РЕШЕНИЕ
№ 19.
гр. Силистра, 13.05.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Ивелин Чафаланов разгледа КАНД № 10 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 81 / 31.12.2021 по АНД № 164 / 2020 г. Дуловският районен съд (ДРС) е отменил наказателно постановление № 348 / 11.09.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Русе.
Касаторът Регионална дирекция по горите – Русе моли съда да отмени горепосоченото решение, с доводи за противоречие с материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като потвърди наказателното постановление.
Ответникът О.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателното постановление № 348 / 11.09.2020 г. директорът на Регионална дирекция по горите – Русе е наложил на ответника, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, глоба в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 / 05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 ЗГ. Нарушението е описано в наказателното постановление така: „[...] В качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, на основание чл. 108, ал. 1, т. 4 от Закона за горите, издава позволителни за сеч № 0554365 / 2020 г. и № 0554366 / 2020 г. в нарушение на чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата за сечите в горите, а именно: издава документа въз основа на одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насажденията са маркирани за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл. 50 от НСГ, което на терен не е осъществено. Нарушението е извършено на дата: 14.05.2020 г., в землището на с. Мерник, общ. Дулово, обл. Силистра, подотдели 194 "а" и 194 "е", горска територия собственост на юридическо лице. [...]“.
Въззивната инстанция е отменила наказателното постановление със следните ключови мотиви: „[...] Не е ясно как АНО е приел, че нарушението е било извършено на 14.05.2020 г., като видно от изложеното в ИП и приложената [...] административнонаказателна преписка [...] попълването на констативните протоколи е на дата 14.05.2020 г. Това не означава, че и нарушението е извършено на същата дата. В тази насока липсват доказателства. Следователно НП се явява необосновано по отношение на датата на нарушението и в този смисъл е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение 2-ро от ЗАНН. [...]“.
Въззивното решение е правилно. Ответникът по касация е санкциониран на основание разпоредбата на чл. 257, ал. 1 ЗГ. Съгласно тази разпоредба, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на ЗГ, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Това означава, че изпълнителното деяние, визирано от цитираната разпоредба, се осъществява чрез действие. Последното се счита за извършено на датата, на която деецът неправомерно съгласува, одобри или издаде документ. В конкретния случай тази дата е отразена погрешно в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Това е съществен порок във фактическата индивидуализация на нарушението, настъпил поради неспазването на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Защото вследствие на този порок се оказва, че ответникът е наказан за противоправно деяние, извършено на дата, напълно различна от датите, на които той в действителност е издал позволителни за сеч № 0554365 / 2020 г. и № 0554366 / 2020 г. Подобна фактическа неточност не би могла да бъде толерирана. Вярно е, че в повечето случаи, когато административните нарушения се извършват чрез бездействия, е допустимо темпоралната индивидуализация на деянията да се извършва посредством датата, на която те са установени посредством констативен протокол или друго доказателствено средство. В разглеждания казус обаче това не е допустимо, тъй като, както вече се подчерта по-горе, процесното деяние е осъществено не чрез бездействие, а чрез действие.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 / 31.12.2021 по АНД № 164 / 2020 г. на Дуловски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.