№ 3341
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
като разгледа докладваното от Иван Коев Частно наказателно дело №
20241100200949 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 465, ал. 3 НПК.
Образувано е по молба (искане) № 323/23 от 09.01.2024 г. на Висш съд гр. Пирот,
Република Сърбия за признаване и изпълнение от Република България на постановената от
него присъда № К. br. 18/18 от 21.12.2018 г., влязла в сила, с която българският гражданин
М. С. е осъден за престъпления по чл. 213, ал. 1, вр. чл. 33, чл. 297, ал. 2, вр. чл. 289, ал. 1 и
чл. 127, ал. 1 от сръбския Наказателен кодекс на 4 години и 3 месеца лишаване от свобода и
мярка за сигурност - Забрана за управление на лек автомобил, категория „В“ за 3 години. В
молбата се сочи, че молещата държава счита, че не може сама да изпълни наказателната
санкция – лишаване от свобода, тъй като осъденият е с регистриран адрес в Република
България и като неин гражданин е невъзможно предаването му на правосъдните органи на
Република Сърбия.
Приложени са извлечение от Наказателния кодекс на Република Сърбия, влязлата в
сила присъда на Висшия съд в Пирот, Република Сърбия, както и присъдата на Апелативен
съд – Ниш, Република Сърбия, преведени на български език.
По време на съдебните прения представителят на Софийската градска прокуратура е
изразил становище за уважаване на молбата на Висшия съд в гр.Пирот, Република Сърбия за
признаване и изпълнение на постановената от този съд присъда при първоначален режим
„общ“ на изтърпяване на наказанието, доколкото са налице всички предпоставки по чл. 463
НПК и не са налице условията за отказ за признаване изпълнение на присъдата, визирани в
чл. 464 НПК, като се приспадне и времето през което осъденият е бил задържан под стража.
Осъденият М. С. в хода на процеса се е укрил, поради което по отношение на него е
било постановено общодържавно издирване, но след щателно такова същият не е установен.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Осъденият с присъда № К. br. 18/18 от 21.12.2018 г. на Висш съд гр. Пирот в
Република Сърбия, влязла в сила на 21.12.2018 г. М. С., българин, български гражданин,
роден на 24.03.1998 г., неженен, с постоянен адрес с. Калотина, ул. Първа 1, община
Драгоман, гр. София и с ЕГН **********, неосъждан на територията на Република
България, е признат за виновен за престъпления по чл. 213, ал. 1, вр. чл. 33, чл. 297, ал. 2, вр.
чл. 289, ал. 1 и чл. 127, ал. 1 от сръбския Наказателен кодекс на 4 години и 3 месеца
лишаване от свобода, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години,
като в това време е включено и времетраенето прекарано в ареста от 24.05.2017 г. до
1
15.08.2017 г. От мотивите на присъдата се установява, че производството пред Висшия съд е
протекло в присъствието на М. С., негови защитници /адв. Д.Н. и Б.Р./, както и пострадалите
и пълномощните им.
По време на наказателното производство срещу М. С. сръбските разследващи и
съдебни органи са осигурили на осъдения процесуални средства за защита на неговите права
и законни интереси. Били са му назначени защитници, които са присъствали при извършване
на процесуално-следствените действия срещу него. Възползвал се е от правото си да отнесе
въпроса и пред въззивен съд.
Присъдата на Висшия съд в гр.Пирот е обжалвана от защитника на подсъдимия пред
Апелативен съд гр. Ниш, който с решение Кж1 №221/19 от 26.07.2019 г. е отхвърлил
въззивната жалба и потвърдил изцяло присъдата.
От приетото за установено в присъдата е видно, че М. С. на 23.05.2017 г. около 22:30
ч. в гр. Димитровград, ул. ****, по предварителна уговорка с друго лице е отнел чуждо МПС
– зелен „Форд Фиеста“ с български номера – СВ **** АТ, собственост на ощетения С.П..
Превозното средство е ползвано за разстоянието от гр. Димитровград до с. Желюша, по-
конкретно механа „Жика“, а след това и до мястото на пътнотранспортното произшествие –
на Държавен път 2А, близо до стопански субект „Падина“ в с. Белеш, където около 23:30
часа на същия ден е блъснал двама пешеходци. Вследствие на удара нанася тежки телесни
повреди и на двамата, а единият загубва живота си на 24.05.2017 г., 05:00 сутринта в
Отделението по гръдна хирургия на Клиничния център в гр. Ниш. Видно от присъдата на
Висшия съд в гр. Пирот, подсъдимият не е бил с придобито свидетелство за управление на
МПС и е бил в нетрезво състояние, което е било причина да не може да управлява
превозното средство спрямо изискванията на ЗБДП на Република Сърбия. Подсъдимият не е
управлявал МПС-то в дясната страна на пътното платно по посока на движението и не е
държал МПС-то максимално близо до дясната ивица на пътното платно и на такова
разстояние от нея, че предвид скоростта на движение на превозното средство, състоянието и
характеристиките на пътя, да не застрашава и другите участници в движението и да не
излага себе си на опасност.
Съгласно чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК на
Република България, когато деянието е извършено в пияно състояние и водачът е
управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон и
от него е настъпила смърт, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
Съгласно чл. 346, ал. 2, т. 2 и 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 от НК на Република България, който
противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без
негово съгласие с намерение да го ползва, се наказва с лишаване от свобода от една до десет
години, когато отнемането е извършено от две лица, сговорили се предварително за нейното
осъществяване, когато не представлява маловажен случай и отнетата вещ не се намира под
постоянен надзор. Съгласно чл. 140 от НК на Република България водач на превозно
средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата
помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за
другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Преценявайки горните обстоятелства съдът счита искането (молбата) за признаване и
изпълнение от Република България на присъдата на Висш съд гр.Пирот в Република
Сърбия, с която е осъден българския гражданин М. С. за процесуално допустима, тъй като е
подадена по надлежния ред от държава - Република Сърбия, ратифицирала на 26.04.2007 г.
Европейската конвенция за международно признаване на присъди от 28.05.1970 г. (ЕКМПП),
влязла в сила за Република Сърбия на 27.07.2007 г. Европейската конвенция за
международно признаване на присъди, съставена в Хага на 28 май 1970 г. и подписана от
Република България на 9 октомври 2003 г. в гр.София и ратифицирана със закон, приет от
ХХХIХ Народно събрание на 28 януари 2004 г., обн. ДВ, бр. 11 от 2004 г. в сила за
Република България от 1 юли 2004 г. Съгласно чл. 5, б. „б“ от ЕКМПП осъждащата
държава може да поиска друга договаряща държава да приведе в изпълнение наказанието
само ако тя прецени, че не може сама да изпълни наказанието.
Не са налице и 6-те условия по чл. 464 НПК за отказ за признаване и изпълнение на
присъдата, предвид следното:
2
1/ Наложеното наказание подлежи на изпълнение по българския НК и по
сръбския НК, тъй като и по двата кодекса не е изтекла предвидената давност за това, която
според чл. 82, ал. 1, т. 2 от българския НК е 15 години, считано от влизане на присъдата в
сила;
2/ Срещу осъдения по време на извършване на престъплението е могло да бъде
започнато наказателно производство в Република България;
3/ Спрямо осъдения за същото престъпление в Република България няма
незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в
сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
4/ Няма основания да се счита, че присъдата е наложена по расови,
религиозни, национални или политически съображения;
5/ Изпълнението на присъдата не противоречи на международните задължения
на Република България - в случая поетите такива по ЕКМПП от 28.05.1970 г., в сила за
Република България от 01.07.2004 г.;
6/ Престъплението не е извършено извън територията на Република Сърбия.
От изложеното е видно, че искането от молещата държава отговаря на визираните
условия, тъй като Република Сърбия е преценила, че не може сама да изпълни наложената
санкция, тъй като осъденият не е бил на територията на Република Сърбия и постоянният
му адрес е в Република България.
Не са налице основания за намаляване на наказанието лишаване от свобода в размер
на 4 години и 3 месеца, тъй като наложеното общо наказание не надвишава максималния
размер на предвидените наказания за извършените престъпления по НК на Република
България.
Наложеното наказание следва да се изтърпи при първоначален режим "общ" съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. При изпълнение на наказанието следва да се приспадне времето,
през което осъденият е бил задържан под стража, считано от 24.05.2017 г. до 15.08.2017 г.
включително.
Воден от горното и на основание чл. 465, ал. 4 НПК, СГС
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА искането на Министерството на правосъдието на Република Сърбия, като
ПРИЗНАВА и приема за изпълнение присъда К.br. № 18/18 от 21.12.2018 г. на Висшия съд в
гр. Пирот, влязла в сила на 21.12.18 г., като потвърдена с решение № Кж-кре 221/19 г. от
24.06.2019 г. на Апелативен съд гр. Ниш, с която М. С. българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с постоянен адрес с. Калотина, ул. Първа 1, община Драгоман, с ЕГН
**********, понастоящем в неизвестност, е осъден на 4 (четири) ГОДИНИ и 3 (три)
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и на 3 (три) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да управлява МПС за това, че заедно с друго лице през нощта между 23/24.05.17 г., в
периода 22:30 до около 23:30 ч. в гр. Димитровград, ул. **** след предварителен сговор,
съзнавайки забраната на деянията си, неправомерно са ползвали чуждо МПС с българска
регистрация – зелен „Форд Фиеста“ СВ **** АТ, с което са се придвижили от гр.
Димитровград до с. Желюша – механа „Жика“ и след това до местопроизшествието на
Държавен път 2А, в близост до стопанския субект „Падина“ в с. Белеш, където осъденият е
блъснал двама пешеходци, вследствие на което единият загубва живота си, а на другия е
нанесъл тежки телесни повреди, като осъденият е бил в нетрезво състояние, без придобито
свидетелство за управление на МПС и е бил безразличен към пострадалите и резултатите от
извършеното деяние. Така изредените деяния са квалифицирани като престъпления по чл.
289, ал. 1, чл. 213, ал. 1, вр. чл. 33, както и чл. 127, ал. 1 от НК на Република Сърбия /чл. 343,
ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, чл. 346, ал. 2, т. 2 и 3, вр. 195, ал. 1, т.
2 и 5 и чл. 140 НК на Република България/.
ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ наложеното наказание от 4 (четири) ГОДИНИ и 3
(месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и 3 (три) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
3
ДА УПРАВЛЯВА автомобил, с горецитираната присъда.
На основание чл. 468, ал. 6 НПК, вр. с чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определя
първоначален режим "общ" на изтърпяване на наказанието.
ПРИСПАДА от изтърпяване на наказанието, на основание чл. 468, ал. 4 НПК,
времето през което осъденият е бил задържан под стража, считано от 24.05.2017 г. до
15.08.2017 г. включително.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд София в
7-дневен срок считано от обявяването му.
На основание чл. 465, ал.7 НПК препис от влязлото в сила решение да се изпрати на
Министерството на правосъдието по компетентност
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4