РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Кюстендил, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.А
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520100635 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба с вх. №3074/28.03.2023 г., депозирана от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ AД, EИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет. 3,
представлявано от изпълнителния директор Я. Я., против Д. М. А., с адрес в
гр. К., кв. „********“ ***, вх. „*“, ет. *, ап. **.
В исковата молба се твърди, че за вземанията, предмет на настоящото
производство, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 198/2023 г. на КнРС, срещу която длъжникът и настоящ
ответник е възразил в срока по чл.414 от ГПК и в законоустановения срок
ищцовото дружество предявява настоящите установителни искове.
Дължимостта на претендираното вземане произтичала от сключен
между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем №
3436639, сключен на 28.01.2019 г., по силата на който ответникът, като
кредитополучател, получил сумата от 1 000 лв.
Сумата следвало да бъде върната на 13 двуседмични погасителни
вноски, всяка в размер на 84, 37 лв. По задължението имало плащания в общ
размер на 750, 00 лв. и понастоящем дължимата главница по договора за
паричен заем била в размер на 929, 10 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за
паричен заем № 3436639 от 28.01.2019 г. ответникът дължал и договорна
1
лихва в размер, посочен в договора. Начислената договорна лихва била в
размер на 33, 34 лева за периода от 14.02.2019 г. (датата на първата вноска) до
01.08.2019 г. (датата на настъпване на падежа на договора).
Ответникът следвало да заплати целия заем на 01.08.2019 г., от който
момент падежите на всички вноски настъпили, поради което същият дължал и
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в
размер на 128, 37 лева от 02.08.2019 г. (датата, следваща падежа на
последната вноска) до 16.12.2022 г. – датата на подаване на заявлението до
съда.
На 30.01.2017 г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата на който и въз основа
на Приложение №1 към договора от 01.11.2019 г. „Изи Асет Мениджмънт“
АД е прехвърлило вземането си към ответника на ищцовото дружество. „Изи
Асет Мениджмънт“ АД упълномощило ищеца да уведоми ответника за
променения му кредитор. Ищецът моли съда да вземе предвид връчването на
ответника на уведомлението за осъществената цесия с преписа на исковата
молба.
Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД има следните
вземания от Д. М. А., ЕГН **********, с адрес в гр. К., кв. „********“ ***,
вх. „*“, ет. *, ап. **, по Договор за паричен заем № 3436639 от 28.01.2019 г. –
главница в размер на 929, 10 лв.; договорна лихва в размер на 33, 34 лв. за
периода от 14.02.2019 г. до 01.08.2019 г.; мораторна лихва върху непогасената
главница в размер на 28, 37 лв. за периода 02.08.20219 г. до 19.12.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Претендират се и направените разноски, в т. ч. за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на
писмен отговор.
Навеждат се доводи за неоснователност на иска. Твърди се, че
ответникът никога не е сключвал договор за паричен заем с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. На представеното писмено доказателство по делото, а
именно препис от договора за паричен заем, не стояло името и подписа на
ответника, като същият не го е подписвал.
От друга страна, ответникът не бил уведомяван за извършеното
прехвърляне на вземането. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Иска се допускане на съдебнографическа експертиза по въпроса,
обосноваващ възражението на ответника, а именно дали подписът, положен
на мястото на „заемател“ в Договор за паричен заем от 28.01.2019 г. е на
ответника.
2
С молба вх. № 529/15.01.2024 г. ищцовото дружество заявява, че
поддържа исковата молба. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален
представител, моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е назначена и приета, като обективно изготвена, съдебно-
графологична експертиза от вещото лице инж. А. А., съгласно заключението
по която, подписът и ръкописно изписаните имена „Д. М. А.“ изпълнени под
„заемател/възложител“ в Договор за паричен заем № 3436639/28.01.2019 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Д. М. А. като заемател
не са на лицето Д. М. А..
Останалите събрани по делото доказателства, включително изготвената
от вещото лице С. Т. съдебно-счетоводна експертиза, не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. с чл. 422 от
ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
присъдено нещо, тъй като в случая подаването на възражение по реда на чл.
414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията
и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна
сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на
длъжника при условията на чл. 46, ал. 1 от ГПК, срещу която същият е подал
възражение в срок, а заявителят е предявил установителните искове в
указания му едномесечен срок. В този смисъл исковете са допустими.
По основателността:
На първо място, за да бъдат уважени като основателни предявените
установителни искове е необходимо да бъде доказано съществуването на
валидна облигационна връзка между ответника в качеството му на заемател и
цедента на ищеца в качеството му на заемодател по процесния договор за
паричен заем № 3436639 от 28.01.2019 г. Доказателствената тежест за това е
възложена на ищеца с доклада по делото.
От възраженията на ответника, че не е сключвал цитирания договор и
3
изготвеното заключение по назначената графологична експертиза, което
съдът кредитира изцяло и според което подписът и изписаните три имена под
„заемател/възложител“ в договора не са поставени от ответника, съдът
достига до единствения възможен верен извод, а именно, че представеният
като доказателство по делото договор за паричен заем № 3436639 от
28.01.2019 г. не е действително сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и Д. М. А.. В случая изначално липсва валидно волеизявление, по силата на
което ответникът, сочен като заемател, да е обвързан от договорните клаузи.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. по тълк.
дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС недействителни са сделките, които
съдържат недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните
правно действие. Разпоредбите, уреждащи недействителността са
императивни и са установени в публичен интерес, тяхното предназначение е
да бъдат защитени общественият ред и правната сигурност. Под страх от
недействителност, при сключване на договорите, страните трябва да се
съобразяват с повелителните правни норми. При така констатираната
изначална недействителност за ответника не са възникнали никакви
задължения по процесния договор за заем, както за главницата, така и за
заплащане на претендираните договорна и мораторна лихви.
В допълнение, ищецът не сочи доказателства, удостоверяващи реалното
предоставяне на заемната сума на ответника от твърдения заемодател, нито
пък са събрани такива, в подкрепа на твърдението, че ответникът е извършвал
плащания по договора в общ размер на 750, 00 лева. Така по отношение на
претенцията на ищеца приложение не може да намери и институтът на
неоснователното обогатяване, тъй като освен че липсва искане в тази насока,
то ищецът не е страна по договора за кредит. В този случай валидността на
цесионното правоотношение и съобщението на длъжника за извършената
цесия е неотносимо към същността на спора, тъй като се установи, че
цедентът няма качеството кредитор по процесния договор.
С оглед изложеното и при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че ищецът не е провел пълно
и главно доказване относно съществуването на сключен между ответника и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД валиден договор за заем при описаните условия,
поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение за връщане
на претендираната сума, респ. за плащане на акцесорните вземания за лихви
по договора.
Ето защо, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като такива.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, направените от
ответника разноски в настоящото и в заповедното производство му се дължат
от ищеца – арг. и от т. 12 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело №4/2013 г. ОСГТК на ВКС. Доколкото ответникът претендира и е
представил доказателства единствено за сторени в исковото производство
такива, то те следва да му бъдат възстановени от насрещната страна в пълен
4
размер.
Представен е договор за правна защита /л. 34 от делото/, сключен
между ответника и процесуалния му представител адв. А. В., в който е
уговорено възнаграждение в размер на 300, 00 лева, платено от
упълномощителя. С оглед своевременното възражение за прекомерност на
така уговореното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, съдът на
осн. чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се произнесе по размера му. Настоящият
състав счита, че възнаграждението на адв. В. не се явява прекомерно, а дори е
определено под предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум и не следва да бъде намалено.
Ответникът е заплатил и сумата от 250, 00 лева - депозит за вещо лице
за извършване на графологична експертиза, от които 59, 86 лева са преведени
по банкова сметка на МВР. Отправено е искане разликата да бъде върната на
ответника. Съдът счита искането за допустимо и ще го уважи, а заплатеното
възнаграждение за изготвеното по делото заключение от вещото лице инж. А.
А., както е поискано от ответника, ще бъде възложено в тежест на ищеца.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от
изпълнителния директор Я.Я., искове за признаване за установено по
отношение на Д. М. А., с адрес в гр. К., кв. „********“ ***, вх. „*“, ет. *, ап.
**, че ответникът дължи по Договор за паричен заем № 3436639 от 28.01.2019
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д. М. А., главница в размер
на 929, 10 лв.; договорна лихва в размер на 33, 34 лв. за периода от 14.02.2019
г. до 01.08.2019 г.; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на
28, 37 лв. за периода 02.08.20219 г. до 19.12.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 31.01.2023 г., до окончателното изплащане на дължимите суми, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от изпълнителния
директор Я. Я., да заплати на Д. М. А., с адрес в гр. К., кв. „********“ ***, вх.
„*“, ет. *, ап. **, сумата от 359, 86 лева /триста петдесет и девет лева и 86
5
ст./, представляваща разноски в исковото производство.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на Д. М. А., с адрес в гр. К., кв. „********“ ***,
вх. „*“, ет. *, ап. **, сума в размер на 190, 14 лв. /сто и деветдесет лева и 14
ст./ - неизразходван остатък от депозит за съдебно-графологична експертиза,
внесен от ответника по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6