:“ 9 метра на под, 17 тона, метални каси и профили стр.товарене“, като от заявката на ответника А.Л. ЕООД към ответника А.Т.И. ЕООД се установява, че за Франция групажът включва още две пратки, освен тази на ищеца, с посочени други два пункта на разтоварване.

От показанията на свидетелите П.,Г., Г.и А.се установява, че товарът, чиито превоз е възложен от ищеца, е натоварен в гр. Стара Загора, в склада на М.К. ООД от служителите на изпращача, като дългите профили са били пакетирани на „пачки“, свързани с пластмасова лента, пристегната с машинка, след което „пачките“ с профили са били прикрепени към дървени европалети, с по-малка дължина от тази на профилите, като прикрепването към палетите е също с лента. Профилите като са били и стречирани/опаковани с фолио, както и с хартия, хоризонтално между редовете им. Товарът е включвал и къси профили, опаковани и подредени на палети. Натоварването е извършено странично откъм лявата /страната на шофьора/ странична част на ремаркето с мотокар, като първо са натоварени профилите от вътрешната част /дясната/ на ремаркето, след което тези от външната му/отворената за натоварване, лява/ част, като са били подредени палета на платформата на камиона и върху тях други във височина, като показанията на свидетелите са противоречиви в частта относно това колко от палетата са били на пода на платформата / 2 или 3/ и колко са били редовете във височина /3 или 4 реда/. В задната част на платформата до задните врати на камиона са натоварени палетата с къси метални профили, част от товара на ищеца.

Съдът не възприема за достоверни показанията на свидетеля С.А., който сочи, че ремаркето е отворено и от двете страни, като товарът на ищеца е бил поставен върху други товари, които вече са се намирали в камиона по цялата платформа, тъй като тези показания са в явно противоречие с показанията на свидетелите П., Г., Г. и Д.– първите трима са присъствали на натоварването, като свидетелят Г. е осъществил лично товаренето на профилите с мотокар, а свидетелят Д.е възприел местонахождението на товара в композицията при пристигането й в склада на превозвача в гр.Пловдив, където са разтоварени част от стоките, а ремаркето е донатоварено с други два товара с различно местополучаване във Франция.

            От показанията на всички свидетели се установява, че след подреждането на товара с дългите профили в ремаркето, те са били допълнително укрепени от шофьора с колани към самото ремарке, като всички свидетели съобщават, че при натоварването /П., Г., А.и Г./, при пристигането в склада в Пловдив и потеглянето на композицията оттам / Д.и Б./, а и по време на пътуването до крайния пункт / Б./, товарът е стоял на място в ремаркето и е изглеждал стабилен. От показанията на свидетеля Б. и от представения от страните окончателен доклад от проверката, изготвен във Франция, за която проверка се установява да са били поканени представители на всички страни, се установява, че при пристигането на камиона с товара на адреса на получателя и при започване на разтоварването, когато шофьорът /свидетелят Б./ започнал да откопчава коланите, които укрепват допълнително товара за самото ремарке, е станало ясно, че металните профили вече не са захванати в пачки, поради скъсване на пластмасовите ленти, с които са били пакетирани, а са свободни и започват да се разпръсват. Разтоварването на профилите във височина е извършено ръчно, тъй като поради разваляне пакетите / пачките/ не е било възможно свалянето им с мотокар, а  профилите на долните редове са привързвани на място на платформата към дървените европалети, за да се разтоварят. Съответно покритието на част от елементите /дългите профили/ е било компрометирано поради надраскването им едни в други, като късите профили, които са били натоварени най-отзад в ремаркето нямат повреди.

            При тези факти съдът намира, че настъпилите повреди по част от елементите от товара се дължат на обстоятелството, че поради тежестта си и натоварването им във височина част от профилите са разкъсали свързващата ги пластмасова лента, с която са били разделени на пакети / „пачки“/, с което са се освободили за свободно движение един спрямо друг и са предизвикали триене помежду си и разместване на купчината, в която са били подредени, което е довело до надраскване на триещите се повърхности, включително от дървените европалети, които са били с различна дължина от тази на профилите и без присъщата на метала гладкост на повърхността.

            Доколкото обаче пакетирането, натоварването и подреждането на товара е извършено от изпращача, който е лице, посочено от ищеца, то на основание чл.17, т.4, б.“в“ от Конвенцията превозвачът следва да се счита освободен от отговорност.

            Неоснователни са възраженията на ищеца относно поведение на шофьора при натоварването на профилите, което да е допринесло за настъпване на вредите. На първо място ищецът изрично се е възложил извършването на превоза при условията на групаж на 9 м. платформа и при странично товарене, което според свидетеля Г.е било и единственото възможно за товарене на рампа, поради което и възраженията му от коя страна е отворен камиона и дали са били натоварени други стоки по никакъв начин не сочат сами по себе си неизпълнение на задълженията на превозвача по договора за превоз, още повече, че причината за повредите очевидно и без специални знания е натоварването на профилите във височина, която не е съобразена с тежестта на товара и произтичащите от обичайните при автомобилен превоз вибрации механични сили, но което натоварване не се дължи на причина, за която превозвача отговаря.

            На следващо място профилите са били опаковани по начин, който от външна страна не изисква отправянето на забележки, тъй като свидетелите, доведени от ищеца, а и останалите свидетели, съобщават, че пакетите с профили били добре опаковани и по обичайния за този вид товари начин, като сам ищецът поддържа тази теза.

            Не се доказват и твърденията на ищеца, че е извършвано претоварване, като по делото не се оспорва, а се установява и от писмените и гласните доказателства, че е сменен само влекачът на композицията, като товарът е пристигнал във Франция във същото ремарке, в което е натоварен в началния пункт. Факти относно претоварване на място в ремаркето не се доказват, като ищецът се позовава единствено на показанията на свидетеля А., които са недостоверни, тъй като противоречат на останалите гласни доказателства, включително на показанията на доведените от самия ищец трима свидетели. Що се отнася до смяната на влекача, тя по никакъв начин фактически не може да предизвика одраскване на товара или разместването му.

            По изложените съображения предявените искове за обезщетение за вреди на товара, настъпили по време на превоза  са неоснователни и следва да се отхвърлят, като с оглед извода относно характера на правоотношението между ищеца и ответника Н.Г.8. ЕООД неоснователни са и евентуалните искове, които се основават на договор за спедиция, какъвто не се установява да е сключван.

            Право на разноски при този изход от спора имат ответниците, които са ги претендирали. На ответника Н.Г.**ООД следва да се присъдят разноски в размер на 3950 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, на ответника А.Л. ЕООД следва да се присъди сумата от 1817,77 лв. за адвокатско възнаграждение, а на ответника А.И.Т. ЕООД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

            Така мотивиран, съдът

 

            Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.М. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.Г.8. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, А.Л. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** А и А.И.Т. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 17, § 1 вр. чл. 23, § 1 и чл. 27, § 1, вр. чл. 34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, вр. чл. 71 от Закона за автомобилните превози, за осъждане на ответниците, в режим на солидарна отговорност,в качеството им на превозвачи,  да платят сумата от 21 947,50 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от повреждане на стоки/товар при техния превоз съгласно договор за извършване на вътреобщностен по релация България-Франция превоз и международна товарителница от 22.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.04.2021г. до окончателното плащане, както и предявения при условията на евентуално отхвърляне на исковете въз основа на превозния договор иск срещу Н.Г.8. ЕООД за осъждане за сумата от  21 947,50 евро, представляваща обезщетение за причинените вреди, в качеството си на спедитор и поради неизпълнение на задълженията си да предупреди ищеца за неподходящата опаковка, да спази указанията на ищеца относно пътя, посоката и начина на превоза, както и да упражни правата на ищеца спрямо превозвача.

ОСЪЖДА Д.М. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на  Н.Г.8. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3950 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.

ОСЪЖДА Д.М. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Л. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** А на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1817,77 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.М. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.И.Т. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК сумата от 300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                    СЪДИЯ: