Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
гр. Враца, 14.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 15.12.2021
г. /петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм.
дело № 293 по описа на Административен съд - Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по жалба на И.П.К.
***, чрез пълномощника * М.С., против Уведомително писмо с изх. №
02-060-6500/2665 от 01.04.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
С жалбата се претендира
отмяна на атакувания административен акт като постановен в противоречие с
материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Претендира
се присъждане на направените по производството разноски.
В с.з.
жалбоподателят, чрез процесуалния представител * М.С., поддържа жалбата. В
депозирано писмено становище вх. № 3144/14.12.2021г. развива съображения за
основателност на жалбата и отмяна на оспореното уведомително писмо, като
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Д.П., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото са
събрани писмени доказателства, приложена е административната преписка по
издаване на оспорения акт.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и приетите по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
За кампания
2018г. жалбоподателят е подал заявление с УИН 06/010618/73719, с което е заявил
искане за подпомагане по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на
площ /СЕПП/; Схема за преразпределително плащане/СПП/, Схема за плащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени
директни плащания /ЗДП/; Компесаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата
директива за водите /Мярка 12/ и Компесаторни плащания в планински райони
/Подмярка 13.1/НР1/. Към заявлението са приложени съответните декларации, както
и таблици на използваните парцели и таблици за отглежданите животни за 2018г.
На
въведените данни в подаденото заявление са извършени автоматични проверки, с
последно стартиране 15.05.2018г., резултатите от които са приложени към административната
преписка. В резултатите от проверките, с последно стартиране 15.05.2018г.
14:47:12 е отразено като вид грешка, че
заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание /слой/, като в
детайли е посочено „надвишава с площ 95,64 ха“, за което оспорващият е уведомен
на 15.05.2018г. В приложени резултати от автоматични проверки на въведените
данни по ЗДП в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 с
последно стартиране 15.05.2018г. 14:47:13 е отразено, че са спазени изисквания
за диверсификация, както и че общата площ, която попада в екологично
чувствителни ПЗП е 146,64 ха и обща площ с култура ПЗП, която попада в
екологично чувствителни ПЗП е 146,64 ха, като с резултатите е запознат оспорващия.
На
заявлението на жалбоподателя е извършена и проверка на място, възложена със
заповед № 364920/08.10.2018г. на Р. а. – Т. и. Съставен е доклад за проверка на
място „Натура-2018“ с начална дата на проверката 17.10.2018 г. и крайна дата 15.11.2018
г. Кандидатът е запознат с резултатите от проверката на място срещу подпис на 22.11.2018г.
Съставен е и
доклад за проверка на площи на кандидата И.П.К. за извършена проверка на място
чрез ДК с начална и крайна дата 19.11.2018 г. При извършената проверка не са
установени недопустими площи. Декларираната площ по съответните схеми и мерки
съвпада с установената площ по време на проверката.
С
Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат изх. №
02-060-6500/2180 от 14.08.2018 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ жалбоподателят е уведомен, че при извършване на административни
проверки на подаденото заявление за подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания с УИН 06/010618/73719
е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски
стопанин. На заявителя е указано да представи документи, доказващи правното
основание за ползване съгласно Закона за подпомагане на земеделските
производители.
С оспореното в настоящото производство
Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2665 от 01.04.2021 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2018 на Зам. изпълнителен директор на ДФ
“Земеделие“ е отказано на оспорващия изплащане по следните схеми и мерки:
подмярка 13.1/НР1, СЕПП, мярка 12/Натура 2000 /частично/, СПП /частично/ и ЗДП
/частично/. В таблица 1 на УП е посочена съответна схема/мярка, исканата сума,
намаления, редукции, намаления поради достигане на таван на субсидията и
оторизираната сума, като под таблицата е посочено по отношение на всяка една от
колоните какво включва, посочени са и ставките за схема /мярка за кампания
2018. В таблица 2 от УП са отразени извършените плащания по СПП, ЗДП и мярка
12/Натура 2000, оторизираната сума и изплатената сума, като под таблата е
посочено какво съдържа всяка от колоните. Посочени са и начислени и неудържани
санкции по СЕПП и подмярка 13.1/НР1 и техния размер.
Във връзка
с компетентността на органа са приложени по делото Заповед №
03-РД/2891/23.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, Протокол №
114/15.06.2017г. от заседание на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, както и
решение на УС, съгласно протокол №145/19.07.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и против акт, подлежащ на оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният
акт е издаден от материално компетентен орган – зам. изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със
Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” правомощия.
Обжалваното
уведомително писмо е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Нормата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК предвижда, че административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от
което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Съгласно
ТР № 16 от 31.03.1975 год. на ОСГК на Върховния съд, "изискването за
мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които
законът е установил за защита на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотиви се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в
избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу
такива актове. Значението на изискването за мотивите е такова, че неизлагането
на мотиви към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и
основание за отмяна на акта". В случая, оспореното уведомително писмо не съдържа както правни,
така и фактически основания за постановения отказ по отношение на жалбоподателя
за подпомагане за кампания 2018г. В същото в табличен вид /таблица 1/ в
съответните колони са посочени само схемата/мярката, исканата сума и намаленията.
Други данни не са посочени в таблицата, като под нея са дадени обяснения относно колоните, както и ставките за схема/мярка (лв./ха) за
кампания 2018. От така дадените обяснения под таблицата не може да се установи
кои изисквания не са спазени, предвид общото цитиране на приложимата нормативна
уредба при липсата на конкретни фактически
констатации. Не е посочено и кои парцели са недопустими за подпомагане
за кампания 2018 и в резултат на коя проверка е прието, че са недопустими. Също
така не е посочено и каква площ е недопустима нито по една от заявените
мерки/схеми. В административния акт не са изложени мотиви как и защо се стига
до крайния извод за липса на основания за изплащане на исканото финансово
подпомагане за кампания 2018г. на оспорващия. Отделно от това следва да се
посочи, че при извършена проверка на място по отношение на декларираните
парцели, видно от отразените резултати от проверката, не са установени
недопустими площи за подпомагане. АО при констатирани несъответствия при
извършени автоматични проверки, проверка на място или др. акт е следвало
да изясни на какво се дължат
несъответствията и да опише в окончателния акт/или в друг акт, предхождащ
издаването на окончателния, причините поради които отказва подпомагане.
Посочените в писмото пояснения след таблица 1 не носят информация
за основанието, на което е
отказано подпомагане на оспорващия.
Мотивите на
административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на
процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване от
твърдения на страните или чрез доказателства в хода на съдебното му обжалване,
чрез които да се изясняват фактическите и правните основания за издаване на акта.
За първи път в становище от ответника пред настоящата съдебна инстанция са
посочени правните и фактическите основания за отказ, както и в приложена
таблица са изложени данните за декларираните, недопустимите и установените за
подпомагане площи за схеми и мерки СЕПП, НР 1, ЗДП. Следва да се посочи, че
цитираното в становището на ответника писмо с № 10-1156/27.11.2018г. на МЗХГ не
е посочено в УП. Мотиви не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа,
издал оспорения административен акт, нито е налице препращане към други
документи, част от административната преписка, които да налагат издаването на
УП с процесното съдържание, за да се приложи тълкуването на закона, дадено в ТР
№ 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Посоченото Тълкувателно решение допуска
мотивите към административния акт да бъдат изложени в друг документ, ако
изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В случая такъв
документ липсва, поради което констатираният порок не е преодолян.
Излагането
на фактически и правни основания в административния акт е от съществено
значение, тъй като само по този начин, както адресатът на акта, така и съдът
при осъществяване на контрол за законосъобразност, могат да установят кои са
конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че
следва да упражни предоставените му правомощия.
Непосочването
на фактическите и правните основания за издаването на акта, съобразно
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, е основание за отмяна на оспореното
уведомително писмо като незаконосъобразно.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК
преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне
съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение. При новото произнасяне органът следва да се произнесе по заявление
за подпомагане с УИН 06/010618/73719 от И.П.К. за кампания 2018 при спазване на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като изложи фактическите положения, които
приема за установени и посочи приложените въз основа на тях относими правни норми
по всяка от заявените схеми и мерки.
По изложените съображения жалбата се явява
основателна и като такава следва да се уважи.
При
този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните
разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на 510,00 (петстотин
и десет) лева, от които 10,00 лева за платена държавна такса и 500,00 лева
възнаграждение за един адвокат. От процесуалния представител на ответника е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Възражението е неоснователно. По делото е представен Договор за
правна защита и съдействие № 22 от 15.09.2021г., от който се установява, че претендираното
от оспорващия адвокатско възнаграждение е договорено и заплатено в минималния
размер, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не са налице основания за
намаляването му.
Водим от гореизложеното, на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.К. ***, Уведомително писмо с изх.
№ 02-060-6500/2665 от 01.04.2021 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2018 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне
съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона,
като ОПРЕДЕЛЯ за това 14
- дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на И.П.К. с ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в общ размер на 510,00 (петстотин и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен
съдия: