№ 20235
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110106281 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от В. Б. М., ЕГН ********** срещу
*****, ЕИК ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от
206,55 лв., от които 163,22 лв. разноски в исковото и сумата от 34,33лв.
разноски в заповедното производство, които суми са предмет на изпълнителен
лист издаден по влязло в сила на 24.11.2018 г. съдебно решение по гр.д. №
2230/2018 г. на 141 състав на СРС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ В. М.. В исковата молба се
излагат твърдения, че изпълнителният лист е издаден и изпълнителното дело е
образувано след изтичане на петгодишната погасителната давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
1
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е
осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Страните не спорят и с доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че въз основа на
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2230/2018 г. на 141 състав на СРС в
полза на ответника срещу длъжника за сумата в общ размер от 206,55 лв., от
които 163,22 лв. разноски в исковото и сумата от 34,33лв. разноски в
заповедното производство, които суми са предмет на образувано
изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ В. М..
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Страните
не спорят и от приетото за послужване гр.д. № 2230/2018 г. по описа на СРС се
установява, че съдебното решение е влязло в законна сила на 24.11.2018 г.
Давността е петгодишна и е следвало да изтече на 24.11.2023 г. при нормално
развитие на правоотношенията, но съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците по
време на действие на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Съгласно § 13 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
2
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Следователно от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност не е текла по силата на
закона. С 62 дни следва да се удължи и давността по конкретния случай и при
това положение давностния срок би изтекъл на 26.01.2024 г.
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
От материалите по изпълнителното дело, прието като писмено
доказателство, се установява, че на 03.01.2024 г. взискателят с молбата за
образуване на изпълнителното дело е поискал предприемане на конкретни
изпълнителни действия – налагане на запори върху банкови сметки, опис и
оценка на движими вещи и изнасянето им на публична продан.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание
на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж
с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
3
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване
на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане. В този смисъл са задължителните за съдилищата тълкувания,
дадени с ТР 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложените съображения съдът намира, че с поисканите и
извършените изпълнителни действия петгодишната давност е прекъсната
преди изтичането й и е започвала да тече нова петгодишна давност, която не е
изтекла към настоящия момент, поради което и искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът в размер на
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. М., ЕГН ********** срещу *****, ЕИК
***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 206,55 лв.,
от които 163,22 лв. разноски в исковото и сумата от 34,33лв. разноски в
заповедното производство, които суми са предмет на изпълнителен лист
издаден по влязло в сила на 24.11.2018 г. съдебно решение по гр.д. №
2230/2018 г. на 141 състав на СРС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ В. М., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Б. М., ЕГН ********** да
заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 100 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5