Решение по дело №81/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ...Д.М., като пълномощник на директора Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /НТУ към АПИ/ – гр. София, срещу Решение № 614/ 20.12.2023 г. по АНД 1465/ 2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № BG25042023/1000/Р8-1260 от 07.09.2023 г., издадено от директора на НТУ към АПИ, с което на С.Д.И. с ЕГН **********, адрес ***, за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание същата законова норма, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лв. и АПИ е осъдена да заплати на С.И., разноски по делото пред ВТРС, в размер на 480,00 лева.

Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Развива подробни доводи за валидност, процесуална и материалноправна законосъобразност на наказателното постановление, издадено при безспорна установеност от обективна страна на санкционираното деяние и доказано авторството на нарушението. Счита, че съдът неправилно е приел наличието на неяснота в описанието на нарушението и неправилна правна квалификация на деянието, както и недоказаност на същото от субективна страна. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на ВТРС и разреши спора по същество като потвърди наказателното постановление, издадено на С.Д.И.. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си ...М., поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания.

Ответникът по касационната жалба С.Д.И. ***, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и изпраща представител. В писмен отговор, чрез пълномощника си по делото ... Н.В. ***, заявява, че оспорва жалбата. Счита, че решението на ВТРС е правилно и законосъобразно, и не страда от сочените от касатора пороци. Намира за правилни изводите на съда относно допуснато при издаването на отмененото НП, съществено нарушение на процесуални правила. Развива и подробни доводи по същество за недоказаност на извършено съставомерно деяние от обективна и субективна страна, тъй като управляваното от него ППС е оборудвано с бордово устройство за подаване на тол декларация, а от АНО не е установена причината за неподаването на такава и възможността въпросното неподаване да се дължи на виновно поведение на водача. На последно място развива доводи, че в случая е налице несъразмерност на наложената санкция спрямо дължимата такса, в противоречие с практиката на СЕС, даваща тълкуване на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., предвид размера на незаплатената тол такса и многократно надвишаващия го такъв на наложената санкция. С тези доводи ответникът моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни изводите на районния съд за незаконосъобразност на НП, издадено от директора на НТУ към АПИ, поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила и недоказаност на санкционираното деяние. Счита обжалваното решение за постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на закона. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, от районния съд е установена следната фактическа обстановка:

На дата 25.04.2023 г., в 14:10 часа на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево в направление излизане от територията на Република България, е пристигнало пътно превозно средство влекач „Скания Р 440 ЛА“ с peг. № ***, с обща техническа допустима масимална маса - над 12 тона, 5 оси, собственост на „Елена логистика“ ЕООД с ЕИК *********, управлявано от С.Д.И.. При извършена проверка от инспектори в Териториална дирекция Бургас при на Агенция „Митнизци“, е било установено, че за посоченото ППС е засечено движение на дата 04.04.2023 г., в 05:45 часа, при гр. Килифарево, по път 55, км. 5+140, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Движението на посочените дата и час е установено чрез техническо устройство № 20981, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на посочения пътен участък. За същото е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система, с номер на нарушението F946AC861EAC2CF9E053011F160AFA25. Констатирано е, че за движението на ППС „Скания Р 440 ЛА“ с peг. № *** на 04.04.2023 г., в 05:45 часа по посочения пътен участък, не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, чрез закупуването на маршрутна карта или чрез подаването на валидна тол декларация.

При така констатираното от участвал в проверката инспектор в „ТД Бургас“ при АМ към АПИ, на водача С.Д.И. е съставен АУАН № BG25042023/1000/Р8-1260 от 25.04.2023 г., за извършено на дата 04.04.2023 г., в 05:45 часа, нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като последният е вписал „съгласен съм“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са подадени писмени възражения. Въз основа на констатациите в АУАН, след изискване и получаване от „Елена логистика“ ЕООД, на данни за водача, който е управлявал автомобила на релевантната дата, от директора на Национално тол управление към АПИ е издадено Наказателно постановление № BG25042023/1000/Р8-1260 от 07.09.2023 г., с което на С.Д.И. за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на основание същата законова норма, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лева. Наказателното постановление е връчено на С.И. на дата 15.09.2023 г., жалбата срещу него пред РС – Велико Търново е подадена чрез АНО, на дата 26.09.2023 година. Пред районния съд санкционираното лице е оспорило от фактическа страна извършването на нарушението за което е наказано. В тази връзка е представило договор между собственика на процесното ППС „Елена логистика“ ЕООД и „Интелигентни трафик системи“ АД – гр. София от дата 21.02.2020 г., за предоставяне на услуги за електронно събиране на такси на база изминато разстояние и на база време. Съгласно чл. 2 от този договор, е уговорено предоставянето на услуги за електронно събиране на пътни такси за срока на договора и срока на ползване на бордоото устройство, включено в договора. Видно от чл. 3 на бордовите устройства са били доставени на собственика превозните средства и не е било спорно, че са монтирани на същите. В хода на съдебното следствие районният съд е приобщил документите от административната преписка, посочения договор и доказателства за компетентността на актосъставителя и АНО, изслушал е и показанията на свидетелите В.М./актосъставител/ и Н. Д., участвала при извършването на проверката на 25.04.2023 година. Въз основа на установените чрез тях обстоятелства и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за основателност на подадената пред него жалба. Той е приел наличието на съответната материална компетентност у актосъставителя и АНО, но е преценил че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Приел е, че в АУАН и НП неправилно е посочена нарушената материално правна норма, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а словесното описание на нарушенето поржда неяснота коя от хипотезите на чл. 179, ал. За от ЗДвП е приета за установена. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел и че санкционираното деяние не е бизспорно установено от субективна страна. Така мотивиран, районният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, като е присъдил разноски в полза на жалбоподателя във въззивното производство.

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно.

Обратно на бланкетно направените твърдения в касационната жалба, при постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила и делото е попълнено с необходимия доказателствен материал, касаещ релевантните факти. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните относими доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведените открити заседания са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Решението на районния съд е постановено в съответствие с разпоредбите на закона.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена съответно с чл. 189е, ал. 1, вр с чл. 167, ал. 3б от ЗДвП и чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП, което се установява от приложените Заповед № ЗАМ-1434/ 32-263874 от 08.08.2022 г. на директора на АМ и заповеди с № ЧР-СП-НТУ-149/ 25.05.2023 г. и № РД-11-740/ 07.06.2023 г. на председателя на УС на АПИ.

Обосновани обаче са изводите на съда относно неспазване при издаването на НП на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочена материалноправната норма, чието нарушаване се претендира като основание за наложеното административно наказание. Изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не са въведени произволно, а имат за цел да определят от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение, а от друга да обезпечат извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. В тази връзка настоящият състав не възприема тезата на касатора, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция, доколкото задължението за водача за предварително закупуване на маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или за изпълнение на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, е въведено с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, а не с посочената от актосъставителя и АНО санкционна норма. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. И докато непосочването в АУАН на нарушената законова разпоредба може да бъде санирано от наказващия орган, липсата на този реквизит в наказателното постановление представлява съществен порок, тъй като ограничава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност. Съответни на съдържанието на АУАН и НП са и изводите на съда за неясно словесно описание на деянието, от което не може да се установи коя от хипотезите на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е приета за осъществена от актосъставителя и АНА – дали че водачът не е закупил маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или че не е изпълнил задълженията си за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса. По този начин е създадено допълнително затруднение както пред санкционираното лице при олганизиране на защитата му по фактите, така и пред съда при извършването на контрол за законосъобразност на обжалваното пред него НП.

Обосновани са и изводите на районния съд за недоказаност на извършеното от С.Д.И. деяние от субективна страна. В хода на делото е било установено, че при движението на управляваното от касатора ППС на дата 04.04.2023 г. по път № 55, км. 5+140, пътен участък при гр. Килифарево, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не е била закупена маршрутна карта за този участък и не са били изпълнени съответните задължения за установяване на изминато разстояние и заплащане на дължима тол такса.

