РЕШЕНИЕ
№ 801
гр. Пловдив, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря П. Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501931 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Р. П. Г.,ЕГН-********** от гр. ***,чрез
процесуалния му представител адв.Д. Р. против решение № 1078/30.03.2022г.,постановено
по гр.д.№ 13914/2021г.по описа на ПдРС,2-ри бр.с.в частта му,с която се определя
местоживеенето на детето М.Р. Г.,ЕГН-********** при майката К. Х. А.,ЕГН-********** на
адрес *** и е определен режим на лични отношения на бащата Р. П. Г. с детето М.Р. Г. както
следва: бащата да може да вижда и взема детето при себе си 5 последователни дни с
преспиване през пролетта от 10ч.на първия ден до 19ч.на последния ден; 5 последователни
дни с преспиване през зимата от 10ч.на първия ден до 19ч.на последния ден; 30
последователни дни с преспиване през лятото от 10ч.на първия ден до 19ч.на последния
ден,които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; на рождения ден на детето
през всяка нечетна година от 10ч.до 19ч.,като бащата има задължението да уведоми писмено
майката за периода,през който ще осъществява контактите си с детето,като е отхвърлен
предявения от Р. П. Г.,ЕГН-********** от гр. ***,*** против К. Х. А.,ЕГН-********** с
адрес *** иск за определяне на режим на лични отношения с детето М.Р. Г.,ЕГН-**********
всяка седмица от петък-17ч.до неделя-20ч.с преспивания в дома на бащата,както и тридесет
дни през лятото,които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
1
Недоволен от решението е останал ищецът по насрещния иск Р. П. Г.,ЕГН-
**********,който чрез пълномощника си адв.Д.Р. счита,че същото е незаконосъобразно и
неправилно в атакуваните му части по съображения,изложени в жалбата и допълнение към
нея.Моли ПдОС да го отмени и постанови друго,с което да се определи поискания от него
режим на лични отношения на детето с бащата.Претендира разноски.
Въззиваемата страна- К. Х. А.,ЕГН-********** чрез процесуалния си представител
адв.П.Т. счита жалбата за неоснователна по съображения,изложени в писмен
отговор.Претендира разноски пред въззивната инстанция.
ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва
постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и
чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В първоинстанционното производство е предявен иск от К. Х. А. против Р. П. Г. по
чл.127,ал.2 от ГПК относно местоживеенето на детето,упражняването на родителските права
и личните отношения с него.Твърденията са,че ищцата-майка на малолетния М.Р. Г. живее в
***,където има адресна регистрация и иска от съда да постанови детето да живее при нея в
***,да предостави на нея упражняването на родителските права върху детето и да определи
режим на лични отношения на бащата с детето както следва: бащата да може да вижда и
взема детето при себе си 5 последователни дни с преспиване през пролетта от 10ч.на първия
ден до 19ч.на последния ден; 5 последователни дни с преспиване през зимата от 10ч.на
първия ден до 19ч.на последния ден; 30 последователни дни с преспиване през лятото от
10ч.на първия ден до 19ч.на последния ден,които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката; на рождения ден на детето през всяка нечетна година от 10ч.до 19ч.,като бащата
има задължението да уведоми писмено майката за периода,през който ще осъществява
контактите си с детето,а майката има задължението лично или чрез своята майка М.Ч. да
води детето в дома на баща му Р. Г. в *** в първия ден от дните на лични отношения през
пролетта,лятото и зимата,както и лично или чрез своята майка М.Ч. да взема детето от дома
на бащата в последния ден от дните на лични отношения,като поема за своя сметка
разходите по пътуването.За осъществяване на контакта между бащата и детето на рождения
му ден през нечетните години бащата да взема детето от дома на майката на адрес *** и да
го връща там.
Ответникът е предявил насрещен иск,който е предмет на гр.д.№ 13914/22г. на ПдРС,
за определяне на друг режим на лични отношения на детето с бащата- всяка седмица от
петък-17ч.до неделя-20ч.с преспивания в дома на бащата,както и тридесет дни през
лятото,които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
По делото е безспорно,че К. Х. А. и Р. П. Г. са родители на детето М.Р. Г.,родено на
***г.,видно и от представеното удостоверение за раждане,както и че родителите са живели
2
за кратко на семейни начала за около три месеца преди раждането на детето,като
понастоящем К. Х. А. трайно се е установила да живее и работи в *** от 2020г.
Във въззивната жалба се твърди,че определеният от първостепенния съд режим на
лични отношения на въззивника с детето само за няколко дни в годината накърнява правата
на бащата и не е в интерес на детето,като може да доведе до отчуждаване между
двамата.Според Р. Г. майката можела пълноценно да се грижи за детето и в България (иначе
същият не се противопоставя родителските права да се упражняват именно от А.),детето
трябвало да расте като българче,с българско самосъзнание и да завърши поне началното си
образование в България.Възразява се и относно възможностите на майката да се грижи за
детето с оглед на трудовата й заетост в ***.
От показанията на свидетелката Т.К. се установява,че до заминаването си в *** К. Х.
А. работела на две места и е отглеждала детето сама,с помощта на майка си,като бащата
рядко идвал да вижда М..Детето не успяло да се класира за прием в детско заведение,тъй
като по време на пандемията от Ковид 19 и двамата родители останали без работа.Това
принудило ответницата по насрещния иск да потърси работа в *** с помощта на брат
си,който живеел там.
От представените писмени доказателства пред първата и въззивната инстанция е
видно,че ответницата трайно се е установила в ***,намерила си е постоянна работа като ***
в транспортна фирма с добра заплата и работно време от 8.00ч.до 17.00ч.и почивни дни-
събота и неделя,а курсовете,които осъществява,са в рамките на до 200км.А. е наела жилище
в града,където се е установила и в момента същото се обитава от нея,детето и майка
й.Видно от приетия по делото доклад от *** служба за младежта,изготвен след посещение в
жилището на ответницата,същото е достатъчно голямо-78 кв.м.,с три стаи,кухня и
баня.Детето има собствена стая,обзаведена подходящо за възрастта му.М. има личен
лекар(вж.медицинско удостоверение на л.36 от въззивното дело),разполага с целодневно
място в детска градина от 01.09.23г.,където за него могат да се полагат грижи от 7ч.до
17ч.,а работното време на майката и бабата им позволяват непрекъснато да се грижат за
детето в свободното от детската градина време.От 27.02.22г.М. посещава и българско
училище „***“ във *** по 4 часа в съботите (вж.и договор с училище на л.28 от въззивното
дело с езиково обучение на немски),като майката заплаща разходите по обучението.
Според свидетелката М.Г.,майка на ищеца по насрещния иск,същият се занимава с
*** и др.подобни,няма определено работно време,прибирал се е и късно вечер,след 12ч.в
зависимост от представлението,което е водил,а също работел и в събота и неделя.Докато
детето е било в България,св.Г. посочва,че бащата е взимал детето само през деня,заради
работата си,хранел го, обличал го и „правел всичко необходимо“.Детето се отнасяло много
добре с баща си,гушкало се в него,когато ги посещавало.Според свидетелката на
ответницата по наср.иск К. обаче,докато детето било в България,бащата идвал да го вижда
рядко и свидетелката не го е виждала след заминаването на А. за ***,въпреки че М. останал
при баба си по майчина линия за година и половина.Детето било много силно привързано
към майка си и въпреки непрекъснатото общуване между двамата по вайбър и идванията й в
3
България на три пъти,то искало да е с нея и често плачело.
Към момента детето е при майката в *** заедно с баба си по майчина линия и вече
посещава детско заведение,като изучава и немски език.
Следва да се отбележи на първо място,че водещото при определяне на мерките за
лични контакти е същите да са в интерес на детето,като се отчита неговата
възраст,потребностите му,разстоянието,на което следва да бъде придвижвано и
възможностите за адаптация в новото населено място и държава.От друга страна,и двамата
родители са равнопоставени,независимо от кого се упражняват родителските права и следва
да се отчете необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с родителя при
определяне на подходящ за това режим,за да може да бъде съхранена и развита
емоционалната връзка помежду им.
В процесния случай основният проблем представлява установяването на ответницата
в друга държава от ЕС-*** и невъзможността за осъществяване при това положение на
обичайния режим на лични отношения,на който настоява ищеца.От друга страна,не е
допустимо да бъде ограничавана А. да напусне България само за да се поддържа постоянен
и ежеседмичен контакта на детето с бащата.От събраните доказателства се установява,че
майката не е успяла да реализира в България достатъчно добри доходи,въпреки високата си
степен на образование,с които да полага адекватни грижи по отглеждането и възпитанието
на детето-налагало се е да работи на две места,после е останала без работа,детето не е могло
да посещава детска ясла/градина,тъй като не се е класирало,а ответницата не е била
подпомагана нито финансово,нито по друг начин от ищеца.Посещенията на М. от време на
време в дома на бащата не представляват помощ,а детето се нуждае от средства за
задоволяване на ежедневните си нужди независимо от това дали родителите му са останали
без работа или не.И докато бащата се оправдава именно с липсата на работа за неплащането
на издръжка на детето,то майката е направила всичко възможно,за да осигури такава на
детето си,като е заминала за *** и с помощта на брат си се е устроила там.Работи като
***,въпреки висшето си образование,но получава заплата,която й позволява при стандарта
на живот в тази страна да предостави на М. дом и образование,да задоволява потребностите
му и същевременно да го възпитава в българските национални ценности и традиции с
помощта на българско училище,което същевременно улеснява и адаптацията на детето в
чуждоезичната страна.Следователно заминаването на детето с майката в *** и
установяването им там е в интерес и на самото дете.
Действително ищецът няма как при така определения режим на лични отношения,да
контактува с детето ежеседмично и пряко,но при широките възможности,които предлагат
съвременните технологии и при добро желание от негова страна,би могъл да поддържа
връзка със сина си и ежедневно-по телефона,по вайбър,по скайп и т.н.Изградената връзка
между двамата няма да бъде прекъсната и ще се доразвива,още повече,че три пъти в
годината детето ще посещава баща си в България.В интерес на малолетния М. е да живее с
майка си,към която е силно привързан,и в среда,която е много по-благоприятна от тази в
България.Детето е и във възраст,когато адаптацията към различна среда,включително
4
езикова,се осъществява лесно и бързо и няма да има негативни последици върху
цялостното му психическо и емоционално развитие.
Ето защо настоящата инстанция намира за подходящ с оглед интересите на
М.,определения от ПдРС режим на лични контакти с бащата и решението на ПдРС в
атакуваните му части следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от
нея разноски пред въззивната инстанция,които са за адвокатско възнаграждение в размер на
300лв.съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1078/30.03.2022г.,постановено по гр.д.№
13914/2021г.по описа на ПдРС,2-ри бр.с.в частта му,с която се определя местоживеенето
на детето М.Р. Г.,ЕГН-********** при майката К. Х. А.,ЕГН-********** на адрес *** и е
определен режим на лични отношения на бащата Р. П. Г. с детето М.Р. Г. както следва:
бащата да може да вижда и взема детето при себе си 5 последователни дни с преспиване
през пролетта от 10ч.на първия ден до 19ч.на последния ден; 5 последователни дни с
преспиване през зимата от 10ч.на първия ден до 19ч.на последния ден; 30 последователни
дни с преспиване през лятото от 10ч.на първия ден до 19ч.на последния ден,които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката; на рождения ден на детето през всяка
нечетна година от 10ч.до 19ч.,като бащата има задължението да уведоми писмено майката за
периода,през който ще осъществява контактите си с детето,а майката има задължението
лично или чрез своята майка М.Ч. да води детето в дома на баща му Р. Г. в *** в първия ден
от дните на лични отношения през пролетта,лятото и зимата,както и лично или чрез своята
майка М.Ч. да взема детето от дома на бащата в последния ден от дните на лични
отношения,като поема за своя сметка разходите по пътуването,и за осъществяване на
контакта между бащата и детето на рождения му ден през нечетните години бащата да взема
детето от дома на майката на адрес *** и да го връща там,както и в частта,с която е
отхвърлен предявения от Р. П. Г.,ЕГН-********** от гр. ***,*** против К. Х. А.,ЕГН-
********** с адрес *** иск за определяне на режим на лични отношения с детето М.Р.
Г.,ЕГН-********** всяка седмица от петък-17ч.до неделя-20ч.с преспивания в дома на
бащата,както и тридесет дни през лятото,които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката.
В необжалваната си част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р. П. Г.,ЕГН-********** да заплати на К. Х. А.,ЕГН-********** сумата
от 300 (триста)лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението на основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК е окончателно и не подлежи на
5
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6