Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Велико
Търново, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА
ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При секретаря М.Н.и прокурора от
ВТОП Донка Мачева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10310/2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от *** А.И. от САК като пълномощник на П.П.Б. ***, срещу Решение № 448/15.10.2019 г. по НАХД № 1468/2019 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш ***на ОД на МВР – Велико Търново. Според касатора решението е неправилно постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Счита, че не са обсъдени заявените пред районния съд възражения и съдебният акт е бланкетен. Твърди, че водачът на автомобила не е категорично установен, доколкото е ангажирана отговорността на регистрирания ползвател. Намира пропуски при определяне на отчетената скорост и превишението, както и на мястото на извършване на нарушението и ограничението на скоростта. Въз основа на изброеното твърди, че всъщност липсва фактическо описание на нарушението в електронния фиш, което възпрепятства определянето на точния вид на административното нарушение и относимата правна квалификация, а това от своя страна накърнява правото на защита на санкционираното лице. С жалбата се заявява и становище за недобра нормотворческа техника на законодателя. По тези съображения, изложени в касационната жалба и в представена писмена защита, се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменен електронния фиш.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Велико Търново не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 448/15.10.2019 г. по НАХД № 1468/2019 г. на Районен съд – Велико Търново е потвърден Електронен фиш ***на ОД на МВР – Велико Търново, с който на П.П.Б. за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.
За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства /разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл. 165, ал.2, т. 6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон, както и писмените доказателства – разпечатка за първоначална регистрация на автомобил, Протокол за проверка № 128-ИСИ/13.05.2016 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, Схема на вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на път І-4 „Севлиево – Велико Търново – Антоново от км 133+000до км 134+000“, актуална към 17.08.2016 г. на ОД на МВР – Велико Търново/, че на 17.08.2016 г. в 16:02 часа на ПП І-4 София – Варна, км 133+490 в посока гр. Варна, при ограничение от 60 км/час, въведено с пътен знак В-26 и допълнителен знак Т-2 /300 м/ за зона на действие и поставен допълнителен знак Е-24, с ***е извършено нарушение за скорост, което е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 003059049647, като при разрешена скорост от 60 км/час е установена скорост на движение на посоченото МПС – 94 км/час и превишение 34 км/час след приспадане на допустима грешка от 3 км/час на 100 км. Дигиталната стационарна радарна установка ERS-400, която е преминала периодична метрологична проверка и е одобрен тип средство за измерване до 06.10.2019 г., се намирала на главен път І-4, км 133+490 и била обозначена с постоянен пътен знак Е-24 и оповестена на интернет страницата на ОД на МВР – Велико Търново. На 22.08.2016 г. била извършена проверка на записите от системата и бил установен нарушителят. От справка за регистрация на МПС е установено, че към датата на нарушението автомобилът е регистриран като собственост на „***, гр. София, а регистрираният в базата данни на МВР ползвател е „Южен кръст 2001“, гр. София с управител П.П.Б., на когото е съставен оспореният електронен фиш.
Според районния съд електронният фиш е издаден в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и при изготвянето му не са допуснати съществени процедурни нарушения. Същият съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни реквизити и не страда от твърдените в жалбата пороци. Установена е правилна материална квалификация на деянието, а превишението на скоростта е безспорно. Изложени са мотиви, че собственикът на автомобила по занятие е лизингодател, който предоставя другиму моторното превозно средство за ползване, поради което не е нужно електронният фиш да се съставя първо на лизинговата компания, след като е известно кой е лизингополучателят, на когото е предоставен автомобилът. Доколкото ползвател е юридическо лице, на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е ангажирана отговорността на управителя на дружеството. Законово обоснована е и употребата на техническо средство за установяване на нарушението, а генерираните от това средство снимки и разпечатки са ценени като веществени доказателства, установяващи нарушението от обективна и субективна страна. Преценено е, че случаят не попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност. Съобразено е приложението на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. Наказанието е определено в предвидения от закона твърд размер. По тези съображения въззивният съд е приел, че оспореният електронен фиш е законосъобразен и го е потвърдил.
При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Касаторът не поддържа конкретни касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени в голямата си част пред въззивния съд. Последният ги е обсъдил обстойно и противно на твърденията пред касационната инстанция на всички тях е даден законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят от настоящия състав. По отношение на оплакванията, касаещи факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, следва да се подчертае, че по смисъла на чл. 220 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от районния съд. Настоящият състав намира за обосновани от доказателствата по делото установяванията относно начина на отчитане на скоростта и превишението, както и относно мястото на извършване на нарушението и въведеното там ограничение на скоростта. Електронният фиш е формално законосъобразен по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа достатъчно ясно описание на нарушението, като изрично посочва на кой участък от кой път се е движел касаторът и каква е била посоката му на движение, измерената скорост, дата и час на нарушението, както и обстоятелството, че въведеното ограничение на скоростта касае движение по пътя извън населено място. За място на извършване на нарушението е посочен главен път I-4, км. 133+490, като изрично е указана посока към гр. Варна, а в приложения снимков материал са отразени конкретните координати на мястото, където е извършено нарушението, поради което съдът намира, че описанието е изчерпателно и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Както правилно е посочено в обжалваното решение въведеното ограничение на скоростта на местонарушението се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства – схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация и разпечатка от интернет страницата на ОД на МВР – Велико Търново. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за начина на измерване на скоростта и определяне на превишението. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че извършеното от П.Б. нарушение е установено и заснето със дигитална стационарна радарна установка, монтирана на главен път І – 4 /София – Варна/, км. 133+490, която система съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 06.10.2019 г., видно от Удостоверение № 09.10.4823, издадено от Български институт по метрология. Така монтираната стационарна техническа система е преминала последваща проверка за годност според представения протокол за проверка № 128-ИСИ/13.05.2016 г. Отделно от това, ведно с административнонаказателната преписка е приложено Предложение №366р-2687/08.02.2016г. на началник Сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, от което става ясно, че са предприети действия за изпълнение на нормативното изискване за оповестяване. Неоснователни са и възраженията, че не е установен водачът на автомобила и неправилно е ангажирана отговорността на П.Б.. В разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП се съдържа законова презумпция относно субекта на административните наказания – собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а в хипотеза на собственост на юридическо лице – отговорност носи неговия законен представител или лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Следователно отговорност носи собственикът на превозното средство, а когато управлението е предоставено на трето лице, именно собственикът следва да предостави данни на кого е предоставен автомобилът. В конкретния случай собственикът на автомобила „*** изначално е декларирал в КАТ предоставянето на правото на ползване на „Южен кръст 2001“ ЕООД, което е отразено в информационната система на полицията. Съгласно Търговския регистър управител на „Южен кръст 2001“ ЕООД е П.П.Б., поради което правилно е ангажирана отговорността му. В тази връзка следва да се отчете, че Б. всъщност не твърди друг водач да е извършил конкретното нарушение и не е предоставил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случай, че не той е управлявал автомобила в момента на нарушението процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е единствената процесуална възможност за анулиране на вече съставения електронен фиш и санкциониране на посочения в декларацията водач, както правилно е указал и районния съд. Не се установява нарушение на правото на защита на санкционираното лице и ограничаване на процесуалните му права. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание в предвидения от закона абсолютен размер. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона. Претенциите на касатора относно нормотворческа техника на законодателя не могат да бъдат преодолени по реда на касационно оспорване като настоящото.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 448/15.10.2019
г. по НАХД № 1468/2019 г. на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.