Р Е Ш Е Н И Е
№181
гр.
Търговище, 05.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Търговище, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря СТОЯНКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 207 по
описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на С.А.С., ЕГН ********,***, подадена чрез а.. Ц.И. ***, против
Решение № 193 от 13.10.2023 г. на Директора на ТД
на НАП-Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки (ПНПОМ) изх. № С230025-023-0002566/26.09.2023 г., издадено
от В. Т. – старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище.
Жалбоподателят
сочи, че оспореното решение не е мотивирано и е незаконосъобразно. ПНПОМ на съдържа фактически основания за издаването
му. Наложените обезпечителни мерки са прекомерни. Отправено е искане за отмяна
на оспореното решение и ПНПОМ.
В съдебното
заседание по делото упълномощения от жалбоподателя адвокат И. поддържа
становище за липса на мотиви в ПНПОМ и в потвърждаващото го решение. Навежда доводи,
че в нарушение на процесуалните правила в ПНПОМ не е била посочена стойността
на имота, като такава е налице едва в решението на горестоящия орган. Поддържа
твърденията за наличие на прекомерност при обезпечаването и липса на
обезпечителна нужда. Моли за отмяна на
процесното решение и на в ПНПОМ. Претендира
разноски.
Директорът
на ТД на НАП - гр. Варна, чрез процесуален представител - юрисконсулт С.
оспорва жалбата. Излага становище, че оспореното решение е законосъобразно и
мотивирано, такова е и оспореното ПНПОМ. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Решение
№ 193 от 13.10.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна е съобщено на
жалбоподателя на 19.10.2023 г. Жалбата е подадена на 27.10.2023 г. в срока
по чл. 197, ал. 2
от ДОПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
След
като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002523004226-020-001/18.07.2023 г.
е възложена ревизия на С.А.С. в качеството му на ЕТ ДЖАНКО-2003 - С.С. с обхват
задължения за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2021
г. до 31.12.2022 г., ДДС от 21.07.2021 г. до 31.03.2022 г., ДОО - за
самоосигуряващи се от 01.01.2021 г. до
31.12.2022 г., ЗО - за самоосигуряващи се
от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. и УПФ - за самоосигуряващи се от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., за срок от
три месеца от връчване на заповедта, като със ЗИЗВР № Р-03002523004226-020-002/20.10.2023
г. срокът за извършване на ревизията е удължен до 22.12.2023 г.
От
органи по приходите при ТД на НАП - Варна е подадено Искане за предварително
обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03002523004226-039-001/20.09.2023
г., на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК,
като е поискано от Дирекция "Събиране" ТД на НАП – Варна да бъдат
наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат
установени в резултат на ревизията, посочено е че очаквания размер на
задълженията, които ще се установят с ревизията е 34322 лева.
Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК №
С230025-023-0002566/26.09.2023 г. е издадено от старши публичен изпълнител в ТД
на НАП – Варна, в което са изложени мотиви, че във връзка с възложената ревизия
ще се установи задължение в предполагаем общ размер 34322 лева. Събирането му
ще се затрудни, поради което е постановено налагане на обезпечителни мерки – ЗАПОР
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени
вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за
доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки,
открити при доставчик на платежни услуги на жалбоподателя както следва:
ТБ/доставчик на платежни услуги Първа инвестиционна банка за сумата от 34
322,00 лв. и ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот: поземлен имот, 140/240 ид.ч.
от дворно място - незастроено, за които идеални части са отредени реално 192,50
кв. м. от това място съставляващо парцел № XX, кв.63 по регулационния план на
гр. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Витоша“, целия парцел с площ 330 кв. м.„ площ
192,5 кв. м., находящ се в гр. Омуртаг, община Омуртаг, област Търговище, ул.
„Витоша“, придобит с договор за дарение с данъчна оценка (за недвижими имоти)
0,00 лв. за сумата от 34322 лева.
С
писмо писмо вх. № 10004/04.10.2023г. (входящият
номер е на НАП) Първа инвестиционна банка АД е уведомила ТД на НАП – Варна, че жалбоподателят
има разплащателна сметка в банката по която няма авоари и е наложен запор върху
вземанията на длъжника по посочената сметка. Видно е от постъпилото с вх. №
9995/04.10.2023г. обратно копие от служба вписвания Омуртаг, е че възбраната на
имота собственост на жалбоподателя е вписана на 02.10.2023 г. в имотния
регистър.
ПНПОМ
е връчено на жалбоподателя на 05.10.2023 г.. Подадена е жалба срещу ПНПОМ на 09.10.2023
г.. С Решение № 193 от 13.10.2023 г. на директор на ТД на НАП – Варна е
потвърдено Постановление № С230025-023-0002566/26.09.2023 г. за налагане на ПОМ
на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК издадено
от В. Т. - старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище.
Съгласно
ЗИЗВР № Р-03002523004226-020- 002/20.10.2023 г. ревизията следва да приключи до
22.12.2023 г..
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Процесното
ПНПОМ е издадено от компетентен орган – старши публичен изпълнител в ТД на НАП
- гр. Варна, съобразно правомощията му по чл. 167 ДОПК, в
предвидените в чл. 196 ДОПК писмена
форма и съдържание, след постъпило мотивирано искане за предварително
обезпечаване на задълженията, направено от органа по приходите, на който е възложено
да извърши ревизия.
Съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК, в
хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може
да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, като съгласно ал. 2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по
реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда
на чл. 197. В ал. 3 на чл. 121 ДОПК е
предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи,
обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не
спират извършваната от ревизираното лице дейност.
Видно
от изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва когато
ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел
предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.
Правомощията
на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в
нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК,
като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните
условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.
По
делото липсват доказателства по чл. 197, ал. 3 ДОПК, а
и не се твърди да е дадено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа.
В
нормата на чл. 121, ал. 1 ДОПК е
предвидена възможност в хода на ревизията органът по приходите да поиска
мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни
мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на
лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, тоест
законодателя е презумирал наличието на изпълнително основание.
В
случая безспорно е налице възложена ревизия на жалбоподателя със ЗВР от 18.07.2023
г., от органа по приходите е направено мотивирано искане до публичния
изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и такива са
наложени на 26.09.2023 г., преди приключване на ревизията, която би следвало да
завърши на 22.12.2023 г.
Искането
за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми
задължения за корпоративен данък и ДДС в общ размер в размер на 34322 лева.
Обезпечението е наложено по искане направено по реда на чл. 121 ДОПК,
тоест за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци, като размерът на тези
задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията, съответно
публичния изпълнител, респективно териториалния директор не разполагат с
правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода на
административното производство по налагане и обжалване на принудителни
административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да
контролира посочения от органа по приходите предполагаем размер на
задълженията, с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното
обжалване. Ето защо, следва да се приеме, че предполагаемият размер на
задълженията, чието обезпечение е поискано, е този посочен от органа по
приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки.
В
рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще
бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания
и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 ДОПК,
той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за
затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на жалбоподателя в
случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето. В
хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са
ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и
имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания,
достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт.
Поради това, следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е
извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с
разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са
били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Жалбоподателят
не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество над 34322 лева
(размера на предполагаемите задължения), поради което правилно е прието, че
тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или значително затруднено, който
извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121 ДОПК.
Твърдението
на жалбоподателя, че с наложения запор върху банковата му сметка и възбраната
върху 140/240 ид.ч. от имота му се излиза извън обхвата на обезпечителната
нужда, не се установява от събраните доказателства. Следва да се има предвиди,
че видно от писмото на банката, в сметката му липсват авоари, а недвижимият
имот в гр. Омуртаг е на стойност която не може да покрие пълния размер на
задължението. В тази връзка следва да се посочи и че в чл. 196 ДОПК подробно и
изчерпателно са посочени реквизитите на постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, като изискване за законосъобразност на същото. Посочването
на стойността на недвижимия имот върху който се налага обезпечителната мярка
възбрана не е включено като изискване относно съдържанието на ПНПОМ, поради
което неоснователни са възраженията в тази насока на процесуалния представител
на жалбоподателя.
Процесното
решение не страда от липса на мотиви. Същите са изчерпателни, като подробно са
изложени съображения както относно очаквания
размер на публичното задължение, така и че са взети предвид притежаваното от
жалбоподателя имущество. Такива не липсват и в разпореждането за налагане на
предварителни обезпечителни мерки, където също са изложени доводи за размера на
очакваното задължение и относно вероятността да се затрудни събирането му.
С
оглед на изложеното обжалваното решение и потвърденото с него постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени в съответствие с
процесуалните и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от
жалбоподателя пороци. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора и предвид че ответникът е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство което, е извършено от упълномощен юрисконсулт искането е
основателно. Нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК е
приложима при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение при
оспорване на актове издадени по реда на ДОПК различни от ревизионните актове, а
не нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК –
в този смисъл е решение по адм. дело № 13662/2017 г. на ВАС и определение по
адм. д. № 3319/2018 г. на ВАС. На основание чл. 78, ал. 8,
вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 144 АПК,
поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ТД на НАП
– Варна да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден
размер съгласно чл. 24 от НЗПП, а
именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.
Воден
от горните мотиви, на основание чл. 197, ал. 4 ДОПК,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.А.С., ЕГН ********,***, подадена чрез а.. Ц.И. ***, против Решение
№ 193 от 13.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С230025-023-0002566/26.09.2023 г., издадено от В. Т. – старши публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Търговище.
ОСЪЖДА
С.А.С., ЕГН ********,*** да заплати в полза на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – Варна сумата от 100 (сто) лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
СЪДИЯ: