РЕШЕНИЕ
№262
гр.
Хасково,16.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №43 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 210, ал. 3
от ЗУТ във вр. с чл. 215, ал. 2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от М.М.М. ***,
подадена чрез пълномощник адв. С., против Решение в частта му по т. 3, позиция
№ 21 от Протокол № 32/05.09.2018 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ при Община
Хасково.
В жалбата се сочи, че с решението на Комисия
по чл. 210 от ЗУТ от 05.09.2018 г. бил определен размер на сервитутно право в
имота на жалбоподателя - №*****.303.8, находящ се в местността „Б.“, в
землището на гр.Х.. За засегнатата част от имота било определено обезщетение от
566 лева. Счита се, че изготвената оценка за обезщетението е материално незаконосъобразна,
а оттам и размерът несправедливо определен. Иска се съдът да постанови решение,
с което да измени административния акт в оспорената му част, като се определи
пазарна стойност на обезщетението за засегнатата част от имота. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответната страна - Община Хасково, оспорва
жалбата като неоснователна.
Заинтересованата страна - „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, гр. София, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без
уважение. Счита, че Комисията се е произнесла относно размера на дължимото
обезщетение, като взела предвид изготвена справедлива пазарна оценка от
независим лицензиран оценител, който се бил съобразил с установените критерии в
разпоредбата на чл.64, ал.4, т.2 от Закона за енергетиката.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представения и приет като доказателство
по делото препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №10,
том I, рег. №85, дело №6 от 2015 г., се установява, че имот с № *****.303.8,
находящ се в землището на гр.Х., местност „Б.“, е собственост на жалбоподателя.
С Решение № 584/18.07.2016 г. Министерски
съвет обявява линеен енергиен обект Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/
400 кV п/ст Марица Изток Република България – п/ст Неа Санта Република Гърция,
в отсечката, която ще бъде изградена на територията на РБ, за национален обект
и обект с национално значение. Със Заповед №РД02-15-20/09.03.2018 г. на МРРБ е
одобрен ПУП – парцеларен план за обект Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/
400 кV п/ст Марица Изток Република България – п/ст Неа Санта Република Гърция
на територията на РБ, включващ и Област Хасково – Общини Симеоновград, Хасково
и Харманли.
Видно от Регистър на засегнатите имоти в
землището на гр.Х.., обл.Х., от сервитут на електропровод ВЛ 400 kV –
Окончателен проект, във връзка с дейност „Проучвания и инвестиционни дейности
за българската част на проект „Междусистемна връзка между Марица Изток 1 и Неа
Санта“, площта, заета от сервитута на имот № 150.4, представляващ посевна площ,
категория трета, в местността „Б.“, с обща площ 4.101 дка (4101 кв.м.),
собственост на жалбоподателя, е 0.924 дка (924 кв.м.)
Със Заповед № 240/17.02.2011 г., с оглед
ефективната работа на Община Хасково, на основание Решение № 276/06.03.2009 г.
на Министерски съвет за определяне размера на еднократните обезщетения за право
на прекарване и преминаване в полза на Община Хасково, чл. 287 от Закона за
електронните съобщения, чл. 64 от Закона за енергетиката, чл. 103, ал. 1 и ал.
2 от Закона за водите, чл. 196, ал. 6 и чл. 193, ал. 8 от Закона за устройство
на територията и чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, във връзка с чл. 210 от ЗУТ, кметът на Община Хасково е назначил
четиричленна комисия, включваща председател, секретар и двама членове, за
определяне размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на
прекарване и преминаване през поземлени имоти. Със Заповед № 104/13.01.2014 г.
Кметът на Община Хасково е направил изменение в поименния състав на комисията,
а със Заповед № 1387/12.11.2015 г. извършил последваща промяна на състава на Комисията.
Видно от Протокол № 32/05.09.2018 г.,
назначената със Заповед № 240/17.02.2011 г., Заповед № 104/13.01.2014 г. и
Заповед № 1387/12.11.2015 г. на кмета на Община Хасково, комисия е заседавала
на 05.09.2018 г., като с решение по т. 3 от дневния ред е определен размер на
еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване
на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в землището на с.С.,
община Х., през поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически
лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа
Санта“ (Република Гърция), на територията на община Хасково, с възложител „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, измежду които поземлени имоти е и имотът, собственост
на жалбоподателя. Комисията посочва, че площта на сервитута от поземлените
имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи се в
землището на с.С.., съгласно одобрения със Заповед №РД-02-20/09.03.2018 г. на
Министъра на регионалното развитие ПУП – ПП, е съгласно списъка на засегнатите
имоти, както и че съгласно чл.64, ал. 6 от ЗЕ, определянето на обезщетението се
извършва по чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с
оценка от лицензиран оценител. Комисията приела пазарните оценки за определяне
размера на еднократното обезщетение относно сервитута на поземлени имоти под
опис, съгласно изготвена експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Е. К.,
като под позиция 22 в списъка, за поземлен имот № 150.4, собственост на
жалбоподателя, определила стойността на обезщетението в размер на 566 лева.
Жалбата срещу оспореното решение е подадена
чрез Община Хасково на 19.12.2019 г., а съобщението за постановеното решение от
комисията по чл. 210 от ЗУТ е получено на 16.12.2019 г., видно от приложеното
съобщение и известието за доставяне – л. 8.
За пълното изясняване на делото от
фактическа страна и по искане на оспорващия в настоящото производство е
назначена съдебно съдебно-оценителни експертизи, като заключението по същата
съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице
определя пазарната стойност на обезщетението за имота по два метода –
сравнителен метод /пазарни аналози/ и приходен метод (поземлена рента). Като
крайна стойност на обезщетението за сервитутно право с ограничителен режим за
процесния имот, вещото лице определя общо сумата в размер на 1198.80 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване
административен акт, от надлежна страна – собственик на имота, предмет на
оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати. Жалбата е
подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, и с оглед изложеното е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспорваният административен акт е издаден от
компетентен колективен орган, поименно назначен със заповед на кмета на община
Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия.
Решението е издадено в необходимата форма,
надлежно подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в
заповедите на кмета на община Хасково и при спазване на реквизитите на
съдържанието, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в
него се съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването
му.
Спазени са съществените
административнопроизводствени правила при издаването на обжалвания
административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.
Оспорваният административен акт обаче е
издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за
енергетиката.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЕ /ред. изм. и
доп. - ДВ, бр. 74/2006 г., изм., бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., бр.
83/2018 г./ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни
енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект възникват сервитути. Сервитутите съгласно разпоредбата на ал.
2, чл. 64 от ЗЕ са следните - 1./ право на преминаване на хора и техника в
полза на лицата по ал. 1; 2./ право на прокарване на линейни енергийни обекти в
полза на лицата по ал. 1; 3./ ограничаване в ползването на засегнатите
поземлени имоти. С разпоредбата на ал. 4, чл. 64 от ЗЕ се урежда възникването
на сервитутите по ал. 2, а именно: 1./ когато има влязъл в сила подробен
устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти;
2./ титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение на
собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно ал. 6 определянето на размера
и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се
извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по
взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, като
обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства
упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.
Безспорно е, че обекта Нова въздушна електропроводна
линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица Изток Република България – п/ст Неа Санта
Република Гърция представлява енергиен обект по смисъла на пар. 1, т. 23 от ДР
на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект преминава през посочения
поземлен имот, находящ се в землището на гр.Хасково, както и страните не спорят
и относно сервитутната площ, определена за процесния имот, попадаща в трасето
на електропроводната линия.
Съдът намира, че при постановяване на
решението си, комисията неправилно е приложила материалния закон, което е
довело до неправилно определяне размера на еднократното обезщетение на
собственика на процесния имот, върху който е възникнал сервитутът, като
съображенията за това са следните:
Спорът между страните се свежда до
определения от органа размер на обезщетението за възникналото сервитутно право
и дали същият е съобразен със справедливата пазарна стойност.
В конкретния случай, видно от оспорения акт,
административният орган – Комисия по чл. 210 от ЗУТ, при определяне стойността
на обезщетението на жалбоподателя в размер на 566 лева, посочва в Решение по т.
3 от Протокол № 32/05.09.2018 г., че приема пазарните оценки, съгласно
изготвената експертна пазарна оценка на лицензиран оценител Елена Ангелова
Ковачева. При детайлен преглед на същата обаче, съдът установи, че тя не
съдържа каквито и да било данни за процесния имот, т. е. не е изготвена
индивидуална експертна оценка по отношение на този имот.
Според правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ,
размерът на обезщетението, в това число и за предвидения сервитут, следва да
бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е
утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната
цена на имота, и са установени при сделки, извършени през процесния относим
период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при
определяне размера на обезщетението са и въведените с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ
критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута,
срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
В случая възприетата от административния
орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото заключение по
назначената съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице подробно
обосновава заключението си, приложената методология, чрез отчитане на
стойността на сходни имоти, със същите характеристики, които се предлагат
действително на пазара, подкрепено с извадки от предлаганите цени. Съдът
намира, че дадената със заключението по съдебно-оценителната експертиза оценка
е определена в съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от ЗЕ – по
пазарни цени, като са приложени сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен
метод (поземлена рента), и тази оценка следва да бъде възприета изцяло. Така
приложените от вещото лице методи дават възможност да се определи справедливата
пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута.
Следователно като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по
реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имота в землището на гр.Х., е
на посочената съответна стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е
постановила материално незаконосъобразен акт по причина, че определената
стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.
Това налага изменение на решението и увеличаване на определената цена в
съответствие с посоченото от вещото лице в съдебно-оценителната експертиза, а
именно в общ размер на 1198.80 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно
поисканите и направени по делото разноски в размер на 260.00 лева, от които 10
лева - внесена държавна такса, 150 лева - внесен депозит за вещо лице, и 100
лева - заплатено в брой възнаграждение за един адвокат. Относно последната сума
следва да бъде съобразено възражението за прекомерност, както и че не се
установява фактическа и правна сложност на спора, а дължимото минимално
възнаграждение е съобразно с чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. и се определя от материалния интерес, който в случая е
разликата между определеното обезщетение в оспорения акт и постановения
увеличен размер от съда, тоест материалният интерес е 632.80 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по т. 3,
позиция № 21 от Протокол № 32/05.09.2018 г. в частта, с която е определен
размер на еднократно обезщетение относно сервитутно право по отношение на
поземлен имот № 303.8, находящ се в землището на гр.Хасково, местност „Б.“, с
площ на имота 4.101 дка и площ на сервитута 0.924 дка, собственост на М.М.М., като:
УВЕЛИЧАВА
определената за този имот стойност на обезщетението от 566.00 лева на 1198.80
лева.
ОСЪЖДА
Община Хасково да заплати на М.М.М., ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: