ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 558
гр. Пловдив,
05.04. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на пети април
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №
639 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е образувано по жалба на „Куатро Консулт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „***“ № 8, ет. 1, ап. 9, представлявано от
управителя – П. К. А., срещу заповед № 2063/24.11.2021г. на кмета на община
Хасково, с която е наредено: „Да се изземе общински имот публична общинска
собственост актуван с Акт за общинска собственост № 3484/19.10.2010год.,
представляващ: озеленена площ източно от ОУ „Св. Ив. Рилски“ – имот с
идентификатор 77195.712.77 по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК гр. София, с площ – 4945
кв.м., при граници, училище „Св. Ив. Рилски“, ул. „Иван Асен II” и ул.
„Одрин“ и възможност за монтаж на временен обект с площ 54 кв.м. от „Куатро Консулт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „***“ № 8, ет. 1, ап. 9, представлявано от П. К.
А., поради това че държи имота без правно основание. Със заповедта е определена
и комисия от длъжностни лица, която след изтичане на срока за доброволно
изпълнение да пристъпи към принудително изпълнение, като в случай че в рамките на
имота бъдат открити вещи и имущество на „Куатро Консулт“ ООД, същите му се
предават към момента на изземването, като това следва да се отрази в протокол.
При
проверката по редовността на жалбата съдът е установил, че в същата като
причина за оспорване на административния акт е твърдение за разпореждане към
представители на община Хасково да изземат преместваем обект, за който е
издадено разрешение за поставяне. При тази фактическа обстановка съдът е
намерил, че петитумът на жалбата не позволява да се определи еднозначно
предмета на настоящия съдебен контрол, поради което с разпореждане №
1784/14.03.2022г. е указал на жалбоподателя, че следва да какво е искането му
към съда, като в случай, че се търси защита по реда на чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК чрез обжалване на заповед № 2063/24.11.2021г. на кмета на община Хасково,
на основание чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК
да се посочи изрично в какво се състои незаконосъобразността на акта;
респ. в случай, че се търси защита по реда на чл. 128, ал. 1, т. 4 вр. чл. 250 от АПК срещу действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице,
които не се основават на административен акт или на закона, да се конкретизират
същите по предмет и извършители.
С молба вх.
№ 6387/01.04.2022г. от страна на жалбоподателя е заявено, че към настоящия
момент доброволно е било предадено владението върху общински имот идентификатор 77195.712.77 по КК на гр.
Хасково. Въпреки това, тъй като в заповед № 2063/24.11.2021г. на кмета на
община Хасково освен този поземлен имот бил цитиран и поставен от дружеството
преместваем обект „Временен търговски обект – кафе аперитив“, същата се явявала
незаконосъобразна и инкорпорираща искане за предаване на обект, който не е
общинска собственост. В обобщение се заявява, че жалбата срещу заповед № 2063/24.11.2021г.
на кмета на община Хасково е подадена само срещу частта, касаеща преместваем
обект „Временен търговски обект – кафе аперитив“.
Според
уведомление изх. № 53 К0452-4#3/21.03.2022г. от кмета на община
Хасково към момента не са извършени действия по принудително изпълнение на
заповед № 2063/24.11.2021г. и предаване на владение върху имота не е
осъществено. Не е издавана заповед за премахване на разположения в имота –
публична общинска собственост, преместваем обект, за който е издадено разрешение
№ 1100/03.10.2012г. Не са извършвани никакви действия по премахване/изземване
на преместваемия обект от длъжностни лица при общинската администрация.
При тази
фактическа обстановка, при проверката по допустимостта на жалбата от правна
страна съдът съобрази следното:
На обжалване
по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите
административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове
е характерно, че съдържа властническо
волеизявление, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи
или законни интереси.
Нормата
на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по
съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен
субект, освен изрично посочените със закон.
Съгласно
Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г. гражданите
и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни
актове, включително вътрешнослужебните, които нарушават или застрашават техни
права или законни интереси и не са изключени изрично със закон. В решението си
КС изрично е посочил, че за да подлежат тези актове на съдебен контрол с тях
следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни интереси.
Тоест
квалификацията на един административен акт като вътрешноведомствен или външен
не може да бъде критерий за изключването му от кръга на съдебно обжалваемите
актове. Такъв критерий е обстоятелството дали се установява пряка и
непосредствена способност на акта да засегне права и законни интереси на
съответния правен субект, за да е налице правен интерес от неговото оспорване
по съдебен ред /така Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д.
№ 2/2013 г./.
Оспорената
заповед, във визираната от жалбоподателя част, не спада към нито една от
посочените в АПК категории актове, тъй като формулираният от административния
орган в диспозитива и израз „ … и възможност за монтаж на временен обект с площ
54 кв.м.“ не разкрива характеристиките на властническо волеизявление със желана
и различна правна последица от изземването на имота общинска собственост. Такива белези не разкрива и мотивът от
заповедта, че дружеството „е следвало да освободи и предаде имота предмет на Договора
за наем ведно с всички изградени обекти, трайно прикрепени към земята, на
Община Хасково“.
Иначе казано
заповедта не съдържа под никаква форма - пряка или косвена, нареждане с
характер на административен акт за изземване на сочения от оспорващия
преместваем обект.
Съгласно чл.
110, ал. 1 от Закона за собствеността, недвижими вещи са: земята, растенията,
сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от
действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Именно
трайната връзка на недвижимата вещ със земята, в случая бия я поставило в
обхвата и предмета на заповедта за изземане на имота общинска собственост. При
липсата на този субстрат преместваемото съоръжение не придобива
характеристиките на сграда/строеж или подобрение, поради което не е годен обект
за изземване.
В този
смисъла не се засяга и правната сфера на жалбоподателя, така както се твърди в
жалбата. Отделно в оспорения административен акт изрично е предвидено всички
заварено в имота вещи и имущество да бъдат предени да дружеството.
По правилото
на чл. 147, ал.1 вр. 159, т. 4 от АПК наличието на парвания интерес от
търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва
да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният
интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно
право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на
неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това обуславя
наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който ще е
налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават
субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му
задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право. Пряк
интерес ще е налице, когато със самата отмяна ще се отстрани настъпила или
настъпваща щета от административния акт, респ. отмяната ще доведе до
непосредствено удовлетворяване на лицето.
На следващо
място, въпреки дадената от съда възможност за уточняване на претенцията,
оспорващият не заявява оспорване на действия на органи и/или длъжностни лица в
хипотезата на на чл. 128, ал. 1, т. 4 вр. чл. 250 от АПК, нито твърди такива да
са били насочени спрямо правната му сфера.
Следва да се
отбележи, че при липса на възражения срещу предмета на заповед №
2063/24.11.2021г. на кмета на община Хасково – изземване на поземлен имот,
представляващ общинска собственост, за жалбоподателя остава открита
възможността за защита в производството по нейното изпълнение при
незаконосъобразни действия на органа по изпълнението, извършвани извън обхвата
на изпълнителното основание. Такава защита обаче не може да бъде превантивно
проведена в производството по чл. 145 и сл. от АПК, а ще бъде допустима
единствено по реда за обжалване на действията на органа по изпълнението в
рамките на образувано производство по принудително изпълнение.
При това
положение на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата като недопустима
следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде
прекратено.
Претенции за
съдебни разноски не са заявени, поради което произнасяне в тази насока не се
дължи.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Куатро Консулт“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***“ № 8, ет. 1, ап.
9, представлявано от управителя – П. К. А., срещу заповед № 2063/24.11.2021г.
на кмета на община Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 639 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен
срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: