Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Варна, 22.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, Пети състав в
публично съдебно заседание, проведено на втори юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Нина АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдията
административно дело №1165/2018 г. по описа на Административен съд гр.Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх.№7213/17.04.2018г. на „ЛАКТОС 2000“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Клокотница“ № 2А,
представлявано от управителя Д И Ц , чрез адвокат Б.С. против Решение с рег. №
32-82995/ 21.03.2018 г. към MRN: 18BG002002Н0010767/19.01.2018г., на и.д. Началник на Митница Варна, с което на
основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.74, пар.2, буква б), вр. чл.5, т.39 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 /МК/, вр. чл.77, пар.1, вр. чл.85, пар.1, вр. чл.
101, пар.1, вр. чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на
декларираната стока на митническата декларация MRN:
18BG002002H0010767/19.01.2018 г.; определена е нова
митническа стойност на внасяната от „ЛАКТОС 2000“ ЕООД стока – рафинирана и
деодорирана палмова мазнина GOLDEN ROSE BRAND
PALM FAT, 111 800 кг нето тегло х 1,26 лв/кг. установено по MRN:17BG001007H0058743/ 12.12.2017 г. С оспореното решение е разпоредено да се
коригира митническа декларация MRN: 18BG002002Н0010767/19.01.2018г. както
следва: Стока № 1 – стойността в кл. 43 „Код – МО“ вместо 1 да се чете като 3; разпоредена
е корекция в кл.46 и кл.47 от митническата декларация, както и да се вземе под
отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената
корекция, са установени дължими суми за доплащане: мито /А00/ - 6346,10 лева и
ДДС /В00/ - 15371,66 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните
вземания на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС вр. чл.114, пар.1 и пар.2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. На
основание чл.77, пар.3 от същия Регламент за длъжник е определен „ЛАКТОС 2000“ ЕООД,
гр. София.
Жалбоподателят
излага твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и в нарушение на материалния закон. Релевират
се доводи, че в нарушение на чл.22, пар.6 от Регламент 2013/952 в уведомителното
писмо, с което ответникът е известил вносителя за откриване на
административното производство, не е изложил съображенията си, които са го
мотивирали да не приеме декларираната в MRN: 18BG002002H0010767/ 19.01.2018 г. митническа
стойност на стоката. Направено е
възражение срещу извършената повторна проверка в хода на административното
производство доколкото се твърди, че компетентни да я извършат са
специализирани звена за последващ контрол, а не Началникът на съответната
териториална митническа дирекция. Допълнително се сочи, че нито управителят на
дружеството-вносител, нито упълномощено от него лице са били уведомявани за
началото на такава последваща проверка, както и с какъв акт е разпоредено
извършването ѝ и с какъв акт същата е приключила. Във връзка с това се
твърди, че оспорващото дружество-вносител е лишено от възможност да даде
отговор и да представи допълнително данни, информация, писмени обяснения и др. в
хода на допълнителната проверка – нарушение на чл.181а от Регламент 2454/1993
г. на Комисията, идентичен с чл.102, ал.2 от ППЗМ. В резултат на това,
оспореното решение е постановено без да
са изяснени всички факти, които са релевантни за крайния резултат на
административното производство – нарушение на чл.35 от АПК. Като друг порок на
решението се сочи, че в него ответникът не е доказал по категоричен начин, че
декларираната от вносителя митническа стойност е действително занижена. Неясно
е и на каква база органът е определил новия размер на митническата стойност на
стоката – не е посочено с кои точно сходни стоки е направена съпоставката. Развити
са доводи, че вносителят не е разполагал с информация относно бизнес
отношенията на неговия доставчик „КРОМАН РЮМЪРТ“, САЩ с предходния му доставчик,
който в случая е извън територията на Съюза – Индонезия, а и тези отношения са
ирелевантни за изхода на административното производство. Не на последно място
се сочи, че при издаване на оспореното решение ответникът не е съобразил, че
със Заявка №2017SEPT1617/25.09.2017г. са договорени 10 броя 20-футови контейнери
с общо тегло 223600 кг. на обща стойност 65 570,70 EUR без включен транспорт, а предмет на
МД MRN: 18BG002002H0010767/19.01.2018 г. е конкретната доставка на 5 броя
20-футови контейнера с общо нето тегло 111800 кг., което съответства на
половината от договореното количество стока, респективно – заплатена е