Пред съда обаче са представни доказателства, че управляваният от С.И. автомобил е снабден с бордово устроийство, което генерира съответните необходими за таксуването данни, а удържането на таксата става автоматично чрез електронно събиране на пътни такси, за което има сключен договор. При претендирано нормално функциониране в процесния участък на поддържаната от АПИ електронна система за събиране на тол такси, представените пред съда доказателства сочат на налично на автомобила бордово устройство, което евентуално не е функционирало на датата на нарушението,, а и на други дати през месец април 2023 г., за които също са издадени АУАН. Съгласно чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, ако ППС има монтирано устройство за целите на подаване на декларирани тол данни, което не функционира, и ако при извършена на място проверка от контролните органи се установи, че неподаването на декларирани тол данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на посоченото устройство, наказание по ал. 3а не се налага, ако е спазена процедурата за уведомяване на АПИ за преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци от пътя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП. Съгласно чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /по-надолу Наредбата/, в случай че дадено бордово устройство преустанови подаването на данни, съответният собственик или ползвател на пътното превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, а доставчикът на услугата следва в срок един час от получаването на уведомлението да включи съответното бордово устройство в списъка на невалидните бордови устройства, като осигури отразяването на тази промяна в Електронната система за събиране на тол такси.

При така цитираната нормативна уредба и коментираните по-горе факти, наказващият орган е следвало да проведе съответната процедура, като на първо място извърши проверка на място относно причините монтираното бордово устройство да не подаде тол данни на конкретната дата и ако установи, че това не се дължи на умишлена намеса във функционирането му – да извърши проверка относно изпълнението на процедурата по чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата. В случая АНО не е изпълнил посочените си задължения. В тази връзка следва да се съобрази и че в случая водачът на ППС не е страна по договора, нито лице, което участва в коментираната процедура, съответно няма безпрепятствен достъп до изброените доказателства, а възможността да ги представи пред наказващия орган или пред съда зависи изцяло от волята на трети лица. От друга страна, съществува и възможността собственикът на ППС да е изпълнил задълженията си по чл. 13, ал. 6 от Наредбата, а еветуално неуведомяване на АПИ да се дължи на бездействие на доставчика на услуги за електронно таксуване на пътни такси. Така или иначе, при данни за няколкократно неподаване на тол данни от бордното устройство на едно и също ППС в близък времеви интервал, добросъвестното упражняване правомощията на АНО изисква извършването проверка за наличието на обстоятелствата по чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, освобождаващи водача на ППС от административнонаказателната му отговорност по алинея 3а от същата норма. В тази връзка наказващият орган е следвало да отчете и възможността водачът, и превозвачът да са узнали, че устройството не функционира едва с уведомяването им от служителите на АМ и съставянето на АУАН /три на брой/, съответно процедурата по уведомяване на АПИ по чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата, да е започната и проведена след съставянето на АУАН. Неизвършването от административнонаказващия орган на обсъжданите проверки представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице и в крайна сметка е довело до налагането на наказание без да са изяснени обстоятелства от решаващо значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на ППС.

Обосновани са изводите на съда, че не е доказано от субективна страна административното нарушение, за което е санкциониран ответника по касационната жалба. В случая наличните по делото доказателства не установяват умишлено деяние на водача на ППС, нито такова извършено по непредпазливост. В тази насока решаващият състав на ВТРС е изложил подробни съображения относно приложимостта на чл. 14 от НК, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и е ненужно да бъдат преповтаряни.

Предвид всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, визирани в жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани.

Основателно е искането на ответника за присъждане на разноските направени в настоящото производство, в размер на 480,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 23.01.2024 година. Направеното от касатора възражение за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно, доколкото то съответства на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 614 от 20.12.2023 г., постановено по АНД № 1465 от 2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр. София, район „Красно село“, бул. „Македония“ № 3, да заплати на С.Д.И. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото пред настоящата инстанция, в размер на 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева.

.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: