РЕШЕНИЕ
№ 2319
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330109421 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков
спор.
Искове на К. Н. П., ЕГН **********, от *** , против Т.Т. Т., ЕГН ********** , от
***, с правно основание в чл. 79 и 86 и чл. 240 от ЗЗД.
Според изложеното в исковата молба, между страните имало общо осем броя
договори за заем на пари , както следва:
На 13.04.2017г, П. предал на ответника в брой заемна сума от 300 лева , без
договорен срок за връщане .
На 23.10.2017г. П. дал в заем на Т. 940 лева, които тя се задължила да връща
ежемесечно , по 100 лева, за което написала изрична разписка. Парите били предадени
в брой.
На 17.04.2018г. на Т. била предадена назаем в брой сума от 2360 лева, които тя се
задължила да върне на вноски от „по 100-150 лева „ ежемесечно, като първата вноска
трябвало да бъде платена на дата 10.08.2018г.
На 21.05.2018г на Т. била предадена нова сума от 200 лева; нямало уговорен срок за
връщане или съставена за получаването й разписка .
На 25.06.2018 г ищеца превел на ответника 100 лева в заем , по банкова сметка.
Срок за връщането не бил договорен.
1
На 16.07.2018г. ищеца превел на ответника още 200 лева в заем , по банкова сметка.
Срок за връщането не бил договорен.
С два последователни банкови превода от дати 02.08.2018г. и 03.08.2018г, ищецът
отново превел на ответницата в заем суми от по 500 лева, общо 1000 лева. Срок за
връщане не бил договорен.
На 13.08. същата година отново на Т. били преведени 800 лева в заем, необходими
на ответника „ за лечение„ . Срок за връщането им не бил договорен.
По този начин, П. предал на ответника общо 5900 лева в заеми, които последната не
върнала. Затова с *** на Т. била връчена *** покана, с която й бил даден срок от една
седмица да върне сумата. Плащане отново не постъпило.
С оглед изложеното, се иска от съда да постанови решение , с което да осъди
ответника да заплати на ищеца общо 5900 лева – главници по договорите за заем,
1624.14 лева – обезщетение за забава в плащането на главниците за период на забавата
от 22.09.2018г. до 08.06.2021г, законната лихва върху главницата от датата на
подаването на исковата молба, 08.06.2021г, до окончателното изплащане на вземането ,
и разноските по спора.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни чрез назначен от съда особен
представител.
Водят се искове с правно основание в чл. 79 , 86 и чл. 240 от Закона за задълженията
и договорите. Исковете са допустими.
По същество, съдът съобрази следното:
Съобразно фактите в исковата молба , които сочат на неизпълнен договор за заем,
ищецът следва да докаже наличието на договорите , вкл. реалното предаване на
сумите по тях на ответника - договорът за заем е реален, съществуването му се
предпоставя от предаването на заемната сума. Доколкото в по – голямата част от
договорите няма договорен срок за връщането на заемната сума , следва да се докаже и
нарочна покана за връщането, с даден подходящ срок за целта.
По съществуването на отделните договори:
По делото няма доказателства за предадена на датата 13.04.2017г, на Т. заемна сума
от 300 лева; нарочен документ с характер на разписка по смисъла на чл. 77 от ЗЗД не
се откри по делото; налични са официални документи – протоколи за разпит на
свидетел, в които ответника признава съществувнето на част от вземанията на ищеца ,
но в тях не фигурира по никъкв начин даден на дата 13.04.2017г. заем. Затова съдът не
може да формира извод за съществуването на този договор, и иска за реалното му
изпълнение и обезщетението за забавата следва да бъде отхвърлен.
На л. 5 от делото фигурира документ , озаглавен „договор „ ,според който на дата
23.10.2017г. П. дал на Т. 940 лева, които тя се задължила да върне „по 100 или 200
2
лева на месец. Този документ носи неоспорени подписи на страните , и съдът приема
съществуването на договор за заем от тази дата.
Аналогично, на л. 4 фигурира копие от договор , от който личи ,че на 17.04.2018г.
на Т. била предадена назаем в брой сума от 2360 лева, които тя се задължила да върне
на вноски от „по 100-150 лева„ ежемесечно, като първата вноска трябвало да бъде
платена на дата 10.08.2018г. Съдът не отрича съществуването на този договор.
На 21.05.2018г на Т. била предадена нова сума от 200 лева; не се установи
предаването на сумата , нямало уговорен срок за връщане или съставена за
получаването й разписка. Исковете по този договор са неоснователни.
На 25.06.2018 г ищеца превел на ответника 100 лева в заем , по банкова сметка,
което личи от операционната бележка на л. 15 от делото; на 16.07.2018г. ищеца превел
на ответника още 200 лева в заем , по банкова сметка, видно от операционната
бележка на л. 13 от делото. каза се , ответника не отрича наличието на договори за
заем и не твърди различно основание за получаването на парите. Съдът приема тези
договори да са сключени.
С два последователни банкови превода от дати 02.08.2018г. и 03.08.2018г, ищецът
отново превел на ответницата в заем суми от по 500 лева, общо 1000 лева.
Представените извлечения от сметки и платежни нареждания не се оспорват, съдът
приема сключването на този договор. На 13.08. същата година отново на Т. били
преведени 800 лева в заем, видно от операционната бележка на л. 12 от делото.
Плащания по договорите ответната страна нито твърди , нито доказва.
Представена е нотариална покана до ответника да върне всички заети суми (вкл. тези
, за които има изначално договорен срок за връщане), която е редовно върчена на
адресата си на дата 14.09.2018г. С поканата е даден срок за връщане на главниците от
една седмица , тоест, най – късно към 22.09.2018г., Т. е в забава да върне полученото.
Тоест, възниквалите вземания са ликвидни и изискуеми, и е основателен иска за
присъждане на обезщетение за забава в плащането.
Затова, с изключение на договорите от дати 21.05.2018г. и 13.04.2017г, исковете са
основателни и следва да бъдат уважени.
По размера на обезщетението за забава – такива се присъжда само върху уважения
размер на исковете , 5400 лева , за целия процесен период. Изчислено от съда с
помощта на мрежови калкулатор, то е в размер от 1486.50 лева , до който размер иска
по чл. 86 от ЗЗД е основателен; в останалата си част той следва да бъде отхвърлен.
Разноските по тях се присъждат в тежест на ответника , пропоционално на уважената
част от исковете. Общият размер на направените разноски е 1957.91 лева, а общата
цена на исковете – 7524.14 лева , от които съдът е уважил 6886.50 лева; дължат се
пропорционално 1791.99 лева. Т. не е направила разноски, била е представлявана от
3
назначен на разноски на ищеца особен представител.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда Т.Т. Т., ЕГН ********** , от *** да заплати на К. Н. П., ЕГН **********, от *** ,
общо 5400 лева – главници по договори за заем (от дата *** - 940 лева, на 17.04.2018г. -
2360 лева, на 25.06.2018г. - 100 лева, 16.07.2018г. - 200 лева, от 02.08.2018г. и 03.08.2018г.
- 1000 лева, и 800 лева от 13.08.2018г, ) ведно със законната лихва върху тази сума от дата
08.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да се
осъди ответника да заплати на ищеца получени на 21.05.2018г 200 лева и на 13.04.2017г, -
300 лева заемни суми, като неоснователни.
Осъжда Т.Т. Т., ЕГН ********** , от *** да заплати на К. Н. П., ЕГН **********, от *** ,
сумата от 1486.50 лева обезщетение за забава в плащането на главниците за париод от
22.09.2018г. до 08.06.2021г, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над този размер до пълния предявен
такъв от 1624.14 лева , като неоснователен.
Осъжда Т.Т. Т., ЕГН ********** , от *** да заплати на К. Н. П., ЕГН **********, от *** ,
сумата от 1791.99 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4