№ 1597
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110204847 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.
Б. Р. срещу НП с изх. № СОА21-РД11-831, регистриран на 29.03.2021 г., издадено от КДК.,
заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и
присъждане на разноски, като се излагат конкретни аргументи за процесуална и материална
незаконосъобразност, включително конкретни твърдения по фактите. Административно-
наказващият орган, чрез процесуален представител, излага конкретни възражения по
доводите за процесуална и материална незаконосъобразност, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Изрично следва да се посочи, че настоящото производство се развива по правилата на НПК
съобразно (в рамките на) съответното препращане съгласно чл. 84 от ЗАНН.
По фактите:
От приложените като копия заповед на кмета на Столична община с № от 13.01.2020 г. и
служебна бележка касателно издалия постановлението заместник-кмет се установява по
несъмнен начин оправомощаването на наказващия орган от кмета на общината за издаване
на съответния вид НП, както и това, че конкретният наказващ орган е заемал съответната
длъжност и в периода от 23.02.2021 г. (процесната дата) до 29.03.2021 г. (датата на
изходиране на обжалваното НП) включително.
От приложената като копие заповед на кмета на Столична община с № от 30.01.2021 г. и от
приложения като копие трудов договор се установява това, че актосъставителят се е явявал
1
длъжностно лице (на длъжност „инспектор, контрол и паркиране“) от служба за контрол
относно спазването на правилата за паркиране от водачите на МПС, определена като такава
от кмета на Столична община, а именно дирекция „Паркиране и мобилност“ в „Център за
градска мобилност“ ЕАД.
От АУАН, констативния протокол (във връзка с репатриране) и приложения снимков
материал, както и отчасти от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, се
установява също така несъмнено за настоящия съдебен състав, че въззивникът е управлявал
на процесната дата 23.02.2021 г. посочения в НП в тази връзка автомобил, спрял е на също
така посоченото в НП място и е оставил автомобила там, отивайки в намираща се наблизо
(но при всяко положение на повече от 10 метра от спрения автомобил) сграда, като
оставянето на автомобила там не е било свързано с възникнала при него повреда, както и (се
установява още), че мястото на спиране (където автомобилът е бил оставен от водача) е
било след пътен знак В27 (при всяко положение на по-малко от 200 метра разстояние), като
непосредствено след мястото на поставяне на този знак (същият бил поставен на стълб на
уличното осветление на такава височина, че без затруднение да може да бъде възприет от
водачите на МПС) имало изградено асфалтирано изкачване до намиращата се наблизо
сграда, т. нар. „ухо“, а процесният автомобил бил спрян след началото (съобразно
съответната посока на движение) на това „ухо“ и на такова разстояние от неговия край (без
в междинното разстояние пътното платно да се срещало с друго изградено автомобилно
трасе в съответната посока за движение), че ограничавало възможността за видимост на
водачите на МПС, поне що се отнася до леките автомобили с обичайна височина на купето и
мотоциклетите, към пътното платно на бул. „Генерал Стефан Тошев“ и конкретно към
идващите отляво (от гледна точка на излизащите от „ухото“) по булеварда превозни
средства (както е показано на приложените по преписката, респективно по делото, снимки).
Версията на разпитания в съдебно заседание свидетел, който е син на жалбоподателя и в
тази връзка очевидно не може да бъде считан за безпристрастен, която версия е в смисъл, че
се е касаело за технически проблем, свързан с автомобила, в това число конкретно със
спукана гума, не следва да бъде кредитирана. От достатъчните като брой приложени снимки
е видно, че аварийни светлини на процесния автомобил не са задействани, нито пък е
поставен предупредителен триъгълник (и въобще какъвто и да било указател за аварийна
ситуация) преди (от гледна точка на съответната посока за движение по съответната пътна
лента, респективно по съответното пътно платно) така спрелия автомобил; въпросът за
„ролята“, която би имал евентуално поставен от вътрешната страна на задното стъкло на
автомобила триъгълник, който не е видим дори на направена от доста близко разстояние
снимка (каквато е приложена по преписката, респективно по делото), практически не
заслужава коментар. Дори в процесната жалба, впрочем, не е налице твърдение конкретно за
спукана гума. Напълно нелогично е освен това съответните служители, осъществили
репатрирането на автомобила, да пристъпят към подобна процедура, ако гумата на
автомобила е спукана и това е било видимо за св. Стоян Р., за установяването на каквото
обстоятелство не са необходими нито специални познания, нито специално оборудване.
