Решение по дело №3096/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 226
Дата: 3 февруари 2021 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20207180703096
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 226

 

 

гр. Пловдив, 03.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                      СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно дело № 3096 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател К. С.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му адв. М., обжалва Решение № 260447 от 22.10.2020 г., постановено по АНД № 4370/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш Серия К № 3057067 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на К. С.В. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Претендира се отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно, както и на потвърдения с него електронен фиш, като се излагат съображения, свързани с липсата на изискуеми реквизити в ЕФ и по-конкретно посочване на собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Твърди се издаване на фиша в нарушение на разпоредбите на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. в приложимата към датата на нарушението редакция поради липса на надлежно попълнен протокол по чл.10 от Наредбата. Изразено е несъгласие с приетото, че техническото средство, с което е заснето нарушението е надлежна система за контрол, доколкото от представена от жалбоподателя справка в регистъра на БИМ се установявало, че към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 са издадени две допълнения за използването на средството за измерване, едно от които допълнение № 20.03.5126.2 от 30.03.2020 г. за корекция на грешка при визуализация на екран на типа активна мобилна мрежа за комуникация – 4G/3G/2G, поради което и към 15.07.2019 г. средството за измерване според жалбоподателя давало грешки и измерената скорост не следвало да бъде кредитирана като правилно установена. Претендират се направените съдебни разноски в производството пред РС – Пловдив. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.

От ответника в производството – ОД на МВР – Пловдив, чрез ***  Б. и чрез *** П., са депозирани писмени становища с искане за отхвърляне жалбата като неоснователна, а при евентуалното ѝ уважаване – за намаляване на размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.  Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив Джубелиева изразява становище за неоснователност на жалбата. 

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по  чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да бъде повтаряна. Районният съд е направил изводите си по фактите въз основа на коректен анализ на събраните доказателства по делото. Въз основа на установените факти, включващи установеното управление на МПС с превишена скорост и мястото, на което това е станало, съдът е достигнал и до законосъобразния извод за установеност на вмененото на жалбоподателя В. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е дал изключително подробен и правно обоснован отговор на всяко едно от възраженията, изложени в жалбата срещу електронния фиш, като правилно ги е приел за неоснователни. В тази насока и настоящият съдебен състав, доколкото е налице и известно припокриване на възраженията, изложени пред районния и съответно пред касационния съд, препраща към мотивите на първата инстанция на осн. чл.221, ал.2 от АПК.

В допълнение ще следва да се посочи, че действително, съобразно  чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа собственика, на когото е регистрирано превозното средство. От друга страна обаче, разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Предложение първо на разпоредбата ясно регламентира, че субект на нарушението може да бъде както собственикът на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен - ползвателя му. В случая по делото е представена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, сочеща, че на датата на нарушението ползвател на автомобила, с който то е осъществено, е именно жалбоподателят. Поради това и с оглед на обстоятелството, че електронният фиш е именно този, с който се ангажира административната отговорност на конкретно лице, то правилно съобразно с разпоредбите на чл.189, ал.5 и чл.188, ал.1 от ЗДвП същият е с посочено име на ползвателя, който именно и следва да бъде наказан. Отделно от това, следва да се има предвид и фактът, че електронният фиш е издаден по утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец, който съдържа абсолютно всички посочени задължителни реквизити, включително и графа „собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател“, именно съобразно предвиденото в разпоредбите на чл.188, ал.1 от ЗДвП и във вр. с възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП да се конкретизира фактическият извършител на нарушението с декларация, придружена с копие от СУМПС и която последно посочена разпоредба сочи, че на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Отделно от посоченото, неоснователно е твърдението в жалбата, че липсата на отразено име на собственика на МПС в електронен фиш, заедно с това на ползвателя, когато фишът е издаден на ползвателя на автомобила, нарушава правото на защита на последния. И това е така, доколкото липсата на посочен собственик във фиша не се отразява върху правото на санкционирания субект да разбере за какво негово поведение и въз основа на кой закон е наказан.

Противно на твърденията на касационния жалбоподател, приложеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР съдържа основните реквизити, въз основа на които може да  се направи извод относно работата на техническото средство, като така, както е оформен протоколът, същият категорично се съотнася към осъществения контрол и заснемане на нарушения на място и към датата и часа, посочени в електронния фиш.

Напълно неоснователни са възраженията относно негодност на техническото средство, с което е било заснето нарушението, основани на извършена последваща проверка на регистрирани допълнения в Регистъра на одобрените типове средства за измерване при БИМ. Както е констатирал и районният съд в решението си, от приложеното по преписката удостоверение № 17.09.5126 става ясно, че ползваното техническо средство е от одобрен тип и че към датата на използването му е било технически изправно, като успешно преминало проверка, удостоверена с приложен по делото протокол.

Що се касае до представените и приети в настоящото производство доказателства за осъществени допълнителни вписвания в регистъра на БИМ по отношение на техническото средство, следва да се има предвид първо, че те са последващи датата на регистриране на нарушението, поради което и са ирелевантни към преценката на съда относно годността на техническото средство към този момент, за което, както се каза, са налице надлежни доказателства за одобряването му и за техническата му изправност. На второ място, видно е, че въпросните допълнения касаят прибавяне на допълнителни функционалности, свързани с преминаването на средството за контрол от една софтуерна версия в друга, което предполага и промени в графичния потребителски интерфейс за управление на устройството от оператор при използване на чувствителния на допир дисплей, включваща и възможност за корекция на различни по вид грешки при боравене с техническото средство. Сиреч, представените доказателства не установяват техническа негодност или неизправност на същото, още повече към датата на установяване на нарушението. 

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни и решението, с което се потвърждава електронен фиш Серия К № 3057067 на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

 При извършената  служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

 При този изход на делото разноски са дължими на ответника и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт,  съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева. 

Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260447 от 22.10.2020 г., постановено по АНД № 4370/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

 

 ОСЪЖДА  К. С.В. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                               2.