Решение по дело №121/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 115
Дата: 5 август 2022 г.
Съдия: Искра Пенчева
Дело: 20224001000121
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Велико Търново, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000121 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от НАП срещу Решение от
28.02.2022 г. по Т.д. № 131/ 2014 г. по описа на ВТОС, с което съдът е постановил
заличаване от ТР на „Агростил 2003“ ООД – в несъстоятелност и е прекратил
производството по делото. Жалбоподателят счита решението за неправилно. Излага, че
в едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ, на 11.06.2020 г., е поискал възобновяване на
производството по делото, като е заявила готовност за заплащане на определените от
съда разноски при посочване от него на банкова сметка и определяне на срок за
внасянето им. Вместо да се произнесе по искането, съдът постановил обжалваното
решение. Поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяване на
производството, тъй като не е достатъчно съдът само да определи разноските, но
следва и да даде срок за внасянето им и едва при неизпълнение на това задължение
може да постанови прекратяване на производството. Моли решението на ВТОС да
бъде отменено и делото да бъде върнато за предприемане на съдопроизводствени
действия по него.
Несъстоятелният търговец, синдикът и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД не са
подали отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна – кредитор в производството по
1
несъстоятелност на „Агростил 2003“ ООД – в несъстоятелност, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Съдът констатира следната фактическа обстановка: С Определение от
02.04.2019 г., вписано на 04.04.2019 г. в ТР, производството по несъстоятелност на
„Агростил 2003“ ООД е било спряно поради невнасяне в указания срок на сумата от
6000 лв. – средства за покриване на разноските в производството. На 11.06.2020 г. НАП
е поискала от съда по несъстоятелността възобновяване на производството, като е
изразила готовност да внесе разноски по посочена от съда сметка. Съдът е указал на
синдика да уведоми НАП за особената си сметка, по която следва да се внесе сумата и
видно от писмо на синдика В. А. от 22.03.2021 г. той е извършил уведомяването по
електронна поща с адресат ТД на НАП В. Търново. Съдът не е указал на НАП размера
на дължимата за предплащане сума и срока, в който да извърши това. На 28.02.2022 г.
съдът по несъстоятелността е постановил обжалваното пред настоящата инстанция
решение за прекратяване на производството и заличаване от ТР на длъжника
„Агростил 2003“ ООД с оглед преценката си, че са налице предпоставките на чл.632
ал.4 ТЗ. Решението е вписано в ТР.
Молбата на НАП за възобновяване на производството по несъстоятелност е
депозирана в едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ, поради което е допустима, а
основателността й е обусловена от предплащането на разноските, които следва да
бъдат определени от съда и внасянето им в указан срок бъде съобщено както на
иницииралия производството по възобновяване кредитор, така и на останалите
кредитори на несъстоятелността, както и да им бъдат разяснени последиците от
невнасяне на разноските в срок. Трайната практика на ВКС, израз на която са Решение
№ 212/ 26.11.2012 г. по т.д. 512/12 г. II т. о. на ВКС, Решение № 101/ 28.01.2013 г. по
т.д. 149/12 г. I т. о. на ВКС, Решение № 87/ 24.06.2020 г. по т. д. № 1489/2019 г., II т. о.
на ВКС и Решение №80/31.05.2021 г. по т.д. № 1069/2020 г. II т. о. на ВКС, поддържа
становището, че на кредиторите следва да бъде предоставена възможност за
депозиране на сумата, необходима за предплащане на началните разноски, в изрично
посочен от съда размер и в определен от него срок и че обстоятелството, че преди
спиране на производството по несъстоятелност началните разноски са били
определени по размер, не освобождава съда по несъстоятелността от задължението да
окаже съдействие на кредиторите, като посочи изрично каква е сумата. Прието е, че
този извод следва от самата разпоредба на чл.632 ал.2 изр.2 ТЗ, в която липсва
препращане към вече определения размер на началните разноски, а е предвидено, че
молителят депозира "необходимата сума" за предплащането им и новото определяне на
разноските от съда е логично с оглед дължимата преценка съобразно правилото на
чл.629б ал.2 ТЗ за размера им с оглед нуждите на производството по несъстоятелност
към конкретния времеви момент. Съобразявайки тази практика ВТАС с Определение
2
№ 215/ 08.07.2022 г. е определил разноските в размер на сумата 8000 лв., задължил е
кредиторите да ги внесат по изрично посочена в акта му особена сметка на синдика в
едноседмичен срок, указал им е последиците от невнасяне на сумата – че
производството по несъстоятелност подлежи на прекратяване със заличаване на
длъжника в ТР. Това определение е вписано в книгата по чл.634б ТЗ при ВТОС по
партида на „Агростил 2003“ ООД на 12.07.2022 г., като на кредитора НАП
определението е връчено по реда на ГПК на 18.07.2022 г. Срокът за привнасяне на
разноските е изтекъл за всички кредитори на 19.07.2022 г., а за кредитора НАП – на
25.07.2022 г. Включително до настоящия момент определената от въззивния съд сума
на дължимите разноски за обезпечаване развитието на производството по
несъстоятелност не е внесена.
С оглед изложеното не са настъпили предпоставките за възобновяване на
производството по несъстоятелност и независимо от допуснатите от съда по
несъстоятелност нарушения, решението му за прекратяване на производството и
заличаване на несъстоятелния търговец се явява правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.02.2022 г. по Т.д. № 131/ 2014 г. по описа на
ВТОС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3