М
О Т И
В И :
Против
подс. Р.К.П. са повдигнати следните обвинения:
-за престъпление по чл.116, ал.1, т.5 и т.12,
предл.1, във вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК за това,че на
неустановена дата, през периода ***г. в местността „***“, в близост до
гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил В.З.Р. с ЕГН:**********
от гр.Плевен, която се намирала в безпомощно състояние;
-за престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК за това, че на неустановена дата през периода ***г. в местността „***“, в
близост до гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи
– 1 бр. мобилен телефон, марка „Nоkia“, модел
„С1“ на стойност 25 (двадесет и пет) лв., 1 бр.мобилен телефон, марка“Motorola“,
модел“С450“, на стойност 25(двадесет лева )и 1 бр. СИМ-карта (пластика) TELENOR на стойност 6 (шест) лв., или
всичко вещи на стойност 56 (петдесет и шест) лв., собственост на В.Г. *** от
негово владение, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В с.з.представителят на ПОП
поддържа обвиненията против подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище,че обвиненията са доказани и моли съда да наложи минимално наказание.
Подсъдимият
П. разбира в какво се състоят повдигнатите против него обвинения, признава се
за виновен и желае делото да се разгледа по реда на гл.ХХVІІ от НПК. Заявява, че
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Моли спрямо него да
бъде наложено по-леко наказание.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. Р.К.П.
е роден на ***г***. Не е женен, със средно образование. Не работи. Понастоящем е в
Затвора гр.Плевен с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящето
наказателно производство. Осъждан е за престъпления от общ характер.Не се
ползва с добро име в обществото.
ОС-Плевен
с присъда №53/10.06.2004г. по НОХД 125/2004г., влязла в сила на 28.06.2004г.,
осъдил Р.П. на 15 години лишаване от свобода, като постановил същото да
бъде изтърпяно при първоначален строг
режим за престъпление по чл.116, ал.1, т.5, т.6, предл.2 и 3, във вр. с чл.115
от НК, извършено на 26/27.12.2003г.
ОС-Плевен
с присъда №60/14.10.2004г. по НОХД 219/2004г., влязла в сила на 06.12.2005г.
осъдил Р.П. на 3 години лишаване от свобода за престъпление по чл.198, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 15.08.2003г. По същото наказателно
дело на основание чл.23, ал.1 от НК
съдът групирал наказанията по НОХД
125/2004г. и НОХД 219/2004г., двете по описа на ОС-Плевен, като наложил на П.
едно общо най-тежко наказание от 15 години лишаване от свобода, като постановил
същото да бъде изтърпяно при първоначален усилено строг режим.
С
определение от 31.03.2017г. по ЧНД 252/2017г. на ОС-Плевен, влязло в сила на
08.04.2017г., на основание чл.70 от НК, П. бил освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от общо определеното му по НОХД 219/2004г. по
описа на ОС-Плевен наказание, а именно – остатък в размер на 8 месеца и 19 дни.
На
основание чл.70, ал.6 от НК съдът постановил по отношение на П. по време на
изпитателния срок да изтърпява пробационна мярка „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ , с периодичност два пъти
седмично.
П. бил
освободен от Затвора гр.Плевен на 08.04.2017г.
Предишните
осъждания не оказали върху подсъдимия превъзпитателен и поправителен ефект.
Р.П.
познавал В.З.Р. от около петнадесет години.
След
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по предходното му осъждане,
подсъдимият нямал постоянна работа и
често ходел в дома на Р., намиращ се в местността „***“, в близост до гр.Плевен
, за да й реже дърва и да се черпят.
На
неустановен ден през периода ***г., късно вечерта, подсъдимият употребил
алкохол в дома си, намиращ се в гр.Плевен, ж.к. „***“ 25, вх.А, ет.7, ап.31.
Под негово влияние, въпреки късния час обвиняемият решил да отиде в дома на В. Р.
и да се почерпи с нея. От предишните си посещения знаел, че Р. обича да
употребява алкохол и винаги има такъв в дома си.
Отишъл
към 22.00 часа и влязъл в двора през незаключената врата. Почукал на входната
врата на къщата и Р., която след като се убедила кой е, го поканила вътре.
Двамата
започнали да употребяват алкохол и под негово влияние си разменили обидни думи.
Подс. П. й заявил, че няма да реже дървата й и Р. го замерила със стъклен
буркан с мас. За да се предпази, подсъдимият се преместил, ударил се в ръба на
поставката, на която бил поставен телевизора и съборил същия. След това
подсъдимият се приближил до Р. и я ударил в областта на лицето. Двамата
продължили да си разменят обидни думи.
В един
момент Р. се успокоила и предложила на подсъдимия да запалят печката. Излезли в
двора и Р. показала на последния къде са складирани дървата.
И двамата
били вече в явно пияно състояние и започнали отново да си отправят обидни думи.
В един
момент, в който Р. се обърнала срещу подсъдимия, той й нанесъл удар с ръка,
свита в юмрук в областта на гърдите.
Р.
паднала на земята и в резултат на голямото количество изпит алкохол изпаднала в
явно безжизнено състояние.
Подсъдимият
се възползвал от безпомощното състояние на Р., хванал я за връхната й
дреха-черна кожена шуба и я завлякъл в избеното помещение на къщата, отворът на
който се намирал пред предната част на същата. Натрупал около торса и
крайниците й слама и я запалил със запалка.
Веднага
след това излязъл и закрил отвора на мазата с ламаринени листове.
Малко
след това подсъдимият решил отново да влезе в къщата и да потърси пари или
други ценни вещи.
Влязъл в
стаята, която Р. обитавала и започнал да
изважда дрехите й от гардероба, защото предполагал, че там тя е скрила парите
си. Не намерил такива и затова взел от масата мобилен телефон , марка „Nokia“, модел
„С1“ и мобилен телефон , марка „Motorola“, модел „С-450“, заедно с
намираща се в него СИМ карта (пластика) „Telenor“ с № **********, след което се
прибрал в дома си. Още същата вечер поставил откраднатата SIM карта в
собствения си телефон. Същият бил блокиран и затова поставил картата в един от
противозаконно отнетите от дома на Р. мобилни телефони, а именно марка „Nokia“ с ИМЕИ
358613042871810. В следващите дни подсъдимият поставял SIM картата
и в други два мобилни телефона с ИМЕИ №354255066687100 и с ИМЕИ
№352713061032040.
Междувременно
съседите на Р. – свид. В. Г.Г. и С.С.Б. установили, че от края на месец ноември
2018г. в къщата на Р. не свети лампа. Наред с това, Б. забелязала, че Р. не
излиза в двора.
На
06.12.2018г. свид. Г.И.П., който също бил съсед на Р., но не живеел постоянно
на вилата си, дошъл да нагледа имота си. В разговор с В. Г. и С. Б. разбрал, че
В. Р. не се е появявала в двора на имота си от края на месец ноември и затова
се обадил на тел.112, за да съобщи за изчезването й.
Още същия
ден отишъл в приемната на Първо РУ на МВР – Плевен и завел разследващия екип в
дома на Р..
След
извършен оглед на местопроизшествие в избеното помещение, покрито с ламаринени
плоскости, бил открит полуизгорелия труп на Р.. Същият бил приведен за аутопсия
в КСМД при МУ – Плевен.
След
изискани справки по ЗЕС от мобилните оператори било установено, че мобилният
номер ползван приживе от Р. продължава да се използва от мобилен телефон с ИМЕИ
352713061032040.
В
резултат на оперативно-издирвателните мероприятия и след направен анализ от
оперативни работници от ОД на МВР – Плевен било установено, че от 26.11.2018г.
в 01,49 часа, мобилния телефон с ИМЕИ 358613042871810 със СИМ карта *** е в
обхвата на мобилната клетка в гр.Плевен, ж.к. „***“ блок №12, който се намира в
непосредствена близост до жилищния блок в който живее подс. П..
Наред с
това било установено, че от този мобилен номер има най-много разговори с Б.Д.Е.,
съсед и приятел на подсъдимия.
Предвид
по-горе установеното било извършено претърсване в дома на подс. П..
В
керамична ваза, поставена в шкаф, в една от стаите, бил намерен противозаконно
отнетия от подсъдимия мобилен телефон, марка „Nokia“ с ИМЕИ
358613042871812.
Подс. П.
доброволно предал мобилен телефон марка „MOTOROLA“, модел
„С-450“ с ИМЕИ 352671006169108, противозаконно отнет от дома на Р., както и
ползваните от него два мобилни телефона: мобилен телефон марка „NOKIA“, черен
с копчета, с ИМЕИ **********87106, съдържащ 1 бр. СИМ карта на ВИВАКОМ с номер
89359032300128649753 и мобилен телефон, марка „ALLVIEW“, тип
смартфон с два ИМЕИ номера: 1. 352713061032043;
2. 352713061067742, съдържащ СИМ карта на А1 с №8935901187007625258.
От
назначената по време на разследването медицинска експертиза, за изследване на
трупа на Р. , било установено:
- тежка
степен на опиване към отравяне с етилов алкохол;
-
концентрация на етилов алкохол в кръвта 3,2 промила;
-
изгаряне на гърдите, корема, долните крайници около 40% от телесната
повърхност, трета степен, на места с овъгляване, усложнение – шок от изгаряне;
-
концентрация на карбоксихемоглобин в трупната кръв 20% (субклинична степен на
отравяне);
-
хронични болестни увреждания – генерализирана атеросклероза, хронична исхемична
босет на сърцето, белодробен емфизем;
-
изяждане на меките тъкани на главата и шията (до скелетиране), по горната част
на гръдния кош и задната повърхност на дясното бедро;
-
начеващи гнилостни промени.
Съгласно
заключението на вещото лице:
-
концентрацията на карбоксихемоглобина в трупната кръв е резултат от вдишване на
въглероден окис, отделящ се при горене на въглерод-съдържащи материи и доказва
прижизненост на термичната травма;
- при
наличните данни може да се приеме, че смъртта на Р. се дължи на шок от изгаряне
и е настъпила по време на термичната травма и овъгляването на меки тъкани е
послесмъртно;
-
алкохолното опиване се характеризира с тежко потискане на централната нервна
система с промени в съзнанието, обезчувствяване към болка, вегетативни
нарушения и пр. В конкретния случай може да се обсъжда като предпоставка за
термичната травма, причина за безпомощност, допринасяне за настъпване на
смъртта;
-
установеното при огледа на местопроизшествието лепване на част от брава по
долната повърхност на дясната маратонка дава основание да се приеме настъпване
при изправено положение на пострадалата
по време на горенето. Смъртта е настъпила след свличането на пострадалата на
земята в мястото на намиране на трупа;
-
изяждането на меки тъкани със скелетиране на главата и шията е послесмъртно,
възможно да е причинено от котки.
От
назначената по време на разследването химическа експертиза с обект на
изследване кръв, взета от трупа на В. Р. се е доказало наличие на етилов
алкохол в концентрация 3,21%.
По време
на разследването, с оглед пълно и всестранно изясняване причината за смъртта на
В. Р. е назначена и допълнителна медицинска експертиза за изследване на трупа й
.
Вещото
лице е дало следното заключение:
- не са
установени увреждания, които с оглед вида, локализацията и особеностите им да
сочат за възможна борба и/или самоотбрана;
-
установеното при изследването на трупа на Р. не изключва съобщената от
обвиняемия хронология, а именно удар в областта на гърдите и изпадане на лицето
в безконтактно състояние или в такова, което да няма видими признаци за живот,
завличане на Р. в избено помещение и скупчване на слама до тялото и
впоследствие запалване на същото;
- липсата
на механично увреждане по гърдите не изключва възможността Р. да е ударена и
повалена на земята. Прижизнеността на изгарянето изключва възможността Р. да е
умъртвена от съобщения от обвиняемия удар в гърдите.
Наличните
данни за безжизненото състояние след този удар на фона на тежко алкохолно
опиване могат да се обяснят с:
1. Падане
и удар на главата върху повърхността на стоене с получаване на мозъчно
сътресение и потискане на съзнанието. За този механизъм не се изисква сила и
концентрация на удара. Достатъчно е блъскане с поваляне на пострадалата;
2.
Колабиране от сътресение на сърцето с остро разстройство на сърдечния ритъм.
Този механизъм предпоставя достатъчно силен концентриран удар в сърдечната
област и е малко вероятен, предвид пияното състояние на П. и липсата на
увреждане по гръдната стена на Р.;
-
възможно е силен удар с ръка в гърдите да не остава видими увреждания особено
при дебели и няколко слоя дрехи;
- при изследване
на трупа не е установено счупване на кости на гръдния кош, поради което е
изключено съмнението за патологична подвижност;
-
установеното и пълно слепване на част от брава по подметката на дясната
маратонка, сочи че най-вероятно пострадалата е стъпила на крака при горяща
маратонка. Тази вероятност е в подкрепа на възможността за мозъчно сътресение
от падане след съобщения удар в гърдите и идване в съзнание от ексцесивната
болка от изгаряне, макар и в безпомощно състояние, обусловено от алкохолното опиване;
- болката
от изгаряне е силна и води до болков неврогенен шок. В конкретния случай,
осъзнаването на ситуацията и болката, би следвало да са притъпени от
алкохолното опиване.Относително ниската концентрация на карбоксихемоглобин дава
основание да се приеме, че смъртта е настъпила сравнително бързо в хода на
термичната травма, участъците на овъгляване са резултат от послесмъртно
действие на пламъка.
По време
на разследването са назначени още и следните експертизи:
-
физико-химична експертиза с обект на изследване остатък от дамски плик и два
броя остатъци от долнище на анцуг и 1 брой чорап.
Съгласно
заключението на вещото лице по представените за изследване обекти няма наличие
на лесно запалими вещества (нефтопродукти).
- медицинска
експертиза за изследване на веществени доказателства с обект на изследване
памучен тампон с влагалищен секрет, иззет от трупа на В. Р..
Съгласно
заключението на вещото лице върху предоставеният за изследване обект не е
установено наличие на смерма.
- дактилоскопна
експертиза с обекти на изследване два броя метални кутии, с надпис на тях „Frisolac“, един броя стъклена бутилка от вино с етикет с
надпис „TERRA TANGRA“ и две чаши за кафе с кафява консистенция на дъното в
тях;
Съгласно
заключението на вещото лице по представените за изследване обекти няма годни за
идентификация дактилоскопни следи.
- ДНК
експертиза с обекти на изследване – марлен тампон за изземване на билогичен
материал от подс. П., стъклен буркан с надпис „бедрена кост на В.З.Р., червена
пластмасова запалка, 8 бр. изгорени угарки, намерени в пепелник на масата от
мястото на произшествието, 2 бр. чаши с остатък от кафява консистенция в тях,
празна бутилка от вино с надпис „TANGRA“ .
Съгласно
заключението на двете вещи лица:
1. ДНК профила на биологичния материал по
обекти – угарка от цигара със запазен надпис „Gartel“ (обект
№PG-20-3-1/2019
съгласно експертиза), чаша за кафе с видимо по-малко количество кафеникава
материя (обект №PG-20-4-1/2019 съгл.експертиза) и чаша за кафе (обект №PG-20-4-2/2019 съгласно
експертизата) с видимо по-голямо количество кафеникава материя е еднакъв и показва пълно
съвпадение с ДНК профила на В. Р. обект №PG-20-1/2019,
съгласно експертизата.
2. ДНК
профила на биологичния материал по изгоряла до филтъра угарка от цигара,
прегъната под ъгъл приблизително 90 градуса (обект №PG-20-3-3/2019 съгласно
експертизата )показва пълно съвпадение с ДНК профила на Р.П. (обект №PG-20-6/2019,
съгласно експертизата).
3. За
обект – угарка от цигара със запазен надпис „AƩƩOƩ“ (обект № PG-20-3-2/2019,
съгласно експертизата) се установява смес на биологичен материал от две
лица (жена и мъж) в различно количествено съотношение. Алелите на биологичния
материал в по-голямо количество се визуализират в алели с по-силен интензитет и
показват пълно съвпадение с алелите от съответните локуси от ДНК профила на В. Р.
(обект №PG-20-1/2019
съгласно експертизата).
Биологичния
материал в по-малкото количество се визуализира в алели с по-нисък интензитет,
които показват съвпадение с алелите от ДНК профила на Р.П. – (обект №PG-20-6/2019
съгласно експертизата). В част от локусите алелите на двете лица се
припокриват. Във визуализираната смес за обект PG-20-3-2/2019
угарки от цигара с надпис „AƩƩOƩ“ не се наблюдават алели различни от алелите на В. Р.
и Р.П..
4. За
обекти червена на цвят пластмасова запалка с № PG-20-2/2019 ,съгласно експертизата и зелена стъклена
бутилка с надпис „TERRA TANGRA“ с №PG-20-5/2019 , съгласно експертизата не се е
определил ДНК профил.
- трасологична експертиза с обект
на изследване един брой черна кожена шуба, иззета на 07.12.2018г. и фотоалбум с
и фиксираното в него на снимка 21 и 27.
Съгласно
заключението на вещото лице, следите върху черната кожена шуба и тези фиксирани
на снимки 21 и 27 от фотоалбума с R1075/2018 не са оставени от подметка
на обувки.
Същите
представляват засъхнали петна, образувани чрез наслояване на замърсяване от кал
и прах.
- пожаро-техническа
експертиза
Съгласно
заключението на вещото лице:
1.
Пожарът, констатиран при оглед на местопроизшествие на 07.12.2018г. в
гр.Плевен, местност „***“, при който е установен трупа на В. Р. , частично
обгорял от кръста надолу е възникнал в избеното помещение на вилната сграда от
запалване на горими материали , натрупани в областта на долните крайници.
2.
Най-вероятната причина за възникване на пожара са умишлени действия с
използване открит пламък (от запалка или кибритена клечка), като източник на
запалване.
3. Не са
установени данни за използване на някакъв вид запалителна течност или други
средства за улесняване на запалването и горенето.
4.
Мястото на възникване на пожара е в близост до входните стълби в дясната част
на избеното помещение, в областта на долните крайници на намерения труп.
Пожарът е възникнал в нощните часове около 25/26.11.2018г., но не може да се
определи с точност дена и часа на възникването му.
5.
Възможно е пожарът да е бил причинен по
начин описан от подс. П., т.е. чрез натрупване на слама, като горим материал в
областта около долните крайници и кръста на пострадалата и запалването на
същата.
6.
Механизмът на развитие на пожара е чрез разпространението му по наличните
горими материали слама и дрехите, с който е било облечена починалата.
7.
Слепването на част от брава за долната част на маратонката, с която е бил обут
крака на Р. е в резултат на нейното стопяване в долната й ходилна част от
високата температура и затруднените движения на долния десен крайник преди
настъпване на леталния изход на пострадалата.
- оценителна експертиза с обект на
оценяване противозаконно отнетите от обвиняемия чужди движими вещи.
Съгласно
заключението на вещото лице, пазарната стойност на:
- мобилен
телефон марка „ Nokia“, модел „С1“ е 25.00 лева;
- мобилен
телефон марка „Motorola“, модел „С-450“ е 25.00лв.;
- SIM-карта
(пластика) Telenor – 6.00лв., или общо вещи на стойност 56.00лв.
Психолого-психиатрична
експертиза на подс. П..
Съгласно
заключението на вещите лица:
1. П. е с
личностово разстройство – емоционална нестабилна личност;
2. По
време на криминализираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи действията си.
От
медицинска гледна точка, няма основание да се приеме, че по време на деликта подсъдимият
е бил в състояние на психична дезорганизация, която може да бъде приравнена към
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33
от НК.
3. Към
момента на проведеното комплексно специализирано изследване подсъдимият е без
качествени нарушения в базисни сфери от психологичната дейност, които да
нарушават основните му психични годности.
4. За
личностовия профил на П. са присъщи високи агресивни диспозиции, както и
склонност към лъжа, измама и манипулация за изгода или удоволствие. Липсват
угризения и способност за самоосъждане на поведението, които се проявяват с
безразличие или рационализиране на
причинени вреди, лошо отношение или диссоционални постъпки.
5. Не са
установени травматични преживявания у подсъдимия, свързани с престъпното
деяние. Същият обвинява себе си по отношение недообмисленост на действията си,
с които да прикрие случилото се, отколкото да заявява действителна вина.
Анализът на поведението му непосредствено след инкриминираното деяние показва
стремеж към избягване на отговорност и съжаление единствено във връзка с
негативни последици за себе си.
6. От
медицинска гледна точка няма основание да се приеме, че подсъдимият е бил в
състояние на физиологичен афект при
реализиране на престъпното деяние. Той е могъл правилно да възприема,
запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития, свързани с
престъплението. Промяна в обясненията могат да бъдат интерпретирани като
защитно поведение, целящо избягване или намаляване на наказателната отговорност.
Освидетелстваният
П. притежава психична годност да участва пълноценно в досъдебна и съдебна фаза
на настоящето производство.
7.
Освидетелстваният не е бил загубил количествен и ситуативен контрол върху
приема на алкохол. Не е налична зависимост от алкохол при него.
Касае се
за вредна употреба на алкохол. Вероятно пребиваването му в „защитена среда“
(затвора) е изиграло превантивна роля подсъдимият да не изгради синдром на
зависимост.
Горната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на подсъдимия, направено в производството по
чл.370 и сл.от НПК, което се подкрепя от останалите събрани в хода на
досъдебното производство доказателства и се ползва от съда при постановяване на
присъдата без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, в съответствие с разпоредбата на
чл.372 ал.4 от НПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна,
че с деянията си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на следните престъпления:
-престъпление
по чл.116, ал.1, т.5 и т.12, предл.1, във вр. чл.115, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, като на неустановена дата, през периода ***г. в местността „***“, в близост
до гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил В.З.Р. с ЕГН:**********
от гр.Плевен, която се намирала в безпомощно състояние;
-престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, като на неустановена дата през периода ***г. в местността „***“, в близост
до гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 бр.
мобилен телефон, марка „Nоkia“, модел
„С1“ на стойност 25 (двадесет и пет) лв., 1 бр.мобилен телефон, марка“Motorola“,
модел“С450“, на стойност 25(двадесет лева )и 1 бр. СИМ-карта (пластика) TELENOR на стойност 6 (шест) лв., или
всичко вещи на стойност 56 (петдесет и шест) лв., собственост на В.Г. *** от
негово владение, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
И двете престъпления представляват
опасен рецидив, защото
преди извършването им подсъдимият е бил осъждан многократно, като конкретно
за квалификацията „Опасен рецидив“ релевантни са следните осъждания:
ОС-Плевен
с присъда №53/10.06.2004г. по НОХД 125/2004г., влязла в сила на 28.06.2004г.,
осъдил Р.П. на 15 години лишаване от свобода, като постановил наказанието да
бъде изтърпяно при първоначален строг
режим за престъпление по чл.116, ал.1, т.5, т.6, предл.2 и 3, във вр. с чл.115
от НК, извършено на 26/27.12.2003г.
ОС-Плевен
с присъда №60/14.10.2004г. по НОХД 219/2004г., влязла в сила на 06.12.2005г.
осъдил Р.П. на 3 години лишаване от свобода за престъпление по чл.198, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 15.08.2003г. По същото наказателно
дело на основание чл.23, ал.1 от НК
съдът групирал наказанията по НОХД
125/2004г. и НОХД 219/2004г., двете по описа на ОС-Плевен, като наложил на П.
едно общо най-тежко наказание от 15 години лишаване от свобода, като постановил
същото да бъде изтърпяно при първоначален усилено строг режим.
Така наложеното наказание е било изтърпяно на 08.04.2017г., а
престъплението предмет на настоящето производство е извършено в срока по
чл.30,ал.1 от НК.
От субективна
страна, при консумеране и на двете престъпления, подс. Р.П. е
действал при пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянията
си, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването им,
а именно да умъртви В. Р., а по-късно-и да отнеме вещите й. В конкретния случай
убийството няма за цел да сломи съпротивата на пострадалата, за да бъдат отнети
вещите й, т.е. извършеното престъпление не може да се квалифицира като грабеж
придружен с убийство, а като извършени в условията на реална съвкупност
убийство и кражба.
Причина за
извършване на същите е несъобразяването от страна на подсъдимия с установения в
страната обществен ред и правата на личността.
При
определяне на наказанията, които трябва да бъдат наложени на подсъдимия за
извършените от него деяния съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която
изрично предвижда, че в случаите когато съдът постановява осъдителна присъда, трябва
да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Това предполага да се
съобразят отегчаващите и смекчаващите отговорността доказателства, за да се
прецени коя от хипотезите на цитираната разпоредба следва да се приложи.
По
отношение на престъплението „Убийство“, като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се имат предвид на първо място лошите характеристична
данни на подсъдимия. От приложената по делото характеристична справка се
установява, че той е лице от активния криминален контингент с неоформени навици
и социално поведение, при което изтърпените наказания не са постигнали
превъзпитателно въздействие. На следващо място следва да се има предвид, че
подсъдимият е осъждан многократно извън осъжданията съобразени от съда при
квалифициране на настоящето престъпление като опасен рецидив, като е започнал
престъпната се дейност още като непълнолетен. Прави впечатление, че при първите
четири осъждания съдилищата са проявявали снизходителност като са отлагали
изпълнението на наложените наказания „Лишаване от свобода“ при условията на
чл.66 от НК. Очевидно деецът е изтълкувал погрешно благосклонното отношение към
него като безнаказаност и е градирал в престъпното си поведение, като е
консумирал най-тежкото престъпление. Дори и след изтърпяване на наказанието за
предходното убийство извършителят отново не е коригирал поведението си. В този
ред на мисли се налага извода, че деецът е лице с трайно придобити
противообществени навици и престъпленията предмет на настоящето производство се
явяват естествено продължение на избрания от него начин на живот.
Като смекчаващо отговорността на
извършителя обстоятелство може да се цени факта, че деецът е съдействал за
разкриване на престъплението още от началния момент, в който е бил заподозрян.
В противовес със становището на
защитника на подсъдимия настоящата инстанция не счита, че като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се има предвид разкаянието на подсъдимия
защото същото не е искрено, а опит да се осигури по-благоприятно наказание.
Изобилни доказателства за това могат да се черпят от заключението на ВЛ по
назначената психолого-психиатрична експертиза, според която за
личностовия профил на П. са присъщи високи агресивни диспозиции, както и
склонност към лъжа, измама и манипулация за изгода или удоволствие. Липсват
угризения и способност за самоосъждане на поведението, които се проявяват с
безразличие или рационализиране на
причинени вреди, лошо отношение или диссоционални постъпки. Същият обвинява
себе си по отношение недообмисленост на действията си, с които да прикрие случилото
се, отколкото да заявява действителна вина. Анализът на поведението му
непосредствено след инкриминираното деяние показва стремеж към избягване на
отговорност и съжаление единствено във връзка с негативни последици за себе си.
В смисъла на гореизложеното и
най-вече предвид изключително високата степен на обществена опасност на
подсъдимия и трайните му екстремни нагласи и поведение настоящата инстанция
намира, че досежно престъплението „Убийство“, което освен това е осъществено
при условията на два по-тежко квалифициращи признака, най-подходящо е
наказанието доживотен затвор. Тъй като настоящето производство е проведено по
реда на Гл.27 от НПК това наказание не следва да бъда наложено, а да бъде
заменено при условията на чл.58а, ал.2 и 3 от НК с наказание лишаване от
свобода за срок от двадесет и пет години, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Искането на прокурора за изтърпяване на наказанието
при първоначален специален режим е неоснователно, защото такъв според
разпоредбата на чл.57,ал.1,т.1 от ЗИНЗС, се определя на осъдените на доживотен затвор
и на доживотен затвор без замяна, а в конкретния случай макар и
наказанието доживотен затвор да е определено като най-подходящо, наложеното
наказание е 25 лишаване от свобода и в съответствие с текста на
чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС първоначалният режим следва да е строг.
По отношение на престъплението
„Кражба“, като отегчаващо отговорността обстоятелство също следва да се имат
предвид на първо място лошите характеристична данни на подсъдимия. От
приложената по делото характеристична справка се установява, че той е лице от
активния криминален контингент с неоформени навици и социално поведение, при
което изтърпените наказания не са постигнали превъзпитателно въздействие. На
следващо място следва да се има предвид, че подсъдимият е осъждан многократно
извън осъжданията съобразени от съда при квалифициране на настоящето
престъпление като опасен рецидив, като е започнал престъпната се дейност още
като непълнолетен. Прави впечатление, че при първите четири осъждания, които са
за престъпления против собствеността, съдилищата са проявявали снизходителност
като са отлагали изпълнението на наложените наказания „Лишаване от свобода“ при
условията на чл.66 от НК. Очевидно деецът е изтълкувал погрешно благосклонното
отношение към него като безнаказаност и е продължил да извършва престъпления от
този вид, нещо повече-градирал е в престъпното си поведение, като е консумирал
най-тежкото престъпление. Дори и след изтърпяване на наказанието за предходното
убийство извършителят отново не е коригирал поведението си. В този ред на мисли
се налага извода, че деецът е лице с трайно придобити противообществени навици
и престъпленията предмет на настоящето производство се явяват естествено
продължение на избрания от него начин на живот.
Като смекчаващо отговорността на
извършителя обстоятелство може да се цени факта, че деецът е съдействал за
разкриване на престъплението още от началния момент, в който е бил заподозрян.
Друго такова е малката стойност на вещите предмет на престъплението, макар това
да е факт, който обективно е извън волята на извършителя-той е отнел вещите
които е намерил, претърсвайки преди това къщата на пострадалата с надежда да
намери нещо по-ценно.
И по отношение на това
престъпление, в противовес със становището на защитника на подсъдимия,
настоящата инстанция не счита, че като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се има предвид разкаянието на подсъдимия защото същото не е искрено,
а опит да се осигури по-благоприятно наказание. Изобилни доказателства за това
могат да се черпят от заключението на ВЛ по назначената психолого-психиатрична
експертиза, според която за личностовия профил на П. са присъщи високи
агресивни диспозиции, както и склонност към лъжа, измама и манипулация за изгода
или удоволствие. Липсват угризения и способност за самоосъждане на поведението,
които се проявяват с безразличие или рационализиране на причинени вреди, лошо отношение или
диссоционални постъпки. Същият обвинява себе си по отношение недообмисленост на
действията си, с които да прикрие случилото се, отколкото да заявява
действителна вина. Анализът на поведението му непосредствено след
инкриминираното деяние показва стремеж към избягване на отговорност и съжаление
единствено във връзка с негативни последици за себе си.
В този ред на мисли преценявайки
отегчаващите и смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства съдът намира,
че наказанието за престъплението „Кражба“ следва да е към предвидения от закона
максимум именно заради високата степен на обществена опасност на дееца и трайно
придобитите от него престъпни навици. Ето защо наказание лишаване от свобода за
срок от девет години, което на осн.чл.58а,ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3,
т.е. на шест години е законово и морално оправдано в конкретния случай.
Тъй като престъпленията, предмет
на настоящето производство са извършени от подсъдимия, преди да е имало влязла
в сила присъда за което и да е от тях на основание чл.23,ал.1 от НК трябва да
се наложи най-тежкото от определените с присъдата наказания, а именно лишаване
от свобода за срок от двадесет и пет години, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
В съответствие с разпоредбата на
чл.59,ал.1 от НК при изпълнение на наказанието следва да се приспадне времето през
което подсъдимият е бил задържан, считано от 10.01.19г.
След
влизане на присъдата в сила, веществените доказателства - дактилоскопни следи
от лява и дясна ръка от трупа на Р. - т.1, л.227; тампон с влагалищен секрет-
т.1, л.219; 8 броя угарки от цигари от пепелник; тампон със сравнителен
материал от М.Р.; част от дясна бедрена кост – предадена за съхранение в КСМД –
МУ – Плевен; тампон със сравнителен материал от устна кухина на Р.П. да се
унищожат, веществените доказателства - 1 брой мобилен телефон марка ALLVIEW, тип
смартфон с два ИМЕИ номера: 1.) 352713061032043 ; 2.)352713061067742, съдържащ
СИМ карта на А1 с №8935901187007625258; 1 брой мобилен телефон марка „Nokia“, модел
черен с копчета, с ИМЕИ 35425506687106, съдържащ 1 бр. СИМ карта на ВИВАКОМ с
номер 89359032300128649753 да се върнат на подсъдимия. Останалите веществени
доказателства да се предадат на наследниците на убитата.
При този изход на процеса и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР-Плевен деловодни разноски в размер 4 868,40 лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: