Решение по дело №10113/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2020 г.
Съдия: Кремена Николаева Големанова
Дело: 20194200910113
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 171

                                               гр.Габрово, 21.07.2020г.

                                      В   И  М  Е  Т О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на седми юли през двехиляди и двадесета година, в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

 

         При секретаря В.Григорова, като разгледа докладваното от съдия Големанова т.д.№113 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.226 КЗ (отм.).

         В исковата молба се твърди, че в следствие на ПТП на ищцата са причинени множество телесни повреди. На 06.12.2015г. в гр.Габрово на ул.Градище, в посока Планетариум, при управление на л.а. Шевролет, с рег.№ *** водача И.Н.Ч. нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда (фрактура на лъчева кост на дясната ръка) на возещата се на предна дясна седалка в автомобила ищца. РП Габрово била квалифицирала деянието като престъпление по чл.343, ал.1, б.Б НК. В хода на проведеното досъдебно производство не било повдигнато и предявено обвинение, тъй като пострадалата заявила, че не желае виновното лице да бъде наказвано, поради което досъдебното производство било прекратено с постановление на прокурора. От съставения протокол за ПТП било установено, че произшествието е настъпило около 03,30ч. на 06.12.2015г., като управлявания от Ч. автомобил се движел по влажен път, имало гъста мъгла, а асфалтовото покритие било износено. Пътното платно било двупосочно, с по една лента във всяка посока, без разделителна линия. Режима на движение към мястото на ПТП бил при максимално разрешена скорост от 50км/ч. лекият автомобил се движел със скорост 57,5км./ч., когато навлязъл в остър ляв за него завой, продължи движението си направо, вдясно спрямо улицата и излязъл от платното за движение, оставяйки по него следи от гуми. Ударил се в група храсти, след което пропаднал по скат на земен път, намиращ се на 4,2м. под нивото на асфалта. В следствие пропадането МПС-то се преобърнало и се установило в положението описано в протокола за оглед на местопроизшествието. Вината за настъпилото ПТП била на водача на автомобила, който нарушил правилата за движение по пътищата и бил застрахован при ответното дружество. Към момента на настъпване на ПТП ищцата била в добро здравословно и психическо състояние. В следствие на претърпяното ПТП същата получила следните увреждания : охлузвания на главата и на дясната ръка, многофрагментно разместено счупване на костите на дясната предмишница. Поради увреждането на горния десен крайник ищцата била приета по спешност в МБАЛ Габрово, където й е извършена хирургическа интервенция, при която са й поставени киршнерови игли, които в последствие са извадени оперативно. Проведено било и болнично лечение за времето от 06 до 08.12.2015г. Получените травми били оказали негативно въздействие както на физическото, така и на психическото здраве на ищцата. Същата била с повишени емоционално напрежение и ниво на тревожност, изпадала в състояние на песимизъм, тъй като мечтата й била да се занимава с дизайн на облекла, а активната й ръка, с която рисувала била увредената ръка. В следствие на ПТП ищцата получила и множество леки телесни увреждания (натъртвания, охлузвания, болезненост и отоци) в различни части на тялото и крайниците, извън посочените по-горе. Получени били и усложнения в следоперативния период и трудности при възстановяването на пострадалата. Същата и към настоящия момент не била напълно възстановено и изпитвала неудобства и трудности при служене с дясната ръка, която имала и козметичен дефект от проведените хирургични интервенции. По време на целия възстановителен период приемала обезболяващи лекарства, а също така през част от него била принудена да разчита на чужда помощ за обслужването си и за задоволяване на елементарните си нужди от набавяни и приготвяне на храна, обличане и др.

         В допълнителната искова молба ищцата оспорва възражението, че не е налице валидно застрахователно правоотношение. Законодателят въвеждал забрана за прекратяване на застрахователен договор по риска гражданска отговорност, като и да откаже плащане на увредените лица или да намали размера на застрахователното обезщетение дори ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е казало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредата- ТР№1/07.03.2019г. по т.д.№1/2018г. на ОСТК. Когато застрахователното правоотношение се удостоверявало със застрахователна полица, то доказателствената тежест за доказване на договора била на застрахователя, а не та третото лице, което е упражнило правото си на пряк иск. Несъстоятелен бил довода на ответника, че исковата претенция е завишена, както и довода, че е налице съпричиняване. Неоснователно било и възражението срещу разхода за избор на екип, тъй като същият бил в пряка връзка с травмата и необходимостта от хирургична интервенция. Действително избор на екип било изразяване на предпочитание от пациента, услугата да му бъде предоставена от определен лекар или екип на болницата

         Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 27000лв.-представляващо обезщетение за претърпени болки и страдания, както и сумата от 432,50лв.-обезщетени ез а причинени имуществени вреди, както и лихвата върху сумата от датата на събитието до окончателното изплащане и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

 

         В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че към датата на инцидента не било налице застрахователно правоотношение обезпечаващо гражданската отговорност на делинквента. В Застрахователна полица №BG/07/115002368467 от 18.09.2015г. било посочено, че МПС, за което се отнася е без регистрация, като вероятно същото било новопридобито, подлежащо на постоянна регистрация, за чието придвижване на собствен ход били необходими временни или транзитни номера. В тези случаи и съгласно чл.262, т.1 КЗ(отм.) срокът на задължителната застраховка Гражданска отговорност бил 30 дни, след което собственикът бил длъжен да регистрира автомобила и при получаване на постоянна регистрация да уведоми за това застрахователя в 7-дневен срок. Неизпълнението на това задължение водело автоматично до прекратяване на застрахователния договор, поради което застрахователят бил осъществявал застрахователно покритие до 18.10.2015г. Ако се приеме, че застрахователния договор е валиден към датата на възникване на ПТП, то оспорва наличието на безспорни и категорични доказателства относно всеки елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно причинно-следствената връзка между произшествието и твърдяното вреждане, както и характера на самото увреждане. Възможно било болката в лъчевата кост да се дължи на навяхване или изкълчване, чиито произход нямал връзка с инцидента. Твърди и че не е налице виновно и противоправно поведените от страна на застрахования, поради което не можело да се ангажира отговорността на застрахователя. Счита и че претендирания размер на обезщетението е прекалено завишен и не е съобразен с характера на увреждането и степента и интензитета на преживените болки и страдания. Освен това счита, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалата се била возила на предната седалка без поставен обезопасителен колан, като по този начин поставила в риск собственото си здраве и телесна цялост. Оспорва и претенцията за имуществени вреди, доколкото ищецът не бил доказал необходимостта от такива разходи, тъй като в представената фактура било посочено, че сумата е заплатена за избор на лекар, а избора как да протече лечението, в тома число и на лекар, който да го проведе би било в пряка причинно-следствена връзка със заявените вреди, доколкото лечение би било проведено и без този избор. Не било доказано и че е било необходимо закупуването на заплатените ортези и бандажи.

         В отговора на допълнителната искова молба ответното дружество заявява, че застрахователната полица била анулирана на основание неплащане на дължимата застрахователна премия, считано от 01.01.2016г., а не поради неуведомяване на застрахователя за получена постоянна регистрация на МПС, с оглед на което заявява, че оттегля това си възражение. Твърди, че ищецът бил имал възможност да получи необходимите му медицински грижи и без да прави избор на екип.

         Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди направените по делото разноски.

 

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

         Не е спорно между страните по делото, че на 06.12.2015г. около 03,30ч. в гр.Габрово на ул.Градище в посока Планетариум възникнало ПТП с управляван от И.Н.Ч. л.а. Шевролет, с рег.№ ***, за който била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество.

         От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,у неоспорено от страните и което съдът възприема като правилно и обосновано се установява, че управлявания от Ч. автомобил се е движел със скорост от около 52 км./ч.. пътният участък бил с множество завои и било покрито с износена средно зърнеста асфалтова настилка, без неравности и разрушаване. Настилката била влажна. В зоната на инцидента пътният участък бил остър завой с възходящ надлъжен наклон. Платното за движение било с по една лента във всяка посока, без нанесена разделителна линия. Поради навлизане в левия завой спрямо посоката на движение на автомобила със скорост по-висока от критичната за завоя, настъпило странично преплъзване, при което автомобила изгубил устойчивост и започнал занасяне на дясно с отлагане на следи.страничното приплъзване продължило по банкета и склона от дясно на пътното платно. След края на отложените следи автомобила продължил движението си преобръщайки се през дясната си страна. При това движение с предната си дясна част се удря в земната повърхност и окончателно се установява по таван. В зоната на завоя липсвала хоризонтална и вертикална маркировка.

         От материалите по досъдебното производство вещото лице е установило, че предпазните колани на автомобила на водача и пътника отпред били закачени, но опънати по седалките, което навежда на извода, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Вещото лице е достигнало до извода, закачените и опънати по седалката колани са спомогнали за задействане на въздушната възглавница. Предвид сравнително ниската скорост на движение и при наличие на поставен предпазен колан не би могло да се избегне увреждането на дясната ръка на пътника возещ се на предна дясна седалка при преобръщане на автомобила.

