Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, десети тричленен
състав, в открито заседание, проведено на шестнадесети февруари, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с
участието на прокурора Владислав Т, като разгледа докладваното от съдия Кожухарова
КАНД № 2821 по описа на Административен съд –
Варна за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ срещу Решение № 1425 от 30.09.2022 г., постановено по АНД № **********2027по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което
е отменено НП № 03-012873/ 30.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна, с което
на основание чл. 414,
ал. 3 КТ, на „////“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева, за нарушение
по чл. 79, ал. 4, вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
В касационната
жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради
противоречие с материалния закон. Сочи се, че наказателното постановление съдържа
изискуемите реквизити, издадено е при спазване на всички нормативни изисквания.
Релевират се съображения за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността
на административно –
наказателната отговорност на ответника. Възразява относно приложението на чл. 28 ЗАНН, до колкото
не е налице маловажност на нарушението. Отправя се искане за отмяна на
въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора,
с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – „////“ ЕООД, депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на
жалбата, респ. за правилност на постановеното решение.
В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение, както и
за присъждане на разноски.
Представителят на ОП – Варна, в съдебно
заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното
от фактическа страна:
Производството пред Варненски
районен съд е образувано по жалба от „////“ ЕООД срещу НП № 03-012873/ 30.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, с което на основание
чл. 414, ал. 3 КТ, на „////“ ЕООД
е наложена имуществена санкция в
размер на 1700 лева, за нарушение
по чл. 79, ал. 4, вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
За да постанови обжалваното решение
приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка: „////" ЕООД,
в качеството на работодател, е допуснал лицето А.С., гражданка на Казахстан да предоставя
работна сила по сключен и регистриран в ТД на НАП трудов договор № 176 от 09.07.2020
г., без чужденецът да има право на достъп до българския пазар на труда. Лицето притежава
разрешение за продължително пребиваване в страната, на основание чл. 24, ал. 1,
т. 13 от ЗЧРБ. От Агенцията по заетостта е изискана информация относно достъпа
до пазара на труда съгласно ЗТМТМ на лицето А.С.. Видно от отговор на Агенция
по заетостта, на лицето не е издавано разрешение за достъп до пазара на труда.
Нарушението е извършено на 10.07.2020 г. в снек - бар "Бийч бар“ в КК „Златни
пясъци“, обл. Варна, когато лицето започва да предоставя работна сила за „////“
ЕООД в посочения обект. Издаден е АУАН, въз основа на който административно
наказващият орган издава НП, в което е възприета изцяло установената от
служителите на Дирекция “Инспекция по труда“ фактическа обстановка. Квалификацията
на извършеното нарушение е определена по чл. 79 ал. 4, вр. чл. 75 „а“ ал. 2 ЗТМТМ.
За да отмени наказателното
постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП е допуснато
съществено процесуално нарушение – определеното административно наказание е под
нормативно посочения минимум.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за
нейната процесуална допустимост, поради което и следва да
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна. АУАН също е съставен от
компетентно лице. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 ЗАНН.
При проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира,
че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от Наказателно-процесуалния кодекс.
Обжалваното решение е
валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд
е извършена
цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по
препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на
процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено
подробно изложение в мотивите на съдебния
акт на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.
Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна
на НП изцяло се споделят и от настоящия състав,
поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.
За пълнота на изложението,
следва да бъде отбелязано и следното:
С обжалваното НП е наложено административно
наказание -имуществена санкция в размер на 1700 лева, за
нарушение по чл. 79, ал. 4, вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ – предоставяне на работна
сила от чужденец – гражданин на трета държава, в Република България в рамките
на предоставяне на услуги, без разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта.
За конкретното нарушение е предвидено
наказание за работодател – юридическо лице - имуществена санкция, в размер от
2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съгласно чл.
27, ал. 1 ЗАНН, административното наказание, което
административнонаказващият орган налага за извършено административно нарушение,
се определя съобразно разпоредбите на ЗАНН в границите на наказанието,
предвидено за извършено нарушение, като при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Същевременно с правилото
на ал. 27, ал. 5 ЗАНН е въведене императивна забрана за определяне на наказание под предвидения най-нисък размер, освен в
предвидените в закон случаи.
В настоящата хипотеза, доколкото с
обжалваното наказателно постановление от административнонаказващият орган е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1700 лв.,
то налага се извода, че разпоредбата на чл.
27, ал. 5 от ЗАНН, регламентираща забрана за определянето на
административното наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието, не
е спазена.
В предвид гореизложеното, налага
се извод за допуснато съществено процесуално нарушение и наличие на основание
на отмяна на издаденото НП.
Във връзка с наведеното в
касационната жалба оплакване за неправилно приложение на чл. 28 ЗАНН, следва да
бъде отбелязано, че т. нар. маловажност на нарушението макар и обсъждане от
въззивния съд, не е послужила за основание за отмяна на НП.
Поради съвпадане на изводите на
двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане, в полза на ответника следва за се присъдят извършените за водене
на производството разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 349 лева,
на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.
Водим от горното, касационният
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1425 от 30.09.2022 г., постановено по
АНД № **********2027
по описа на Варненски районен съд
за 2022 г., с което е отменено НП № 03-012873/
30.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, с което на основание
чл. 414, ал. 3 КТ, на „////“ ЕООД
е наложена имуществена санкция в
размер на 1700 лева, за нарушение
по чл. 79, ал. 4, вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. Варна да заплати на „////“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „***сумата от 349.00 (триста четиридесет и девет)
лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.