РЕШЕНИЕ
№ 2225
гр. Бургас, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120105284 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Ю. Г. Г. против ЗД „БУЛ ИНС”
АД и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяните от нея
неимуществени вреди – болки и страдания от причинените й телесни увреждания при ПТП
от **** г., дължимо по договор за застраховка „****“, сключен между ответното дружество
и виновния водач с полица ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска (съгласно направеното уточнение с молба от 05.10.2022 г.) до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В исковата молба се
твърди, че на **** г. около *** ч., на кръстовището между ул. **** и ул. **** водачът И. С.
В. при управление на лек автомобил „****“ с рег. № ***** при маневра „завой наляво“ не е
пропуснал правомерно движещата се по пешеходна пътека тип „Зебра“ Ю. Г., като е
допуснал ПТП, в резултат на което на ищцата е причинена травма – контузия, оток и
кръвонасядане на ляво бедро с диаметър около 15 см, придружени със силни болки. Твърди
се също така, че към датата на предявяването на иска ищцата все още не е била напълно
възстановена и е продължавала да изпитва дискомфорт и спорадични болки при движение.
Заявено е, че освен претърпяните физически болки и страдания, у ищцата е налице й
посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня и на апетита, главоболие, фобиен
страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Според ищцата причинените
й увреждания са в пряка и непосредствена причинна връзка с противоправното деяние на
водача И. В., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество,
поради което то следва да й заплати застрахователно обезщетение. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на ищцата, който поддържа иска, ангажирани са
доказателства.
1
Така предявеният иск е с правно основание чл. 505 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ,
вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал отговор, в който е
оспорил иска по основание и по размер. Не е оспорено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „******“ на автомобилистите за посочения
в исковата молба лек автомобил. Твърди се обаче, че липсва деликт, като са оспорени
твърденията на ищцата относно механизма на настъпването на процесното ПТП. Оспорено е
наличието на противоправност и вина в поведението на водача на автомобила, като се
твърди, че събитието е било случайно за водача и за него не е било обективно възможно да
предвиди и да предотврати настъпването на вредите. При условие на евентуалност, а именно
ако бъде установен фактът на противоправно поведение на водача на МПС, ответникът
твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от пострадалата, която с
поведението си е създала предпоставки и условия за настъпване на инцидента и вредите, тъй
като е предприела пресичане на неустановено за целта място, навлязла е внезапно на
пътното платно и не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС и неговата
скорост, с което е нарушила чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като поведението й е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносния резултат. На следващо
място са оспорени твърденията на ищцата, че в резултат на процесното ПТП тя е претърпяла
цитираните в исковата молба увреждания – по вид и степен, както и че те са довели до
продължителни болки и страдания. Заявено е, че твърдяните увреждания, болки и
страдания, както и продължителността на оздравителния процес се дължат на предходни
заболявания или други събития, от които ищцата е пострадала преди процесното ПТП.
Оспорен е и размера на иска като силно завишен. Моли се искът да бъде отхвърлен,
евентуално да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер от поискания, както и на
ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Направено е възражение за
прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение, ако същото е в размер
над минималния. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника,
но с писмени молби е заявено поддържане на отговора, ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен на **** г. от Х. К. - *** по ПТП при ОДМВР-Бургас (посетил
местопроизшествието), на горепосочената дата около *** ч., в гр. Б***, на кръстовището
между ул. ***и ул. **** е настъпило ПТП, при което при завой наляво лек автомобил
„****“ с рег. № ****, управляван от И. С. В., е ударил движещата се по пешеходна пътека
тип „Зебра“ пешеходка Ю. Г. Г.. В протокола е отразено, че при произшествието на лекия
автомобил са били причинени увреждания по предния капак, а на пешеходката е била
причинена контузия на таза и лявото бедро.
Представено е и копие на Акт за установяване на административно нарушение от ***
г., съставен на И. С. В. за това, че на същата дата като водач на лек автомобил „****“ с рег.
№ *** при извършване на завой наляво е допуснал ПТП с движещата се по пешеходна
пътека тип „Зебра“ Ю. Г.. Така съставеният АУАН е бил връчен на нарушителя, като
същият го е подписал без възражения. Впоследствие с Наказателно постановление № 22-
0769-002458/17.10.2022 г., издадено от **** в Сектор ПП при ОДМВР- Бургас, на И. В. е
била наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а именно за
това, че при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал преминаващия
пешеходец, като в мотивната част на НП е посочено, че водачът на лекия автомобил е
допуснал ПТП с преминаващата по пешеходната пътека Ю. Г. и същата е пострадала, като
2
са й били причинени увреждания, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на таза и лявото бедро. По делото липсват данни това наказателно постановление
да е било обжалвано, поради което следва да се приеме, че е влязло в сила.
Видно от приложените Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от *** г. и Амбулаторен
лист от *** г., както и от заключението по допуснатата по делото съдебно-медицинска
експертиза, при горепосоченото ПТП на ищцата е била нанесена травма на левия крак, без
счупване, като й е била причинена болка, а в хода на оздравителния процес са се развили
оток и хематом, констатирани на 12-тия ден след увреждането. Според вещото лице така
причиненото на ищцата травматично увреждане е от бързопреходен тип и срокът за
възстановяване от него е около един месец.
По делото са разпитани свидетелите Я. К. и И. В. (последният по делегация).
Св. К. заявява, че живее в съседна сграда на сградата, в която живее ищцата и я
познава от десетина години. Твърди, че преди две години е видял ищцата да стои на
пешеходна пътека без да пресича. Попитал я какво става и тя му обяснила, че е била ударена
от кола на пешеходна пътека до *** в гр. Б*** и се страхува да пресече. Свидетелят й
помогнал да пресече, като ищцата куцала и му се оплаквала, че има болки. Заявява, че около
година след това ищцата се оплаквала и казала, че след катастрофата й се отключило
някакво заболяване. Според свидетеля, ищцата куцала и изпитвала болки в продължение на
2-3 месеца, но страдала психически по-дълго време и често говорела за катастрофата.
Св. В. твърди, че на *** г. на кръстовището до **** в гр. Б***, при завой наляво е
блъснал пешеходката Ю. Г., тъй като не я е видял. Според него в момента на
произшествието се е движил с по-малко от 10 км/ч, тъй като преди това бил спрял, за да
изчака преминаването на друг автомобил. Твърди, че е видял жената в момент, когато вече
нямало как да спре и я блъснал леко, слязъл от колата и й казал да не става, но тя станала и
се облегнала на спряла кола, като казала, че я боли леко кракът. Свидетелят заявява, че не е
забелязал пешеходката да тича, докато е пресичала. Твърди, че не е могъл да предотврати
ПТП, защото е видял пешеходката в последния момент, опитал се да спре, но не успял и я
блъснал.
По делото е изготвена автотехническа експертиза, в заключение по която е посочено,
че непосредствените причини за настъпване на произшествието са несъобразяване с пътните
условия и трафика по време на навлизане в кръстовището от страна на водача на лекия
автомобил И. В., като той е предприел навлизане в кръстовището непосредствено след
преминаването на насрещно движещия се автомобил, без да се убеди, че трябва да пропусне
и други участници в движението; същият не е успял да възприеме адекватно обстановката и
останалите участници в движението, предвид малкия си стаж като водач; при преминаването
насрещно движещият се автомобил временно е ограничил видимостта на водача В. към
посоката, в която се е движил; при навлизане в кръстовището водачът на лекия автомобил
не е съобразил скоростта си на движение, така че да може при необходимост да спре и да
пропусне останалите участници в движението; водачът И. В. не е проявил внимание и
предпазливост към уязвим участник в движението, какъвто е пешеходецът. По изчисления
на вещото лице, при навлизането в кръстовището и в момента на удара лекият автомобил се
е движил с посочената от св. В. скорост (по-малко от 10 км/ч), като тази скорост съответства
и на причинените травми на пешеходката.
От представеното по делото копие на Застрахователна полица „*****“ № **** от ***
г. е видно, че към датата на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на
водача на л.а. „***“ с рег. № **** е била застрахована при ответното дружество.
По делото е представено копие на образуваната в „БУЛ ИНС“ АД щета № **** по
повод на предявена от ищцата на *** г. претенция за заплащане на застрахователно
3
обезщетение за претърпяните от нея имуществени и неимуществени вреди при процесното
ПТП от *** г. От тази преписка е видно, че ответното дружество е отказало да изплати на
Ю. Г. застрахователно обезщетение с мотива, че не са представени безспорни доказателства
за виновността за настъпване на ПТП на застрахования в дружеството водач.
При така ангажираните доказателства съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан по следните съображения:
На първо място съдът намира за доказано по делото, че процесното ПТП е настъпило
по вина на лицето И. С. В., в качеството му на водач на л.а. „****“ с рег. № ****, който при
извършване на маневра „Завой наляво“ е нарушил задължението си по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП
да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре, за което му е било наложено административно наказание с
издаденото против него наказателно постановление. Вината на водача на лекия автомобил за
настъпване на произшествието се установи както от представените по делото констативен
протокол за ПТП, АУАН и НП, така и от дадените от св. И. В. показания и от изготвената по
делото автотехническа експертиза, които безпротиворечиво сочат, че именно
противоправните действия на водача на лекия автомобил са причина за настъпване на ПТП-
то, при което е пострадала ищцата. Съдът намира за неоснователни релевираните в отговора
на ответника възражения, че събитието е било случайно за водача и за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите, евентуално че е
налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, тъй като се установи, че
ищцата Ю. Г. се е движила по пешеходна пътека тип „Зебра“, т.е. пресичала е пътното
платно на установено за целта място, без да са налице данни и доказателства тя да е
навлязла внезапно на пътното платно. Поради това съдът намира, че преди извършването на
маневрата „Завой наляво“ водачът на лекия автомобил е следвало не само да пропусне
насрещно движещото се МПС, но да изчака преминаването и на движещата се по
пешеходната пътека тип „Зебра“ пешеходка Ю. Г., като той не е изпълнил последното си
задължение и в резултат на това е настъпило процесното ПТП.
Установи се също така, че при горепосоченото ПТП на ищцата е било причинено
телесно увреждание - травма на левия крак, в резултат на която й е била причинена болка, а
в хода на оздравителния процес са се развили оток и хематом.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая са налице всички условия на чл.
45 от ЗЗД за ангажирани деликтната отговорност на водача на лекия автомобил за
причинените на ищцата неимуществени вреди, а именно противоправно деяние, вина на
дееца, наличие на вреди и пряка причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредите.
С оглед на горното и тъй като по делото се установи, че към датата на настъпване на
процесното ПТП отговорността на виновния водач е била застрахована при ответника по
договор за застраховка „*****“ (факт, който не се оспорва от ответника), съдът намира, че
на осн. чл. 505 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ ответното
дружество дължи на ищцата заплащане на обезщетение за претърпяните от нея
неимуществени вреди.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалото лице, тъй като по делото липсват каквито и да
било доказателства ищцата да е допринесла за настъпване на вредите, включително чрез
нарушаване на задълженията й по ЗДвП като пешеходец.
По отношение размера на дължимото обезщетение, който на осн. чл. 52 от ЗЗД следва
да бъде определен съгласно принципа на справедливостта, съдът намира, че за претърпяните
от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания в резултат
4
на причинената й при произшествието от **** г. лека телесна повреда, адекватното
обезщетение е в размер на 2 000 лв. При определяне на този размер съдът взе предвид както
вида на увреждането, така и времето, което е било необходимо за възстановяване на ищцата,
а именно около 2-3 месеца, съгласно показанията на св. К.. В заключението на съдебно-
медицинската експертиза е посочено, че обичайният период за възстановяване от подобна
травма е около един месец, но съдът намира, че по отношение на периода за възстановяване
на ищцата от причиненото й при процесното ПТП физическо увреждане следва да бъдат
кредитирани показанията на св. К., тъй като той има преки впечатления какво е било
състоянието на ищцата и колко време тя е изпитвала болки и се е възстановявала от
травмата, докато вещото лице е дало отговора си по принцип, без да е имало наблюдения
върху оздравителния процес на ищцата.
Съдът счита, че чрез показанията на св. К. се доказа и твърдението на ищцата, че в
резултат на процесното ПТП са й били причинени и неимуществени вреди, изразяващи се в
посттравматичен стрес, тъй като се установи, че тя е изпитвала страх и тревожност в
случаите, когато е трябвало да пресича улица на пешеходна пътека, както и около година
след произшествието е страдала психически и често говорела за катастрофата, като съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 1000 лв.
Предвид горното, съдът намира, че за всички причинени на ищцата неимуществени
вреди в резултат на процесното ПТП следва да й бъде определено обезщетение в общ
размер от 3 000 лв., т.е. искът е основателен и доказан в пълния му размер и следва да бъде
уважен изцяло.
На осн. чл. 86 от ЗЗД на ищцата следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска
до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата и сумата от 1 948,20 лв., представляваща направените от нея разноски по
делото. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното от
ищцата адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минимално предвидения в чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер от 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС”” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление
гр. С***, бул. ******, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на Ю. Г. Г., ЕГН
**********, от гр. Б****, ул. *****, сумата от 3 000,00 лв. (три хиляди лв.), представляваща
обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди при ПТП от **** г., дължимо по
Договор за застраховка „*****“, сключен със застрахователна полица № ******* от **** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 948,20 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и осем лв. и
двадесет ст.), представляваща направените от ищцата съдебно-деловодни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN:
*******, „Банка ДСК“ ЕАД, титуляр Ю. Г. Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5