половината от договорената цена – 32785,35 EUR. Сочи се, че от съдържанието на
оспореното решение не става ясно по какви критерии са определени т.нар. „сходни
стоки“ без да са посочени конкретни реални доставки и без да се съобрази
търговското равнище, наличието на търговска марка, репутацията и добро име на
стоките, които се съпоставят. Липсват и данни за взети проби и извършени
лабораторни анализи, поради което не е ясно как е установено сходството на
стоките. Обективирано е искане за отмяна на оспореното решение. Претендира
присъждане на разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – Директорът на Териториална Дирекция „Северна Морска“ в
Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ш.,
оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган,
при спазване на изискванията за форма и съдържание на административния акт и
при правилно приложение на материалния закон. Сочи, че заключението на
работилата по делото експертиза е извлечено дедуктивно, доколкото вещото лице
не е разполагало с първични счетоводни документи относно плащанията по
процесната МД и фактурата към нея, а са ползвани вторични такива. В този смисъл
експертизата дава сведения единствено за данните от счетоводните регистри на
дружеството-вносител, но не и за действията на купувача по заплащането на
действителната цена на стоката. Сочи, че към такъв извод навежда и
обстоятелството, че представените от дружеството банкови извлечения не обхващат
всички релевантни периоди, а са представени избирателно. Подробни съображения
по съществото на правния спор са развити в представените от процесуалния
представител на ответника писмени бележки. Отправено е искане за отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
На 19.01.2018г. в МП Варна Запад при Митница Варна са представени документи
за поставяне под режим Допускане за свободно обращение стока - рафинирана и
деодорирана палмова мазнина GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT, 111800 кг нето тегло. Във
връзка с вноса е представена Митническа декларация /МД/ MRN:
18BG002002H0010767/19.01.2018 г. /л. 80 от делото/. Стоката е изпратена от
Индонезия, придружена с фактура № *********/20.11.2017г., продавач „КРОМАН
РЮМЪРТ“, САЩ /л. 82 от делото, същата е
представена в превод на л.140 от делото/. Стоката е превозена в 5590 колета с
нето тегло 20 кг. всеки, разпределени в 5 бр. 20-футови контейнера с номера,
както следва IPXU3141804, MEDU2975615, MSCU6305317, MEDU6107811 и CARU2217077.
Общата фактурна стойност в митническата декларация за режим Допускане за
свободно обращение е 32785.35 EUR, при курс за митнически цели - 1,95583 лв. за
1 EUR. Декларирана митническа стойност в размер на 0.63
лв/кг. Извършен е документен контрол, целящ да се установи приемлива ли е
декларираната от вносителя митническа стойност. Митническият служител,
осъществил документния контрол на MRN: 18BG002002H0010767/19.01.2018г., въз
основа на база данни за приети митнически стойности за сходни стоки с произход
Индонезия, на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, с
писмо изх. № 32-19982 от 19.01.2018г. /л. 78 и 79 от делото/, поискал от
декларатора, в 3 дневен срок да представи допълнителна информация, която да
потвърди, че декларираната стойност на стоките представлява действително
платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза.
Във връзка с това деклараторът с писмо вх. № 32-22556/ 23.01.2018 г . /л. 48 от делото/ е предоставил следните
документи с цел проверка истинността на данните на МД: договор за доставка на
палмова мазнина GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT от „КРОМАН РЮМЪРТ“ ООД от 04.05.2015г.
/л. 50 – х53 от делото/; Анекс №№ 1 и 2 /л. 54 и л.55 от делото/ към Договор за
доставка на палмова мазнина GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT от „КРОМАН РЮМЪРТ“ ООД;
Заявка №2017SEPT1617/25.09.2017 /л. 56 от делото/ към Договор за доставка на
палмова мазнина GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT от „КРОМАН РЮМЪРТ“ ООД; Информация
за плащане- банков суифт за валутен превод с дата 17.01.2018 г. от Булбанк;
Дневници за покупки и продажби за четвърто тримесечие на 2017 г.; счетоводна
справка за заприхождаването и изписването на аналогична стока по предходен
внос; копия от фактури от продажби към клиенти на аналогични стоки. Към
документите е приложена декларация, с която вносителят „ЛАКТОС 2000“ ЕООД
декларира, че между него и продавача на палмовото масло по разглежданата МД
съществуват договорни търговски отношения, че „ЛАКТОС 2000“ ЕООД не е свързано
лице с продавача на стоките, както и че не е свързано лице с фирмите, на които
продава внасяната стока.
Въпреки
допълнително представените документи, административният орган е приел, че те не
водят до отпадане на съмненията относно декларираната митническа стойност на
стоката по МД по MRN:18BG002002H0010767/19.01.18г., поради следните
обстоятелства:
Представеният договор и търговска фактура са между купувача „ЛАКТОС 2000“
ЕООД и продавача „КРОМАН РЮМЪРТ“ ООД, Невада САЩ. Първоначалния договор между
продавача и купувача е сключен на 04.05.2015г. със срок до 04.05.2016 г. за
доставка на палмова мазнина „GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT”. Договорено е цената
на доставената стока да се осъществява със заявки и да се заплаща в срок до 90
дни от датата на издаването на фактурата по банков път. Сключен Анекс № 1 от
02.05.2016 г. към договор за доставка на стоки, в който се удължава срока на
първоначалния договор до 02.05.2017г. Сключен е Анекс № 2 от 01.05.2017 г. към
договор за доставка на стоки, в който се удължава срока на първоначалния
договор до 01.05.2018г. Не е налична информация, откъдето да са видни
отношенията между изпращача от Индонезия, продавача от САЩ и получателя „ЛАКТОС
2000“ ЕООД във връзка с продажбата на стоката.
В представената декларация по образец (във връзка с чл. 10а, ал.2 от
Валутния закон) е посочена стойност на кредита 32785.35 EUR, като е посочен
продавач на стоката „КРОМАН РЮМЪРТ“ ООД САЩ, описание на услугата „рафинирана и
деодорирана палмова мазнина „GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT”, която информация не е
обвързана с настоящия внос. Представена е Заявка № 2017SEPT1617/25.09.2017г. за
договорирани 10 х 20 футови контейнери с общо тегло 223.600 МТ, за обща
стойност 65570.70 EUR без включен транспорт на стоката. В предоставената
информация за плащане - банков суифт за валутен превод с дата 17.01.2018 г. от
Булбанк, същото е в размер на 32785.35 EUR, по фактура №
*********/20.11.2017г., представена по вноса. Съгласно т.4 от Договора,
плащането е в рамките на 90 дни, считано от издаването на фактурата. Възникват
съмнения, че това плащане не е единствено по сделката. Също не е била
представена МД от страната на износа, Индонезия. Съгласно разпоредбите на член
140, пар. 2 от Регламент № 2015/2447: „Ако съмненията им не отпаднат,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.“ Това е наложило извод, че
митническите органи могат да не определят митническата стойност на внесените
стоки въз основа на метода на договорната стойност, когато съобразно
определената в пар. 2 процедура не са получили задоволителна информация или се
съмняват основателно, че декларираната стойност представлява цялата платена или
платима сума по реда на член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на
Митнически кодекс на Съюза.
В хода на административното производство е извършена справка в „Система за
предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи
-МИСЗА”, за стоки с произход Индонезия, продадени за ЕС и изнесени в същото или
приблизително по същото време, в същото или приблизително същото количество,
както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно
основния метод (договорната стойност), въз основа на която е направен извод, че
другите вносители са декларирали, съответно – приети са, по-високи митнически
стойности за „сходни стоки“ – в диапазона от 1,26 лв/кг до 1,30 лв/кг, с
произход Индонезия, предвид разпоредбите на чл. 74, пар. 2, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. Тези действия на административния орган са
извършени на основание чл.44 от Регламент 515/97г. относно взаимопомощта между
административните органи на държавите членки за гарантиране правилното
прилагане на митническото законодателство, съгласно който документи могат да се
заменят от компютърната информация, възпроизведена в каквато и да е форма /електронна
система БИМИС/.
Горните обстоятелства са изложени в Служебна бележка рег. № 32-31549 дата –
не се чете /л. 44 – 46 от делото/, съставена от държавен митнически инспектор
от отдел „Тарифна политика“ към Агенция „Митници“. Със същия документ, при
съобразяване данните от представените от вносителя доказателства, както и от
анализа на справката от специализираната система – МИС3А е изразено становище
пред Началника на МП Пристанище Варна-Запад за формиране на нова митническа
стойност по отношение на стока №1 „рафинирана и деодорирана палмова мазнина
„GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT” от MRN:18BG002002H0010767/19.01.18г. в размер на
1,26 лв/кг.
С писмо peг. индекс 32-32892/01.02.2018 г., получателят на стоката е
уведомен, че, за да бъде разрешено вдигането на стоките, на основание чл.89,
вр. чл. 90, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, следва да бъде внесен депозит или
да бъде учредено поръчителство- еднократно обезпечение, до определената от
органа нова митническа стойност в размер на 140868 лв. Писмото е получено от
пълномощника на 02.02.2018г. Със същото писмо дружеството е уведомено по
смисъла на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, че ще се пристъпи към
издаване на решение. На 19.01.2018 г., т.е. към датата на подаване на МД MRN:18BG002002H0010767/19.01.18г.,
дружеството е внесло депозит в размер на 13608,18 лв., а на 06.02.2018 г. 2018
е внесен депозит в размер на 8109,59 лв. по процесната МД.
По съображенията, изложени в Служебната бележка, съставена от митнически
инспектор от отдел „Тарифна политика“, и позовавайки се на Решение на СЕС от 16
юни 2016 г. по дело С-291/15, началникът на Митница – Варна е издал обжалваното
решение, с което по МД MRN:18BG002002H0010767/19.01.18г. за процесната стока
рафинирана и деодорирана палмова мазнина „GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT” е
определена нова митническа стойност в размер на 1,26 лв. за кг. и е установено
мито /А00/ за доплащане в размер на 6346,10 лв. и ДДС 15371,66 лева.
По искане на оспорващото дружество-вносител и с цел изясняване на фактите
по делото, съдът е назначил Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ със задачи
както следва: 1/ Как е отразено в
счетоводството на жалбоподателя плащането по фактура за покупко-продажба №
*********/20.11.2017г. относно стоката по МRN: 18BG002002H0010767/19.01.2018г.?;
2/ Има ли други плащания по процесния внос, освен посочения в материалите по
делото и ако има по какъв начин е извършено плащането?
Експертизата е представена в срок, не е оспорена от страните и след
направените с молба с.д. № 3933/05.03.2019 г. корекции на допуснатите
неточности се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. Видно
от заключението на вещото лице по първи въпрос, плащането по разглежданата МД е
отразено в счетоводството на „ЛАКТОС 2000“ ЕООД по дебитна сметка 401
„Доставчици“, аналитична сметка „КРОМАН РЮМЪРТ“ ООД, САЩ със сумата от
64 122,57 лв., съответно по кредит с/ка 5041 Уникредит евро – 32 785 EUR по курс 1,9558 със сумата 64 122,57 лв. Така посочените счетоводни записи сочат
намаление на задълженията към доставчика „КРОМАН РЮМЪРТ“ ООД, САЩ със сумата 64
122,57 лв. и намаление със същата сума на паричните средства във валута по
банкова сметка *** (***) BG
90UNKR70001522790392.
На втория въпрос вещото лице е отговорило, че за изследвания период – от
01.01.2017 г. до 21.03.2018 г., т.е. до датата на издаване на оспореното
Решение с рег. № 32-82995/ 21.03.2018 г. към MRN: 18BG002002Н0010767/
19.01.2018г., на и.д. Началник на
Митница Варна няма други плащания за процесната стока по същата MRN, освен посоченото в материалите по делото плащане, извършено на 17.01.2018
г., което е описано в банково извлечение №1/ 18.01.2018 г. и е отразено в
Приложение №7 от ССчЕ. За получател на паричния превод е посочен KROMANNN REUMERT LLC /„КРОМАН РЮМЪРТ“ ООД,
САЩ/. Като основание за превода е посочено
„inv20172529 20.11.2017”. Посочен е и номер на IBAN, ***, а така също и номер на референцията за превода. Размерът на
преведената сума е 32 785,35 EUR, която, изчислена по
централния курс на БНБ, възлиза на сумата от 64 122,57 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че заключението му по
експертизата се основава преди всичко на предоставените вторични счетоводни
документи и на някои първични такива, доколкото не са му били предоставени
всички първични счетоводни документи, релевантни за изследвания период. На
въпрос на процесуалния представител на ответника потвърждава, че не е установил
наличието на друго плащане по процесната МД от 19.01.2018 г., освен представената
на стр. 57 от делото нотификация с превод, приложен на стр. 140 и 141 от
делото. В допълнение сочи, че дори и да е имало друго плащане по спорната МД,
то същото би следвало да намери отражение в аналитичните счетоводни регистри за
това дружество, а такива не са установени.
С писмо с.д. № 11731/ 27.06.2018 г.
е представено заверено за вярност копие от МД MRN: 17BG001007H0058743/12.12.2017 г., посочена от ответника в диспозитивната част
на оспореното решение като база за извършване корекцията на митническата
стойност. В открито съдебно заседание, проведено на 11.07.2018 г. процесуалният
представител на ответника е представил заверени за вярност копия от справка от
Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи МИСЗА /л. 119 – л. 131/. С молба с.д. № 15991/17.09-2018 г.
ответникът е представил като заверено копие и в превод на български език от
лицензирана фирма следните документи,
приложени към административната преписка: 1/ Фактура № *********/ 20.11.2017
г.; 2/ Удостоверение за теглото от 21.11.2017 г.; 3/ Удостоверение за анализ от
21.11.2017 г.; 4/ Декларация за липса на оцветители судан от 21.11.2017 г.; 5/
Удостоверение за качество от 21.11.2017 г.; 6/ Здравно удостоверение от
21.11.2017 г.; 7/ Товарителница № MSCUJL918537 и 8/ Нотификация.
С оглед установеното,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК,
предвид връчване на административния акт на 30.03.2018 г. и депозиране жалбата с
куриерска пратка на SPEEDY, приета на 12.04.2018
г., видно от приложеното на л.8 от делото копие на товарителница. С оглед на
изложеното жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган – В Л. К в качеството на изпълняващ длъжността
Началник Митница Варна въз основа на Заповед № О-535/15.03.2018 г. /л.
107/. Правомощията на органа произтичат
от чл.101, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр.чл.29 от Регламент /ЕС/
№ 952/2013 г. и чл.19, ал.1 от ЗМ вр.чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр.чл.5, т.39 от
Регламент № 952/2013 г.
Следва да се
отбележи, че в хода на настоящото съдебно производство са настъпили структурни
промени в Агенция „Митници“ към Министерство на финансите. Със Заповед № ЗМФ –
1318/27.12.2018 г. /л.179 – 177/ на Министъра на финансите, считано от 00,00 ч.
на 07.01.2019 г., са закрити митници Аерогара София, Бургас, Варна, Лом,
Пловдив, Свищов, Русе и Югозападна и съответните митнически учреждения в
структурата на митниците. Съгласно т. VІ,1.4. от цитираната заповед, дейността,
компетентността, правата и задълженията на митница Варна преминават към Териториална
дирекция Северна Морска в Агенция „Митници“. Предвид това с протоколно
определение от 12.03.2019 г. съдът е заличил Началник Митница Варна като страна
по делото и на негово място на основание чл. 154 от АПК е конституирал като
ответник по делото правоприемника Директора на Териториална дирекция „Северна
морска“ в Агенция „Митници“.
Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са
обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, пар.2 от Регламент (ЕС)
№ 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент, във вр. с чл.74, пар.2, буква б) от МК за
определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната
стойност на сходни стоки.
За разрешаване на така формирания спор,
съдът съобрази следното:
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности -
Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07,
EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09,
EU:C:2010:439.
По правило и съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МК, митническата стойност на
внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл.71 и чл.72 от МК.
Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer
International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на
чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74
от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, пар.2, букви а) до г),
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74,
пар.1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, пар.3 от МК -
въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се
използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в
отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото
правило в установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има
договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, пар.1 от
Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят
декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени
договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за
определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС №
14635/21.11.2012 г. по адм. д. № 4902/2012 г.
Съгласно чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, пар.2, буква а) или
б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл.141, пар.3 от
Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност
на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на
внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в
чл.1, пар.2, т.4) и т.14) и според тях в рамките на определянето на
митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени
в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на
определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки,
произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа
стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, във вр. с чл.141 от Регламента за
прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за
да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без
съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на
участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, пар.1 от МК
предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, пар.1 от
Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008г.,
Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по
чл.140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция,
произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това
зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение
от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.
По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл.140, във вр. с
чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение.
Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично
и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се
гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно
уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази
връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото
на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г.,
Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140,
т.49.
Това формално изискване в случая е спазено формално доколкото с писмо рег.
№ 32- /номер и дата не се четат/ (л. 35 и 36 от делото), връчено на представител
на вносителя на 02.02.2018г. „ЛАКТОС 2000“ ЕООД е уведомено за началото на
административното производство. Писмото не съдържа конкретни мотиви относно
съображенията на органа да пристъпи към корекция на декларираната митническа
стойност, а е посочено единствено, че митническите органи не приемат тази, декларирана
от вносителя на стока №1 – рафинирана деодорирана палмова мазнина, съгласно
становище на Отдел „Тарифна политика“ рег. № 32-31549/31.01.2018 г. С писмо вх.
№ 32-60928/27.02.2018 г. вносителят е поискал да му бъде предоставено копие от
цитираното становище, но в преписката липсват данни същото да му е било
предоставено, въпреки че в уведомителното си писмо органът го е уведомил за
възможността да преглежда документите по преписката, както и да си прави
бележки, извадки и копия съобразно техническите възможности. С оглед на това
настоящата инстанция счита, че на оспорващото дружество не е дадена възможност
да упражни в пълен обем процесуалните си права в хода на административното
производство. Възраженията на вносителя в същия смисъл са основателни.
Основателно е оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не са
извършили изискуемия от чл.141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не
са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице.
В оспореното решение на ответника е приета нова митническа стойност на
стоката рафинирана деодорирана палмова мазнина „GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT” в
размер на 1,26 лв./кг. с оглед установена „сходна стока“ по MRN: 17BG001007H0058743/12.12.2017 г. с вносител
„ПИК-КО“ АД, гр. София, закупена от „СИНАРМАС АГРИБИЗНЕС“. В същото време, в
справката от специализираната система – МИС3А, представена от процесуалния
представител на ответника в съдебно заседание, проведено но 11.07.2018 г.
/л.119 – 131/ е видно, че за периода от 23.10.2017 г. до 19.01.2018 г., когато
е осъществен вносът по МД МRN: 18BG002002H0010767/19.01.2018г., има посочени общо
16 вноса на същата стока - рафинирана деодорирана палмова мазнина „GOLDEN ROSE
BRAND PALM FAT”, закупени от същия контрагент KROMANNN REUMERT LLC /„КРОМАН РЮМЪРТ“
ООД, САЩ/. Седем от доставките са за оспорващото дружество „ЛАКТОС 2000“ ЕООД,
а останалите 9 доставки са с получател „ОПТИМА ФУУД“ ЕООД. Декларираната
стойност на внасяната стока по посочените 16 вноса варира в диапазона от 0,63
лв./кг. (два вноса от м.01.2018г., една от които е предмет на настоящото дело) до
0,66 лв./кг. (два вноса като и двата случая са от м. 10.2017 г. с получател
„ОПТИМА ФУУД“ ЕООД). Останалите посочени случаи на внос на палмово масло, с
цена, варираща около определената с решението на ответника – 1,26 лв./кг. е за продукти с други търговски
наименования, от други продавачи, и за които стоки не са представени данни за сравнение на техните физикохимични
свойства, за качеството им, за репутацията им и за съществуването на търговската
марка.
В хода на административното производство не е извършен анализ на условията
на доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията на вносителя „ПИК-КО“
АД /л.117 от делото/ и на декларацията на „ЛАКТОС 2000“ ЕООД /л. 80 от делото/,
на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл.1,
пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и във връзка с различия
относно производител на стоките по двата вноса – обстоятелство което по аргумент
от чл.141, пар.5 от Регламента за изпълнение е без съмнение релевантно за
изхода на производството пред ответника.
Работилата по делото съдебно-счетоводна експертиза категорично доказва, че
по отношение на разглежданата в настоящото производство МД МRN:
18BG002002H0010767/ 19.01.2018г. е налице едно единствено плащане от купувача
на стоката. То е осъществено на 17.01.2018 г. и е описано в банково извлечение
от 18.01.2018 г. От заключението на вещото лице е видно, че оспорващото
дружество „ЛАКТОС 2000“ ЕООД е уреждало бизнес-отношенията си с доставчика „КРОМАН
РЮМЪРТ“ ООД, САЩ само чрез плащане (с пари), т.е. без замяна, прихващане и др. Изложеното
опровергава съмненията на ответника, че декларираната стойност на стоката не
съвпада с реално договорената и във връзка по посочения внос между
контрагентите има други плащания или отношенията са уреждани по друг начин.
На последно място в изложението, но не и по значение за изхода на
повдигнатия правен спор, е и обстоятелството, че изменението на митническата
стойност на стока №1 по МД МRN: 18BG002002H0010767/19.01.2018г. е направено въз
основа на сравнението само с една друга доставка – тази по MRN: 17BG001007H0058743/12.12.2017 г. с вносител
„ПИК-КО“ АД. Настоящият състав на съда счита, че наличието на само една стока
за съпоставка, без наличие на достатъчно доказателства за това, че
съпоставяните стоки са „идентични стоки“ или „сходни стоки“ според посочената
по-горе в изложението легална дефиниция на понятията, налага извод, че
посочената от органа нова митническа стойност в никакъв случай не може и не
следва да се приема за законосъобразно определена.
По така изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите
органи не е обосновано приложението на чл.140, във вр. с чл.141 от Регламента
за прилагане, във вр. с чл.74, пар.2, буква б) от МК, поради което като не е
приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на
трето лице, началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен и подлежащ на отмяна административен акт.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски в
размер на 1725,00лв. (хиляда седемстотин двадесет и пет лева), от които 50 лв.
заплатена държавна такса, 475.00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 1200
лв. адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното, V състав при Административен съд - Варна
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение с рег. № 32-82995/ 21.03.2018 г. към MRN:
18BG002002Н0010767/19.01.2018г., на и.д.
Началник на Митница Варна, с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ,
вр.чл.74, пар.2, буква б), вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МК/,
вр. чл.77, пар.1, вр. чл.85, пар.1, вр. чл. 101, пар.1, вр. чл.102 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС е: отказано приемането на
митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от MRN:
18BG002002H0010767/19.01.2018 г.; определена е нова митническа стойност на
внасяната от „ЛАКТОС 2000“ ЕООД стока – рафинирана и деодорирана палмова
мазнина GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT, 111 800 кг нето тегло х 1,26 лв/кг
установено по MRN:17BG001007H0058743/ 12.12.2017 г.; разпоредено е да се коригира митническа
декларация MRN: 18BG002002Н0010767/19.01.2018г. както следва: Стока № 1 – стойността
в кл. 43 „Код – МО“ вместо 1 да се чете като 3; разпоредена е корекция на кл.46
и кл.47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления
размер на държавните вземания начислено е и е взето под отчет мито /А00/ -
140868,00 лева и ДДС /В00/ - 156216,18 лева, от които са платени мито /А00/ -
6332,02 лева и ДДС /В00/ - 15871,58 лева и дължими суми за доплащане: мито
/А00/ - 6346,10 лева и ДДС /В00/ - 15371,66 лева, ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС вр. чл.114,
пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; на основание чл.77, пар.3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. за длъжник е определен „ЛАКТОС 2000“ ЕООД, гр. София.
ОСЪЖДА Митница-Варна да заплати на „ЛАКТОС 2000“ ЕООД, с ЕИК *********, разноски в
производството в размер на 1725.00 лв. (хиляда седемстотин двадесет и
пет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: