РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Ямбол, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:К.а В. Тагарева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от К.а В. Тагарева Гражданско дело №
20212300100297 по описа за 2021 година
ЯОС е сезиран с исковата молба на Е.М.Д. от.гр.***, с която против И.О.Ю. от
гр.Ямбол и малолетното дете Д.И.Ю. е предявен иск с правно основание чл.62, ал.2 от СК.
С предявения иск ищцата е оспорила законовата презумпция за бащинство и моли
съда да признае за установено в отношенията на страните, че ответникът И.О.Ю. от
гр.Ямбол, който е бившият съпруг на ищцата, не е биологичният баща на детето Д.И.Ю.,
родено на 23.03.2021г., раждането на което дете е настъпило преди изтичане на 300 дни от
прекратяването на брака на бившите съпрузи Ю.и.
Твърдяните от ищцата Е.Д. обстоятелства, от които черпи претендираните права
са, че считано от 2017г. е заживяла на съпружески начала в Германия с друг мъж - К.Д., от
което фактическо съжителство били родени и двете й деца - М.Ю. и Д.Ю.. С влязлото в сила
съдебно решение на ЯОС по гр.д.№29/2021г. съдът признал за установено, че И.О.Ю. не е
биологичния баща на детето М., но междувременно роденото дете Д. от фактическото
съжителство на ищцата с К.Д., също било записано като рождено дете на ответника Ю.,
поради оборимата презумпция по чл.61, ал.1 СК.
С писмения отговор на исковата молба ответникът И.Ю. е направил признание на
всички твърдяни от ищцата факти. Посочил е, че след сключването на брака с бившата му
съпруга - ищцата Е.Д., двамата са живяли заедно само няколко месеца, след което са се
разделили, от началото на 2017г. ищцата заживяла на семейни начала с друг мъж в
Германия и от това съжителство били родени и двете й деца. С решение на ЯРС по гр.д.
№2815/2020г. бракът на страните бил прекратен по взаимно съгласие, а с решение на ЯОС
по гр.д.№29/2021г. било признато за установено, че И.Ю. не е биологичен баща на роденото
от ищцата дете М., като в периода между двете съдебни решения по двете дела ищцата
родила и детето Д., в чийто акт за раждане ответникът бил записан като баща. Твърденията
на ответника са, че тъй като от 2017г. той и ищцата не са поддържали каквито и да било
отношения, детето Д. не е могло да бъде заченато от него и биологичен баща на това дете е
настоящият съпруг на ищцата К.Д., който е баща и на детето М.. Поради това настоява за
уважаване на предявения иск.
Особеният представител на малолетната ответница Д. - адв.М., е депозирала
писмен отговор със становище, че искът е допустим, а след събиране на всички допуснати
доказателства по делото адвокатът ще вземе становище по съществото на иска.
В с.з. искът се поддържа изцяло от пълномощника на ищцата– адв.М., която
1
пледира за уважаване на претенцията.
Ответникът И.Ю. не се явява в о.с.з., а пълномощникът му адв.Ч. пледира за
уважаване не иска.
Втората ответница по иска – малолетното дете Д.Ю. се представлява от
назначения по реда на чл.29, ал.4 ГПК особен представител – адв.М., която в представената
писмена защита излага съображения за основателност на иска, т.к. от събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че е оборена законовата презумпция за бащинство
по отношение на детето, както и че в интерес на детето е да бъде установен неговия
биологичен произход от баща.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вземайки
предвид и изявленията на страните, ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от приложеното гр.д.№2815/2020г. по описа на ЯРС, че по същото е
представено удостоверение за гр.брак на Община Ямбол, издадено по акт за гр.брак
№310/19.10.2016г., установяващо, че ищцата Е.М. Ю. и ответникът И.О.Ю. са сключили
граждански брак на 19.10.2016г., считано от която дата са били съпрузи. От приложеното
гр.д.№2815/2020г. по описа на ЯРС е установено, че с постановеното по това дело решение
на ЯРС, влязло в сила на 11.12.2020г., бракът на съпрузите Ю.и е прекратен.
От приложеното гр.д.№29/2021г. по описа на ЯОС е установено, че по време на
брака на бившите съпрузи Ю.и е било родено детето М.И.Ю. – на 24.07.2018, като с
постановеното по това дело решение на ЯОС, влязло в сила на 29.07.2021г., е признато за
установено по предявения от И.Ю. иск по чл.62, ал.1 СК, че той не е биологичен баща на
детето М..
Видно е от представеното удостоверение за раждане на Община Ямбол, издадено
по акт за раждане №121 от 04.08.2021г. на Община Айтос, че на 23.03.2021г. в Германия е
родено детето Д.И.Ю. от майка Е.М.Д., а като баща на детето в акта за раждане е вписан
И.О.Ю..
От представеното по делото удостоверение за граждански брак на Община
Ямбол, издадено по акт за гр.брак №71 от 28.07.2021г. на Община Карнобат е установено, че
на 28.07.2021г. ищцата Е.Д. е сключила граждански брак с настоящия й съпруг К.Й.Д..
Разпитана в качеството на свидетел, майката на съпруга на ищцата К.Д. - Д.Д. е
поддържала показания, според които синът й и ищцата са заживели на съпружески начала в
Германия от началото на 2017г., като от това тяхно съжителство били родени и двете им
деца- М. и Д.. Свидетелката е поддържала, че от началото на съжителството й със сина й,
ищцата не се е виждала с бившия си съпруг и двамата не са имали каквито и да е контакти,
включително и полови, като с бившия съпруг се видяли само в заседанието по делото за
прекратяване на брака им. Според св.Д.Д. синът й К.Д. е биологичният баща както на детето
М., така и на детето Д., той и ищцата заедно в семейната си среда отглеждат и възпитават
двете деца и К. е изразил готовност след приключване на настоящото дело да припознае и
дъщеря си.
От заключението на вещото лице д-р С., извършила назначената и приета съдебна
акушеро-гинекологична експертиза се установява, че вероятният период на зачеване на
детето Д., изчислен въз основа на данните от историята на бременност и раждане на майката
Е.Д. и по метода на Огино-Кнаус, обхваща времето от 08.07.2020г. до 15.07.2020г.
включително.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът се квалифицира по чл.62, ал.2 от СК.
С този иск законът допуска да бъде оспорено и съборено бащинството на съпруга
на майката, който съгласно законовата презумпция, установена в чл.61, ал.1 СК се счита за
баща на детето, ако то е родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от
неговото прекратяване. Разпоредбата на чл.62, ал.2 СК гласи, че майката може да оспори, че
съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Искът
се предявява до изтичането на една година от раждането. Главен предмет на доказване по
него е невъзможността майката да е заченала от своя съпруг. Под “невъзможност” по
смисъла на закона се разбира съвкупността от обстоятелства, при наличието на които е
изключена всяка възможност за физически контакт между майката и съпруга й по време на
зачеването, или ако чрез съдебномедицинска експертиза е доказано, че съпругът се
2
изключва като баща.
Настоящият предявен от майката иск е допустим, т.к. е предявен на 14.10.2021г.-в
указания едногодишен преклузивен срок по чл.62, ал.2 СК, броен от 23.03.2021г., а
разгледан по същество искът се прецени като основателен.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
неоспорената медицинска експертиза и направеното от ответника И.Ю. признание на
твърдяните от ищцата факти, съдът прави извод, че успешно е оборена презумпцията на
чл.61, ал.1 СК. От реално съществуващата, установена и доказана съвкупност от
обстоятелства, следва да се изключи възможността през периода на зачатие на детето Д.,
между майката и бившият й съпруг И.Ю. да е осъществен физически контакт. През
изследваното време – 08.07.2020г.- 15.07.2020г. ищцата и бившият й съпруг са били вече
окончателно разделени - 3 години преди това, считано от началото на 2017г., а майката на
детето е съжителствала в друга държава с друг мъж - К.Д., който е настоящият й съпруг и с
който и до сега живеят като семейство и заедно се грижат и отглеждат двете си деца - М. и
Д..
Изводът, който се налага е, през периода на зачеване на дето Д., ищцата и
бившият й съпруг не са имали интимни полови отношения и ищцата не е могла да зачене от
И.Ю.. За да достигне до този свой извод, съдът кредитира най-вече показанията на св.Д.Д.,
намирайки ги за верни и безпротиворечиви, подкрепени от АГЕ и от останалия
доказателствен материал, от изявленията на ищцата и от признанието на фактите, направено
от ответника Ю. и преценено по реда на чл.175 ГПК с оглед всички обстоятелства по
делото.
Поради изложените съображения ЯОС счете, че презумпцията за бащинство по
чл.61, ал.1 СК е опровергана, предявеният иск е основателен, доказан и следва да бъде
уважен, като следва да се приеме за установено, че ответникът И.Ю. не е биологичен баща
на детето Д., родено на 23.03.2021г. Решението на съда ще е в интерес и на малолетното
дете, тъй като правните отношения, в които попада физическото лице с установения му
произход са решаващи за него през целия му живот.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният от Е.М.Д. от.гр.***, УЛ.***, с ЕГН **********, иск с
правно основание чл.62, ал.2 от СК И ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците И.О.Ю. от гр.***, с ЕГН ********** И малолетната Д.И.Ю. от гр.***,
УЛ.***, с ЕГН **********, че И.О.Ю. не е биологичен баща на малолетното дете
Д.И.Ю., родено на 23.03.2021г. в Германия от майка Е.М.Д..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Община
Айтос за вписване на промяната в регистрите по гражданско състояние и за съставяне на нов
акт за раждане на детето Д.И.Ю. с ЕГН **********, със заличаване на И.О.Ю. като баща
на детето.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3