РЕШЕНИЕ
№ 824
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110112216 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с регистрационен
входящ номер 26582/20.08.2021 г., депозирана от ищцовата страна Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „С.М.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление на дружеството: гр. В., бул. „Х. С.“ № *, представлявана от проф. д-р С.А.-А.,
д.м.н., в качеството й на изпълнителен директор, против ответника Б. А. М., ЕГН **********,
адрес: гр. В., ул. „К. Р.“ № *, ет. *, ап. *.
Предявения специален положителен установителен иск е с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД и цена 548,90 лв. (петстотин
четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки).
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства: Сочи се на първо място, че във връзка с разпореждане по ч. гр. д. №
20213110107464/2021 г. по описа на Районен съд - Варна и в указания от закона срок, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК ищцовата страна депозира исковата си молба, с
която УМБАЛ „С.М.“ ЕАД упражнява предоставеното й от закона право да предяви иск за
признаване за установено по отношение на длъжника Б. А. М., ЕГН **********, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 548,90 лв. (петстотин четиридесет и осем лева и деветдесет
стотинки) за оказаното му в периода от 10.02.2021 г. до 11.02.2021 г. лечение по клинична пътека
(КП) № 33 във Втора клиника по кардиология - инвазивна при УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2021 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена в
полза на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2075/31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 20213110107464/2021 г. по описа на ВРС, 42-ри състав.
Обстоятелствата, на които се основава исковата ни претенция, твърди ищцовата страна, че
са следните: Б. А. М., пациент с история на заболяването (ИЗ) № 4711/21, постъпил на 10.02.2021
1
г. във Втора клиника по кардиология - инвазивна при УМБАЛ „С.М.“ ЕАД. Пациентът бил
хоспитализиран по повод на оплаквания от прилошаване, „причерняване“ пред очите и остра
болка в областта на кръста, появили се в деня на хоспитализацията след физическо натоварване.
След извършени изследвания на пациента била поставена диагноза - С.. При хоспитализацията на
пациента било установено, че същият бил с прекъснати здравноосигурителни права, за което бил
уведомен. Във връзка с това обстоятелство пациентът М. декларирал писмено, че в случай че не
възстанови здравноосигурителния си статус преди датата на дехоспитализация, на основание чл.
109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, като лице с прекъснати здравноосигурителни права,
ще дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ по КП № 33 в общ размер
на 548,90 лв., определена съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение. Независимо от
обстоятелството, че пациентът бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на
постъпването си, лечебното заведение го лекувало във Втора клиника по кардиология -инвазивна
при УМБАЛ „С.М.“ ЕАД в периода от 10.02.2021 г. до 11.02.2021 г. по посочената клинична
пътека, като били изпълнени всички диагностично-терапевтични процедури, изискуеми съгласно
диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 33. По този начин лечебното заведение изпълнило
задълженията си по оказване на медицинска помощ на Б.М. съобразно неговото състояние и
клиничната пътека, по която бил лекуван. След отчитане на клиничната пътека към НЗОК, чрез
РЗОК, същата отказала заплащането на стойността на осъщественото на Б.М. лечение, тъй като
пациентът бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията.
Съгласно изготвена от РЗОК справка лечението на Б. А. М. не следвало да бъде заплащано от
Касата именно поради това обстоятелство. Отказ за отпускане на целеви средства за диагностика и
лечение бил постановен и от Д. „С. п.“- В., като с писмо с изх. № ЗСП/Д-В/1155/02.03.2021 г.
Директорът на ДСП - Варна към Агенция за социално подпомагане уведомил лечебното заведение,
че Б. А. М. не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4, т. 4 и т. 6 ПМС № 17/31.01.2007 г. и ПМС
313/27.12.2013 г., тъй като лицето има извършени покупко-продажби на недвижими имоти на
датите 19.02.2021 г., 14.01.2021 г. и 27.11.2020 г., и е съдружник в неперсонифицирано дружество
и има възобновена дейност от 03.02.2021 г. чрез осигурител „С.“ ДЗЗД.
Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, пояснява ищцовата страна, че предвиждала, че
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя
сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни
осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на
оказаната медицинска помощ. Възстановяването на прекъснати здравноосигурителните права се
извършвало по реда на чл. 109, ал. 2 и 3 ЗЗО, като за това било необходимо заплащане на всички
дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. Предвид обстоятелството, че
пациентът Б.М. към датата на хоспитализацията си бил с прекъснати здравноосигурителни права,
то същият , твърди ищцовата страна, че следвало да ги възстанови преди напускане на лечебното
заведение и да представи доказателства за плащането в УМБАЛ „С.М.“ ЕАД. След като това не е
било сторено, то М. следвало да заплати за оказаното му лечение, тъй като разпоредбата на чл.
109, ал. 1 ЗЗО предвиждала също, че лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат
оказаната им медицинска помощ. С невъзстановяване на здравноосигурителните си права по реда
на ЗЗО,сочи още ищцовата страна, че ответникът създал пречки да бъде заплатена от страна на
НЗОК, чрез РЗОК, на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД стойността на клиничната пътека, по която бил лекуван,
поради което на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, Б.М. дължал на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД сумата от
548,90 лв., представляваща стойността на оказаното му лечение по КП № 33, съгласно утвърдения
ценоразпис на лечебното заведение.
Предвид изложеното по-горе и липсата на заплащане от страна на Б.М. на дължимата от
него сума, на 27.05.2021 г. лечебното заведение конкретизира, че било депозирало пред PC - Варна
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а въз основа на заявлението -
образувано ч. гр. д. № 20213110107464/2021 г. по описа на PC - Варна и срещу длъжника Б. А. М..
По цитираното частно гр.дело била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2075/31.05.2021 г. за сумата от 548,90 лв., представляваща стойността на оказаното на ответника
лечение по клинична пътека (КП) № 33 във Втора клиника по кардиология - инвазивна при
УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до изплащане на вземането, както
и за сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство. Сочи се още, че с разпореждане
2
Председателят на 42 състав на ВРС, като взел предвид, че срещу заповедта било подадено
възражение от длъжника, указал на лечебното заведение в качеството на заявител правото да
предяви иск за установяване на вземането си. Тъй като към настоящия момент дължимата сума не
била заплатена от Б. А. М., то за УМБАЛ „С.М.“ ЕАД бил налице правен интерес от предявяване
на иск срещу пациента за признаване за установено, че лечебното заведение има вземане в размер
на 548,90 лв., представляващо стойността на оказаната му по Клинична пътека (КП) № 33
медицинска помощ, определена по утвърдения ценоразпис на лечебното заведение.
При гореизложените твърдения, ищцовата страна е отправила искането си до съда по
смисъла на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно :Да бъде постановено Решение, по силата на което да
бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
вземането на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„Х. С.“ № *, представлявана от проф. д-р С.А.-А., д.м.н., в качеството й на изпълнителен директор,
по отношение на Б. А. М., ЕГН **********, гр. В., ул. „К. Р.“ № *, ет. *, aп. *, че същият дължи на
ищцовото дружество сумата от 548,90 лв. (петстотин четиридесет и осем лева и деветдесет
стотинки) за оказаното му в периода от 10.02.2021 г. до 11.02.2021 г. лечение по клинична пътека
(КП) № 33 във Втора клиника по кардиология - инвазивна при УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ведно със
законната лихва от 27.05.2021 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена в полза на
ищеца УМБАЛ „С.М.“ ЕАД Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2075/31.05.2021 г. по ч. гр. д. № 20213110107464/2021 г. по описа на ВРС, 42-ри състав, на
основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обективирано е искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски
, вкл. и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ,
включително и ответника да бъде осъден осъдите да заплати на ищцоата страна сторените по ч.
гр. д. № 20213110107464/2021 г. по описа на ВРС, 42-ри състав, разноски в размер на 75 лв., на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 ГПК.
В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно направени
доказателствени искания във връзка с оспорването, ищцовата страна желае да й бъде дадена
възможност да изрази становище по тях, както и да ангажира допълнително доказателства,
конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указаното от съда разпределение
на доказателствената тежест.
В случай че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото съдебно заседание по делото, и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищцовата страна моли съда, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да постанови
неприсъствено решение срещу него, като бъдат присъдени в полза на ищцовата страна сторените в
настоящото производство разноски и тези по ч.гр.д. № 20213110107464/2021 г. по описа на ВРС,
42-ри състав, както и юрисконсултско възнаграждение.
В подкрепа на твърденията и искането си ищцовата страна е направила доказателствени
искания.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание от 25.02.2022 г. ищцовата страна
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.М.“ ЕАД, редовно призован,
представляван от главен юрисконсулт П. Р. и юрисконсулт Р. А., редовно упълномощени и
приети от съда ,след извършено от ответника признание на иска желае постановяване на Решение
при условията на чл.237 ГПК ведно с присъждане на сторените разноски в исковото и в
заповедното производство .
В същото съдебно заседание ответникът Б. А. М., чрез адвокат Т. Н. – С. от ВАК,
редовно упълномощена и приета от съда, признава иска.
По отношение на обективираното искане от процесуалния представител на ищеца съдът да
се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 237 от ГПК, настоящият съдебен
състав е намерил искането за постановяване на Решение по реда на чл. 237 от ГПК за основателно,
като е изложил и следните мотиви : Постановяване на Решение при признание на иска е
3
регламентирано в нормата на чл. 237 ГПК. В случая признанието е направено от ответната страна,
ищцовата страна желае постановяване на Решение при условията на чл. 237 ГПК и не са налице
лимитативно изброените в чл. 237, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК процесуални пречки.С оглед горното ВРС
е уважил направено искане на ищцовата страна за постановяване на Решение при условията на
чл.237 ГПК като е прекратил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.
В хода на устните състезания юрисконсулт Р. , моли съда да постанови решение, с оглед
признанието на иска и да присъди сторените разноски, в заповедното и в исковото производство,
които са в минимално установения и доказан размер, вклюващ минималното юрисконсултско
възнаграждение от по 50 лв. и за заповедното и за исковото производство.
От своя страна адвокат Н. – С. моли също за произнасяне на съда, в насока изявлението на
ответника .
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА,съгласно нормите на
чл.235 и чл.236 ГПК, съдът приема за установено и изяснено по делото следното :
Видно от протокола от откритото съдебно заседание от дата 25.02.2022 год. съдът е
намерил, че са налице основанията визирани в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като ответникът е
признал иска още в срока по чл.131 ГПК. Ищецът, чрез процесуален представител е изразил
желание да бъде постановено Решение по реда на чл. 237 от ГПК, тъй като ответникът е признал
иска. Съгласно нормата на чл.237, ал.1 ГПК : Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно признанието. Алинея 2 –
ра на същата норма гласи, че в мотивите решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска а съгласно алинея 3 –та съдът не може да постанови Решение при признание
на иска в два лимитативно изброени случая а именно – тогава, когато : 1. Признатото право
противоречи на закона или на добрите нрави и 2. Е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Т.е. налице са положителните предпоставки визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради
което и съдът се произнася с Решение съобразно пълното признание на основанието и на размера
на иска. Единствено и само за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да конкретизира,
че не са налице отрицателните абсолютни процесуални предпоставки изключващи произнасяне с
Решение при условията на чл.237 ГПК. С оглед гореизложеното и съобразно признанието на иска
съдът уважава иска, така както е предявен.
При този изход на спора, а и с оглед процесуалното поведение на ответника, станал
причина за иницииране на исковото производство съдът уважава и искането на ищеца за
присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски съгласно нормата на чл.78, ал.1
и ал. 8 ГПК .Видно от неоспорения списък за разноски приобщен на лист 45 – ти ищцовата страна
претендира минималните разноски и в исковото и в заповедното производство -по 25лв. внесена
държавна такса и по 50 лв. минимално юрисконсултско възнаграждение. Приобщените и по
исковото и по заповедното производство доказателства за заплатена държавна от по 25 лв. , както
и претендираните минимални размери на юрисконсултско възнаграждение обуславят извода на
съда, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от по общо 75 лв. в исковото и заповедно
производство на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовата страна
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.М.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление на дружеството: гр. В., бул. „Х. С.“ № *, представлявана от проф.
д-р С.А.-А., д.м.н., в качеството й на изпълнителен директор и ответника Б. А. М., ЕГН
**********, адрес: гр. В., ул. „К. Р.“ № *, ет. *, ап. *,че в полза на ищцовата страна
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.М.“ ЕАД, ЕИК ********
съществува парично вземане, дължимо от ответника Б. А. М., ЕГН ********** , а именно
СУМАТА от 548,90 лв. (петстотин четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки) за оказаното
му в периода от 10.02.2021 г. до 11.02.2021 г. лечение по клинична пътека (КП) № 33 във Втора
клиника по кардиология - инвазивна при УМБАЛ „С.М.“ ЕАД, ведно със законната лихва от
27.05.2021 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена в полза на ищеца УМБАЛ
„С.М.“ ЕАД Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2075/31.05.2021 г. по
ч. гр. д. № 20213110107464/2021 г. по описа на ВРС, 42-ри състав, на основание чл. 422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника Б. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „К. Р.“ № *, ет. *, ап.
*,ДА ЗАПЛАТИ на ищцовата страна Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „С.М.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление на дружеството: гр. В.,
бул. „Х. С.“ № *, представлявана от проф. д-р С.А.-А., д.м.н., в качеството й на изпълнителен
директор СУМАТА в размер на общо 75,00 (седемдесет и пет лева), сторените от ищеца пред
настоящата инстанция съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и СУМАТА в размер на общо
75,00 (седемдесет и пет лева), сторените от ищеца пред настоящата инстанция съдебно -
деловодни разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство- ч. гр. д. № 20213110107464/2021 г. по описа на Районен съд - Варна ,42
състав, , на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от получаване на
преписа с Въззивна жалба пред ОС Варна /чрез РС Варна / .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5