Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
30.08.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 3564 по описа за 2016г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявена
е молба с правно основание чл.66,ал.6 от ЗБН.
Молителя К.Б.Г. ЕГН **********
е
предявила възражение срещу РЕШЕНИЕ № ЗБН66 - 9 - 205 от 17.12.2015г. на
синдиците на КТБ АД /н./, с което са оставени без уважение двете й възражения
по чл.66,ал.1 от ЗБН, срещу невключването й като кредитор по вземането й от 47 883.02 лв., произтичащо
от Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка ***.01.2013г. и Анекс № 92214/02.01.2013г.
Твърди, че като вложител в КТБ АД
/ н./ след отнемане лиценза на банката е
била удовлетворена от Фонда за гарантиране на влоговете в банки за частична
сума от своя влог в размера гаратиран от Закона за гарантиране на влоговете в
банките. Друга част в размер на 47 821.91 лева е прехвърлила на Б.М.Т.АД ЕИК ********* чрез договор за продажба на вземане , който е
бил изменен с допълнително споразумение от 14.11.2014г. КТБ АД /н./ е била
уведомена по чл.99,ал.4 от ЗЗД за извършената цесия с уведомление №
11867814.11.2014г. Със споразумение от
19.02.2015г. договорът за продажба е бил развален, и по силата на постигнатото
споразумение и упълномощаване с него, възразилия кредитор е уведомил банката за
развалянето и съответно за преминаване на вземането отново върху нея. Предвид
на това намира, че без основание синдиците са оставили без уважение
възраженията й и не са я включили със списъка с приетите вземания с тази й част
от вземането в размер на 47 821.91.
Моли да се отмени решение и се допълни списъка по чл.67,ал.2 от ЗБН.
Ответната страна с отговора
оспорва исковата молба. Твърди, че със
сключването на договора за прехвърляне на вземане същия се счита изпълнен, като
вземането се прехвърля в патримониума на цесионера. С уведомяването на длъжника
се погасява облигационната връзка между цедента и длъжника и възниква
облигационна връзка между цесионера и
длъжника. Позовава се на Решение № 40 от 13.05.2010г., по т.д. № 566 /2009г. на
ВКС , ТК. След този момент цедентът не може едностранно, нито по съгласие между
страните по цесията да влияе върху правоотношение цесионер – длъжник. Цедентът
би могъл единствено отново да придобие това вземане или да заместни цесионера в
правоотношението му с длъжника чрез активна субективна новация, но не и чрез
прекратяване на договора за цесия. Твърдения
за ново придобиване на правото от цедента не са правени. Съобщение за разваляне
на договора за цесия не е от естество да възстанови прекратеното отношение
между възразилия кредитор и банката. Предвид на това намира, че след като
ищецът е извършил разпоредителни действия с влога си, същият е изгубил
качеството вложител и кредитор по отношение на цедираните суми и същия не
следва да бъде включван като кредитор на КТБ АД /н./ в списъка на приетите от
синдика вземания на кредиторите на КТБ АД /н./ с вземането, което е било
предмет на цесия.
Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
С оспореното решение на КТБ АД е отхвърлено възражението на К.Г., против
неприемане на вземане в размер на 47 821.91 лв. , което е било прехвърлено
с договор от 28.10.2105г. , с уведомление до банката от 14.11.2014г. , който
договор в последствие е бил развален и банката е уведомена също за това, от
всяка от страните по договора с молби от 08 и 10. 06.2015г. Прието е, че
банката следва да е уведомена от титуляра по договора, т.е. от цесионера
закупил вземането, след неговото разваляне.Едновревенно с това приема, че
уведомлението от цесионера е невалидно, тъй като липсва изрично упълномощаване
на представителство на същия.
Между страните няма спор и от
представените по делото писмени доказателства – рамков договор за платежни
услуги от 02.07.2013г. и анекс към него,
договор за продажба на вземане от 28.10.2014г., , допълнително споразумение към
същия от 14.11.2014г. се установява, че предявилата възражението е била
вложител в КТБ АД / н./ Не се спори за размера на вложената сума и размера на
общото вземане, както и че гарантираната сума и е изплатена и е налице
прехвърляне на част от това вземане на
трето лице Б.М.Т.АД в размер на
47 821.91 лева. С допълнително то споразумение е уговорена цената на
прехвърлянето , а именно 23 910.95 лв. Едновременно с това е договорено,
че в случай, че квесторите на КТБ не признаят ефекта на цесията, то цесионерът
е длъжен да уведоми незабавно за това обстоятелство цедента и цесионерът е поел задължение да прехвърли
обратно частта от вземането, която е придобил от цедента. Ако се открие производство
по несъстоятелност, то цесионерът е длъжен да предяви прехвърленото му вземане
за приемане в откритото производство по несъстоятелност спрямо КТБ АД , като
ако вземането не бъде признато, цесионерът е длъжен съвместно с цедента да
предприемат правни действия за заместването на цесионера от цедента. Входирано е и уведомление до банката на
14.11.2014г. по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД, след сключване на допълнителното
споразумение, съдържащо уговорки относно цената,която се дължи за покупката..
Със споразумение от 19.02.2015г.
страните по цесията се спорзумяват, че договора за прехвърляне на вземане се
прекратява по взаимно съгласие, считано от датата на сключване на договора
28.10.2014г.
По делото е изслушан свидетеля Д.,
който е действал като пълномощник на изпълнителния директор на Б. М. Т. ЕД към
момента на сключване на договора, който установява, че не са успели да
акумулират достатъчно средства за да заплатят цената по цесията, поради което и
са подписали споразумението за развалянето му. Твърди, че вземането е предявено
от цесионера пред банката. ЗА последното обстоятелство съдът не кредитира
свидетелските показания, тъй като то подлежи на установяване с писмен документ.
Видно от изявлението на банката, че това вземане не е предявявано изрично и
видно от представените списъци – за
приети и неприети вземания, това вземане не е включено в нито един от двата, то
странта желаеща да се ползва от него е следвало да го установи с писмени
доказателства по делото, поради което съдът не приема за установено, че цесионера
е предявил изрично вземането по цесията пред КТБ АД /н./ за приемане.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи :
Процесното вземане е предмет на
цесия,. Съдът намира, че със сключване на договорът за прехвърляне на вземане е
преминало вземането на вложителя Г. към КТБ АД в патримониума на купувача- цесионер и с това
предмета на договора е изчерпан, договорът е изпълнен. Допълването на този
договор с уговорки за развалянето му в един
по-късен момент не би могло да произведе действие, след като договорът е
изпълнен. Наред с това банката е
уведомена по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД. Развалянето е предвидено, като възможност
в основния договор, но ако банката не приеме цесията. Не се установи въобще
цесионера да е предявил вземането придобито чрез тази цесия пред банката.
Съдът намира, че след като вземанията
на вложителите се включват служебно в списъка на приетите вземания, за частта,
която не се изплаща от Фонда за гарантиране на вземанията, то ако са прехвърлени
чрез цесия, и банката е уведомена за това, то съответния вложител се замества
от цесионера, в правоотношението с банката и съответно и във списъците за
приети вземания и това банката следва да
направи служебно, а не по изявление за предявяване на вземанията от цесионера,
доколкото и цесионера попада в понятието вложител дадено в пар.1,т.4 от ДР на
ЗБН. В конкретния случай нямаме включване на вземането в списъка на приетите
вземания. От друга страна страните по цесията са приели, че договора за цесия е
прекратен с обратна сила. Съдът намира, че цесията с уведомяването на банката е
изпълнена. След като е изпълнен договора за продажба на вземане не може да бъде
развален. Цедента може да получи вземането само чрез обратна цесия, нов договор
за покупка на вземането . Първоначалния договор без цена би бил нищожен, но с
допълнителното споразумение договорка за цената е постигната и съответно, след
като цесията е породила действие, то цедента има право на вземане на цената
срещу цесионера, но договора за продажба на вземане не може да се развали с
обратна сила. По тези съображения съдът намира възражение за неоснователно и
като такова същото следва да бъде отхвърлено.
Предвид на изложените съображения
съдът следва да отхвърли така направеното възражение изцяло като неосноснователно.
По отношение на разноските и
държавната такса в настоящото производство. Съдът отначало е приел, че делото
има определен материален интерес и това е за сумата от 47 821.91 лв.
Може да се поддържа тезата, че по тези спорове, доколкото са по
възражения срещу списъка на приетите вземания държавна такса не се следва, тъй
като не е изрично предвидена. Аргумент в тази посока е чл.60,ал.1 от Конституцията на Р България и използвания подход на законодателя при определяне
на дължимостта на държавните такси в самия закон за банковата несъстоятелност –
изрично предвиждане, в конкретни разпоредби на дължимост на държавна такса за
съответния иск – главно тези за попълване на масата на несъстоятелността и
липса на такова в нормата на чл.68 от
ЗБН. В глава V – предявяване на вземания такса е предвидена единствено, ако при
непредявено възражение се предяви иск в едногодишен срок за установяване
наличието на вземане, което подлежи на приемане – чл.65 от ЗБН.
От друга страна чл.69,ал.2 от ЗБН
приравнява решенията в производството по възражения по своето установително
действие на тези , които са предявими като искови такива. Това и други
аргументи във връзка с мотивите за изменение прието в чл.68 и чл.69 от ЗБН през
2016г. и разглеждането на споровете по възраженията в отделни производства и на
три инстанции, водят до сходство на това съдебно производство с исковете по
чл.694 от ТЗ Предвид на тези съображения сложилата се съдебна практика във
връзка с дължимост на държавната такса в това производство по чл.68 от ЗБН го
приравнява на такова по чл.694 от ТЗ и приема, че се дължи такава като по
исково производство – 4 % върху материалния интерес от 47 883.02 лева , но
вносима след приключване на процеса / опр.№ 2941/18.08.2016г. д.№3227/2016г.,
опр.2940 по гр.д.3600/2016г. и опр.№3098 по ч.гр.д.4115/2016г. всички
постановени от АС – София/ , то настоящия съдебен състав намира, че следва да определи внасяне на
държавна такса по сметка на СГС от ищеца
в размер на 1 915.32 лв.
Ответникът претендира разноски за
юристконсултско възнаграждение На осн. чл.31,ал.3 ЗБН синдиците могат да
упълномощават лица, които да ги представляват в производството по делата, по
които той или банката е страна. В разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК право на
разноски за юр.възнаграждение е предоставено обаче само на юридическите лица
или еднолични търговци, а синдикът не е из между тях. Предвид на това съдът
приема, че в съдебните производствата, в които синдиците се явяват страна, като
ответник и се представляват, включително и от юристконсулт на банката, разноски
за юристконсултско възнаграждение не се следват.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ възражението
на К.Б.Г. ЕГН **********,*** срещу РЕШЕНИЕ № ЗБН66 - 9 - 205 от
17.12.2015г. на синдиците на КТБ АД /н./, с което са оставени без уважение
възраженията по чл.66,ал.1 от ЗБН, срещу невключването й като кредитор по вземането й от 47 883.02 лв., произтичащо
от Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка ***.01.2013г. и Анекс № 92214/02.01.2013г., като неоснователно.
ОСЪЖДА К.Б.Г. ЕГН **********,*** да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул.Витоша №2 сумата от 1 915.32 лв. / хиляда деветстотин и петнадесет лева и
тридесет и две стотинки/ за държавна такса платими от масата на
несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