Присъда по дело №834/2022 на Районен съд - Добрич

М О Т И В И
към Присъда № 39/21.11.2022 г. по НОХД № 834 по описа на Добричкия
районен съд за 2022 г.

На 04.08.2022 г. Районна прокуратура – Д. е внесла за разглеждане в
Добричкия районен съд обвинителен акт по бързо производство № 550/2022
г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Д., по който на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция срещу С. Д. И. ЕГН
********** за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.
343б, ал. 3 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на
26.07.2022 г. в град Д., по бул. „...“ подсъдимият е управлявал моторно
превозно средство - ...“ с peг. № ... след употреба на наркотични вещества -
амфетамин („АМР“), метамфетамин („МЕТ“) и марихуана („ТНС“-
тетрахидроканабинол, марихуана, канабис, коноп).
Преди даване ход на съдебното следствие защитникът на подсъдимия на
основание чл. 370 от НПК e изразил желание за предварително изслушване на
страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият е заявил, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение е посочил, че процедурата е
допустима и не възразява производството да протече по реда на Глава 27 от
НПК.
В хода на съдебното производство, съдът, като е намерил, че са налице
условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 361, вр. чл. 252, ал. 1 и чл.
370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от
06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц. П., е
допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие, като след
изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя
от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира при
определяне и индивидуализация на наказанието съдът да приложи
разпоредбите на чл. 58а от НК по отношение на наказанието „лишаване от
свобода“, като след редуциране на наказанието с 1/3 да наложи наказание
„лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, както и наказание „глоба“ в размер на 1 000
лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една
1

година.
По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане на
минимално наказание, което след редукцията на чл. 58а НК да бъде
определено от вида „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, което да
бъде отложено с изпитателен срок от три години, кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ да не бъде налагано на основание чл. 55, ал. 3 от НК.
Защитникът пледира също при съобразяване разпоредбата на чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия да не бъде осъден
на „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
определен срок, тъй като същият е бил неправоспособен водач на МПС към
момента на извършване на деянието. Защитава се тезата, че „съответното“
СУМПС е това, което е „валидно“ за категорията на управляваното МПС и е в
срока на административната му валидност. От водачите на МПС се изисква
не само да са правоспособни, но и да имат валидни по срок ...ства за
управление на МПС. Обвиняемият не е отговарял на второто изискване, с
което е осъществил състава на административното нарушение по чл. 150а
ЗДвП. След това е цитира съдебна практика в подкрепа на правния си извод.
По пренията подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от
защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият изразява съжаление за
извършеното и моли съда да му наложи минимално наказание.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подс. С. Д. И. е правоспособен водач на МПС за категории „В“ и „АМ“
с налични 39 контролни точки, като последното му СУМПС е било със срок
на валидност до 20.02.2016 г., след което подсъдимият не е предприемал
действия по подмяна на шофьорската си книжка.
На 26.07.2022 г. подсъдимият И. управлявал лек ... с рег. № .... Около
11:00 часа по бул. „...”, бил спрян за проверка от К. М. М. и Д. Б. А. и ... на
Първо РУ на МВР – гр. Д. При проверката у ... възникнало съмнение, че
водачът може да е употребил наркотични вещества и било поискано
съдействие от М. А.М. – в СПП при ОДМВР Добрич.
... отвели подс. И. до сградата на ОД на МВР – Д., където той бил
изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с инвентарен №
ARME-0036, като устройството отчело положителен резултат за употреба на
наркотични вещества - амфетамин („АМР“), метамфетамин („МЕТ“) и
тетрахидроканабинол („ТНС“, марихуана, канабис, коноп).
Подсъдимият не оспорил изрично резултата от извършената му
проверка с техническото средство и не дал кръвна проба в „Спешно
отделение” при МБАЛ - Добрич за изследване. Отказът му бил документиран
в Протокол № 204 от 26.07.2022 г., 12.40 часа (л. 7 по делото), след което му
2

бил издаден Акт за установяване на административно нарушение серия АД,
бл. № 215954 /л. 5/, а от Началника на СПП при ОДМВР Д. била издадена
ЗПАМ № 22-0851-000287/26.07.2002 г. с правно основание чл. 171, т. 1, б. Б
ЗДвП /л. 11/, с която временно било отнето СУМПС на И. до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена
на подс. И. същия ден и няма данни да е била обжалвана.
Съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, амфетаминът, метамфетаминът и марихуаната са включени в
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2: „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Докладна записка от
26.07.2022 г.; АУАН серия AД № 215954/26.07.2022 г.; Талон за изследване
№ 072878/26.07.2022 г.; Протокола за медицинско изследвани и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози № 204/26.07.2022 г.; Дрегер Дръг Тест 5000 S/N: ARME –
0036, Тест №188/26.07.2022 г.; Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 26.07.2022 г.; Докладна
записка с рег. № 851р-3211/27.07.2022 г.; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0851-000287/26.07.2022 г.;
Справка за нарушител водач – 5 л.; Постановление за привличане на обвиняем
от 27.07.2022 г.; Протокол за разпит на обвиняем С. Д. И. от 27.07.2022 г.;
Справка за съдимост с рег. № 8268/27.07.2022 г.; Справка от УИС на
Прокуратурата на Р България с рег. № 2602/27.07.2022 г.; Докладна записка с
рег. № 283р-8877/28.07.2022 г.; Характеристични данни за лицето С. Д. И. от
28.07.2022 г.; Справка за регистрации на лице в ЦПР от 01.08.2022 г.- 3 л.;
Протокол за разпит на ... К. М. М. от 26.07.2022 г.; Протокол за разпит на ... Д.
Б. А. от 26.07.2022 г.; Протокол за разпит на ... М. А. М. от 27.07.2022 г.;
Заверен препис на протокол от 16.06.2017 г. – 2 л.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият С. Д. И.от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 26.07.2022
г. в град Д., по бул. „....“ управлявал моторно превозно средство - ....“ с peг. №
.... след употреба на наркотични вещества - амфетамин („АМР“),
метамфетамин („МЕТ“) и марихуана („ТНС“- тетрахидроканабинол,
марихуана, канабис, коноп).
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е двуактно
престъпление и обхваща две отделни прояви – на употреба на наркотични
3

вещества и управляване на моторно превозно средство, които свързани в едно
съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Обективираните в АУАН от 26.07.2022 г., бл. № 215954 данни, както и
гласните доказателства, включващи обясненията на подсъдимия и
показанията на ...ите, сочат по безспорен начин времето и мястото на
извършване на процесното деяние.
Гласните доказателства са безусловни, че именно подсъдимият е
управлявал посоченото моторно превозно средство.
Също така, видно от доказателствата по делото, на подсъдимия е бил
издаден Талон за изследване № 072878 /л. 6/, но той се е възползвал от
правото си да не даде кръв за химическо изследване, което е било
удостоверено с цитирания по-горе Протокол за медицинско изследване.
Отказът обаче не влияе върху достоверността на показанията на техническото
средство. Още повече, че по делото няма никакво съмнение относно
достоверността на резултата от пробата с техническото средство.
При това положение и с оглед отказа на подсъдимия да даде кръв за
химическо изследване, от правно значение са единствено показанията на
техническото средство за установяване на употреба на наркотични вещества.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която
в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в
определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване,
употребата на упойващо вещество от водача се установява въз основа на
показанията на техническото средство.
Резултатът от техническото средство, неоспорен и приет по самия
подсъдим сочи, че същият на инкриминираната дата е управлявал моторното
превозно средство след употреба на наркотични вещества. Следва да се
отбележи, че надлежният ред за установяване на наркотични вещества в
кръвта на подсъдимия е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за
движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.
Деянието е извършено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, а именно липса на предходни осъждания с оглед настъпила
спрямо дееца реабилитация по силата на Закона и липса на други дела на
производство, но и наличие на лоши характеристични данни, както и на
4

множество извършвани в миналото нарушения по ЗДвП, за които е бил
санкционира по административен ред.
Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на
инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от
И. престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Фразата
„висока степен на обществена опасност на деянието” обаче е твърде слаба,
когато става въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления,
за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-
тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления, макар и
косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните
престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка.
Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема
управлението на моторно превозно средство, след като е употребил алкохол
или наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните последици от
алкохолното опиване или въздействието на наркотичните вещества, при
осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите
с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и
пешеходци. Ето защо съдът намира, че деянието се отличава с висока степен
на обществена опасност.
За пълнота на изложението, съдебният състав намира за нужно да
отбележи, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не би
могла да намери приложение, по следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две
възможни хипотези, при което извършеното, макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е
престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е
общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
В настоящия случай, от една страна, за разлика от разпоредбата на ал. 1
от чл. 343б от НК, ал. 3 от същата норма не инкриминира изричен праг на
насищане на кръвта, след който деянието от нарушение се превръща в
престъпление. От друга, за разлика от състава по чл. 354а, ал. 5 от НК,
приложимата в казуса разпоредба не предвижда и окачествяването на отделни
случаи на това престъпление като маловажни. Единствено възможният извод
в тази връзка е, че управлението на моторно превозно средство след употреба
на наркотични вещества само по себе си е достатъчно общественоопасно, за
да бъде провъзгласено от законодателя за престъпление. Както вече бе
посочено се касае за формално деяние, което по презумпция поставя в
опасност живота, здравето и имуществото на участниците в движението и на
други лица. От значение в случая са не количеството и оказаното от
наркотичното вещество въздействие, а самата му употреба при управление на
моторно превозно средство. Водачът – подс. И., си е позволил след употреба
на забранено вещество да управлява моторно превозно средство в рамките на
5

града. Тези обстоятелства категорично изключват възможността деянието да
бъде определено като малозначително и поради това неопасно за обществото,
респективно съществувалата за околните реална и непосредствена заплаха да
бъде окачествявана като явно незначителна.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че И. съдейства за разкриване на обективната истина, както на
съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се отчете
като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
престъплението и неговия извършител.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че подсъдимият съдейства за разкриване на обективната истина,
както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се
отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
престъплението и неговия извършител.
В санкцията на правната норма на чл. 343б, ал. 3 от НК, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК,
съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от
него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и с оглед смекчаващите
отговорността обстоятелства, изложени по-горе, съдът определи наказание
„лишаване от свобода“ в предвидения от закона минимум в размер на една
година, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на наказателния
6

кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с
една трета и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок
от осем месеца.
Съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла
да намери приложение, т. е., наказанието на подсъдимия не би могло да се
индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
От правната теория е известно, че обществената опасност на дееца, на
първо място се проявява в самото деяние, но и съществува отделно като
личностова характеристика на дееца, което също влиза в предмета на
доказване в наказателния процес – личен статус, семейно положение,
обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място –
съдебното минало.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта
на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – осем месеца „лишаване от свобода“, както и с оглед
обстоятелството, че към датата на извършване на вмененото му престъпление
подсъдимият не е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от
общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от
законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият да
7

изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца.
На основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът възложи възпитателната работа в
срока на условното осъждане спрямо подсъдимия на съответния районен
инспектор по местоживеене.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
Такива бяха мотивите на съда и при определяне размера на
кумулативно предвиденото наказание глоба към минимума от предвидения в
санкционната норма на чл. 343б, ал. 3 НК размер.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 5, вр. чл. 37, ал. 1, т. 4 от
НК, регламентираща забрана за приложение на чл. 58, ал. 1 от НК спрямо
наказанието „глоба“, на основание чл. 54, ал. 1 от НК съдът определи глобата
в размер на 500 лева, като прие, че същото се явява относимо и справедливо
спрямо тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на
дееца.
По отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
съдът съобрази, че подс. И. е правоспособен водач на МПС и няма пречка
такова наказание да му бъде наложено.
Съгласно Решение № 281/22.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 292/2009 г., II
н. о., с докладчик С.С, изтеклият срок на валидност на СУМПС не прави
водача неправоспособен, тъй като той няма за последица загубване на
придобитата правоспособност, а е основание за подмяна на ...ството.
Съгласно Решение № 3790 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. №
471/2018 г., VII о., докладчик съдията К. А., с изтичане на срока на валидност
на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на
изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити
(Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на
съответната категория МПС.
В настоящия случай съгласно чл. 15, ал. 2 Наредба № I-157 от 1.10.2002
г. подс. И. може във всеки един момент да представи документите, посочени
в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. и да установи
наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за
управление на МПС от съответната категория и да подмени изтеклото
СУПМС и да получи ново. В чл. 51, ал. 8 от Закона за българските документи
за самоличност пък е предвидена дори ускорена услуга до три работни дни от
8

приемането на заявлението в случаите на подмяна на ...ство за управление на
моторно превозно средство при вече изтекъл срок на валидност, какъвто се
явява и настоящият случай.
Ето защо съдът прие, че подс. И. е правоспособен водач на МПС и
следва да бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за определен срок, в рамките на предвидения от закона.
По отношение на този срок и при преценяване на всички доказателства
по делото, имащи значение за тази преценка /наличие на три вида упойващи
вещества в кръвта му и наличие на нарушения на правилата за движение по
пътищата/, съдът намира, че същият този срок следва да се определи в
рамките на осем месеца, предвид и чл. 58а, ал. 5 от НК.
Този срок съдът намира за съобразен и с материалния закон – чл. 49, ал.
2 от НК. Съгласното визирана норма и обвързващата императивна съдебна
практика – ПП 1/1983 г. и ТР 61/1980 г. ОСНК, и двете на ВС на Република
България, размерът на наказанието лишаването от права не може да бъде по-
малък от този на наложеното заедно с него наказание лишаване от свобода.
Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
С Присъдата си, съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. Дръг тест, след влизане в сила на присъдата да бъде
унищожено по надлежния ред.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

25.11.2022 г.

Районен съдия:
/Галя Митева/

9

Номер на акта:	39
Дата:	21 ноември 2022 г.
Съдия:	Галя Иванова Митева

Дело:	20223230200834
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 август 2022 г.

Присъда по дело №834/2022 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите