Р Е Ш Е Н И Е
№ 404/08.04.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 02.03.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Михаела Радева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 369 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "Б. У. Ш." ООД, ЕИК ..., срещу Наказателно постановление № 02-0002769/14.01.2020 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, вр. чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ и чл. 270, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. Николова, която оспорва жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
По повод на извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на "Б. У. Ш." ООД, служителите на Инспекцията по труда в гр. Бургас установили, че "Б. У. Ш." ООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, начислил, но към 01.10.2019 г. не е изплатил трудовото възнаграждение за месец август 2019 г. за положения труд на работника В. А. А., в размер на 544.08 лева, работил като "работник риболов" в стопанисвания от дружеството обект: Цех за преработка на миди, находящ се в гр. Ч. Съгласно вътрешните правила за организацията на работната заплата, трудовото възнаграждение за месец август 2019 г. следвало да бъде изплатено до 30.09.2019 г. Работодателят изпълнил задължението си и изплатил възнаграждението за месец август 2019 г. през януари 2020 г.
С оглед на установеното, на 29.11.2019 г. свиделката Д. Р. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение, в който описаното нарушение е квалифицирано по чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ и чл. 270, ал. 3 от КТ.
При тази фактическа обстановка на 14.01.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 2 от КТ и чл. 270, ал. 3 от КТ, му е наложена имуществена санкция от 1500 лв. АНО преценил, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, защото нарушението не е било отстранено веднага след откриването му.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира
изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган, а акта за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН – при проверка на документите на 16.09.2019 г. и на 22.11.2019 г. е установено нарушението, а АУАН е издаден на 29.11.2019 г. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма. Изрично в АУАН и НП е посочено, че обектът, на който работникът е полагал труд се намира в гр. Ч., както и че дружеството е следвало да изплати заплатата до 30.09.2019 г., но към 01.10.2019 г. все още не го е сторило, т. е. посочени са както крайният срок за извършване на дължимото действие, така и моментът, към който деянието е довършено, а именно първият ден след изтичане на срока. В този смисъл съдът счита, че в двата процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото на извършване на нарушението – т. е. мястото на полагане на труд, където се е дължало и изплащане на заплатата, така и датата на осъществяването му. Посочени са и всички други съставомерни признаци на вмененото нарушение – за кой месец се е дължало трудово възнаграждение, на кого и в какъв размер, до кога е следвало да се изплати и реално от кога работодателят е изпаднал в забава – т. е. кога реално е осъществил деянието.
В обобщение,
настоящият състав счита, че в случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Това, че не е посочено точното
качество на свидетеля по акта е ирелевантно, доколкото се касае за нарушение
установено по документи, при което актът може законосъобразно да се издаде и
при отсъствие на свидетели.
Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към месец август 2019 г. между дружеството-жалбоподател и работника В. А. А. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което той се е задължил да престира своя труд като "работник риболов" в стопанисвания от дружеството цех за преработка на миди в гр. Ч., срещу което жалбоподателят се е задължил да изплаща трудово възнаграждение.
В хода на проверката работодателят не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че е изплатено дължимото възнаграждение към 01.10.2019 г.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Начинът, по който трябва да се изплати трудовото възнаграждение е посочен в чл. 270, ал. 3 от КТ – лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника трудовото му възнаграждение се превежда в банка. В случая не се установява трудовото възнаграждение на работника за месец август 2019 г. да е изплатено своевременно до края на месец септември, следващ полагането на труда по един от изброените начини. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В конкретния случай дружеството е извършило вмененото му нарушение, доколкото не е изплатило в срок начисленото трудово възнаграждение на своя работник.
Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя, че това неизпълнение в срок не може да се окачестви като административно нарушение. В случая работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ, и за нарушенияето на която разпоредба му е ангажирана и отговорността съобразно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ. А относно възможността работникът да търси правата си по гражданскоправен ред, съдът намира, че това е съвсем отделна, самостоятелна възможност за работника, и не влияе и не е от значение за търсенето на административнонаказателна отговорност от дружеството за допуснатото от него административно нарушение. Гражданската и административнонаказателната отговорност подлежат на кумулация и наличието на едната не изключва носенето на другата, т. к. двете преследват различна цел – едната има репарационен характер /имуществената или още наречена гражданска/, а другата – чисто санкционен, превъзпитателен такъв /административнонаказателната/, като наличието на финансови затруднения за работодателя не е обстоятелство, което е в състояние да го оправдае за извършеното противоправно деяние и да бъде изключена втората. Описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт и възпроизведено в атакуваното наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява състава на административно нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ от обективна страна. И тъй като се касае за юридическо лице не стои въпроса с изследване на субективна страна, т. е. наличие на виновно поведение. В този смисъл е Решение № 90/23.01.2018 г. по к. н. а. х. д. № 3454/17 г. на АдмС-Бургас, Решение № 773/27.04.2017 г. по к. н. а. х. д. № 632/17 г. на АдмС-Бургас.
С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че има извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал фактите.
На последно място съдът счита, че правилно в случая АНО е отказал да приложи разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Видно от горната фактология, нарушението е отстранено едва през месец януари 2020 г., т.е. с три месеца забавяне и когато НП вече е било издадено. При това положение не може да се приеме, че нарушението е отстранено веднага след установяването му и отговорността правилно е ангажирана по основния състав на чл. 414, ал.1 КТ. В случая АНО е наложил минималния възможен размер на имуществената санкция, която е 1500 лева, поради което и не може да се обсъжда вариант за допълнителното намаляване на санкцията от съда.
По изложените в жалбата съображения, че извършеното представлява маловажен случай, съдът намира следното. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 2 от КТ, като по делото не се събраха доказателства за липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и съобразявайки фактическите данни по делото, съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 93, т. 9 НК във вр. с чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП вр. чл. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002769/14.01.2020 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, вр. чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ и чл. 270, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя "Б. У. Ш." ООД, ЕИК ..., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Б. У. Ш.” ООД, ЕИК: ..., да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.