Напълно нелогично е още и това, ако гумата на автомобила е била спукана, да не бъде
2
изложено съответното възражение в тази връзка още при съставяне на АУАН (а не да бъде
отказвано подписването му от страна на водача, какъвто отказ е документиран).
От приложения констативен протокол (във връзка с репатриране) е видно, че
принудителното преместване е било разпоредено в 11:30 часа на 23.02.2021 г., като липсва
каквото и да било основание да не се даде вяра на визирания протокол в тази връзка.
Изложеното в АУАН (и пренесено съответно в НП) в смисъл, че паркирането е осъществено
в 13:30 часа следва да бъде отдадено или на техническа грешка, или на това, че в такъв
(поне приблизително) час е бил съставен АУАН (когато водачът е отишъл да прибере
автомобила от мястото, където той е бил репатриран). С други думи, съобразявайки и
показанията на разпитания свидетел, които в тази връзка са логични, следва еднозначният
извод, че самото спиране и оставяне на автомобила на процесното място се е осъществило
на същата дата 23.02.2021 г., но сутринта (преди обед), преди 11:30 часа.
Относно правото:
АУАН и НП изхождат от компетентни длъжностни лица съобразно съответно чл. 189, ал. 1
вр. чл. 167, ал. 2, т. 1 и чл. 189, ал. 12 вр. чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Липсата на дата на издаване и № на процесното НП (№ на самото постановление) не се
явява съществено нарушение на процесуалните правила (съобразно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН). Съобразно наличния изх. № няма съмнение в какъв
период е издадено постановлението, респективно за това, че не е изтекъл какъвто и да било
нормативно установен давностен или преклузивен срок и че издалият постановлението
орган е бил на съответната длъжност към момента на издаването, респективно е бил
оправомощен към същия момент да издава такива НП, а наличният изх. № е достатъчен за
индивидуализирането на оспорваното постановление. Не са налице изобщо нарушения на
процесуалните правила, които да се явяват съществени съобразно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, респективно – които да не подадат в хипотезата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН – касателно съставянето на АУАН.
Материалният закон е приложен напълно правилно, в това число съобразявайки уредбата по
чл. 80 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и
Приложение № 3 към същата наредба. Изграденото асфалтирано изкачване към съответната
сграда (т. нар. „ухо“) не представлява друг път, респективно не е налице кръстовище
съобразно § 6, т. 8 от ДР към ЗДвП, поради което няма основание да се твърди, че зоната на
действие на пътния знак В27 е била прекъсната преди мястото на паркиране на процесния
автомобил. Налице е в случая именно паркиране съобразно уредбата по чл. 93 от ЗДвП.
Както стана вече дума, паркираното МПС е ограничавало видимостта съобразно изложеното
по-горе в това отношение (виж!), което е ясно видимо на една от приложените снимки, в
това число при съпоставката й с останалия снимков материал, в която връзка не е налице
нито хипотеза по чл. 28 от ЗАНН (имайки предвид действалата към процесната дата
23.02.2021 г. нормативна уредба, както и уредбата по чл. 3 от ЗАНН), нито пък (още по-
малко) такава по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Изложеното по-горе във връзка с часа на извършване на административното нарушение не е
от естество да доведе до отмяна на НП. Часът на извършване на нарушението не се явява
3
изискуем реквизит на АУАН или на НП съответно съобразно уредбата по чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН (налице е изискуем реквизит, свързан с датата на извършване на нарушението), а
възприетата от съда фактическа обстановка не се отнася до нещо, по което въззивникът да
не се е защитавал до момента и то още по повод самото издадено НП, имайки предвид и
конкретната следвана линия на защита, за която от значение са били съвсем други въпроси,
несвързани с часа (приблизителния час) на извършване на твърдяното административно
нарушение, респективно уредбата по чл. 287 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не дава аргумент в
полза на виждането, че съдът не може да възприеме съответната фактическа обстановка като
основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
не се установиха основания за отмяна или за изменение на обжалваното постановление,
което поради това съобразно чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
следва да бъде потвърдено, при който изход от делото правно основание за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя липсва, а на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от
ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съобразявайки както материалния интерес по делото, така и степента на
неговата фактическа и правна сложност, в полза на Столична община и в тежест на
въззивника следва да се присъдят разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение
(имайки предвид осъщественото в случая процесуално представителство в полза на
наказващия орган) в минимален размер (80 лева).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП с изх. № СОА21-РД11-831, регистриран на 29.03.2021 г., издадено от
КДК., заместник-кмет на Столична община.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Осъжда жалбоподателя А. Б. Р. да заплати на Столична община разноски по делото, а
именно сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4