№ 6635
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20201110144147 по описа за 2020 година
и взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Предмет на делото e предявен от Б. В. М. срещу Б. В. Д. конститутивен иск с правно
основание чл. 69 ЗН за извършване между страните на делба на ½ ид.ч. от дворно място и
първи етаж от къща, находящи се в село В.
Ищцата твърди, че заедно с ответника са законни наследници, деца на В Б Д.,
починал на 16.12.1998 г., и Е Д Д.а, починала на 19.10.2015 г. Приживе В Б Д. придобил с
договор за дарение от 22.10.1962 г. собствеността върху следния недвижим имот – дворно
място, находящо се в землището на София – В, местността „К“ с площ от 1097 кв.м.,
съставляващо урегулиран парцел VII-826 от кв. 77 по плана на село В – София – втора част,
при съседи – улица /шосето София-Кюстендил/, Ц С, Ц К И и М Д Г, представляващо
поземлен имот с идентификатор ....87, с площ от 929 кв.м., с адрес с. В, ...... През 1963 г., въз
основа на позволителен билет № 19/05.03.1963 г. на СГНС – К РНС и протокол за дадена
строителна линия и определено ниво № 39/26.04.1963 г., В Б Д. построил в гореописаното
дворно място жилищна сграда с площ от 69,20 кв.м., състояща се от кухня, две стаи, антре и
баня. В полза на ответника В Б Д. учредил право да надстрои втори етаж на съществуващата
едноетажна жилищна сграда и дарил 1/2 идеална част от дворното място с договор от
16.12.1975 г. Предвид това ищецът счита, че с ответникът са съсобственици на 1/2 от
дворното място, както и на първия етаж от къщата.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения срок. Заявява, че на 16.06.2015 г. е закупил от майка си Е Д Д.а 4/6
идеални части от 1/2 от дворното място, заедно с 4/6 идеални части от първия етаж от
построената върху това място двуетажна жилищна сграда. Предвид това поддържа, че
притежавал 5/6 идеални части от имота. Моли искът да бъде отхвърлен като недопустим или
неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните в хода на съдебното производство
доказателства и изразените становища на страните, по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява
безспорно, че между страните по делото е налице съсобственост по отношение на посочения
в исковата молба недвижим имот. Не се спори също, че страните по делото са наследници
по закон на В Б Д., починал на 16.12.1998г. и на Е Д Д.а, починала на 19.10.2015г. – Б. В. М.
1
– дъщеря и Б. В. Д. - син.
Установява се от събраните писмени доказателства, че приживе В Б Д. придобил с
договор за дарение, обективирано в н.а. за дарение на недвижим имот от 22.10.1962 г.
собствеността върху следния недвижим имот – дворно място, находящо се в землището на
София – В, местността „К“ с площ от 1097 кв.м., съставляващо урегулиран парцел VII-826
от кв. 77 по плана на село В – София – втора част, при съседи – улица /шосето София-
Кюстендил/, Ц С, Ц К И и М Д Г, представляващо поземлен имот с идентификатор ....87, с
площ от 929 кв.м., с адрес с. В, ...... През 1963 г., въз основа на позволителен билет №
19/05.03.1963 г. на СГНС – К РНС и протокол за дадена строителна линия и определено
ниво № 39/26.04.1963 г., В Б Д. построил в гореописаното дворно място жилищна сграда с
площ от 69,20 кв.м., състояща се от кухня, две стаи, антре и баня. Не е формиран спор
между страните по делото, че това е станало по време на брака на Д. с Е Д.а.
С Постановление № 5/1972 г., т. 4, на Пленума на Върховния съд, представляващо
задължителна практика, е прието, че построената по време на брака сграда върху земя,
индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена
общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Този извод е мотивиран с императивната
разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г., съгласно която придобитите от
съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като е
посочено, че тази разпоредба представлява „друг начин, определен в закона” по смисъла на
чл. 55 ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ и установява
„друго” по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение по
време на брака. Това е възприето и в мотивите към ТР № 4 от 14.04.2022 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2019 г., ОСГК. Предвид изложеното съдът приема, че построената в процесното
дворно място жилищна сграда е била в режим на СИО.
Установява се също, че в полза на ответника В Б Д. учредил право да надстрои втори
етаж на съществуващата едноетажна жилищна сграда и дарил ½ идеална част от дворното
място с н.а. за право на строеж върху чужда земя /суперфиция/ и дарение на недвижим имот
от 16.12.1975 г. Не се спори, че учреденото вещно право на надстрояване е реализирано от
ответника, но страните изрично заявяват, че втория етаж от жилищната сграда не е предмет
на делото за делба. След смъртта на Венко Д. на 16.12.1998г. останалата ½ ид.ч. от дворното
място, заедно с притежаваната приживе ½ ид.ч. от първия етаж от изградената в него
жилищна сграда е наследена от преживялата му съпруга Е Д.а и техните деца – страни по
делото Б.М. и Б.Д. при равни квоти – по 1/3 ид.ч. за всеки /чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН/, т.е.
Е Д.а е притежавала 1/3 ид.ч. от делбената половина от дворно място /или 1/6 ид.ч. от
цялото дворно място/ и 4/6 ид.ч. от първия етаж, а всяко едно от децата – по 1/3 ид.ч. от
делбената половина от дворно място и по 1/6 ид.ч. от първия етаж.
Установява се от представения от ответника н.а. за продажба на недвижим имот от
16.06.2015г., че приживе майката на страните Е Д.а е продала на сина си Б.Д. собствената си
1/6 ид.ч. от дворното място, /т.е. собствената си 1/3 ид.ч. от делбената половина от
дворното място, неразпоредена от общия наследодател и останала в наследство след
смъртта му/, заедно с притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от първия етаж на изградената в
имота жилищна сграда. Следователно към настоящия момент страните по делото се
легитимират като съсобственици при квоти 1/6 ид.ч. за Б.М. и 5/6 ид.ч. за Б.Д. на първия
етаж от сградата и при квоти 1/3 ид.ч. за Б.М. и 2/3 ид.ч. за Б.Д. от делбената половина от
дворно място.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
делбата касателно дворното място, при следните мотиви.
Съгласно константната и безпротиворечива съдебна практика когато предмет на
делба е отделен обект в етажната собственост и дворното място, в което е построен,
представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, при допускане на делба на отделния обект
на собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от дворното място
/земята/, тъй като тя представлява обща част /в този смисъл са и решение № 154 от
01.12.1964 г. по гр. д. № 131/64 г. на ОСГК на ВС, решение № 83 по гр. д. № 640/86 г. на ВС, I
г. о., решение № 457 по гр. д. № 102/2000 г. на ВКС, I г. о., решение № 279 от 20.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 915/2010 г., I г. о., ГК, решение № 309 от 18.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
215/2011 г., II г. о., ГК, решение № 89 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 588/2012 г., I г. о.,
2
ГК, решение № 241 от 18.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2440/2016 г., I г. о., ГК и др./.
В настоящия казус предмет на делбата е отделен обект в сградата, етажна
собственост - първия етаж и принадлежащата му ½ ид.ч. от дворното място, а не дворното
място, в което е построена сградата, в която наред с този обект има и друг такъв,
неучаствуващ в производството за делба. Поради изложеното и при делбата на този имот,
представляващ съвкупност от земя и обект в сграда - първи етаж от нея, делбата следва да се
допусне и за дворното място, част от което в размер на ½ ид.ч. е принадлежност към този
отделен обособен обект.
При тези мотиви Софийският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Б. В. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. .... – чрез адв. К. и Б. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. .... –
чрез адв. Д, на следния недвижим имот: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда с
№2/две/, с номер по идентификатора ....87.2 /единадесет хиляди триста деветдесет и четири,
хидяда седемстотин деветдесет и пет. хиляда четиристотин осемдесет и седем. две/, с
предназначение на самостоятелният обект ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с номер по
идентификатор ....87.2.1 /единадесет хиляди триста деветдесет и четири, хиляда седемстотин
деветдесет и пет. хиляда четиристотин осемдесет и седем, две.едно/, с площ от 69.20 кв.м.
/шестдесет и девет цяло и двадесет стотни/ кв.м. по скица, а по документ за собственост от
70.00 кв.м./седемдесет цяло/ кв. м., състоящ се от кухня, две стаи, антре, клозет-баня, ведно с
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти
1/6 ид.ч. за Б. В. М. и 5/6 ид.ч. за Б. В. Д., заедно с ½ ид.ч. от ДВОРНОТО МЯСТО, в което
е построена сградата, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с номер по идентификатор ....87
/единадесет хиляди триста деветдесет и четири, хиляда седемстотин деветдесет и пет.
хиляда четиристотин осемдесет и седем/, находящ се в гр. ......../сто и дванадесет/, целият с
площ от 906 кв.м. / деветстотин и шест/ кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ
от 929 кв.м. /деветстотин двадесет и девет/ кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, с номер по
предходен план 1487, 515, квартал 77, парцел ХШ, при съседи по идентификатор ....88,
.....4013, .....2269, .....4014, .....1552, .....1553, като прилежаща част от дворното място към
първия жилищен етаж в построената в него двуетажна жилищна сграда, при квоти 1/3
ид.ч. за Б. В. М. и 2/3 ид.ч. за Б. В. Д..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3