Р Е Ш Е Н И Е
№466/22.12.2022 год., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора ВИОЛЕТА
ВЕЛИКОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА изслуша докладваното
от съдия Каменска касационно дело с
административно-наказателен характер № 629/2022 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на М.И.С. от гр.Добрич, подадена чрез адв.Е.В. срещу Решение № 331/18.09.2022 г.,
постановено по нахд № 20223230200272/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 143 от 21.12.2020 г. на
директора на Регионална здравна инспекция- Добрич.
Касаторът счита решението за
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Основните му възражения се свеждат до това, че заповедта на министъра
на здравеопазването, с която са въведени противоепидемичните марки имала характер на нормативен административен акт,
но в случая не била породила действие, понеже не била публикувана в Държавен
вестник. От описанието на нарушението не можело да се изведе в какво точно се
състои същото. Съдът не посочил конкретна норма, която била нарушена. По тези
съображения е направено искане за отмяна
на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
незаконосъобразното наказателно постановление.
Ответникът, Регионална здравна инспекция – Добрич,
чрез главен юрисконсулт, Д. В., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Прави искане решението на
районния съд да бъде оставено в сила и на РЗИ-Добрич да се присъдят разноските
за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и пледира решението на въззивния
съд да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
законния срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна.
С процесното наказателно
постановление на М.И.С. от гр.Добрич е наложено административното наказание
«глоба» в размер на 300 лева за нарушаване на чл.63, ал.4 от Закона за здравето
във връзка с т.12 от Заповед №
РД-01-626/27.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, затова, че на
31.10.2020 г. като продавач на щанд за търговия с плодове и зеленчуци в
Кооперативния пазар на гр.Добрич обслужва клиенти без защитна маска за лице.
В мотивите към обжалваното
решение е посочено, че в хода на съдебното производство не е установена
различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и издаденото въз основа на
него НП. Конкретните обстоятелства по извършване на нарушението са установени
от показанията на едната група от разпитаните по делото свидетели, като съдът е
изложил мотиви, че не приема за достоверни показанията на другата група
свидетели.
Касационният състав приема, че
решението е правилно, законосъобразно и не страда от визираните в касационната
жалба пороци.
Съгласно относимата разпоредба на
чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област.
Не е спорно, че посочените като
нарушена т.12 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020 г. на министъра на
здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, във вр. с решение
на МС от 12.06.2020 г. за удължаване на срока на обявената извънредна
епидемична обстановка. Със самата заповед са въведени противоепидемични мерки
на територията на страната, а по т.12 задължение за всички работещи и
посетители на всички пазари, тържища и базари на открито и закрито да носят
защитна маска за лице.
Не се споделя становището на касатора,
че заповедта на министъра на здравеопазването имала характер на нормативен
административен акт, защото това противоречи на законовото им дефинирането като
общи административни актове съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ (обн. в ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), както и на установената съдебна практика на
ВАС - определение № 8868 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3626/2020 г.,
определение № 12735 от 15.10.2020 г. по адм. д. № 10950/2020 г., определение №
4526 от 15.04.2020 г. по адм. д. № 3300/2020 г. и др.
От съдържанието и
разпоредителната част на заповедта е видно, че тя носи белезите на общ
административен акт, поради което за нея са приложими правилата на чл. 65 и сл.
от АПК и няма изискване за обнародването й като предпоставка за влизането й в
сила. Не е спорно по делото, че процесната заповед е обявена на интернет
страницата на МЗ по реда на чл. 73, вр. с чл. 72 и чл. 66, ал. 1 от АПК, поради
което е породила своите правни последици и въведената с тях противоепидемична
мярка за носене на защитни маски е била задължителна за всички граждани и
работещи на пазари, базари и тържища.
Нарушението е описано ясно и
точно и от него може да се установи, че обявеното за наказуемо деяние се
изразява в неносете от г-.жа С. на защитна маска за лице на Кооперативни пазар
в града- обект, за който министърът на здравеопазнаето е въвел процесната
противоепидемична мярка.
В мотивите на НП е посочено
изрично, че са нарушени разпоредбите на чл.63, ал.4 от Закона за
здравето във връзка с т.12 от Заповед №
РД-01-626/27.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което
възражението в тази насока е неоснователно.
Споделя се преценката на районния
съд относто достоверността на показанията на разпитаните по делото две групи
свидетели-очевидци, въз основа на които съдът приема, че извършването на
нарушението е доказано.
С оглед на безспорно установената
липса на поставена защитна маска или друго средство (шал, шлем и др.), което да
покрива носа и устата на касатора, правилно и законосъобразно наказващият орган
е приел, че е налице неизпълнение на наложената от министъра мярка по чл. 63,
ал. 4 от ЗЗ от страна на жалбоподателката във въззивното производство, което
подлежи на санкциониране по реда на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Посочената разпоредба (в
действащата й редакция към датата на извършване на нарушението, обн. в ДВ, бр.
44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) е ясна и категорична и тя предвижда
наказание глоба от 300 лева до 1000 лева за всеки, който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление. В случая става дума именно за
такава противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, въведена с процесната
заповед на министъра на здравеопазването, поради което неспазването й
осъществява фактическия състав на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ от
обективна и субективна страна. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН деянията, които
съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ. След като законодателят е преценил, че
неизпълнението на посочената категория противоепидемични мерки и установените с
тях задължителни правила на поведение съставлява административно нарушение и е
определил съответното за него административно наказание, наказващият орган не е
имал друга възможност освен да издаде процесното наказателно постановление.
Ето защо, като потвърдил
наказателното постановление районният съд е приложил правилно материалния закон
и е поставновил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
В съответствие с изхода от спора
и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено на основание чл. 37 от ЗПП, във
вр. чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63 в от ЗАНН, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 331/18.09.2022
г., постановено по нахд № 20223230200272/2022 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
ОСЪЖДА М.И.С. *** с ЕГН **********,
да заплати на Регионална здравна инспекция - Добрич сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: