№ 1423
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110216086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-020226 от 05.10.2021 г., издадено
от Д.Д - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53
от ЗАНН, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на И.З. Ч., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1, т. 5 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал Ч., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения
против обжалвания акт. Твърди, че обжалваното наказателно постановление е съставено при
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че е допуснато съществено
процесуално нарушение по отношение на съставянето на процесния АУАН, тъй като в
протокола за ПТП двете полета за свидетели били непопълнени, като същият бил подписан
единствено от неговия съставител и двамата участници в ПТП, а като свидетел на
съставения АУАН бил посочен съставителят на протокола за ПТП. Сочи се, че по този
начин е нарушена изричната забрана на чл. 118 от НПК, забраняваща участието като
свидетели на лица, които са участвали в производството в друго процесуално качество, като
в случая А.Д. е участвал в съставянето на протокола за ПТП и дори е дал преценка за
извършеното нарушение. Сочи се, че от съдържанието на съставения АУАН не става ясно
дали другият посочен свидетел е бил свидетел на настъпването на ПТП или е само свидетел
на съставянето на акта. Сочи се, че след настъпилото ПТП участниците в него са преместили
автомобилите си и са чакали около два часа да пристигнат служители на МВР, поради което
последните не са имали обективна възможност да възприемат обстоятелства, свързани с това
ПТП и механизма на настъпването му. С оглед изложеното не ставало ясно въз основа на
1
какви доказателства е установено твърдяното нарушение. Сочи се, че е налице съществено
разминаване във фактическото описание на твърдяното нарушение, тъй като на схемата в
протокола за ПТП е изобразено, че ПТП енастъпило при отклонение на управлявания от
жалбоподателя автомобил вдясно, а в НП е посочено, че ПТП е реализирано при маневра
„отклонение вляво“ на управлявания от жалбоподателя автомобил. Сочи се, че съставените
АУАН и НП не съдържат точно описание на нарушената законова разпоредба, тъй като в
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП се съдържат общи правила за всички видове маневри, а
в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 , т. 5 от ЗдВП е въздигнато в административно нарушение
неспазване само на изрично посочени в текста маневри, като в съставените АУАН и НП не
било конкретизирано дали са нарушени правилата за разминаване, изпреварване или
заобикаляне, като се сочи, че никоя от тези маневри не би могла да бъде отнесена към
съставомерните обстоятелства. На последно място се изтъква, че АНО не е обсъдил
възможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и се излагат доводи, че са
налице основания да се приеме, че случаят е маловажен, ако съдът приеме, че е било
извършено нарушение. Иска се отмяната на наказателното постановление. Претендират се
разноски, за които се представя списък по чл. 80 от ГПК.
В последното съдебно заседание жалбоподателят Ч., редовно призован, не се явява лично, но
се представлява от адвокат П., който моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление на базата на аргументите, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 20.09.2021 г., около 13:15 ч., жалбоподателят И. Ч. управлявал товарен автомобил
„ИВЕКО ДЕЙЛИ 35 Ц 13“ с рег. № ХХХХХ по ул. „Беримирски извор“ в гр. София.
Същият бил с посока на движение от кв. „Бенковски“ към бул. „Илиянци“. На кръстовището
с бул. „Илиянци“ било реализирано ПТП между управлявания от жалбоподателя автомобил
и лек автомобил „Мерцедес“ с рег. номер ХХХХХ, управляван от Р.А
След настъпилото ПТП водачите слезли от автомобилите си, за да установят щетите и
подали сигнал до телефон 112, тъй като имало спор между двамата чия е вината за
възникването на пътнотранспортния инцидент. Така, на мястото на инцидента пристигнали
полицейски служители, сред които съставителят на протокола за ПТП А.Д., който разпитал
двамата водачи, съставил скица на ПТП и протокол за същото, след което съставил АУАН
на жалбоподателя Ч., тъй като намерил, че същият е виновен за възникналото ПТП. АУАН
бил връчен срещу подпис на Ч. веднага след съставянето му.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-020226 от 05.10.2021 г., издадено от Д.Д - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на
2
И.З. Ч., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел А.Д., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля А.Д., който потвърждава подписа си на
актосъставител, но заявява, че не помни конкретни обстоятелства за случая. Следва да се
отбележи, че по делото липсват данни за наличие на свидетели, които да са очевидци на
ПТП и да са видели самото настъпване на инцидента, тъй като протоколът за ПТП е
подписан единствено от актосъставителя А.Д., който е съставил и протокола за ПТП, както
и от самите участници в това ПТП, като в протокола липсват данни за свидтели на
произшествието. Съдът констатира, че са основателни възраженията в жалбата, че е налице
съществено разминаване във фактическото описание на твърдяното нарушение в
съставените протокол за него и АУАН, тъй като на схемата в протокола за ПТП е
изобразено, че то е настъпило при отклонение на управлявания от жалбоподателя
автомобил вдясно, което се подкрепя и от съдържанието на попълнените от участниците в
ПТП декларации, а в НП е посочено, че ПТП е реализирано при маневра „отклонение вляво“
на управлявания от жалбоподателя автомобил. При обстоятелството, че свидетелят Д. не си
спомня конкретни обстоятелства по случая, не е възможно да се установи описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на атакуваното
НП са допуснати съществени процесуални нарушения – на първо място съдебният състав
намира, че НП е вътрешно противоречиво по отношение на мястото на извършване на
нарушението, а това е самостоятелно основание за отмяна на НП. От една страна в НП е
отразено от АНО, че нарушението е извършено в гр. София на ул. „Без име“, а малко по-
надолу е написано, че деянието е извършено по ул. „Беримирски извор“ от кв. Бенковски
към бул. Илиянци, от което не става ясно на коя от двете посочени улици е реализирано
нарушението. Това вътрешно противоречие води до нарушаване правото на санкционирания
субект да разбере в какво точно е обвинен, т.е. къде е извършил вмененото му нарушение. А
това е по същество съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП е допуснато и друго нарушение на процесуалния закон, тъй
като не е спазено изискването за описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и доказателствата, които го потвърждават, предвидено в разпоредбата на чл.
57, ал. , т. 5 от ЗАНН. Действително, в наказателното постановление е записано „при
3
маневра отклонение вляво реализира ПТП с намиращия се от лявата му страна лек
автомобил…“, но липсва конкретизация защо АНО е приел, че жалбоподателят е създал
опасност за движението, предприемайки тази маневра и при какви обстоятелства я е
предприел, за да приеме АНО, че именно жалбоподателят има вина за настъпване на ПТП и
е нарушил разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП. Не са посочени и доказателствата, въз основа на
които АНО е направил своите констатации. Видно е от съдържанието на приложения по
делото протокол за ПТП, че схемата на същия изобразява отклонение на управлявания от
жалбоподателя автомобил вдясно. При липса на ясно описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, правото на санкционираното лице да организира своята
защита е съществено ограничено.
На следващо място, съдът намира за основателно и съдържащото се в жалбата възражение,
че в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП се съдържат общи правила за всички видове
маневри, а в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 , т. 5 от ЗдВП е въздигнато в административно
нарушение неспазване само на изрично посочени в текста маневри, като в съставените
АУАН и НП не е конкретизирано кои точно от изброените правила са нарушени.
Изложеното също представлява съществено процесуално нарушение, което съществено е
ограничило правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съдът намира, че НП
следва да се отмени, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени доказаните направени от него разноски в размер на сумата от 300
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-020226 от 05.10.2021 г., издадено от
Д.Д - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от
ЗАНН, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на И.З. Ч., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1, т. 5 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР, отдел „Пътна Полиция“, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати
в полза на И.З. Ч., с ЕГН **********, сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
4
София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5