№ 833
гр. Варна , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502557 по описа за 2020 година
С решението си ВРС–ХХХVс-в № 2650/26.6.2020г по гр.д.№ 9242/ 2019г Е
ОСЪДЕНО „Параходство Български морски флот“АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Варна бул.„****“ № *, да заплати на К.Д. И. ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна ул.„*****” № * ет.*, сумата от 12106,14щ.д., представляваща сбор от
обезщетения при командировка, формиран както следва:
663,05щ.д.-за командировка на м/к „Богдан“ за 5 дни за периода 23.11.2016-28.11.2016г,
формирано като разлика между общо дължимите 736,11щ.д. и изплатените от ответника
73,06щ.д.;
1009,83щ.д.-за командировка на м/к „Перелик“ за 13 дни за периода 17.01.2017-29.01.2017г,
формирано като разлика между общо дължимите 1668,64щ.д. и изплатените от ответника
658,81щ.д.;
1426,59щ.д.-за командировка на м/к „Родопи“ за 16 дни за периода 30.03.2017-14.04.2017г,
формирано като разлика между общо дължимите 2372,64щ.д. и изплатените от ответника
946,05щ.д.;
818,75щ.д.-за командировка на м/к „Героите на Севастопол“ за 9 дни за периода 7.06.2017-
16.06.2017г, формирано като разлика между общо дължимите 1450,82щ.д. и изплатените от
ответника 632,07щ.д.;
634,46щ.д.-за командировка на м/к „Витоша“ за 11 дни за периода 1.08.2017-11.08.2017г,
формирано като разлика между общо дължимите 1204,45щ.д. и изплатените от ответника
569,99щ.д.;
79,43щ.д.-за командировка на м/к „Героите на Одеса“ за 11 дни за периода 16.08.2017-
26.08.2017г, формирано като разлика между общо дължимите 185,89щ.д. и изплатените от
1
ответника 106,46щ.д.; 3570щ.д.-за командировка на м/к „Средна гора“ за 54 дни за периода
4.10.2017г-27.11.2017г, формирано като разлика между общо дължимите 6856,84щ.д. и
изплатените от ответника 3286,80щ.д.;
770,62щ.д.-за командировка на м/к „Ком“ и м.к.„Перелик“, общо за 13 дни за периода
29.01.2018г-10.02.2018г, формирано като разлика между общо дължимите 1624,64щ.д. и
изплатените от ответника 854,02щ.д.;
1724,58щ.д.-за командировка на м/к „Ком“ за 26 дни за периода 16.02.2018-13.03.2018г,
формирано като разлика между общо дължимите 3572,33щ. д. и изплатените от ответника
1847,75щ.д.;
1408,79щ.д.-за командировка на м/к „Ком“ за 20 дни за периода 11.05.2018г-30.05.2019г,
формирано като разлика между общо дължимите 2662,84щ.д. и изплатените от ответника
1254,05щ.д., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане,
ОТХВЪРЛЕН Е искът за горницата над общо присъдената сума от 12106,14щ.д до пълния
размер на претенцията от 41 283,69щ.д., ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.215
КТ;
ОСЪДЕНО Е дружеството да заплати на ищеца К.Д. И. сумата от 879,73лв–сторени
разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;
ОСЪДЕН Е К.Д. И. да заплати на „ПБМФ“АД ЕИК ********* сумата от 212,03лв – сторени
по делото разноски, на осн.чл.78 ал. 3 ГПК.
ОСЪДЕНО Е „ПБМФ“АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
ВРС сумата от 60,84лв-изплатени възнаграждения на вещи лица и държ.такса, на осн.чл.78
ал. 6 ГПК.
Срещу постановеното от ВРС решение са подадени две въззивни жалби :
1/ въззивна жалба вх.рег. № 47568/17.07.2020г от ищеца К. И. Д. срещу решението в
неговата отхвърлителна част за сумата над 12106,14щ.д. до 41283,69щ.д., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на ИМ до окончателното изплащане
на задължението, на осн.чл.215 КТ.
Счита решението в тази част за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна,
като вместо това бъде постановено друго за присъждане на целия претендиран размер.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 51549/30.07.2020г от
,,Параходство Български морски флот“АД, в който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Счита постановеното решение в тази част за правилно и законосъобразно и моли за
неговото потвърждаване.
2/ въззивна жалба вх.рег. № 48581/21.07.2020г от ,,Параходство Български морски
флот“ АД срещу решението в неговите осъдителни части
2
Във въззивната жалба се оспорва размерът на дължимата сума, тъй като счита за
погрешни изчисленията, а в условията на евентуалност се позовава на неоснователност на
претенцията.
С така подадените две въззивни жалби решението на първоинстанционния съд е
поставено изцяло във висящност
Няма постъпила въззивна жалба срещу решението на ВРС-ХХХVс-в, постановено по
реда на чл.247 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на „ПБМФ“АД за допускане на
поправка в основното решение поради несъответствие между формираната от съда воля,
обективирана в мотивите, и постановеното в диспозитива на решението.
В обстоятелствената част на ИМ ищецът К.Д. И. излага, че в периода 11.11.2016г–
4.06.2018г е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, съгл. трудов договор №
270535/11.11.2016г за заеманата от него длъжност „ЕКСПЕРТ СУПЕРИНТЕНДАНТ
СТАЖАНТ в ответното дружество, а въз основа на допълнително споразумение от
29.12.2017г е заемал длъжността „ЕКСПЕРТ СУПЕРИНТЕНДАНТ“ на пълен работен ден.
В периода 23.11.2016г–30.05.2018г бил командирован от работодателя на плавателни
съдове при „ПБМФ“ АД.
През времето на командировките от страна на ищеца били изготвяни ежедневни
докладни за извършената работа, изпращани до работодателя чрез ел.поща на капитана на
съответния кораб.
След всяко връщане на работодателя бил представян и финансов отчет относно
извършените пътни разходи.
За осъществените командировки работодателя изплатил на ищеца в брой
командировъчни средства в размер на 70евро на ден вместо полагащите му се 210щ.д.
Общият размер на изплатените командировъчни средства бил 14125щ.д., а
действително полагащите се – 37590щ.д. Разликата от 23465щ.д. не му била заплатена от
работодателя.
Въз основа на Заповед № 208588/4.06.2018г трудовият му договор бил прекратен по
взаимно съгласие на страните.
Поради изложеното моли за осъждането на ответното дружество да му заплати
претендираната сума от общо 23 465щ.д.
В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител е твърдял, че изписаният в трудовия
договор НКПД код 2422-6056 се отнасял за длъжност „експерт“, а не за длъжност
„суперинтендант“, тъй като счита, че правилният код в случая бил „3151-4013“, който код в
НКПД е за длъжност „технолог търговска експлоатация на кораби“, идентична със
„суперинтендант“, с оглед прилагане на позиция 26 от Приложение 3б към чл.31 ал.4 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
3
Ответното дружество „ПБМФ“АД в писмения отговор е изразило становище за
неоснователност на претенцята.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните през посочения
период и че през посочените периоди ищецът е бил командирован на конкретните
плавателни съдове.
Същевременно, оспорва за заеманата от ищеца длжност да са дължими
командировъчни от 210щ.д. дневно и в тази връзка излага съображения за неприложимостта
на Наредбата за служебните командировки в чужбина, доколкото командироването било
предприети във връзка с договорни отношения с дружеството – корабособственик.
Моли за отхвърлянето на иска и претендира направените разноски.
В с.з. ответното дружество е оспорило изявлението на ищеца относно неточности в
индивидуалния договор и допълнителните споразумения, като твърди, че са спазени всички
правила на трудовото законодателство и няма никакви нарушения.
СЪДЪТ, като прецени всички събрани по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните приема за установено от фактическа страна:
Няма спор между страните, че за процесния период са били в трудово правоотношение
по силата на сключен ТД за заеманата от ищеца длъжност първоначално като СТАЖАНТ
СУПЕРИНТЕНДАНТ, видно и от трудовите договори /л.6, л.153-I/ считано от 14.11.2016г, а
впоследствие като „СУПЕРИНТЕНДАНТ“, считано от 1.01.2018г, съгласно ДС от
19.12.2017г.
Приета е по делото длъжностна характеристика за длъжността «ЕКСПЕРТ
СУПЕРИНТЕНДАНТ» при «ПБМФ» АД.
Въз основа на Заповед № 130/006692/22.11.2016г и Заповед № 130/006700/08.12.2016г
К. И. Д. е бил командирован във Великобритания, гр.Имингам, за 11 дни на м/к„Богдан“ за
периода от 23.11.2016г до 3.12.2016г.
За периода на командировката, от страна на Д. е съставен финансов отчет относно
разходите за транспорт и нощувки, съгласуван от ръководителя на направление „ТЕО“
/л.425-I/.
Относно фактическото пребиваване на кораба на К.Д. на 2.12.2016г от капитана на м/к
„Богдан“ е издадена служебна бележка, от чието съдържание е видно, че в периода от 07.30ч
на 29.11.2016г до 15.00ч на 2.12.2016г К. Ив.Д. е бил на кораба в качеството на
суперинтендант за извършване на преглед на техническото състояние на кораба,
съгл.Заповед № 130/006692/ 22.11.2016г.
От приобщен като доказателство РКО /л.427-I/e видно, че на 22.11.2016г на ищеца е
била изплатена сумата от 100 GBP, равняващи се на 228,15лв с посочено основание –
Заповед 130/ 006692 и аванс за командировка.
От РКО /л.428-I/ се установява, че на посочената дата 13.12.2016г на ищеца е била
изплатена сумата от 55GBP, равняващи се на 127,91лв с посочено основание Заповед
130/006692 и отчет от 13.12.2016г.
От РКО /л.429-I/ се установява, че на 13.12.2016г на ищеца е била изплатена сумата от
4
55GBP, равняващи се на 204,83лв с посочени основания за плащането Заповед 130/006692 и
отчет от 13.12.2016г.
Въз основа на Заповед № 130/006727/13.01.2017г ищецът е бил командирован в
Германия, гр.Браке, за 13 дни на м/к „Перелик“ за периода от 17.01.2017г до 29.01.2017г.
За периода на командировката Д. е изготвил финансов отчет за разходите за транспорт
и нощувки, съгласуван от ръководителя на направление „ТЕО“ /л.431-I/
За фактическото пребиваване на кораба на Кр.Д. на 26.01.2017г е била издадена сл.бел
от капитана на м/к „Перелик“ /л.432-I/, от чието съдържание е видно, че ищецът се е качил
на борда на кораба в 18.30ч на 17.01.2017г в качеството на суперинтендант „ТЕО“ в
Параходство БМФ и е слязъл в 09.00ч на 26.01.2017г.
От РКО /л.433-I/е видно, че на 10.02.2017г на ищеца е била изплатена сумата от 4,89лв
с посочено основание за плащането– Заповед ********** и отчет от 31.01.2017г.
От РКО /л.434-I/ е видно, че на 10.02.2017 му е била изплатена сумата от 615евро,
равняващи се на 1202,84лв с посочено основание за плащането – Заповед 130/006727 и отчет
от 31.01.2017г.
Въз основа на Заповед № 130/006781/ 28.03.2017г ищецът е била командирован в
Латвия, гр.Рига за 26 дни на м/к „Родопи“ за периода от 30.03.2017г до 24.04.2017г.
За периода на командировката Д. е съставил финансов отчет за разходите за транспорт
и нощувки, съгласуван от ръководителя на направление „ТЕО“ /л.436-I/.
За фактическото му пребиваване на кораба на Кр.Д. е била издадена сл.бел от
13.04.2017г от капитана на м/к „Родопи“ /л.437-I/, от чието съдържание е видно, че въз
основа на издадената командировъчна заповед ищецът се е намирал на борда на кораба за
извършване на класов ремонт, и е били откомандирован в 19.00ч на 13.04.2017г.
От РКО /л.438-I/ е видно, че на 21.04.2017г на ищеца е била изплатена от рабодателя
сумата от 875евро с равностойност от 1711,35лв с посочено основание за плащането –
Заповед 130/006781 и отчет № 12/21.04.2017г.
От РКО /л.439-I/ е видно, че на 21.04.2017г на ищеца е била изплатена сумата от
164,18лв с посочено основание – издадената командировъчна заповед и отчет №
12/21.04.2017г.
Въз основа на Заповед № 130/006829/7.06.2017г ищецът е бил командирован в
Украйна, гр.Черноморск за 20 дни на м/к „Героите Севастопол“ за периода от 7.06.2017г до
26.06.2017г.
За периода на командировката Д. е изготвил финансов отчет за разходите за транспорт
и нощувки, съгласуван от ръководителя на направление „ТЕО“ /л.441-I/.
За фактическото му пребиваване на кораба на ищеца е била издадена сл.бел от
капитана на м/к „Героите на Одеса“ и е бил изготвен Рапорт до техническия отдел на
„ПБМФ“АД /л.442-I), от чието съдържание е видно, че суперинт. Кр.Ив.Д. се е качил на
борда на кораба на 8.06.2017г в 19.20ч, извършил е рейс по направлението Черноморск –
Поти – Варна и е слязъл от кораба на 16.06.2017г, в 21.00ч.
От РКО /л.443-I/ е видно, че на 21.06.2017г на ищеца е била изплатена от рабодателя
сумата от 540евро с равностойност от 1056,15лв с посочено основание за плащането –
5
Заповед 130/006829 и отчет № 21/21.04.2017г.
От РКО /л.444-I/ е видна изплатената на ищеца на 21.06.2017г сумата от 52,55лв -
равностойност на 30щ.д. с посочено основание за плащането – Заповед 130/006829 и отчет
№ 21/21.06.2017г.
Въз основа Заповед № 100/000811/31.07.2017г ищецът е бил командирован в Испания,
гр.Барселона за 11 дни на м/к „Витоша“ за периода от 1.08.2017г до 11.08.2017г.
За дейността си Д. е съставил финансов отчет за разходите за транспорт и нощувки,
съгласуван от ръководителя на направление „ТЕО“ /л.446-I/.
За фактическото пребиваване на кораба му е била издадена сл.бел. от капитана на
кораба на 9.08.2017г /л.447-I/, от чието съдържание е видно, че ищецът в качеството му на
суперинтендант в отдел „ТЕО“ е пребивавал на кораба за времето от 11ч на 3.08.2017г до
16ч на 9.08.2017. Същият е бил включен в порционното сведение, но не и във валутното и
не му е била изплащана валута.
От РКО /л.448-I/ на 1.08.2017г на ищеца е била изплатена от рабодателя сумата от
300евро с равностойност от 586,75лв с посочено основание за плащането – команд.заповед и
аванс командировка.
От РКО /л.449-I/ е видно, че на 18.08.2017г му е била изплатена сумата от 352,05лв -
равностойност на 180евро с посочено основание командиров.з-д № 130/000811 и отчет №
2/11.08.2017г.
От РКО на л.450-I е видно, че на 18.08.2017г на ищеца е била изплатена сумата от 10лв
с посочени основание за плащането Заповед № 130/000811 и отчет № 2/11.08.2017г.
Въз основа на Заповед № 130/006844/17.08.2017г ищецът е бил командирован в
Украйна, гр.Черноморск за 11 дни на м/к „Героите Одеса“ за периода от 16.08.2017г до
26.08.2017г.
Д. е изготвил финансов отчет за разходите за транспорт и нощувки, съгласуван от
ръководителя на направление „ТЕО“ - л.452-I.
За фактическото му пребиваване на кораба от капитана е било изпратено електронно
писмо на 31.08.2017г до техническия отдел - л.453-I. В него са посочени датите, които Кр.Д.
се е качил на борда и съответно е слязъл от борда на кораба.
От РКО - л.454-I е видно, че на 18.08.2017г му е била изплатена сумата от 60евро с
равностойност от 117,35лв с посочено основание – Заповед 130/006844 и отчет №
5/18.08.2017г
От РКО на л.455-I e видно, че на 18.08.2017г на ищеца е била изплатена сумата от
30щ.д. с равностойност от 50,16лв с посочено основание за плащането–Заповед 130/006844 и
отчет № 5/18.08.2017.
От РКО на л.456-I се установява, че на ищеца е била изплатена сумата от 10лв на
18.08.2017г с посочено основание–Заповед 130/006844 и отчет № 5/18.08.2017г.
Въз основа на Заповед № 130/006872/4.10.2017г ищецът е бил командирован в
Естония, гр.Силамае за 54 дни на м/к„Средна гора“ за периода от 4.10.2017г до 26.11.2017г.
За периода на командировката Д. е изготвил финансов отчет за разходите за транспорт
6
и нощувки, съгласуван от ръководителя на направление „ТЕО“ /л.458-I/.
За фактическото му пребиваване на борда на кораба от капитана е издадена сл.бел.
/л.459-I/, от която се установява, че в 12.10ч на 6.10.2017г Кр.Д. се е качил на борда на
кораба в качеството му на командирован суперинтендант от Направление“ТЕО“ в „ПБМФ“
е слязъл от борда на кораба на 19.11.2017г в 3.00ч. За времето на престой е бил зачислен за
храна, но не бил получавал парични средства.
От РКО на л.461-I e видно, че на 1.12.2017г на ищеца е била изплатена сумата от 112лв
с посочено основание за плащането – Заповед 130/006872 и отчет № 24/27.11.2017г
Въз основа на Заповед № 130/006943/24.01.2018г, коригирана със Заповед №
130/006956/12.02.2018г ищецът е бил командирован в Турция, гр.Мерсин на м/к „Ком“ за 3
дни и на м/к „Перелик“ за 9 дни. Общият период на командировката е бил от 29.01.2018г до
10.02.2018г.
За периода на командировката Д. е изготвил финансов отчет за разходите за транспорт
и нощувки, съгласуван от ръководителя на направление „ТЕО“ - л.464-I.
За фактическото му пребиваване на м/к„Ком“ капитанът на м/к е издал сл.бел. на
31.01.2018г-л.465-I, в която е обективирана констатацията за качването на ищеца на борда
нна кораба като суперинтендант, съгл.Заповед № 130/006943/24.01.2018г на 30.01.2018г в
21ч и съответно слизането му на 31.01.2018г в 7.30ч.
За фактическото му пребиваване на борда на м/к „Перелик“ от капитана на кораба е
била издадена сл.бел на 9.02.2019г /л.466-I/, от чието съдържание е видно, че ищецът се е
качил в 11.20ч на 1.02.2018г и е слязъл в 12ч на 9.02.2018г; за времето на престоя са му били
изплащани командировъчни и не е бил включен във валутното разписание.
От РКО на л.467-I е видно, че на 15.02.2018г му е била изплатена сумата от 1290,85лв -
равностойност на 660евро, с посочено основано за плащането – Заповед 130/006643 и отчет
№ 12/15.02.2018г
От РКО на л.468-I e видно, че на 15.02.2018г му е била изплатена сумата от 269,78лв -
равностойност на 169щ.д. с посочено основание за плащането – Заповед 130/006643 и отчет
№ 12/15.02.2018г
Въз основа на Заповед № 130/006957/15.02.2018г ищецът е бил командирован в Малта
за 26 дни на м/к“Ком“ за периода от 16.02.2018г до 13.03.2018г.
Д. е изготвил финансов отчет за разходите за транспорт и нощувки, съгласуван от
ръководителя на направление „ТЕО“ - л.470-I.
За удостоверяване фактическото му пребиваване на м/к „Ком“ капитанът на кораба е
издал сл.бел на 13.03.2018г /л.471-I/, от чието съдържание е видно, че ищецът се е качил на
борда на м/к като суперинтендант съгл.Заповед № 130/006957/15.02.2018г на 17.02.2018г в
21.15ч и е слязъл на 13.03.2018г в 6.30ч.
Въз основа на Заповед № 130/007024/11.05.2018г ищецът е бил командирован в
Сенегал, гр.Дакар, за 20 дни на м/к „Ком“ за периода от 11.05.2018г до 30.05.2018г.
Д. е изготвил финансов отчет за разходите за транспорт и нощувки, съгласуван от
ръководителя на направление „ТЕО“ - л.474-I.
От издадената на 28.05.2018г от капитана на м/к сл.бел. /л.475-I/ се установява, че
7
ищецът е пребивавал на борда на м/к „Ком“ в качеството му на суперинтендант от
12.05.2018 до слизането му на 28.05.2018г.
От РКО /л.476-I/ е видно, че на 4.06.2018г на ищеца е била изплатена сумата от
1955,83лв - равностойността на 1000евро с посочено основание за плащането – Заповед
130/007024 и отчет № 24/30.05.2018г.
С РКО /л.477-I/ на 4.06.2018г на ищеца е била изплатена сумата от 39,12лв на
основание командиров. заповед 130/007024 и отчет № 24/30.05.2018г.
С РКО /л.478-I/ на същата дата на ищеца е била изплатена и сумата от 126,91лв -
равностойност на 75щ.д. с посочено основание – Заповед 130/007024 и отчет №
24/30.05.2018г.
С РКО /л.476-I/ на 04.06.2018 на ищеца е била изплатена сума 1290,85лв -
равностойност на 660евро на осн.команд.з-д № 130/ 006643 и отчет № 12/15.02.2018г.
От заключението на в.л. Д.П. по ССчЕ се установява, че за предприетите през
процесния период командировки от отв. дружество са били изплатени на ищеца суми общо
в размер на 10 229,47щ.д., разбити по самостоятелни пера в справка 3 от заключението.
Размерът на дължимите командировъчни следва да бъде 51 512,75щ.д. при
съобразяване размера, предвиден в позиция т.26 от Прил.3б от НСКСЧ от 210щ.д. на ден, и
22 335,20щ.д. при размера, посочен в т.27 от Прил.3б от НСКСЧ от 90щ.д. на ден.
Разликата между дължимите на ищеца и изплатените от работодателя суми е
съответно 41 283,69щ.д. при дневна ставка 210щ.д. и респ. 12106,14щ.д. при дневна ставка
90щ.д.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
въззивните жалби, и установената по делото фактическа обстановка, достигна до следните
правни изводи:
Командироването по смисъла на чл.121 ал.1 КТ представлява изпълнение на трудови
операции, съставляващи с оглед на индивидуалното трудово правоотношение конкретна
трудова функция, но извън мястото на постоянна работа.
С оглед правилата за разпределяне доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да
установи наличие на валидно трудово правоотношение между страните в рамките на
посочения период, по който е изправна страна; надлежно предприето командироване от
страна на работодателя на плавателни съдове в чужбина през заявените периоди;
изпълнение на възложените задачи (работа) в периода на командировката; ежедневно
изпращане на докладни до работодателя през електронната поща на капитана на съответния
кораб през целия период на командировката; размера на вземането.
В тежест на ответника е да установи възраженията си, вкл. и погасяването на
задължението чрез плащане.
В случая не се спори, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че през процесния период страните са в трудови правоотношения, за
изпълнение на задълженията си по които ищецът е бил командирован за извършване на
ремонтни дейности на място по възникнали въпроси относно корабния мениджмънт.
Командироването на ищеца до съответните плавателни средства, качването му на
8
борда, респ. слизането му, на посочените в заповедите за командироване дати, за
изпълнение на възложените задачи, се установява както от приетите като доказателства
командировъчни заповеди, така и от представените финансовите отчети и нарочни
документи, издадени от капитаните на корабите, на борда на които, е била осъществявана
дейността на ищеца.
Съставените от служителите отчети са приети от съгласувани от представител на
ответника. При това, въз основа на същите е било извършено и плащане на част от
дължимите средства за командировките. Такъв извод се налага както въз основа
представените РКО, така и от експертното заключение, неоспорено от страните,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. С извършване на частичните
плащания работодателят на практика признава изпълнението на възложената работа
съобразно указанията по заповедите за командироване.
Изложеното налага извод, че полза на ищеца е възникнало правота да получи средства
за командироване, чийто размер е определен от Наредбата за командироване в чужбина.
I Спорният въпрос е по размера на дължимите командировъчни, което произтича
от спора към коя категория се отнася длъжността на ищеца според Приложение 3б към
Наредбата за командировките в чужбина.
На първо място.
Ищецът не попада сред т.нар. морски лица. За понятието „морско лице“ е дадена
легална дефиниция в ДР § 1 т.15 от КТ /изм. от 2011г/ това са физически лица, които заема
длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на кораб, вписан в регистъра на
корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или
на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за
допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на Наредбата по чл.87 ал.1 от
Кодекса за търговското корабоплаване.
Съобразява разпоредбата на чл.87 КТК: „Екипажът на кораба се състои от капитан,
другите лица от командния състав и корабната команда, вписани в екипажния списък.
Екипажът на корабите, плаващи под българско знаме, се попълва с необходимия брой
квалифицирани морски лица, притежаващи съответна правоспособност, съгласно наредба за
компетентност за морските лица в Република България, издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Така и в нормата на чл.16 от издаденото въз основа на чл.87 КТК НАРЕДБА №
6/5.04.2012г за компетентност на морските лица в Република България, изд.от Министъра на
транспорта и ИТС /обн.ДВ бр.31/ 20.04.2012г с последно изм.бр.71/11.08.2020г/ е указано, че
комплектуването на морски кораб, плаващ под български флаг, с екипаж, съгл.чл.13,
включва достатъчен брой морски правоспособни лица, които заемат длъжности,
класифицирани в следните нива на отговорност:
1. управленско ниво – ниво на отговорност, при което се изпълняват функциите, определени
за длъжностите капитан, старши помощник-капитан, главен механик и втори механик;
2. оперативно ниво – ниво на отговорност, при което се изпълняват функциите, определени
за длъжностите вахтен помощник-капитан, вахтен механик или дежурен механик на
необслужвано машинно отделение, електромеханик или радиооператор;
3. изпълнителско ниво – ниво на отговорност, при което се изпълняват възложени задачи
или функции под ръководството на лице, заемащо длъжност от управленско или оперативно
9
ниво.
От данните по делото се изясни, че за времето от придвижването му до и от чуждо
пристанище, ищецът не е изпълнявал трудовата си функция на мястото на постоянната си
работа по смисъла на чл.121 КТ, която е била на брега, като е осъществявал задгранични
пътувания. Това, обаче, не му придава качеството на морско лице или на член от корбания
екипаж по смисъла на горепосочените нормативни актове. Затова заеманата от него
длъжност не попада сред тези, които формират корабния екипаж по смисъла на
горепосочените разпоредби.
Така приложими за конкретното правоотношение са нормите на вътрешното
законодателство:
1/ чл.215 КТ, съгласно която при командироване работникът или служителят има право
да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни
пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет;
2/ Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, определящи
правото на работника да получи освен брутното си трудово възнаграждение,
командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове. Съгласно
чл.31 ал.4 от същата персоналът на водните транспортни средства, плаващи по море под
българско или чуждо знаме, получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение № 3б.
За употребения в Наредбата термин"международен рейс" няма легална дефиниция и
затова следва да се ползва дадената с разпоредбата на чл.2 ал.4 от Международна конвенция
за товарните водолинии от 1966г /в сила от 30.03.1969/, според която това представлява
"плаване по море от държава, за която тази конвенция се прилага, до пристанище,
разположено отвъд границите на тази държава, или обратно."
В § 3 т.7 от Наредба № 5/1.09.2004г за корабните документи е дадена легална
дефиниция на “задгранично плаване“ – когато корабът посещава поне едно чуждестранно
пристанище, или плаване извън вътрешните водни пътища на Република България.
И двете понятия касаят единствено отграничаването на вътрешен рейс от такъв с
международен елемент, доколкото се напускат границите на една държава.
В нормата чл.31 ал.4 от Наредбата е употребено понятието „персонал на водните
транспортни средства“, за което е дадена легална дефиниция § 1 т.3 от ПЗР към Наредбата :
"Персонал" са лицата, включени в състава на екипажа на морски и речни кораби, учащи се,
преподаватели или стажанти, когато провеждат учебна и производствена практика на
кораби зад граница, …., контролни органи по експлоатационната дейност и друг
експлоатационен състав.
Съгласно § 4 от ПЗР ведомствата и предприятията могат да командироват по реда на
Наредбата външни експерти с доказан опит и висока квалификация в съответната област.
Във връзка с горното в Приложение 3б, в т.26 и т.27 са посочени в две позиции
длъжности извън корабния екипаж, а именно: по т.26 - вътрешни и външни проверяващи и
контролни органи; по т.27 – специалисти.
Спорният въпрос е към коя категория се отнася длъжността на ищеца:
В настоящия случай няма спор, че през процесния период страните са били в трудово
10
правоотношение за заеманата от ищеца длъжност, първоначално за „ЕКСПЕРТ
СУПЕРИНТЕНДАНТ СТАЖАНТ“, след което правоотношението му е станало безсрочно за
длъжността „ЕКСПЕРТ СУПЕРИНТЕНДАНТ“, и двете към направление „Техническа
експлоатация и обслужване“ /ТЕО/ при „Параходство БМФ“АД.
От двете длъжностни характеристики, връчени на ищеца, е видно, че същият е
подчинен на Главен експерт ССИ, който е и ръководител на направлението „ТЕО“.
Посочено в длъжностните характеристики, че това е СПЕЦИАЛИСТ - организатор и
ръководител на цялостната техническа експлоатация и поддръжка на корабите; ръководи
кораборемонтите у нас и зад граница, като се явява упълномощен представител на
корабособственика. Същият има задължението да посещава на интервали не по-големи от 3
месеца корабите от неговата група, пристигнали от рейс или намиращи се в чужди
пристанища, а при необходимост да извършва краткотраен преход по море. Неговите
разпоредби, касаещи цялостната техническа експлоатация и поддръжка на кораба са
задължителни за изпълнение от капитана и екипажа. За извършените проверки е длъжен да
изготвя писмен рапорт-анализ на техническото състояние на материалната част, т.е. кораба.
Така заеманата от ищеца длъжност СУПЕРИНТЕНДАНТ /известна и като корабен
технически ръководител/ не фигурира като самостоятелна единица в НКПД.
Посоченият в ТД код 2422 6056 на длъжността по НКПД попада в категория персонал
клас 2 СПЕЦИАЛИСТИ, подклас се 24 Стопански и административни специалисти и
група 242 Административни специалисти, в която група попадат и тези с код 2422
Специалисти по администриране на политики.
Изхождайки от трудовия договор, допълнителните споразумения към него и
длъжностните характеристики, съдът приема, че заеманата от ищеца длъжност предполага
специални технически знания и умения, свързани с експлоатацията и обслужването на
плавателните средства. Д. е със специалност корабен механик. Касае се инженерна
специалност, отнасяща се за корабните двигатели и механизми. Основната му трудова
функция е свързана организирането и ръководенето на кораборемонтните дейности за
обезпечаване правилната експлоатация на плавателния съд. В тази връзка всички
командировки на служителя са били свързани с организиране и ръководене извършването на
ремонтните работи на корабите на място и за разрешаване възникнали въпроси относно
корабния мениджмънт. Липсват данни на ищеца да е бил натоварен изключително и само с
проверяващи и/или контролни функции, извън присъщите за заеманата от него длъжност
ръководни функции по организиране провеждането на ремонтни работи и тяхното
материално обезпечаване.
Пак в НКПД, в клас 2 СПЕЦИАЛИСТИ, по-високо в йерархията на длъжностите
стои подклас 214 Специалисти по технически науки, чиято дейност е свързана с
организиране поддръжката на машини и техните компоненти, инсталации, за да се осигури
безопасно, ефективно и рентабилно реализиране на инженерни проекти /цитирането е
доколкото има отношение към кораборемонтите/ Посочено е какви са основните задачи на
специалистите по технически науки, сред които е експлоатацията и поддръжката на
оборудване, машини и инсталации; организират и управляват доставки на материали,
съоръжения и оборудване; изчисляват общите разходи и изготвят подробни разходни
планове. Тази група включва единични групи, сред които е и 2144 Машинни инженери,
към които се отнасят: Инженер корабни двигатели; Машинен инженер; Инженер
корабостроене и кораборемонт. За последните в НКПД /стр.97/ сред посочените за тях
основни задачи са и тези, посочени в 6-та и 7-ма позиция, а именно:
11
• установяват стандарти и процедури за контрол с цел осигуряване ефективно и безопасно
функциониране на машини, механизми, инструменти, двигатели, промишлени съоръжения,
оборудване и системи;
• осигуряват съответствие на оборудването, функционирането и поддръжката със
проектните спецификации и стандартите за безопасност.
Според въззивния съд посочената длъжност не може да бъде отнесена към Клас 3
Техници и приложни специалисти, подклас 31 Приложни специалисти в природните и
техническите науки, към който спада 315 Корабни и авиационни специалисти, към която
се отнася единична група 3151 Корабни механици и техници, включваща и длъжността с код
3151-4013 „Технолог, търговска експлоатация на корабите“. Макар част от основните
задачи на корабните механици да са: извършване на технически контрол на апаратура и
оборудване на кораби, поддържане и ремонт за осигуряване съответствие със спецификации
и разпоредби; извършване проверки и провеждане поддържането и неотложните ремонти на
двигатели, машини и спомагателно оборудване; като примерни длъжности в единичната
група са посочени Главен механик кораб и Механик плаващо техническо средство. Изрично
е указано, че в тази група не се включва Инженер корабостроене и кораборемонт – код 2144
поради по-високата й позиция в йерархията на длъжностите.
В обобщение. Дори да се приеме, че кодът по НКПД е бил неправилно определен като
такъв 2242-6056 вместо 2144, то крайният извод е, че във всички случаи се касае за
длъжност „СПЕЦИАЛИСТ“ и затова съгласно коментираната Наредба и Приложението 3б
към нея, т.27 за длъжност „специалист“ се полагат командировъчни пари на ден в размер до
90щат.дол., т.е. посочен е максималният размер на полагащите се дневни.
В допълнение може да се посочи и това,че по смисъла на т.26 следва да се разбират
такива длъжности, на които са делегирани само контролни и/или проверяващи функции
/семантично двете думи са синонимни/, т.е. тези функции са заложени като основни за
заеманата длъжност. Контролът представлява завършващ етап на управленската функция,
чрез който ръководството на организацията осигурява условия за протичане на операции и
постигане целите на организацията. Контролът има за задача да оценява дали ръководството
на организацията взема правилни решения и кога да предприема коригиращи мерки. За
определяне същността на контролната функция от значение е определянето обектите на
контрол, които могат да бъдат различни: ресурси на организацията /човешки, материални,
финансови/; дейности на организацията; резултати от дейността на организацията.
От всичко изложено по-горе се налага изводът, че в полза на ищеца се следват суми за
командировъчни дневни, на осн.чл.31 ал.4 от Наредбата и т.27 от Приложение 3б, т.е. в
размер от 90 щат.дол. дневно.
Нормата на ал.6 на чл.31 от Наредбата предвижда възможност работодателят да
определи и по-малък размер в зависимост от експлоатационни и технологични условия на
работа и организация на международните рейсове. При липсва на представени доказателства
в тази насока от страна на работодателя съдът приема, че е приложима подзаконовата
разпоредба в максималния размер.
Съгласно заключението на вещото лице дължимият в полза на ищеца остатък за
полагащи се командировъчни дневни, след приспадането на извършените от работодателя
плащания, възлиза на 12 106,14щ.д.
Ищецът не доказва основателността за претендираната от него горница над
посочената сума до 41 283,69щ.д.
12
Това налага извода за частична основателност на иска сумата от 12106,14щ.д.,
представляваща сбор от дължимите остатъци от обезщетенията за отделните командировки
така, както са посочени в диспозитива на решението на ВРС.
Предвид изложеното постановеното от ВРС решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
Поради неоснователността на двете въззивни жалби разноски за настоящата
инстанция не следва да бъдат присъждани, а дължимите за първата следва да останат така,
както са определени от ВРС.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС–ХХХVс-в № 2650/26.6.2020г по гр.д.№
9242/2019г, с което Е ОСЪДЕНО „Параходство Български морски флот“АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„****“ № *, да заплати на К.Д.
И. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„*****” № * ет.*, сумата от 12 106,14щ.д.,
представляваща сбор от обезщетения при командировка, формиран както следва:
663,05щ.д.-за командировка на м/к „Богдан“ за 5 дни за периода 23.11.2016-28.11.2016г,
формирано като разлика между общо дължимите 736,11щ.д. и изплатените от ответника
73,06щ.д.;
1009,83щ.д.-за командировка на м/к „Перелик“ за 13 дни за периода 17.01.2017-29.01.2017г,
формирано като разлика между общо дължимите 1668,64щ.д. и изплатените от ответника
658,81щ.д.;
1426,59щ.д.-за командировка на м/к „Родопи“ за 16 дни за периода 30.03.2017-14.04.2017г,
формирано като разлика между общо дължимите 2372,64щ.д. и изплатените от ответника
946,05щ.д.;
818,75щ.д.-за командировка на м/к „Героите на Севастопол“ за 9 дни за периода 7.06.2017-
16.06.2017г, формирано като разлика между общо дължимите 1450,82щ.д. и изплатените от
ответника 632,07щ.д.;
634,46щ.д.-за командировка на м/к „Витоша“ за 11 дни за периода 1.08.2017-11.08.2017г,
формирано като разлика между общо дължимите 1204,45щ.д. и изплатените от ответника
569,99щ.д.;
79,43щ.д.-за командировка на м/к „Героите на Одеса“ за 11 дни за периода 16.08.2017-
26.08.2017г, формирано като разлика между общо дължимите 185,89щ.д. и изплатените от
ответника 106,46щ.д.; 3570щ.д.-за командировка на м/к „Средна гора“ за 54 дни за периода
4.10.2017г-27.11.2017г, формирано като разлика между общо дължимите 6856,84щ.д. и
изплатените от ответника 3286,80щ.д.;
770,62щ.д.-за командировка на м/к „Ком“ и м.к.„Перелик“, общо за 13 дни за периода
29.01.2018г-10.02.2018г, формирано като разлика между общо дължимите 1624,64щ.д. и
изплатените от ответника 854,02щ.д.;
13
1724,58щ.д.-за командировка на м/к „Ком“ за 26 дни за периода 16.02.2018-13.03.2018г,
формирано като разлика между общо дължимите 3572,33щ. д. и изплатените от ответника
1847,75щ.д.;
1408,79щ.д.-за командировка на м/к „Ком“ за 20 дни за периода 11.05.2018г-30.05.2019г,
формирано като разлика между общо дължимите 2662,84щ.д. и изплатените от ответника
1254,05щ.д., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане;
ОТХВЪРЛЕН Е искът за горницата над общо присъдената сума от 12106,14щ.д до пълния
размер на претенцията от 41283,69щ.д., ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.215
КТ;
ОСЪДЕНО Е дружеството да заплати на ищеца К.Д. И. сумата от 879,73лв–сторени
разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;
ОСЪДЕН Е К.Д. И. да заплати на „ПБМФ“АД ЕИК ********* сумата от 212,03лв – сторени
по делото разноски, на осн.чл.78 ал. 3 ГПК;
ОСЪДЕНО Е „ПБМФ“АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
ВРС сумата от 60,84лв-изплатени възнаграждения на вещи лица и държ.такса, на осн.чл.78
ал. 6 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните арг.чл.280 ал.3 т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14