Присъда по дело №431/2021 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 5 / 28.02.2022 г. по НОХД № 431 / 2021г. на СлОС

Окръжна прокуратура – С. е внесла против подс. ИВ. ИЛ. Д. обвинителен
акт за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл.
342, ал. 1 от НК затова, че на 25.07.2020г. на път SLV-1112, км. 31, в
землището на гр. С., при управление на МПС - лек автомобил „Ф. Г.“ с per. №
***, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като управлявал със скорост от 98 км/ч при допустима скорост от 90
км/ч извън населено място; чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не намалил
скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението, въпреки
задължението си да стори това и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като навлязъл в
насрещната лента за движение в нарушение на забраната за водачите на
пътни превозни средства да навлизат в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне, и по непредпазливост причинил смъртта
на две лица – на Ц. И. П., на 68 години и на П. И. П., на 73 години, и двамата
от гр. С. и средна телесна повреда на едно лице, а именно на З. Й. ИЛ., на 40
години, от с. Ч., общ. С., изразяваща се в трайно затрудняване движенията на
левия долен крайник.
Гражданско – правни претенции не са предявени, респ. не са приети за
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Като частни обвинители по делото са конституирани пострадалите ИВ.
П. ИВ. и М. П. АТ. (деца на Ц. И. П. и на П. И. П.).
В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК представителят на Окръжна
прокуратура – С. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като
счита същото за доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Коментира тройната автотехническа експертиза и счита, че
останалите доказателства били събрани по предвидения процесуален ред и
установявали по несъмнен начин вината на подс. Д.. Повдигнатото обвинение
било за нарушаване на правилата за движение на пътищата, визирани в три
разпоредби от ЗДвП, а именно: - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - подсъдимият
управлявал л.а. Ф. с превишена скорост от 98 км/ч при допустима скорост за
пътя, по който се движел от 90 км/ч.;
-чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - подсъдимият не намалил скоростта, не
спрял при възникналата опасност. В тази връзка били обективните данни по
делото събрани при огледа на местопроизшествието - липса на спирачен път
и обясненията на подсъдимия, в които той потвърждавал, че не е използвал
спирачка при възприемане на опасността.
-чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – подсъдимият навлязъл в насрещната пътна
лента за движение, където било забранено да се навлиза освен при
изпреварване или заобикаляне, т.е. не запазил праволинейното си движение,
което той бил длъжен да стори по закон.
Прокурорът счита, че от изслушаните в съдебно заседание вещи лица,
1

изготвили тройната автотехническа експертиза се установило, че това било
технически неправилно поведение от негова страна да напусне пътната лента
за движение. Същественият юридически въпрос в случая бил този, в кой
момент е следвало водачът на л.а. Ф. – подс. Д. да възприеме като опасност за
движението л.а. С. с водач пострадалата Ц. П.. В обвинителния акт било
отбелязано, че това бил моментът на потегляне на л.а. С., като в съдебно
заседание било уточнено, че ако се приеме, че л.а. С. е бил спрял, точно в
момента при потеглянето му, при ускорително движение той не е бил видим
за л.а. Ф., а в малко по-късен момент, когато е бил на около 1 метър от
границата на платното. Прокурорът твърди, че това бил моментът, в който
следвало л.а. С. да бъде възприет като опасност и от този момент нататък
възниквало задължението за подс. Д. да предприеме аварийното спиране, така
както го задължавала разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Вещите
лица изяснили, че във всички случаи при възприето ускорително движение на
л.а. С. и при спазване на правилата за движение чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - ако
подсъдимият се движил с 90 км/ч; при спазване на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от
ЗДвП – ако бил намалил скоростта за движение и при спазване на чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП - ако бил запазил праволинейното си движение, без да навлиза
в лявата лента, двата автомобила биха се разминали без удар. От събраните
доказателства не се установявало какво е било движението на л.а. С. с водач
пострадалата Ц. П. - дали автомобилът е бил спрял преди да навлезе на
пътното платно или се е движил и без да спира е навлязъл на пътното платно.
С тройната автотехническата експертиза се изяснявало, че дори л.а. С. с водач
постр. П. да не е спирал преди да навлезе на пътното платно, при спазване на
трите разпоредби - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 16,
ал. 1 от ЗДвП отново би настъпил удар, но ударът би бил с челната част на
л.а. Ф. в задната лява странична част на автомобил С., извън обсега на
разположение на водача на л.а. С., т.е. удар би настъпил, но не с настъпилите
в случая тежките последици - смъртта на пострадалите Ц. П. и П. П.. Нямало
съмнение, че била налице причинна връзка между настъпилото ПТП и
причинената в резултат на него смърт на семейство П.и и телесната повреда
на пострадалата И., които били пряка последица на допуснатите от подс. Д.
нарушения на трите норми на ЗДвП. Моли съда да признаете подс. Д. за
виновен по повдигнатото обвинение. Въпреки, че л.а. С. попадал в опасната
зона на л.а. Ф., това се дължало от една страна на превишената скорост, с
която се движил, а от друга – на това, че не предприел действия, за да избегне
удара. Моли с присъдата съдът да се произнесете по направените разноски по
делото, веществените доказателства и да определи наказание на подсъдимия
Д. в пределите посочени в чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно три години лишаване от свобода, което да
бъде отложено за изпитателен срок от пет години, имайки предвид механизма
на настъпване на произшествието, степента на вината, съпричиняването от
страна на пострадалата П., добрите характеристични данни и липсата на
предишни осъждания. Счита, че условното наказание би изиграло своята
възпитателна роля и не се налагало подсъдимия да изтърпява наказание в
местата за лишаване от свобода. Моли също така да бъде наложено и
2

наказанието по чл.343г от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок
от три години.
Повереникът на двамата частни обвинители поддържа изцяло
обвинението на ОП - С.. Моли съдът да признаете подс. Д. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“ предл. 1, вр.
с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, като
счита последното за доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Подсъдимият имал обективна възможност, както да
възприеме л.а. С. от далечно разстояние, така и да предприеме действия за
намаляване на скоростта и предприемане на аварийно спиране, с оглед на
възникналата опасност за движението. При своевременна реакция от негова
страна ПТП било предотвратимо. Повереникът се присъединява към
становището на държавното обвинение, като счита, че за момент на
възникване на опасността следвало да се приеме моментът на потегляне на
л.а. С., като същият безспорно бил видим за водача на л.а. Ф.. Въпреки, че
подсъдимият имал възможност да възприеме тази опасност, безспорно се
установило, че в нито един момент същият не предприел действия за
намаляване на скоростта. Скоростта му била една и съща, както преди, така и
към момента на удара. Безспорно била установена причинно - следствена
връзка между поведението на подсъдимия, нарушаването на посочените
правила за движение по пътищата и настъпИ. тежък вредоносен резултат. От
изготвените в хода на досъдебното производство съдебно медицински
експертизи се установило и наличието на причинно следствена връзка между
ПТП и смъртта на пострадалите Ц. П. и П. П.. Счита, че деянието било с
висока степен на обществена опасност, предвид нарастващия брой на
жертвите във войната по пътищата и в конкретния случай причинената смърт
на две лица. Налице били предходни нарушения на ЗДвП от подсъдимия, за
които същият бил наказван по административен ред, но наказанията очевидно
не били постигнали своя резултат. От момента на настъпване на инцидента
подсъдимият нито веднъж не направил опит да се свърже с пострадалите и да
изрази съжаление от случилото се. Моли съда да признаете подс. Д. за
виновен по повдигнатото му от ОП – С. обвинение. По отношението на
наказанието счита, че следва да бъде определено около средния размер и да
бъде намалено с 1/3, с оглед провеждането на настоящото производство по
реда на съкратеното съдебно следствие. Счита още, че с оглед постигане на
целите на наказанието, на генералната и специална превенция, наказанието
лишаване от свобода следвало да бъде изтърпяно ефективно, а кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС - да бъде наложено за по-
дълъг срок.
Частният обвинител И., който се явява лично в съдебно заседание, се
присъединява към казаното от адвоката му.
Защитникът на подс. Д. заявява, че последният не се признава за
виновен по повдигнатото му от ОП – С. обвинение по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3,
б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Основният въпрос в
случая бил дали подсъдимият е могъл да възприеме опасността - лекия
автомобил идващ отдясно на пътя с предимство. Обвинението се позовавало
3

на заключението на автотехническата експертиза разгледана във варианта на
ускорителен режим на движение на водача на л.а. С., което не се доказало
категорично и по безспорен начин. Счита, че в случая на подсъдимия не
можело да му се вмени вина за настъпилото ПТП и последиците от него.
Навлизането в насрещната лента било в резултат на действията на водача на
л.а. С. И., който създал опасност, която била внезапна, пряка и
непосредствена. Действията на подс. Д. били в резултат на така наречения
безусловен рефлекс, действал инстинктивно. Оградата, която била на 80 см от
платното за движение, растителността, били причината водачът Д. да не
възприеме опасността своевременно. Следвало да се приеме варианта на
тройната автотехническа експертиза, при който била изчислена скоростта на
движението и мястото на настъпване на произшествието в условията на
равномерен режим, тъй като лек автомобил С. И. идвал от северната страна на
пътя в посока гр. С. от с. Ч.; не спрял и се движил равномерно, тъй като от
мястото на спиране нямало видимост нито вляво, нито вдясно, от което
следвало, че при потегляне трябвало да се изнася плавно, подавайки се
постепенно към пътното платно, да се огледа, да получи видимост. В
момента, в който водачът на л.а. С. И. следвало да има видимост, в него
момент той бил видим за подс. Д. и именно тогава е възникнала опасността.
Цитира решение № 173/21.02.1975г. по н.д. 73/75г. на ІІІ НО, в което било
посочено, че когато по пътя се появи препятствие в рамките на опасната зона
за спиране, избирането на един или друг вариант на маневриране, за
избягване на произшествието от страна на водача на пътното превозно
средство не можело да му бъде вменено като нарушение на правилата за
движение, което да се свърже с противоправните последици и да му се търси
отговорност за извършено престъпление. За неправилно избран вариант
можело да се говори само когато препятствието се появи извън опасната зона
за спиране. В случая подсъдимият предприел маневра заобикаляне, по
причина на възникнало внезапно препятствие на пътя, което било
разположено на пътя на превозното средство, в неговата лента за движение.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подс. Д. за невиновен
в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр.
с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В реплика прокурорът счита за неиздържана юридически тезата на
защитата, че било налице виновно движение на л.а. С.. Нелогично било
водачът на л.а. С. да пресича път с предимство идвайки от черен път, без да се
увери, че не преминават други МПС по платното. Фактът, че не всеки ден
ставали ПТП на този участък от пътя, въпреки че ежедневно се осъществява
движение както по главния път, така и точно отдясно намира, че било налице
виновно поведение на подс. Д.. Цитира решение № 126/10.07.2012г. на ВКС
н.д. 191/2012г. на ІІ НО, решение от 07.11.2011г. на АС – В.Т. по НОХД
224/2011 г., решение от 04.08.2020г. на АС - С. НОХД 638/2020г., решение от
11.05.2015г. на АС – С. по ВНОХД 224/2015г., в които съдилищата приемали,
че било налице виновно поведение на водача.
В дуплика защитникът изказва несъгласие с това становище на
обвинението. В случай, че водачът подс. Д. имал възможността да възприеме
4

опасността и дори да бил видял движението на л.а. С. И. достатъчно
своевременно, той не бил длъжен в случая нито да намали скоростта, нито да
предприеме каквито и да било действия. Логичното по презумпция било той
да очаква като знае, че се движи по главен път, водачът на л.а. С. И., който се
движи по път без предимство, да спре и да му осигури предимство.
Прокурорът заявява, че обвинението изхождало от тезата, че л.а. С.
представлявал опасност за движението, тъй като той по несъмнен начин,
демонстрирал, че ще пресече пътното платно. Този автомобил се явявал
опасност за движението на лек автомобил Ф. и тогава възниквала
необходимост от реакция по закон.
Защитникът от своя страна твърди, че това, което сочело обвинението
по никакъв начин не било доказано, както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие. Не случайно експертите
разработили четири варианта и не приемали нито един от тях категорично.
В даденото му право на лична защита и последна дума подс. Д. заявява,
че както карал по пътя за село Ч., л.а. С. изведнъж изскочил пред него. Не
можал да удари спирачките и тогава настъпил удара. Оттам насетне изпаднал
в безсъзнание и не помнел нищо. Моли да бъде оправдан.
С.ският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите на
страните, прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. ИВ. ИЛ. Д. е на 35 години, български гражданин, с основно
образование, не работи, не е осъждан. Живее със съпругата си, четирите си
деца и родителите си в с. Ч., общ. С.. Правоспособен водач на МПС от 2005г.,
притежава свидетелство за управление на МПС № *********, категории В,
М, АМ, валидно до 23.03.2025г. Санкциониран общо четири пъти по
административен ред с фишове и наказателни постановления за допуснати
нарушения на ЗДвП в периода 2007-2013г.
Подс. Д. притежавал лек автомобил марка „Ф. Г.“ с peг. № ***, който
управлявал редовно по направление с. Ч. - гр. С. и обратно. На 25.07.2020г.
(събота) той бил на пазар в гр. С., заедно с баща си - свид. И. Д. И., майка си -
постр. З. Й. ИЛ. и двете си дъщери - Й.ка, на 13 години и З., на 15 години. До
гр. С. петимата се придвижили с лекия автомобил на подс. Д., управляван от
него. Около 12:00 часа тръгнали да се прибират в с. Ч., движейки се по път
SLV-1112. Подс. Д. бил водач на лекия автомобил, на предната дясна седалка
до него седял баща му - свид. И., а майка му - постр. И. и двете деца седяли
отзад. Времето било слънчево, видимостта - нормална, а пътната настилка
суха. В района на км. 31, в землището на гр. С., наближавайки моста на
циментовия напоителен канал, преди който имало земен (черен) път вдясно
по посоката за движение на подс. Д., който път водел до лозови масиви,
същият управлявал лекия автомобил, в нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, със
скорост от 98 км/ч при разрешена такава от 90 км/ч. Движението в този прав
участък от пътя било двупосочно, с по една лента за движение във всяка
посока, като ширината на всяка от лентите била по 2,70 м. Лентите за
движение били разделени от единична прекъсната линия. Вдясно и вляво от
5

пътното платно имало затревени банкети с ширина 0,80 м. Видимостта към
черния път, по който често се движили автомобили, била ограничена от
средно висока растителност, бетонни колове и телена ограда, разположени от
дясно по протежение на главния път, на 0,8 м. от дясната граница на платното
за движение.
По това време по горепосочения земен път, разположен успоредно на
напоителния канал, вдясно спрямо платното за движение на лекия автомобил
управляван от подс. Д., се движил лек автомобил „С. И.“, с peг. № ***,
управляван от постр. Ц. П., на 68 години. В лекия автомобил, до постр. П., на
предната дясна седалка пътувал нейния съпруг - постр. П. И. П., на 73 години.
Постр. П. не пропуснала движещия се по пътя с предимство лек автомобил,
управляван от подс. Д., а в нарушение на чл. 49 от ЗДвП предприела
пресичане на лентата му за движение със скорост от около 19 км/ч, с цел
маневра за завой наляво към гр. С..
Подс. Д. видял лекия автомобил „С. И.“ при навлизането му на
платното за движение, пресичайки косо дясната пътна лента. Възприемайки
навлизащия на платното за движение лек автомобил „С. И.“, подс. Д. не
запазил праволинейното си движение, а предприел промяна на направлението
наляво с частично навлизане в лявата пътна лента. Настъпил удар между
двата автомобила съответно между челната лява част на лекия автомобил „Ф.
Г.“, с водач подс. Д. и страничната предна лява част на лекия автомобил „С.
И.“, управляван от постр. П.. Към момента на удара лекият автомобил „Ф. Г.“
е бил в средната част на платното за движение с левия си габарит в
насрещната лента, а лекият автомобил „С. И.“ – косо на платното с предна
част, насочена на югоизток. В резултат на удара лекият автомобил „Ф. Г.“
продължил движението си напред (към с. Ч.) и леко надясно в началния
момент спрямо собствената посока, завъртайки се около вертикална ос в
посока обратна на часовниковата стрелка, като достигнал крайното
положение на покой и спрял изцяло в лявата пътна лента, на разстояние около
15 метра от мястото на удара, с предна част обърната към гр. С..
След удара лекият автомобил „С. И.“ продължил движението си при
относително странично плъзгане, завъртайки се около вертикалната си ос в
посока по часовниковата стрелка гледано отгоре, като напуснал платното от
лявата страна спрямо посоката на „Ф. Г.“ и достигнал крайно положение на
покой в банкета на лявото пътно платно, с предна част, обърната на север. В
резултат на удара пострадалите Ц. П. и П. П. получили тежки увреждания.
Част от пътуващите в лекия автомобил на подс. Д., вкл. и той самият,
получили травматични увреждания, като най-тежко пострадала майка му -
свид. З.И..
Първи сигнал за случилото се бил подаден в 12:16 часа на телефон 112
от телефонния номер на бащата на подсъдимия - свид. И.. Непосредствено
след настъпване на пътнотранспортното произшествие по пътя преминал
свид. С. Д., който се движил с лекия си автомобил от с. Ч. към гр. С.. Той
веднага спрял, слязъл от автомобила си и отишъл до катастрофиралите
автомобили, за да види какво е състоянието на хората в тях. През това време
6

на местопроизшествието спрял и движещия се с лек автомобил от гр. С. за с.
Ч. свид. Р. Р.. От своя телефон с № *** свид. Р. се обадил на телефон 112 една
минута след свид. И.. Сигнали на телефон 112 за настъпилото ПТП подали и
собственика на намиращата се южно от канала ремонтна база - свид. Б. И., и
свид. С. Д..
След около 10 минути на място пристигнали няколко линейки, екип на
РСПБЗН - С., както и полицейски екип, който запазил местопроизшествието.
На място бил изпратен и разследващ полицай, който извършил
първоначалните действия по разследването, вкл. оглед на
местопроизшествието, на пътните превозни средства, иззел като веществени
доказателства по делото двата автомобила, както и множество предмети и
следи, имащи значение за разследването. При огледа не били установени
спирачни следи от автомобила на подс. Д..
Най-тежко пострадалите Ц. П., П. П. и подс. Д. с линейки били
транспортирани в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р И. Селимински“ - С..
Свид. З.И. и останалите пътници от автомобила на подс. Д. също били
откарани за преглед в ЦСМП - С..Най-тежко било състоянието на постр. П.,
която била приета с множество травматични увреждания в Хирургично
отделение при МБАЛ „Д-р И. Селимински“ - С. и оперирана по спешност
заради установено разкъсване на слезката и черния дроб. По време на
операцията сърцето на постр. П. внезапно спряло. Въпреки извършените в
пълен обем реанимационни мероприятия пострадалата починала, като
смъртта й била регистрирана в 16:22 часа.
При извършените прегледи и изследвания на постр. П. П. били
установени данни за тежка черепно-мозъчна травма и изпадане в
безсъзнателно състояние за дълго време. Получил и тежка гръдна травма със
счупвания на левите ребра и контузия на белите дробове. След стабилизиране
на състоянието му, на 29.07.2020г. постр. П. бил приет в отделението по
неврохирургия при същата болница за продължаване на лечението. На
11.08.2020г. бил изписан от болницата и в много тежко състояние и настанен
в Дом за стари хора с. З.в., обл. С., където на 13.08.2020г. починал.
При прегледа на свид. З.И. в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р И.
Селимински“ - С. била извършена рентгенография, при която била
отхвърлена фрактура. Тъй като болките й в лявата й тазобедрена става
продължили, на 01.09.2020г. тя потърсила специализирана медицинска
помощ. При извършеното образно изследване била констатирана фрактура на
ацетабулум с известна дислокация.
Видно от приобщените по делото протоколи за химическо определяне
концентрацията на алкохол в пробите кръв, взети от двамата водачи на
автомобилите, участвали в ПТП – подс. Д. и постр. П., не е доказано наличие
на етилов алкохол.
В хода на разследването е назначена химикотоксилогична експертиза,
от заключението на която се установява, че в изследваните проби кръв, взети
от подс. Д. и от постр. П. не е установено наличие на наркотични вещества
или техни аналози.
7

В хода на разследването е назначена единична съдебно автотехническа
експертиза, допълнителна такава, на 10.06.2021г. е извършен следствен
експеримент, след което е назначена тройна автотехническа експертиза.
От заключението на единичната автотехническа експертиза се
установява, че:
1. Скоростта на движение на лекия автомобил „Ф. Г.“ преди ПТП е
около 95 kм/ч, както и към момента на удара с автомобил С..
2. Скоростта на движение на лекия автомобил „С. И.“ в момента на
удара е около 23 kм/ч. Автомобилът е потеглил от място на ниво 0,9 м. преди
дясната граница на платното за движение спрямо пътя с предимство.
3. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Ф. Г.“ при определената
скорост на движение е била около 90 м.
4. Водачката на автомобила „С. И.“е имала техническата възможност да
възприеме движещия се по пътя с предимство автомобил „Ф. Г.“ и се
съобрази със скоростта му на движение и положението, като спре и го
пропусне.
5. Мястото на удара е в зоната на средната част на платното и спрямо
платното за движение на 15,1 м. преди напречната мерна линия и на ниво от
0,7 м. вляво и до 0,7 м. вдясно от разделителната линия на лентите за
движение.
6. В момента на напречното навлизане на автомобила „С. И.“ на
платното за движение лекият автомобил „Ф. Г.“ е бил на около 33 м. от
мястото на удара.
7. Водачката на лекия автомобил „С. И.“ е имала техническата
възможност да предотврати ПТП като спре на границата на дясната пътна
лента и пропусне автомобила „Ф. Г.“. Технически правилно е спирането да е
на границата на платното за движение и да се убеди в положението на
автомобила „Ф. Г.“.
8. Водачът на лекия автомобил „Ф. Г.“ е нямал техническата
възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение от
около 95 км/ч. към момента на косо навлизане на „С. И.“ по дясната пътна
лента.
9. Опасната зона за спиране на „Ф. Г.“ при 90 км/ч. е около 83 м.
10. Водачът на „Ф. Г.“ е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП при скорост на движение на автомобила от 90 км/ч. и
своевременно възприемане на опасността. Предотвратяването на ПТП е
технически невъзможно, ако се приеме, че момента на възникване на
опасност е навлизането на „С. И.“ в лентата за движение на „Ф. Г.“.
11. Техническите причини, довели до възникването на ПТП са:
- Навлизането на лекия автомобил „С. И.“ по пътя с предимство при
наличие на приближаващ се автомобил без водачът да се съобрази с
положението и скоростта на движение на автомобила „Ф. Г.“. Технически
правилно е водачката на „С. И.“ да пропусне движещия се по пътя с
8

предимство лек автомобил Ф. и след това да предприеме пресичане на
лентата му за движение.
- Навлизането на автомобила „С. И.“ в опасната зона за спиране на
автомобила „Ф. Г.“. Водачката на „С. И.“ е имала техническата възможност
да възприеме автомобила „Ф. Г.“, да се убеди в неговото положение и
скорост на движение, да го пропусне и след това да предприема маневрата за
завой наляво.
От заключението на допълнителната автотехническа експертиза се
установява, че:
1. Към момента на потегляне на автомобила „С. И.“ същият е бил на
около 6,4 м. от геометричното разположение към мястото на удара. Това
разположение определя, че водачът на „Ф. Г.“ е имал техническата
възможност да възприеме предната част на „С. И.“, когато той се е намирал
около 52 м. от мястото на удара. Ограничаването на видимостта е от
наличието на ограда, съставена от бетонни вертикални колове на 0,8 м. от
дясната граница на платното за движение.
2. Ако се приеме, че опасността за водача на „Ф. Г.“ е настъпила в
момента на пресичане на дясната граница на платното за движение и водачът
на автомобила Ф. е продължил движението си направо, то отново би
настъпил удар между автомобилите при определените скорости на движение,
но при друга контактна област за „С. И.“. Ударът би бил предимно в зоната
на двете врати и задния ляв панел.
3. Ако се приеме, че опасността за водача на „Ф. Г.“ е настъпила в
момента на пресичане на дясната граница на платното за движение и
скоростта на „Ф. Г.“ е била 90 kм/ч, както и водачът на автомобила „Ф. Г.“ е
продължил движението си направо, то отново би настъпил удар между
автомобилите. Автомобил „С. И.“ би бил с около 0,5 м. по-напред от
реалното геометрично разположение към момента на удара. Ударът за
автомобила „С. И.“ би бил в задната лява странична повърхност в областта на
лявата задна врата и задния ляв панел. Механизмът на движение на двата
автомобила след удара би бил различен от действителния.
4. Ако се приеме, че опасността за водача на „Ф. Г.“ е настъпила в
момента на потегляне на „С. И.“ и скоростта на „Ф. Г.“ е била 90 kм/ч, както и
водачът на автомобила „Ф. Г.“ е продължил движението си направо, то
отново би настъпил удар между автомобилите. Автомобил „С. И.“ би бил с
около 1 м. по-напред от реалното геометрично разположение към момента на
удара. Ударът за автомобила „С. И.“ би бил в задната лява странична
повърхност в областта на задния ляв панел. Механизмът на движение на двата
автомобила след удара би бил различен от действителния.
Според заключението на тройната автотехническа експертиза:
1. Скоростта на движение на лекия автомобил „Ф. Г.“ преди ПТП е
около 98 kм/ч, както и към момента на удара с автомобил „С. И.“.
2. Скоростта на движение на лекия автомобил „С. И.“ в момента на
удара е около 19 kм/ч.
9

3. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Ф. Г.“ при определената
скорост на движение е била около 95 м.
4. Водачката на автомобила „С. И.“ е имала техническата възможност да
възприеме движещия се по пътя с предимство автомобил „Ф. Г.“ и се
съобрази със скоростта му на движение и положението, като спре и го
пропусне.
5. Мястото на удара е в зоната на средната част на платното и спрямо
платното за движение мястото на удара е на 14,7 м. преди напречната мерна
линия и на ниво от разделителната линия до 1,2 м. южно от разделителната
линия на лентите за движение.
6. Ако се приеме ускорително движение в момента на косо навлизане на
автомобила „С. И.“на платното за движение лекият автомобил Ф. е бил на
около 44 м. от мястото на удара.
7. Ако се приеме равномерно движение в момента на косо навлизане на
автомобила „С. И.“ на платното за движение лекият автомобил Ф. е бил на
около 33 м. от мястото на удара.
8. Водачката на лекия автомобил „С. И.“ е имала техническата
възможност да предотврати ПТП, като спре на границата на дясната пътна
лента и пропусне автомобила „Ф. Г.“. Технически правилно е спирането да е
на границата на платното за движение и да се убеди в положението и
скоростта на автомобила „Ф. Г.“.
9. Водачът на лекия автомобил „Ф. Г.“ е нямал техническата
възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение от
около 95 kм/ч към момента на косо навлизане на „С. И.“ по дясната пътна
лента при действителните траектории на движение.
10. Опасната зона за спиране на „Ф. Г.“ при 90 kм/ч е около 83 м.
11. Водачът на „Ф. Г.“ е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП при скорост на движение на автомобила от 90 kм/ч и
своевременно възприемане на опасността със запазване на коридорите на
движение на автомобилите. Предотвратяването на ПТП е технически
невъзможно, ако се приеме, че момента на възникване на опасност е
навлизането на „С. И.“ в лентата за движение на „Ф. Г.“.
12. Техническите причини, довели до възникването на ПТП са:
- Навлизането на лекия автомобил „С. И.“ по пътя с предимство при
наличие на приближаващ се автомобил без водачът да се съобрази с
положението и скоростта на движение на автомобила Ф.. Технически
правилно е водачката на „С. И.“ да пропусне движещия се по пътя с
предимство лек автомобил „Ф. Г.“ и след това да предприеме пресичане на
лентата му за движение.
- Навлизането на автомобила „С. И.“ в опасната зона за спиране на
автомобила „Ф. Г.“. Водачката на „С. И.“ е имала техническата възможност
да възприеме автомобила „Ф. Г.“, да се убеди в неговото положение и
скорост на движение, да го пропусне и след това да предприема маневрата за
10

завой наляво.
13. В случай, че се приеме праволинейно движение на автомобила „Ф.
Г.“, запазвайки движението в собствената лента, при същата скорост на
движение, както и запазване на характера на движение на „С. И.“, отново би
настъпил удар. Това се доказва с обстоятелството, че при достигане на
коридора на движение на автомобила „С. И.“ той все още е заемал около ½ от
лентата за движение на „Ф. Г.“. Ударът би бил също значителен, но би бил
разположен в челната част на „Ф. Г.“ и задната лява странична част на
автомобила „С. И.“ извън обсега на разположение на водача на „С. И.“.
14. В случай, че се приеме скорост на движение на „Ф. Г.“ от 90 kм/ч
със запазване на направлението на движение направо в собствената лента,
както и запазване на характера на движение на автомобила „С. И.“ той би бил
с около 0,79 м. по-напред спрямо геометричното му разположение. В този
случай е възможно двата автомобила да се разминат без удар.
15. В случай, че се приеме същата скорост на движение на Ф. със
запазване на направлението на движение направо в собствената лента, както и
равномерно движение на „С. И.“ ударът би бил непредотвратим към момента
на навлизане на „С. И.“ в лентата за движение на „Ф. Г.“.
16. В случай, че се приеме скорост на движение на „Ф. Г.“ от 90 kм/ч
със запазване на направлението на движение направо в собствената лента,
както и равномерно движение на автомобила „С. И.“ той би бил с около 0,5 м.
по-напред спрямо геометричното му разположение. В този случай отново би
настъпил удар.
В хода на разследването са назначени съдебномедицински експертизи
за установяване на причините за смъртта на постр. Ц. И. П. на 68г. и на постр.
П. И. П., на 73г. и получените травматични увреждания на постр. З. Й. ИЛ., на
49г., към момента на настъпване на произшествието.
Според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на
труп № 130/20г., причината за настъпването на смъртта на постр. Ц. И. П. е
съчетаната травма с обхващане на главата, гръбначния стълб, гръдния кош,
корема и крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта
е изпадането на пострадалата в състояние на тежък травматичен и
хеморагичен шок, поради множествените травми в областта на гръдния кош,
корема и крайниците. Настъпването на смъртта на пострадалата е била
неизбежна и неминуема. Животът на пострадалата е бил неспасяем.
Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на
главата, гръбначния стълб, гърдите, корема, крайниците и останалите
травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тези
области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на получените
тежки травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно
произшествие и настъпилите усложнения в тази връзка. Описаните травми и
настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие. Локализацията на уврежданията сочи, че
най-силни са били ударите и притискането на тялото и крайниците в областта
11

на лявата странична повърхност на гръдния кош, левия бял дроб, левите
крайници и лявата половина на корема. Установените увреждания са
получени вследствие удряне на травмираните области на тялото по
вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на гръдния кош,
корема и останалите травмирани области на тялото от деформиралите се
части на лекия автомобил.
Според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на
труп № 143/20г., причината за настъпването на смъртта на постр. П. И. П. е
съчетаната травма с обхващане на главата, с контузионните огнища на двете
големи мозъчни хемисфери, гръбначния стълб с повърхностните травми по
хода на гръбначния стълб, гръдния кош с масивните счупвания на левите
ребра, контузията на белите дробове, левостранният хемопневмоторакс и
двустранната пневмония с масивните сраствания на плевралните листове и
перикарда. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е
обострената хронична дихателна недостатъчност вследствие множествените
счупвания на ребрата в ляво, контузията на белия дроб, продължителното
залежаване на пострадалия и хипостазата с двустранната хипостатична и
контузионна пневмония. Настъпването на смъртта на пострадалия се дължи
на настъпилите усложнения в оздравителния процес вследствие тежките
травматични увреждания, получени при процесното ПТП, като най-голямо
значение имали травмите в областта на лявата половина на гръдния кош и
левият бял дроб. Експертът е посочил, че описаните увреждания са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени
по механизма на удряне и притискане на главата, гръбначния стълб, гърдите,
предимно лявата половина на гръдния кош и останалите травмирани области
на тялото по такива предмети и притискане на тези области на тялото между
такива предмети. Смъртта се дължи на получените тежки травматични
увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие и
настъпилите усложнения в тази връзка. Описаните травми и настъпилата
смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие. Локализацията на уврежданията сочи, че
най-силни са били травмите в областта на лявата половина на гръдния кош и
крайниците. Установените увреждания са получени вследствие удряне на
травмираните области на тялото на пострадалия от деформиралите се части
от вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на главата,
гръбначния стълб, гръдния кош и крайниците от деформиралите се части на
лекия автомобил вследствие блъскането му отстрани отляво. Установените
увреждания се дължат на силните удари на травмираните области на тялото
на пострадалия по деформиралите се части на автомобила вследствие
притискането на тялото на пострадалия в травмираните области.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза № 230/20г. за
установяване телесните увреждания, получени от постр. З. Й. ИЛ. в резултат
на възникналото пътнотранспортно произшествие на 25.07.2020г., от
заключението на която е видно, че тя е получила автомобилна травма,
изразяваща се в клинични и рентгенологични данни за счупване костите на
таза в областта на левия ацетабулум с леко изразена дислокация на костните
12

фрагменти. Описаното в медицинските документи телесно увреждане има
травматична генеза, дължаща се на механичното действие на твърди тъпи
и/или тъпоръбести предмети и добре отговаря да е получено по време на
описаното в материалите по досъдебното производство пътнотранспортно
произшествие. При този вид автомобилни травми, през различните фази на
произшествието върху телата на пострадалите действат различни по своите
характеристики травмиращи сили. Под тяхно действие телата на пътниците в
автомобилния салон се придвижват и влизат в контакт с различни елементи
от вътрешното му оборудване или деформирани части от автомобилното
купе, удрят се, притискат се и се травмират. Характеристиките на
увреждането, получено от постр. И. свидетелстват за това, че посоката на
травмиращата сила, която го е причинила е била отпред назад и отстрани
отляво на пострадалата. Счупването на дъното на главолечната ямка на лявата
тазобедрена става без значителна дислокация на костните фрагменти е довело
до затруднения в движенията на левия крак за срок не по-малък от 3-4 месеца
при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на
предписаните двигателен, имобилизационен, хигиенно-диетичен и
рехабилитационен режими. По този начин увреждането е осъществило
смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник“.
Изложените фактически обстоятелства настоящият състав на съда прие
за установени по категоричен начин след анализ на доказателствената
съвкупност, оценявайки поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, заключения на назначените по
делото експертизи.
Подс. Д. се възползва от правото си да не дава обяснения. (Съдът следва
само да отбележи, че обясненията му от досъдебното производство са
негодно доказателствено средство, доколкото в разпита му от „14.10.2020г.“,
с погрешно записана година вместо „2021“ е налице препращане към
показания, дадени в качеството на свидетел, което е недопустимо – в този
смисъл е Р № 475 / 18.02.2015г. по н. д. № 1474 / 2014г., I н.о. на ВКС).
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни и
непротиворечиви, макар и в различна степен същите са относими към
предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него.
Съдът кредитира показанията на свид. И. И., който е пътувал в
автомобила на подс. Д. и от които се установява, че по пътя, по който са се
движили, до напоителния канал, имало черен път и наближавайки последния,
от него на главния път „изскочила“ колата, която тяхната кола ударила от
страната на водача и същият свидетел не знае дали подсъдимият е имал време
даже да натисне спирачките.
Свид. З.И. също свидетелства, че на процесната дата, когато се
прибирали от гр. С. в с. Ч. с лекия автомобил на сина й, управляван от него,
13

една кола „изскочила“ от черния път направо на главния път и те се блъснали
в нея, но не разбрала как точно станала катастрофата, тъй като по същото
време си говорела с внучките си.
При преценка достоверността на показанията на свидетелите И. и И.
съдът отчете обстоятелството, че въпреки че са родители на подс. Д., а свид.
И. е и пострадала от пътнотранспортното произшествие, конкретно
възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение
за изясняване на релевантните обстоятелства по делото и които са приети за
безспорно установени, не са в противоречие с останалия доказателствен
материал по делото, който се възприема от съда, поради което ги възприе
като истинни.
Съдът кредитира и показанията на останалите разпитани по делото
свидетели – Р. Р., С. Д., Б. И. и И.И., които обаче не са очевидци на самия
удар между автомобилите на подс. Д. и постр. П.. Свидетелите Р. Р. и С. Д.,
които са пътували по същия път са пристигнали на мястото на
произшествието, непосредствено след възникването му и съответно са
възприели какво е било разположението и състоянието на двата автомобила и
на лицата в тях респ. какво е било състоянието на подсъдимия и на
пострадалите; възпирели са времето и мястото на произшествието;
сигнализирали са на тел. 112. Двамата свидетели не са видели самия удар
между двете коли, не са видели коя кола от къде е идвала и как се е движила.
Свид. Б. И. не е имал пряка видимост към местопроизшествието, но чул
удара и викове за помощ и се обадил на тел. 112.
Свид. И.И. е син на пострадалите Ц. П. и П. П.. Неговите показания не
са пряко свързани с механизма на възникване и протичане на ПТП, доколкото
той също не е очевидец на пътнотранспортното произшествие, бил е
информиран същия ден от дежурния по ОДЧ при РУ - С., като към него
момент и двамата му родители все още били живи, а по – късно научил, че
майка му починала на операционната маса. Баща му не се възстановил след
катастрофата; след изтичане на максималния период за престой по
клиничната пътека бил изписан от болницата; настанили го в дом за
възрастни в с. З.в., където починал на втория ден.
Съдът счете, че от доказателствения материал по делото следва да бъде
изключен протокола за извършен на 10.06.2021г. следствен експеримент с
участието на ИВ. ИЛ. Д. и адв. С.С., упълномощен на 10.03.2021г. от Д.,
който към него момент е имал качеството на свидетел по досъдебното
производство (Постановлението за привличане на обвиняем от 05.10.2021г.
му е предявено на 14.10.2021г). Същият протокол не е годно доказателствено
средство по смисъла на процесуалния закон, въз основа на което съдът може
да изведе изводите си по фактите. В разпоредбата на чл. 166 от НПК е
посочено, че следствения експеримент е способ за проверка и уточняване на
данни, съдържащи се в обясненията на обвиняем, показанията на свидетел
или установени от друго процесуално-следствено действие. Следственият
експеримент в случая е проведен във връзка с необходимостта да се проверят
и уточнят данни по досъдебното производство, получени от разпит на ИВ.
14

ИЛ. Д. в качеството му на свидетел, преди да бъде конституиран като
обвиняем по делото. Доколкото от проведения разпит на подс. Д. като
свидетел, не могат да се формират по никакъв начин доказателствени изводи,
предвид промяната в процесуалното му качество, то проведения в рамките на
досъдебното производство следствен експеримент за проверка на данните,
установени именно от този разпит, също не е годно доказателствено средство,
въз основа на което могат да се формират фактически изводи. Това е така, тъй
като следствения експеримент не може да служи за потвърждаване на данни,
съдържащи се в източници, които са процесуално негодни да бъдат основа на
доказателствени изводи, каквито в случая са гласните доказателства, дадени
от подс. Д. в качеството му на свидетел. Освен това, дори следственият
експеримент да беше проведен според правилата на НПК, резултатите от него
отново биха били безполезни за съда. При извършения следствен
експеримент е проверявано разстоянието, при което от различни
местоположения от автомобила „Ф. Г.“, водачът му е имал обективна
възможност да възприеме автомобила „С. И.“, респ. последният да бъде
възприет като опасност за движението, предвид наличието на ограда от
мрежа, дървета в заградената с мрежа площ и затревен банкет. От една страна
пътната обстановка при провеждането на следствения експеримент е била
променена – растителността в дясно от платното за движение покрай
оградата и банкета е била окосена; положението на автомобила, отразяващ
лекия автомобил „Ф. Г.“ е било статично, а не в движение, както е било в
действителност, поради което данните за видимостта към автомобила „С. И.“
не са били обективни. От друга страна, ирелевантно е обстоятелството дали
подсъдимият е могъл да възприеме лекият автомобил „С. И.“ докато същият
се е движел по земния (черен) път, тъй като към него момент той не е бил
опасност за движението. Според константната съдебна практика опасността
за движението възниква тогава, когато водачът на пътното превозно средство
има възможност и е длъжен да я възприеме, съответно да реагира за нейното
избягване, като конкретно в случая, когато автомобилът „С. И.“ пътува по път
без предимство, той би станал опасност за движещият се по път с предимство
лек автомобил „Ф. Г.“, когато предприеме навлизане в този път в нарушение
на задължението си да пропусне движещите се по пътя с предимство.
Съдът намира, че останалите писмени доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК следва да се
кредитират, а именно: протокол от 25.07.2020г. за оглед на пътнотранспортно
произшествие; протокол от 13.08.2020г. за оглед на местопроизшествие
(оглед на трупа на постр. П.); констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие с пострадали лица № 165 / 25.07.2020г.; талон за изследване на
Ц. П.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози на Ц. П.;
талон за изследване на И.Д.; протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози на И.Д.; протоколи за приемане/предаване на биологични
проби за химико-токсикологичен анализ в Химикотоксикологична
лаборатория на Ц. П. и И.Д.; справки от КАТ; справки за нарушител/водач на
15

подс. Д. и на пострадалата П.; справки за регистрацията на управляваните от
подс. Д. и постр. П. автомобили; епикризи на пострадалите Ц. П. и П. П.
абмулаторен лист за извършен преглед на постр. И.; акт за смърт на постр. П.
и удостоверение за наследниците й; акт за смърт на постр. П. и удостоверение
за наследниците му; справка за съдимост на подсъдимия; характеристична
справка на подсъдимия; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия. Тези доказателствени материали не са
оспорени от страните.
Съдът кредитира напълно и заключенията на вещото лице д-р Т. Чаушев
по съдебномедицинската експертиза на труп № 143/20 г. и
съдебномедицинската експертиза на труп № 130/20 г., на вещото лице д-р Й.
С. по съдебномедицинската експертиза № 230 / 2020г., на вещото лице Мария
Пашова по химическа експертиза № 113 / 28.07.2020г. и химическа
експертиза № 114 / 28.07.2020г., на вещите лица В.Г. и Б.М. по
химикотоксикологичната експертиза, на вещите лица проф. д.т.н. инж. СТ.
М. К., доц. д-р инж. ХР. В. УЗ. и инж. В. К. Ш. по тройната автотехническа
експертиза. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат
никакво съмнение по отношение на правилността им. Депозирани са от
компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални знания
съдът няма никакви основания да се съмнява. Същите не са оспорени от
страните, в много голяма степен допринасят за изясняването на съществени
обстоятелства включени в предмета на доказване - механизма на причинените
увреждания и причината за смъртта на пострадалите Ц. П. и П. П.; механизма
на причиняване и характера на телесните увреждания на постр. З.И.;
причините за възникването на ПТП и механизма на неговото протичане.
Конкретно за тройната автотехническа експертиза съдът установи, че
сред доказателствените източници, на които вещите лица са се позовали, за да
дадат отговор на поставените им задачи, са и такива, за които съдът се
мотивира защо не кредитира, а именно свидетелските показания на водача Д.
от 30.07.2020г. /л. 7, том 2 от ДП/, снети от последния преди привличането му
в качеството на обвиняем – на л. 18 от експертизата, както и резултатите от
проведения на 10.06.2021г. следствен експеримент, целта на който е била
проверка именно на данните, съобщени от подсъдимия при разпита му като
свидетел /30-31, том 1 от ДП/ - на л. 21 от експертизата. Няма съмнение, че
показания, които подс. Д. е дал като свидетел, не могат да бъдат ползвани
като източник на доказателства при решаване на делото, предвид
последвалата промяна в неговото процесуално качество – от свидетел в
обвиняем. Поради това и същите не съставляват годна процесуална основа за
експертно обсъждане и анализ на обстановката на ПТП. Без доказателствена
стойност се явява също и протоколът от проведения следствен експеримент,
доколкото целта на този способ за доказване е била да бъдат проверени и
уточнени данни, получени от разпита на подс. Д. в качеството му на свидетел.
При положение, че показанията на подс. Д. нямат характера на годно
доказателствено средство, то проверката на същите чрез провеждане на
следствен експеримент е безпредметна. Независимо от така констатираното,
настоящият състав на съда прие, че експертните изводи, ангажирани по
16

тройната автотехническа експертиза, се явяват обосновани такива и след
игнориране на споменатите негодни доказателствени източници, поради
което и няма основание същите да не бъдат поставени в основата на
възприетите изводи по фактите относно техническите параметри и механизма
на процесното ПТП. Този извод съдът направи, след непосредственото
изслушване на тримата експерти, при което същите убедително защитиха
заключението си, компетентно отговаряйки на всички въпроси, поставени
както от защитника на подсъдимия, така и от представителите на държавното
и частно обвинение. Нито посочените показания, нито, следствения
експеримент могат да променят направените от експертите категорични
изводи, че „предотвратяването на пътнотранспортното произшествие е
технически невъзможно, ако се приеме, че момента на възникване на
опасност е навлизането на С. в лентата за движение на Фолкваген Г.““, както
и относно техническите причини, довели до възникването на
пътнотранспортното произшествие.
Що се отнася до заключенията на единичната автотехническа
експертиза и допълнителната такава, изготвени от вещото лице – доц. д-р
инж. Х.У., участвал в състава и на тройната автотехничска експертиза, съдът
намира, че следва да ги преценява с оглед на изводите и констатациите в
тройната експертиза.
Относими към предмета на делото са и приложените веществени
доказателства – двата леки автомобила, управлявани съответно от
подсъдимия и постр. П., както и изготвените
веществени доказателствени средства – фотоснимки от двата огледа на
местопроизшествие.
При установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА съдът
прие, че подс. Д. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл.
342, ал. 1 от НК. Основен принцип в наказателното право, е че подсъдимият е
невинен до доказване на противното. Според чл. 303, ал. 2 от НПК, съдът
признава подсъдимият за виновен само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. Твърденията, залегнали в съдържанието на обвинителния
акт определят обема на доказване и правната конструкция на обвинението, а
съдът е длъжен да изследва обвинителната теза, за да даде отговор на
въпросите по чл. 301 от НПК. За да бъде ангажирана наказателната
отговорност на подс. Д. по посочения по – горе наказателен състав е
необходимо да бъде установено, че същият като водач на МПС е нарушил
посочените в обвинението правила за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и в резултат на
нарушенията е причинил общественоопасния резултат – смъртта на Ц. И. П. и
на П. И. П. и средна телесна повреда на З. Й. ИЛ.. Също така е необходимо да
съществува пряка причинно-следствена връзка между поведението на дееца -
водач и настъпването на съставомерните общественоопасни последици.
За да обоснове обвинението, в обвинителния акт прокурорът е приел, че
подс. Д. е нарушил правилата за движение по посочените текстове от ЗДвП,
17

като е налице и значително съпричиняване от страна на постр. П. като водач
на лекия автомобил „С. И.“, която извършила нарушение на чл. 49 от ЗДвП.
Според прокурора допуснатите от подс. Д. нарушения на правилата за
движение по пътищата са му попречили при възникване на опасността да
извърши правилна преценка като предприеме действия, с които да
предотврати вредоносния резултат. Той сам се бил поставил в ситуация да не
може да избегне вредните последици. За подсъдимия опасността възникнала
към момента на потегляне на лекия автомобил с водач постр. П., когато тя е
извършила недвусмислени действия, че ще извърши пресичане на пътното
платно, а не към момента на навлизането й на пътната лента. Това погрешно
разбиране за момента на възникване на опасността за подс. Д. е мотивирало
погрешните изводи на обвинението за виновността на подсъдимия, които
съдът не може да сподели.
Според практиката на В(К)С, „водачът на пътно превозно средство е
задължен да взема мерки за безопасност на движението от момента на
възникване на опасност за движението“ (Р № 94 / 27.01.1975г. по н.д. № 1501
/ 74г., III н.о.). „Задължението за предприемане на мерките за безопасност се
създава от момента, когато опасността възникне реално и застраши
движението. ...Началото на възникване на опасността за движение за водача
на моторно превозно средство, който се движи по път с предимство, е оня
момент, когато задълженият да даде предимство премине мястото за спиране
и изчакване и предприеме навлизане в платното за движение. Придвижването
на едно превозно средство по пътя, който е без предимство не съставлява по
начало възникване на опасност, защото останалите водачи очакват той да
прояви правомерно поведение, като преустанови движението, както това се
изисква от правилата за движение. Водачът на лекия автомобил, който е
възприел, че пътят му се пресича, макар и неправомерно, е бил задължен да
вземе мерки за избягване на произшествие, ако това е било възможно“ (Р №
1309 / 16.12.1976г. по н.д. № 1167 / 76г. III н.о.).
Вещите лица, изготвили тройната автотехническа експертиза не са
ангажирали становище относно момента на възникване на опасността, тъй
като това не е експертен въпрос. В случаите, когато единият от участниците в
движението пътува по път без предимство, той става опасност за движещите
се по пътя с предимство едва когато предприеме навлизане в този път.
В конкретния случай за подсъдимия не е било възможно вземе мерки за
избягване на конфликтното положение от момента, когато е възникнала
опасността за движението – когато автомобилът на пострадалата е преминал
линията, до която е следвало да спре и да пропусне движещият се с
предимство подсъдим. Когато автомобилът „С. И.“ е пресякъл дясната
граница на платното за движение, автомобилът „Ф. Г.“ е бил на около 44 м.
от мястото на удара. Т.е. управляваният от постр. П. автомобил е попаднал в
опасната зона за спиране на автомобила „Ф. Г.“, която при конкретната
скорост от 98 км/ч е била 95 м., а при допустимата скорост от 90 км / ч – 83
м., т.е. и в двата случая ударът е бил непредотвратим. Дори подсъдимият да е
управлявал автомобила си със скорост от 90 км/ч, ударът пак е щял да
настъпи, поради което превишаването на скоростта от него не се намира в
18

причинна връзка с настъпИ. резултат.
Вещите лица, изготвили тройната автотехническа експертиза са
категорични, че предотвратяването на ПТП е технически невъзможно, ако се
приеме, че момента на възникване на опасност е навлизането на „С. И.“ в
лентата за движение на „Ф. Г.“. Подс. Д. не е могъл, нито е бил длъжен да
очаква от постр. П. неправомерно поведение, изразяващо се в отнемане на
предимството му, за да се съобрази с него. Законът за движение по пътищата
изисква безусловно пропускане на движещите се МПС по пътя с предимство,
без значение дали са с превишена скорост.
Необосновано е разбирането, изтъкнато в обвинителния акт, че за подс.
Д. опасността е възникнала към момента на потегляне на лекия автомобил с
водач постр. П., когато тя е извършила недвусмислени действия, че ще
извърши пресичане на пътното платно, а не към момента на навлизането й на
пътната лента, доразвито и в съдебно заседание от прокурора след
уточнението, направено от вещите лица, че при потегляне на лекия
автомобил „С. И.“, ако се приеме че е бил спрял, при ускорително движение,
към момента на потеглянето му не е бил видим за водача на лекия автомобил
„Ф. Г.“, а в малко по – късен момент, когато автомобилът „С. И.“ е бил на
около 1 метър от границата на платното и точно в този момент е следвало да
бъде възприет като опасност и от този момент нататък за подс. Д. възниквало
задължението да предприеме аварийно спиране. Всичко това, от една страна е
в сферата на предположението – „ако“ автомобилът на пострадалата е бил
спрял преди да навлезе на пътното платно, за което няма обективни данни,
като не е изключена и хипотезата също коментирана от вещите лица,
движението на автомобила на пострадалата да е било равномерно, т. е. да се е
движила и без да спира да е излязла на пътното платно. Няма пряк очевидец
на движението на постр. П. преди настъпването на ПТП, няма и обективни
находки за движението на управлявания от нея автомобил. Принципното
положение, залегнало в чл. 303, ал. 1 от НПК е, че присъдата не може да
почива на предположения. От друга страна възприетото от прокурора
виждане за момента на възникване на опасността е в разрез с фактите по
делото и трайно установената съдебна практика. Обстоятелството, че
автомобилът на пострадалата е бил видим за подсъдимия в един по – ранен
момент, когато се е намирал на около 1 метър от границата на платното за
движение е без значение за отговорността на подсъдимия, тъй като към този
момент не е представлявал опасност за подсъдимия, а последният нито е
могъл, нито е бил длъжен да очаква неправомерно поведение на пострадалата,
за да може да се съобрази с него.
Тъй като в случая има конкретно обвинение с посочени нарушени
разпоредби на ЗДвП и вредоносен резултат, за което на подсъдимия се търси
наказателна отговорност, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са
неотносими, а и отново в сферата на предположенията, доводите на
обвинението за това, какво би се случило, ако автомобилът на пострадалата
се е движил равномерно (т.е. движил се е и без да спира е навлязъл на пътното
платно) при спазване от страна на подсъдимия на разпоредбите на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, би ли
19

настъпил удар, какво би било неговото разположение и какви ще бъдат
поледиците, които ще настъпят.
От събрания доказателствен материал безспорно се установи, че на
инкриминираните дата и място подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.
21 ал. 1 от ЗДвП, като управлявал автомобила си със скорост от около 98 км/ч
при допустима скорост от 90 км/ч извън населено място, а поначало, според
константната съдебната практика, едновременно приложение на разпоредбите
на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП е несъвместимо, тъй като чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на
скоростта, когато поначало тя е в рамките на максимално допустимата. Ако
обаче движението се осъществява със скорост над пределно допустимата по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, само това основание е достатъчно обвиняемият да бъде
признат за невинен и оправдан да е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2, изр.
2 от ЗДвП. Освен това, предотвратяването на произшествието чрез спиране е
възможно, само ако мястото, на което се намира обектът на опасността, е
извън границите на опасната зона за спиране на превозното средство.
Също така, по делото се установи по несъмнен начин, че
общественоопасният резултат не е настъпил в резултат на нарушението на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП или друго нарушение на правилата за движение по
пътищата, извършено от подсъдимия, т.е. той е нарушил правило за движение
по пътищата, което обаче не е в причинно-следствена връзка с настъпилите
общественоопасни последици. Видно от заключението на тройната
автотехническа експертиза, водачът на „Ф. Г.“ не е имал техническата
възможност да предотврати ПТП и при скорост на движение на автомобила
от 90 kм/ч. и своевременно възприемане на опасността със запазване на
коридорите на движение на автомобилите. Предотвратяването на ПТП е
технически невъзможно, ако се приеме, че момента на възникване на
опасност е навлизането на „С. И.“ в лентата за движение на „Ф. Г.“. Постр. П.
непозволено е навлязла в пътната лента, заета вече от правомерно движещия
се по нея автомобил на подс. Д., попадайки при това в опасната му зона за
спиране.
Разпитани в съдебно заседание, вещите лица уточняват, че технически е
правилно при възприемане на опасност от водачите на МПС същите да
намаляват скоростта; да предприемат аварийно спиране без да напускат
пътната лента, в която се движат, поради което движението на автомобила
„Ф. Г.“ със завИ.е на волана наляво от водача на лекия автомобил е
техническо неправилно. С това си поведение според обвинението подс. Д. е
допуснал нарушение по чл. 16, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП. Действително,
навлизането в лентата за насрещно движение, когато няма изпреварване или
заобикаляне е нарушение на посочения текст от закона, но само в случаите
извън опасната зона за спиране на водача на автомобила. И според
цитираното от защитника на подсъдимия Р № 173 / 21.02.1975г. по н.д. № 73
/ 75г., III н. о. ВС, „Когато на пътя се появи препятствие в рамките на
опасната зона за спиране, избирането на един или друг вариант на
маневриране, за избягване на произшествие от страна на водача на пътното
превозно средство, не може да му бъде вменено като нарушение на правилата
20

за движение, което да се свърже с противоправните последици и да му се
търси отговорност за извършено престъпление. За неправилно избран вариант
може да се говори само когато препятствието се появи извън опасната зона за
спиране“. Т.е. когато подс. Д. е видял, че автомобилът „С. И.“ неправилно му
отнема предимството и не може да спре автомобила, който управлява, за да
избегне удара, не може да се счита, че той е допуснал нарушение на чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, като е отклонил автомобила наляво и навлязъл в насрещната
лента за движение в нарушение на забраната водачите на пътни превозни
средства да навлизат в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне, тъй като автомобилът „С. И.“ е попадал в опасната му зона
за спиране. Поради това, съдът приема, че подс. Д. не е нарушил умишлено
правилото за движение по пътищата, регламентирано в чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Под опасна зона за спиране на едно моторно превозно средство се
разбира най-малкото възможно разстояние, на което може да бъде спряно
същото от неговия водач. Съществено условие, за да се приеме, че опасната
зона за спиране на моторно превозно средство е оневинително основание, е
пътното препятствие да се е появило внезапно, неочаквано и непредвидимо за
водача, който не е имал възможност да предвиди такова внезапно изменение в
пътната обстановка и е поставен да извършва движение в една критична
пътна ситуация.
Неоснователен е доводът на обвинението, че лекият автомобил „С. И.“
попада в опасната зона на лекия автомобил „Ф. Г.“, тъй като последният се е
движил с превишена скорост. И при движение на автомобила на подсъдимия
с допустимата скорост от 90 км/ч. лекият автомобил на постр. П. отново
попада в опасната му зона. При разпита им вещите лица уточняват, че
практически при разлика между 98 км/ч и 90 км/ч динамиката на процеса е
малка и далечината на видимост е аналогична.
Постр. П. е тази, която като водач на МПС не е спазила правилата за
движение, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпИ. резултат. Задължение на водача, движещ се по път без предимство е
да пропусне движещите се по пътя с предимство, независимо с каква скорост
се движат последните – в случая според чл. 49 от ЗДвП постр. П. като водач
на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е
била длъжна да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни
средства. Видно и от показанията на свидетелите И. и И., автомобилът „С. И.“
изскочил непосредствено пред автомобила „Ф. Г.“, в опасната му за движение
зона и подсъдимият не е имал обективна възможност да намали, спре или по
какъвто и да е друг начин да предотврати ПТП. Техническите причини,
довели до възникването на ПТП са две и се дължат изцяло на виновното
поведение на постр. П., а не на виновното поведение на подс. Д. и на
„значително съпричиняване“ от нейна страна: - Навлизането на лекия
автомобил „С. И.“ по пътя с предимство при наличие на приближаващ се
автомобил без водачът да се съобрази с положението и скоростта на движение
на автомобила „Ф. Г.“. Технически правилно е водачката на „С. И.“ да
пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Ф. Г.“ и след
21

това да предприеме пресичане на лентата му за движение;
- Навлизането на автомобила „С. И.“ в опасната зона за спиране на
автомобила „Ф. Г.“. Водачката на „С. И.“ е имала техническата възможност
да възприеме автомобила „Ф. Г.“, да го пропусне и след това да предприема
маневрата за завой наляво. Подсъдимият като водач на МПС е нормално да
очаква спазването на правилата за движение от другите участници в
движението. Той не е бил длъжен да предвиди поведението на постр. П.,
нарушила правилата за движение за излизане от земен път на път с настилка.
Не е имал обективна възможност да намали, спре или по какъвто и да е друг
начин да предотврати ПТП. Налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15
НК. Вина за настъпилото пътностранспортно произшествие е имала
единствено постр. П., която не е изпълнила императивно вмененото й
задължение чл. 49 от ЗДвП излизайки от земния (черен) път на път с
настилка, да спре, за да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни
превозни средства. Настоящият състав на съда не прие допуснатото от подс.
Д. нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да е в пряка причинна връзка с
настъпИ. вредоносен резултат, защото ако постр. П. не беше отнела
предимството на лекия автомобил "Ф. Г.", въпреки превишената скорост на
движение от 98 км/ч. на последния, нямаше да настъпи съприкосновение
между двата автомобила.
Основавайки се на събраните по делото доказателствен материал и на
установените въз основа на него факти, съдът намери, че поведението на
подс. Д. не е съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 343, ал. 4,
вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, нито покрива
състава на престъпление по друг текст от НК, поради което постанови
присъдата си, с която го призна за невиновен да е извършил вмененото му с
обвинителния акт престъпление и го оправда по предявеното му обвинения.
Съдът постанови след влизане в сила на присъдата вещественото
доказателство - лек автомобил марка „С. И.“ с рег. № *** - оставен на
съхранение в „База за МПС“ на КАТ – С., да се върне на наследниците на Ц.
И. П. – ИВ. П. ИВ., ЕГН ********** и М. П. АТ., ЕГН ********** или
упълномощен от тях представител, а вещественото доказателство - лек
автомобил марка „Ф. Г.“ с рег.№ *** - оставен на съхранение в „База за МПС“
на КАТ – С., да се върне на подс. ИВ. ИЛ. Д., ЕГН **********.
Съгласно правилата на чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото
разноски остават за сметка на органа, който ги е направил.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 12.05.2022г.

Съдия при Окръжен съд - С.:

22

Номер на акта:	5
Дата:	28 февруари 2022 г.
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20212200200431
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 ноември 2021 г.

Присъда по дело №431/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите