Номер 87527.07.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 27.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело №
20203100501501 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 9949/10.04.2020г. от Т. Р. Р. , ЕГН ********** от гр.
Шумен, ул. „Априлско въстание“, № 19, в качеството й на взискател по изп.д. №
20077170400153 на ЧСИ Р.Т., против действията на ДСИ по прекратяване на изп.д., на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което й е връчено съобщение изх.№ 3497/30.03.2020г.
Излага, че след смъртта на съпруга й, се е наложило да се грижи за болните му
родители, живеещи на 50.00км. от Шумен. Моли да бъде уважено обжалването, отправяйки
молба до ЧСИ да бъде извършена справка за имущественото състояние на длъжника П. Л. П.
.
Длъжникът П. Л. П. ЕГН ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна,
ул. „Първи май“, № 26, ет. 7, ап. 26 не е представил писмени възражения.
ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на постъпилата жалба.
За да се произнесе, ВОС има предвид следното:
Изпълнителното дело № 20077170400153 на ЧСИ Р.Т. е било образувано
първоначално като изп.д. № 468/2001г. на СИС при ШРС, впоследствие препратено на СИС
при ВРС, като е било преобразувано в изп.д. № 14371/2005г. и накрая прехвърлено на ЧСИ.
За основание е послужил изпълнителен лист, издаден по решение/присъда от 09.03.2000г.
НОХД № 175/1998г., по силата на който П. Л. П. е осъден да заплати на Т. Р. Р. сумата от
3000, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 06.06.1994г. и направените разноски от 103.00лв.
На 03.04.2002г. е връчена на длъжника ПДИ. Доброволно изпълнение не е
последвало.
Многократно са били извършвани справки за имущественото състояние на длъжника,
наличие на декларирана собственост, сключени трудови договори, по искане на взискателя
и по инициатива на ЧСИ, доколкото с молба вх. № 1894/07.08.2007г. Т. Р. Р. е възложила
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ. Поискано е и са изпратени запорни съобщения.
Такова е било изпратено до работодателя „Стройсистемпласт“ ЕООД, връчено на
29.10.2008г., като се е оказало, че трудовото вправоотношение с П. Л. П. е било прекратено
на осн. чл. 325, ал. 1 от КТ на 25.10.2008г. Испратени са по искане на взискателя запорни
съобщения до „Алфабанк“, „Пиреосбанк“, МКБ „Юнионбанк“, „Алианцбанк България“,
УниКредит Булбанк“, „ОББ“, „Ситибанк“, „Райфайзенбанк“, „Сибанк“ и „Пощенска банка“,
с оглед молбата на взискателката от 17.08.2009г. От „Юробанк“, „МКБ Юнионбанк“ и
“Алфабанк“ е постъпил отговор, че лицето П. Л. П. не е техен клиент. При получено на
24.08.2009г. запорно съобщение, „УниКредит булбанк“ АД са отговорили, че сметките на П.
Л. П. са блокирани. Дългът е необезпечен. Суми по удовлетворяване на взискателя не са
постъпвали, до 15.10.2019г., когато с писмо № 799903 „УниКредит Булбанк“ са уведомили
ЧСИ, че сметките на 30бр. лица сред които П. Л. П. са били закрити и цитираните запори са
преминали в архив. Периодично във времето са правени справки в Сл.по вписванията-
Варна, в ТД на НАП Варна и Шумен, Служба КИАД при ОДП, Община Шумен, Община
Варна,. По молба на взискателката вх. № 8611/23.12.2010г. Роева е поискала от ЧСИ да
изиска удостоверение за наследници на наследодателите на длъжника. Оказало се е , че няма
починал наследодател. С молба вх. № 5409/20.08.2012г. Роева е поискала да бъде извършена
нова проверка. Справката се е оказала безрезултатна. Следващата молба е с вх. №
5696/19.08.2013г. Последвала е молба вх. № 12460/09.12.2016г., и молба № 57/03.01.2018г.
Справките в НАП и Сл. по вписванията не дали положителен за взискателката резултат. С
писмо изх. № 114/05.01.2018г. ЧСИ уведомил Роева, че длъжникът няма имущество про
отношение на което да се насочи принудително изпълнение. Това съобщение е било връчено
на Татяна Роева на 03.02.2018г. Не е предприела повече никакви действия. ЧСИ е прекратил
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството по изп.д.
Следва произнасяне на съда по съществото на спора. Постъпилата жалба е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК взискателят може да обжалва
спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
Видно, в конкретния казус ЧСИ е издал постановление за прекратяване на изп.д.,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, идентична с тази по чл. 330, ал.
б. „д“ от ГПК /отм/ в ред. ДВ бр. 124/1997г. изпълнителното производство с прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Перемпцията настъпва по
силата на закона, с изтичане на предвидения срок от две години.
Настоящият състав взема предвид, че първоначално взискателят е бил активен и са
били извършени действия, които прекъсват давността-например, наложен запор на
24.08.2009г., доколкото се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и
с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от
изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който
запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на
вземането, както се приема в т. 3 от ТР № 3/10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС. Не всяко действие обаче прекъсва давността, в какъвто смисъл са разясненията дадени
в т. 10 от ТР № 1/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В последствие обаче длъжникът е започнал да проявява бездействие, включително и
след като е получил съобщентието на ЧСИ за липсата на открито имущество, по отношение
на което да се изпълнява принудително. Така, до 30.03.2020г., когато ЧСИ е изпратил
съобщение до Роева за прекратяване на изп.д.
Неоснователни са оправданията за бездействието си, които сочи длъжника, като дори
не сочи доказателства за твърдяните обстоятелства. Законодателят е приел 2-годишен срок,
в който по едни или други причини взискателят може да не е в състояние да действа за
удовлетворяването си по изп.д. Този срок би следвало да се приеме и от съда като предел, в
който взискателят следва да се справи с препятствията, които са възникнали пред него и
поднови активността си по изп.д. лично или чрез упълномощено лице. Не се ли справи в
този срок, следва да бъде прието, че се е дезинтересирал от изпълнеието. Прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 настъпва по силата на закона
и е обвързано с един единствен обективен критерий - изтичането на двегодишен срок от
последното поискано от взискателя изпълнително действие. Вярно, че Роева е възложила на
ЧСИ правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, което означава, че е оправомощен да избира и начина
на изпълнение, но поведението на съдебния изпълнител не подлежи на преценка в
производствопо по чл. 435 от ГПК, тъй като обстоятелствата дали съдебният изпълнител е
бездействал да изпълни поискано действие или е нарушил свои законови задължения би
могло евентуално да доведе до ангажиране на отговорността му по чл. 74 ЗЧСИ, но не и до
промяна на обективния законов критерий за прекратяване на принудителното изпълнение
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В случая дори няма проява на бездействие. Така или иначе, в
продължение на повече от две години няма извършването на действия, които прекъсват
давността.
Жалбата е неоснователна. Следва да бъде отхвърлена.
Няма искане за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 9949/10.04.2020г. от Т. Р. Р. , ЕГН ********** от гр.
Шумен, ул. „Априлско въстание“, № 19, в качеството й на взискател по изп.д. №
20077170400153 на ЧСИ Р.Т., против действията на ДСИ по прекратяване на изп.д., на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 *-435, ал. 1, т. 3 от ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________