Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр. Кюстендил, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в открито съдебно
заседание на четиринадесети май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
и при участието на съдебен секретар Р.
С., като разгледа докладваното от младши съдия С. Навущанова в.гр.д. № 217 по описа на ОС- Кюстендил за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 122 от 19.02.2019 г.,
постановено по гр.дело № 1537/2018 г., Кюстендилският районен съд е признал за установено по отношение на „*ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. *№ 15, че С.С.Н., с
ЕГН **********, с адрес *** не дължи сумата от *лв. по облагателна сметка, съставена
въз основа на Констативен протокол №85/26.08.2017г., с период на облагане
26.08.2016г.-26.08.2017г., за незаконно ползване на вода в обект: къща с двор в
гр. Б., ул. ''*'' №*. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на С.С.Н.
деловодни разноски в размер на ** лева.
Постъпила
е въззивна жалба от „* ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. А.П., с която се оспорва изцяло постановения от
първата инстанция съдебен акт. Поддържа се, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Жалбата е
бланкетна, конкретни доводи не са посочени. Иска се да бъде отменено изцяло
постановеното от КнРС решение и да бъде постановено от въззивната инстанция ново,
с което да бъде изцяло отхвърлена претенцията на ищеца. Не са въведени
искания по доказателствата.
В
законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна С.С.Н., чрез адв. М.О.. Въззиваемата страна релевира подробни доводи,
че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че КнРС е възприел правилно
установената по делото фактическа обстановка и въз основан на нея, след
задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, е
достигнал до извод за основателност и доказаност на предявената претенция. На
тази база се претендира потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен
акт като правилен и законосъобразен. Не се въвеждат искания и възражения по
доказателствата. Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция.
В съдебно заседание въззивникът „* ЕООД, редовно призован не се
явява лично и не изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна С.С.Н., редовно призована не се явява лично и не изпраща процесуален
представител. Депозирано е от процесуалния представител - адв. О. становище с
вх. № 3388/09.05.2019 г., с което е заявена невъзможност за участие в откритото
съдебно засадение, но не се възразява да бъде даден ход в негово
отсъствие. Поддържа се подадения отговор
и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се
сторените в производството разноски и се прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът като съобрази доводите във
въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна
и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и
срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно
заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
При
извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ
в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е
в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с
оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба
е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК - предявен от надлежно легитимиран правен субект,
разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез
депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на
събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционното
решение жалбоподателят е обжалва с бланкетна въззивна жалба, съдържаща
оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, каквато жалба е допустима,
като изискването на чл. 260 т. 3 ГПК има пряка връзка с ограничения характер на
въззивното обжалване съобразно чл. 269 пр. 2 ГПК, доколкото посочената в
жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на въззивната
инстанция.
Съгласно
посочената правна норма задължението на въззивния съд за служебно произнасяне
се отнася за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в
обжалваната негова част. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен
от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на
интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при
решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява
законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални
действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови
фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в множество
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Р. №
250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.;Р. № 764/19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.;Р. № 14/07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г.
на ІІ т.о.;Р. № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о.;Р. №
702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г. ІV г.о. В т. 2 на
посоченото Тълкувателно решение е прието, че предвид съдържащата се в ГПК
правна уредба на второинстанционното производство като ограничено въззивно
обжалване въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като може да
потвърди или отмени решението, като обект на въззивна дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор. Посочено
е, че дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното
производство, а негово продължение и ако са налице опорочени извършени от
първата инстанция процесуални действия, въззивният съд следва да отстрани
пороците чрез собствени действия по установяване на фактите и прилагане на
правото, включително да даде указания до страните относно възможността да
предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Изложени са
и съображения, че в изпълнение на основополагащия принцип за законност /чл. 5 от ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния
материален закон, дори във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото
нарушаване по аргумент от чл. 262, ал. 1, връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид характеристиката на въззивното производство като ограничен въззив,
въззивната инстанция следва да постанови решението си при съобразяване с
фактите, установени по делото. При бланкетна въззивна жалба дейността на
въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна
квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под
приложимата според въззивния съд материалноправна норма.
В
конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
императивни материални норми. Не е налице и служебно задължение за съблюдаване
интересите на някои от страните в производството, предвид рязясненията, дадени
в посоченото ТР. При това положение и предвид липсата на конкретни, каквито и
да било, оплаквания във въззивната жалба, настоящият
състав на въззивната инстанция приема, че не дължи служебна проверка за
правилността на обжалвания съдебен акт. Както се посочи, при съобразяване със
задължителния характер на указанията по приложение на процесуалния закон по т.
1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото
въззивно гражданско производство, въззивният съд извърши служебна проверка за
правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми от първата инстанция, и не констатира такива.
Предвид
изложеното, Кюстендилският окръжен съд приема, че решението като правилно следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При изхода на спора пред въззивния съд, право на
разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има въззиваемата страна С.Н., която е
релевирала своевременно искане за присъждането им и е представила доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение пред втората инстанция в размер на 500
лева.
По
обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение не подлежи на
касационен контрол, съобразно императивната
разпоредба на чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на
иска до 5000 лв. за граждански дела.
Водим от горното
и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122
от 19.02.2019 г., постановено по гр.дело № 1537
по описа на Кюстендилския
районен съд за 2018 г.
ОСЪЖДА „*ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. "*№ *, представлявано
от Г. С. Г., да заплати на С.С.Н., с
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от *(*)
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.