         От заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните и което съдът възприема, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила разместено счупване в долната трета на лъчевата кост на дясната ръка, малко порезно нараняване на шията, странично в дясно, контузия с хематом на дясното бедро. Налице са белези в дясно на шията и от операцията на дясната предмишница. Проведено било оперативно лечение на 06.12.2015г. с метална остеосинтеза с две игли на костните фрагменти, които били отстранени оперативно на 14.01.2016г. Поради непълно срастване на костите последвало обездвижване с гипсова имобилизация за един месец, като след сваляне на гипса била провеждана рехабилитация и физиотерапия. Оздравителния процес на счупените кости на ръката бил продължил около три месеца, като до възстановяване на нормална подвижност на ръката били необходими около пет месеца. Порезните рани били заздравели за около 10.14 дни, хематомът на бедрото за около седмица, болките в гърба продължили около 1-2 седмици след инцидента.

         Вещото лице установило, че счупването не е възстановено напълно, тъй като имало остатъчна деформация в зоната на счупване, като изпъкналост и неравност в контура на костта. Това причинявало и непълен функционален капацитет на увредената ръка, както и обяснявало появата на болки при натоварване на ръката и до момента имало непълен обем на движение на дясната ръка в китковата стана, както и хипотрофия на мускулите на дясната ръка от непълното й използване.

         Описаните в исковата молба помощни средства и медикаменти били необходими във връзка с провежданото лечение на ищцата. Вещото лице установява, че избора на екип не е наложителен, но е препоръчителен от гледна точка на лечението.

         Според вещото лице д-р К. ищцата се нуждаело от чужда помощ пред периода на възстановяване на ръката (най -вече през първите три месеца) и в по-малка степен през следващите месеци на раздвижване на ръката. Увреждането било на основно ползваната ръка - дясната. Провеждани били и рехабилитация и физиотерапия.

         Д-р К. посочва, че няма установени увреждания характерни за следи от поставен предпазен колан, като е посочил, че допълнително възпиращо въздействие е оказал и отворения еърбег, което е предотвратило по-силно изместване напред и натиск в колана.

         Съдът като взе предвид установеното от вещото лице, изготвило техническата експертиза намира, че причина за възникване и протичане на ПТП на 06.12.2015г. са субективните въздействия на водача на автомобила, който не е съобразил скоростта с влажната пътна настилка и особеностите на пътното платно.

         От заключението на техническата експертиза се установява, че ищцата не е била поставила предпазния си колан. Това се установява и от заключението на медицинската експертиза, която установява, че не са налице следи от такъв, но обяснява липсата им с по-слаб натиск в следствие отваряне на еърбега и посоката на въртене на автомобила.

 

         От показанията на св. Д.П. и св.И.П. - родители на ищцата се установява, че към момента на възникване на инцидента ищцата била все още ученичка в последен клас. След като им се обадили, че е възникнало ПТП свидетелите отишли в болницата. Там видели дъщеря си, която била уплашена и плачела, казала че я боли. Направена била операция на дясната ръка. След изписване от болницата ищцата останала в къщи, тъй като не можела да посещава учебни занятия. Постоянно плачела и си спомняла преживяното, не можела да спи. Притеснявала се за изпитите си, за бъдещето. За сваляне на поставените й игли също била извършена операция. Св.П. установява, че след инцидента дъщеря му била уплашена и притеснена, приятелките й искали да я видят, но тя отказвала. Постоянно се притеснявала, че няма да може да рисува. След изписването от болницата имала нужда от чужда помощ - за хранене, обличане, тоалетна, това обслужване било извършване най-вече от майка й-св.П..

         Тъй като след инцидента ищцата заминала да учи във Варна, където климата бил влажен се наложило да й се провежда рехабилитация

         Към момента изпитвала страх да шофира, все още не искала да минава по пътя, където станало ПТП.

         Ищцата имала намерение да се занимава с моден дизайн, но тъй като след катастрофата имала проблеми с дясната ръка неможела да ходи повече на курсове. Въпреки, проблемите с ръката ищцата била приета да учи дизайн, като започнала работа в магазин за официални и булчински рокли, където шиела на ръка. Ръката често я боляла и отичала, когато я претовари, а това се случвало често предвид работата й в шивашкото ателие. Св.П. заявява, че ищцата при студено време все още изпитва болки в ръката, не можела да носи с дясната ръка детето си.

         Съдът намира възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан за основателно. Действително предвид посоката на въртене на автомобила и действието на инерционните сили, както и отварянето на същата би получила описаните травми, или поне част от тях, но ако ищцата беше поставила колана, интензитета на уврежданията би бил-по нисък, а вероятно и травмите биха били по-малки. Поради горното съдът намира, че съпричиняването е в размер на 20 % от вредите.

         При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе предвид следните обстоятелства: възрастта на ищцата, вида и естеството на причинените здравословни увреждания, претърпените от пострадалият болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на оздравително - възстановителния процес. Съдът отчита обстоятелството, че ищцата и към настоящият момент търпи известни неразположения в следствие на претърпените увреждания на дясната ръка, която при това е и нейния доминантен горен крайник. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в следствие на претърпените травми и последвалото лечение ищцата е пропуснала значителна част от учебната година         Не на последно място следва да се отчете и преживения от ищцата стрес, както по време на инцидента, така и по време на провежданото лечение. Този стрес все още не е отшумял и се отразява на качеството на живот на ищцата, изпитва страх да управлява автомобил и да минава по пътя, на който е станало процесното ПТП. 

         При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът взе предвид и обстоятелството, че ищцата е изключително млад човек, който и за в бъдеще ще търпи негативни усещания в резултат на получените увреждания, част от тях ще отшумяват във времето, но част -не и това ще се отразява както на ежедневието й, така и на качеството и комфорта й на живот. Освен това съдът отчита, че в резултат на инцидента ищцата търпи негативи във връзка с работата си, което би се отразило на бъдещата й професионална реализация.

         Поради изложеното, съдът счита, че за получените от ищцата уврежданият в следствие на настъпилото на 06.12.2015г. ПТП, както и за претърпените болки и страдания, по време на лечението и възстановяването на пострадалата следва да бъде определено обезщетение в размер на 30000лв. Съдът след като взе предвид приетия по-горе процент на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата приема, че следва да се присъди обезщетение в размер на 24000лв.

         Обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва от 06.12.2015г. - датата на увреждането до окончателното изплащане.

         Предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди за горницата над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         Във връзка с предприетите оперативни интервенции, видно от представените по делото фактура и фискален бон ищцата е заплатила на общо сумата от 432,50лв. - стойността на закупени ортези и бандажи (32,50лв.) и  избор на екип (400лв.). Както вещото лице д-р К. е посочило в заключението си и в обясненията дадени в с.з. тези разходи са били извършени във връзка с лечението на пострадалата, поради което предявения иск за заплащане на имуществени вреди е основателен и доказан за целия претендиран размер от 432,50лв., за който следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 06.12.2015г. - датата на увреждането до окончателното изплащане.

         Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху уважената част от предявените искове в размер на 977,73лв., както и сумата от 222,22лв.-разноски, заплатени от касата на съда, както и ДТ в размер на 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, по сметка на ОС Габрово. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Г.Н. сумата то 1250лв.- адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл.38 ЗАдв.

         Съобразно отхвърлената част ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 38,50лв.-разноски по делото. Съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 200лв.-юрисконсултско възнаграждение.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                               Р  Е Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43 да заплати на да заплати на Н.И.П., с ЕГН *** сумата от 24000лв.(двадесет и четири хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на 06.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2015г. до окончателното изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.П., с ЕГН *** против „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 24000лв.(двадесет и четири хиляди лева) до претендирания размер от 27 000лв.(двадесет и седем хиляди лева), като неоснователен.

         ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43да заплати на да заплати на Н.И.П., с ЕГН *** сумата от 432,50лв.(четиристотин тридесет и два лева и петдесет стотинки)- обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на 06.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2015г. до окончателното изплащане.

         ОСЪЖДА „„Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43 да заплати държавна такса в размер на 977,73лв. (деветстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), в полза на ОС Габрово.

         ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43 да заплати сумата от 222,22лв. (двеста двадесет и два лева и двадесет и две стотинки)- разноски заплатени от касата на съда, в полза на ОС Габрово.

         ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43 да заплати държавна такса в размер на 5,00лв. (пет лева), в полза на ОС Габрово, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на ОС Габрово суми.

         ОСЪЖДА Н.И.П., с ЕГН *** да заплати на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43 сумата от 38,50лв.(тридесет и осем лева и петдесет стотинки)-разноски по делото.

         ОСЪЖДА Н.И.П., с ЕГН *** да заплати на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43 сумата от 200лв.(двеста лева) - юрисконсултско възнаграждение.

         ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43 да заплати на адв. Г.И.Н. ***, с адрес на кантора *** сумата от 1250лв.(хиляда двеста и петдесет лева)-адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :