ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260086/16.02.2021г.
гр.Варна
Варненският
апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 60/2021г.,
за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е частната жалба на В.Г.Д.,
инкорпорирана в подадената от него въззивна жалба срещу решение на ОС – Варна №
1438/04.12.2019г. по в.гр.д. № 1853/2019г. и с която се обжалва постановеното
въззивно решение в частта, в която е оставеното без разглеждане направеното от
жалбоподателя възражение за признаване право на задържане на имота.
С определение № 23/14.01.2021г., постановено по
гр.д. № 2036/2020г. Върховният касационен съд е приел, че на основание чл.274
ал.2, изр.1, предл. 2 ГПК компетентен да разгледа така посочената частна жалба
е АпС – Варна.
Наведените от жалбоподателя оплаквания срещу
оспорвания съдебен акт са за неговата неправилност. Сочи се, че възражението за
признаване право на задържане на процесния имот до заплащане на извършените в
него подобрения е своевременно заявено, подобренията са подробно
индивидуализирани и същото е прието за разглеждане от първоинстанционния съд,
които обстоятелства не са отречени от въззивната инстанция, но
незаконосъобразно, предвид уважения иск по чл.108 ЗС не го е разгледала по
същество. Иска се отмяна и връщане на делото за произнасяне по това възражение.
За да се
поизнесе съставът на АпС- Варна съобрази следното:
С решението си от 04.12.2019г. въззивният съд е
отменил обжалваното пред него решение на РС – Варна и е уважил предявения
против настоящия жалбоподател В.Д. иск с правно основание чл.108 ЗС. В същото
време е приел, че направеното от ответника в срок възражение за признаване
право на задържане на имота до заплащане на сумата от 2 910 лева,
представляваща стойността на извършени в имота подобрения е недопустимо, поради
което е постановил диспозитив, с който е оставил това възражение без
разглеждане. Мотивите за последното са, че същото има акцесорен характер и че в
предявен иск за предаване на имота може да бъде заявено само ако е съединено с
претенция за заплащане на тези подобрения, предявена чрез възражение или
насрещен иск, или ако искането за заплащането им е било предявено в
самостоятелен исков процес.
Този довод не се споделя от настоящата
инстанция.
Безспорно е, че правото на задържане, с което
разполага добросъвестният владелец за извършените от него подобрения, респ.
ползвателят по §4 ЗСПЗЗ вр. §4в ЗСПЗЗ няма самостоятелен характер, т.е. не може
да бъде предявено като самостоятелна искова претенция. Същото може да бъде
релевирано ведно с предявен иск за осъждане на собственика да заплати тези
подобрения, било в самостоятелен исков процес, било чрез насрещен иск.
Съдебната практика е константна, че същото може да бъде заявено и чрез
възражение срещу предявен ревандикационен иск /арг. от чл. 298 ал.4 ГПК/, в
който случай при основателност на възражението ще се постигне едновременно
отлагане на връщането на имота и обезпечаване на правото на заплащане на
извършените подобрения.
До приемането на сега действащия ГПК съдебната
практика приемаше, че претенцията за заплащане на подобренията може да бъде
релевирана и чрез възражение, при което ако същото е основателно освен
диспозитив за признаване право на задържане се постановяваше и осъдителен
диспозитив за осъждането на собственика да заплати на подобрителя-ответник
стойността на направените от последния подобрения /в т.см. и ТР № 111/1962г. на
ОСГК/. След влизане в сила на новия ГПК /2008г./ преобладаващо се възприе
разбирането, че осъждане по претенцията за заплащане на подобренията, извършени
от добросъвестния владелец може да се постанови само, когато същата е предявена
чрез насрещен иск или по общия исков ред, без обаче да се отрече възможността
да бъде релевирана чрез предявяване възражението за упражняване право на
задържане срещу предявения ревандикационен иск. В този случай предмет на
разглеждане ще е именно основателността на искането за подобрения като при
положителен отговор ще бъде уважено правото на задържане, но без в диспозитива
на съдебното решение да бъде постановявано осъждане за заплащане на признатите
суми за подобренията. В това се изразява несамостоятелния характер на правото
на задържане, но посредством което се упражнява материалното право на
подобрения.
В настоящия случай, видно от материалите по
първоинстанционното дело жалбоподателят своевременно, в срока по чл.131 ГПК е
направил възражение за признаване право на задържане до заплащане на стойността
на извършени от него подобрения. Последните са подробно индивидуализирани по
вид и стойност с молба от 07.11.2018г., в указан от районния съд срок.
Следователно, правото за заплащане на извършени
подобрения в имота, предмет на ревандикационния иск е надлежно релевирано чрез
възражението за признаване право на задържане до тяхното заплащане, поради
което и по изложените по-горе съображения изводът на въззивния съд за
недопустимост на възражението за признаване право на задържане е неправилен.
Ето защо, решението, имащо характер на
определение в частта, в която това възражение е оставено без разглеждане,
следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждането му
по същество.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ решение на ОС – Варна
№ 1438/04.12.2019г. по в.гр.д. № 1853/2019г. в частта, в която е оставеното без
разглеждане направеното от жалбоподателя възражение за признаване право на
задържане на имота И ВРЪЩА делото на
въззивния съд за постановяване акт по същество.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: