РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Пловдив, 03.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно
- наказателно дело № 3096 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният жалбоподател К. С.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника
му адв. М., обжалва
Решение № 260447 от 22.10.2020 г., постановено по АНД № 4370/2020 г. по описа
на Районен съд – Пловдив. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш
Серия К № 3057067 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на К. С.В.
е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Претендира се отмяна на решението на РС - Пловдив,
като неправилно, както и на потвърдения с него електронен фиш, като се излагат
съображения, свързани с липсата на изискуеми реквизити в ЕФ и по-конкретно
посочване на собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Твърди
се издаване на фиша в нарушение на разпоредбите на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. в приложимата към датата на нарушението редакция поради
липса на надлежно попълнен протокол по чл.10 от Наредбата. Изразено е
несъгласие с приетото, че техническото средство, с което е заснето нарушението е надлежна система за контрол,
доколкото от представена от жалбоподателя справка в регистъра на БИМ се
установявало, че към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 са издадени две
допълнения за използването на средството за измерване, едно от които допълнение
№ 20.03.5126.2 от 30.03.2020 г. за корекция на грешка при визуализация на екран
на типа активна мобилна мрежа за комуникация – 4G/3G/2G, поради което и към 15.07.2019 г.
средството за измерване според жалбоподателя давало грешки и измерената скорост
не следвало да бъде кредитирана като правилно установена. Претендират се
направените съдебни разноски в производството пред РС – Пловдив. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил
представител.
От ответника в производството – ОД на МВР – Пловдив,
чрез *** Б. и чрез *** П., са депозирани писмени становища с искане
за отхвърляне жалбата като неоснователна, а при евентуалното ѝ уважаване
– за намаляване на размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив Джубелиева
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов
срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, поради което и е ненужно да бъде повтаряна. Районният съд е направил
изводите си по фактите въз основа на коректен анализ на събраните доказателства
по делото. Въз основа на установените факти, включващи установеното управление
на МПС с превишена скорост и мястото, на което това е станало, съдът е
достигнал и до законосъобразния извод за установеност на вмененото на
жалбоподателя В. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е дал изключително подробен и
правно обоснован отговор на всяко едно от възраженията, изложени в жалбата
срещу електронния фиш, като правилно ги е приел за неоснователни. В тази насока
и настоящият съдебен състав, доколкото е налице и известно припокриване на
възраженията, изложени пред районния и съответно пред касационния съд, препраща
към мотивите на първата инстанция на осн. чл.221, ал.2 от АПК.
В допълнение ще следва да се посочи, че действително,
съобразно чл.189, ал.4 от ЗДвП
електронният фиш следва да съдържа собственика, на когото е регистрирано
превозното средство. От друга страна обаче, разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Предложение първо на разпоредбата ясно регламентира, че
субект на нарушението може да бъде както собственикът на МПС, така и лицето, на
което автомобилът е предоставен - ползвателя му. В случая по делото е
представена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, сочеща, че на датата на
нарушението ползвател на автомобила, с който то е осъществено, е именно жалбоподателят.
Поради това и с оглед на обстоятелството, че електронният фиш е именно този, с
който се ангажира административната отговорност на конкретно лице, то правилно
съобразно с разпоредбите на чл.189, ал.5 и чл.188, ал.1 от ЗДвП същият е с
посочено име на ползвателя, който именно и следва да бъде наказан. Отделно от
това, следва да се има предвид и фактът, че електронният фиш е издаден по утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец, който съдържа абсолютно всички посочени задължителни
реквизити, включително и графа „собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател“, именно съобразно предвиденото
в разпоредбите на чл.188, ал.1 от ЗДвП и във вр. с възможността по чл.189, ал.5
от ЗДвП да се конкретизира фактическият извършител на нарушението с декларация,
придружена с копие от СУМПС и която последно посочена разпоредба сочи, че на
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Отделно от посоченото, неоснователно е твърдението в
жалбата, че липсата на отразено име на собственика на МПС в електронен фиш,
заедно с това на ползвателя, когато фишът е издаден на ползвателя на автомобила,
нарушава правото на защита на последния. И това е така, доколкото липсата на
посочен собственик във фиша не се отразява върху правото на санкционирания
субект да разбере за какво негово поведение и въз основа на кой закон е
наказан.
Противно на твърденията на касационния жалбоподател, приложеният
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР съдържа основните
реквизити, въз основа на които може да се
направи извод относно работата на техническото средство, като така, както е
оформен протоколът, същият категорично се съотнася към осъществения контрол и
заснемане на нарушения на място и към датата и часа, посочени в електронния фиш.
Напълно неоснователни са възраженията
относно негодност на техническото средство, с което е било заснето нарушението,
основани на извършена последваща проверка на регистрирани допълнения в
Регистъра на одобрените типове средства за измерване при БИМ. Както е
констатирал и районният съд в решението си, от приложеното по преписката
удостоверение № 17.09.5126 става ясно, че
ползваното техническо средство е от одобрен тип и че към датата на използването
му е било технически изправно, като успешно преминало проверка, удостоверена с
приложен по делото протокол.
Що се касае до
представените и приети в настоящото производство доказателства за осъществени
допълнителни вписвания в регистъра на БИМ по отношение на техническото
средство, следва да се има предвид първо, че те са последващи датата на
регистриране на нарушението, поради което и са ирелевантни към преценката на
съда относно годността на техническото средство към този момент, за което,
както се каза, са налице надлежни доказателства за одобряването му и за
техническата му изправност. На второ място, видно е, че въпросните допълнения
касаят прибавяне на допълнителни функционалности, свързани с преминаването на
средството за контрол от една софтуерна версия в друга, което предполага и промени в графичния потребителски
интерфейс за управление на устройството от оператор при използване на
чувствителния на допир дисплей, включваща и възможност за корекция на различни
по вид грешки при боравене с техническото средство. Сиреч, представените
доказателства не установяват техническа негодност или неизправност на същото,
още повече към датата на установяване на нарушението.
С оглед изложеното, настоящият
касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се
явяват неоснователни и решението,
с което се потвърждава електронен фиш Серия К № 3057067 на ОД на МВР Пловдив,
следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
При
извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
При този изход на делото разноски са
дължими на ответника и при направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за ответника в това производство, съобразно с нормата на чл.63,
ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната
помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както и факта,
че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени
становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза
на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80
лева.
Воден от горното, на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260447 от 22.10.2020 г.,
постановено по АНД № 4370/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА К. С.В. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на ОД на
МВР - Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.