№ 122
гр. *, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на дванадесети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20245440101086 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „*“ ООД гр.* протв „*“ ЕООД
гр.*, в която се твърди от ищеца, че с ответното дружество е сключен договор за търговска
продажба за изработка и доставка на стъклопакети, по силата на който ответникът е поръчал
на ищеца да му изработи 1450 кв.м. стъклопакети –тройни, като е заплатил аванс за
изработката в размер на 1 250,00 лева, за което му е издадена Фактура * от 13.11.2023г.
Твърди се от ищеца, че поръчаните от ответника стъклопакети са били изработени и
получени до 05.12.2023, когато ответното дружество е заплатило още сума в размер на 4 000
лева, за което е била издадена фактура № * от 05.12.2023г.
Твърди се също, че при предаване на изработените тъклопакети, от управителя на
ответното дружество е било поискано да заплати остатъка от стойността на доставените
стоки в един по-късен момент. Той обещал, че след месец ще заплати всичко и помолил да
забави малко издаване на фактурата, като по този въпрос е разговаряно поне още пет пъти.
През месец май 2024г. е съставена и изпратена на ответника- длъжник фактура № * от
09.05.2024г., в която са отразени извършените от ищеца доставки и заплатените аванси,
както и остатъка за заплащане.
След като не е последвало плащане в период от почти седем месеца ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано Частно гражданско дело № * по описа за 2024 година, на Районен съд - гр. *, по
което дело съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №*/12.07.2024г, с
която е разпоредено длъжника да плати на кредитора сумата от 1 313,75лв., представляваща
неизплатен остатък от поръчка на стъклопакети на стойност 5 997,00 лв.
В законово определения срок длъжника е възразил, че не дължи изпълнение, поради
1
което и с оглед дадените от съда указания предявява и настоящия иск за установяване на
вземането си, като моли съда да постаанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1313,75лв., за която по
ч.гр.д.№*/2024г. по описа на РС-* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК. Претендира и за разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Твърди, че между страните действително е било на лице търговско отношение, като от
ответника са поръчани и взети изделия, но не стъклопакети – тройни, нито пък в такива
количество посочени в исковата молба-1450кв.м. Такава стока ответника нито е поръчвал,
нито пък е получавал. От ответника са поръчани изделия от стъкло, които е заплатил по
банков път на два пъти - авансово 1500лв. с ДДС и окончателно – 4000 лв. с ДДС при
получаването им в началото на м.декември 2023г.. За двете плащания са издадени фактури,
които са осчетоводени. С това отношенията между страните са приключили. Други суми
ответното дружество по сделката не дължи. Ответното дружество не дължи сумата от
1313,75лв. по фактура №* от 09.05.2024г., като тази фактура нито е получавана от ответника,
нито пък е осчетоводявана. Предвид горното счита исковата претенция за неоснователна.
В с.з. ищецът р.пр. се представлява от адв.*, който поддържа иска.
Ответникът р. пр. оспорма иска чрез пълномощника си адв.Н.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№*/2024г., образувано по подадено заявление от „*“ ООД, *ският районен
съд е издал Заповед №*/12.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжникът „*“ ЕООД да заплати на кредитора *“ ООД сумата
от 1 313,75 лв. -главница, представляваща неизпълатена част по поръчка за стъклопакети за
прозорзи на стойност 5 897,00лв., от които от момента на получаване на стоката е заплатена
сумата от 333,333лв.,введно със законната лихва от 10.07.2024г. о окончателното изплащане
на вземането., както и разноски в размер на 27,00лв. за ДТ и 300,00лв.-за адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника чрез управителя * * * на
16.07.2024г., който на 16.08.2024г. е подал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С оглед да дадените от съда
указания с Разпореждане №1577/16.08.2024г., кредитора предявява настоящия иск за
установяване на вземането си.
Разпореждането е получено от заявителя на 22.08.2024г. и на 04.09.2019г./ видно от
пощенското клеймо/ е подадена исковата молба от кредитора, с която е предявен иска за
установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение, по който е
образувано настоящото производство.
По делото са представени три фактури издадени от ищцовото дружество с
2
получател ответника, както следва: Фактура №*/13.11.2023г. на стойност 1 500,00лв. с ДДС
с посочено в нея основание- „аванс“ , Фактура №*/05.12.2023г. на стойност 4 000,00 лв. с
ДДС с посочено в нея основание- „аванс“ и Фактура №*/09.05.2024г. за сумата от 1 313,75лв.
с ДДС с посочевно в нея основание – флоат 6 мм по размер -89,600кв.м., обработка 1, бр.,
стъклопакети тройни 1,450 кв.м.Видно е от последната фактура, че дължимата по нея сума
от 1 313,75елв. С ДДС е е получена след приспадане на двата аванса по предходните две
фактури.
Разпитана, свидетелката Тодорова сочи, че работи в ищцовото дружество като
продавач - консултант. Основното й задължение е да приема поръчки от клиенти, да ги
обработва и да ги предава към производството. Установява, че е проемала поръчка от „*“
ЕООД град *. , която била подадена от лицето * * през месец октомври 2023 г. ПОръчките
били две- първата била за изработка на стъклопакети, а за следващата поръчка
комуникацията се водела по „Вайбър“ - запитване за изработване за индивидуални 80 броя
закалени стъкла с конкретни размери. Това било в началото на месец ноември 2023г. Двете
поръчки били направени почти паралелно. След като били обработени поръчките, изпратили
на ответното дружество проформа фактура за авансово плащане. По тази фактура бил
преведен аванс от 1 500 лв. След получаване на аванса започнало изпълнението на
поръчките. Първата поръчка била изработена в срок и се обадили на * *, че е готова.
Авансът покривал стойността на първата поръчка и той дошъл и си получил
стъклопакетите. Започнало изпълнението и на втората поръчка, като на * било напомнено от
нея, че трябва да даде още пари по проформа фактурата като авансово плащане. Отново бил
преведен аванси поръчката била издадена на три пъти, тъй като количеството й било
много голямо и е нямало как да се произведе за седмица или две и затова се произвеждала
поетапно. След катопоръчката била произведена е уведомила блично * *, който направил
поръчката да дойда да приеме стоката, като бил помолен да заплати остатъка от стойността
на поръчката от около 1 330,00 лв. Много пъти му звъняла и му е напомняла, но се
помолил да вземе стоката, като обещал, че след ден два ще преведе парите.Съгласила се
да дойде да я взмее, като разчитала, че всичко ще е нормално. След като всичко беше взето, *
* от м. декември 2023г. не вдигал телефона и досега остатъкът от стойността на поръчката
не е платен от ответното дружество.
От назначената и изслушана по делото СИЕ се установява, че фактури №
*/13.11.2023 г. и фактура № */05.12.2023 г. са осчетоводени в счетоводството на „*“ ЕООД
гр. * , като е отразено задължение към „*” ООД в сч.сметка 4011 Доставчици, аналитична
партида „*” ООД, като данъчната основа по фактурите е осчетоводена в сч.сметка 4022
Доставчици по аванси и ДДС в сч.сметка 45311 Начислен данък за покупките, пълен кредит.
В счетоводството на „*“ ЕООД гр. * е осчетоводена фактура № */13.11.2023 г. на стойност 1
500.00 лева с ДДС, като правото на приспадане на данъчен кредит е извършено през
м.11.2023 г., когато същата е отразена в дневника за покупки по ЗДДС и Справка-декларация
за данък добавена стойност. В счетоводството на „*“ ЕООД гр. * е осчетоводена фактура №
*/05.12.2023 г. на стойност 4 000.00 лева с ДДС, като правото на приспадане на данъчен
3
кредит е извършено през м.12.2023 г., когато същата е отразена в дневника за покупки по
ЗДДС и Справка-декларация за данък добавена стойност.
Съгласно представените от счетоводната кантора, обслужваща дружеството,
справки фактура № */09.05.2024 г. с доставчик „*” ООД гр. * и получател „*“ ЕООД гр. * не
е осчетоводена и съответно към 18.02.2025 г. /датата на справките от счетоводството на
дружеството/ не е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно представените справ ки от счетоводната кантора, обслужваща
дружеството, за фактура № */13.11.2023 г. на стойност 1 500.00 лева с ДДС и фактура №
*/05.12.2023 г. на стойност 4 000.00 лева с ДДС са разплатени, съответно на 13.11.2023 г. и
04.12.2023 г. по банков път.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1
от ГПК , предмет на иска е сумата ,за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
С оглед на събраните доказателства по делото съдът намира за доказано
твърдението на ищеца, че между страните е сключен договор за изработка на стъклопакети,
който е изпълнен от ищеца. Установи се също от показанията на свидетелката Тодорова, че
възложител на работата от името на ответното дружество бил лицето * *. Въпреки, че няма
данни лицето, което я дало заявката за изработка на стъклопакетите да има представителна
власт по отношение на ответното дружество, на основание чл.301 от ТЗ, съдът приема, че с
узнаването на тези действия от представляващия дружеството * * извършените без
представителна власт действия се считат потвърдени, тъй като търговецът не се е
противопоставил веднага след узнаването им. Моментът на узнаването съдът приема, че е
13.11.2023 г. и на 04.12.2023г., на които дати са извършени двете авансови плащания.
Ищецът, съобразно доказателствената си тежест установи, че е изпълнил
задължението си да изработи в договореното количество стъклопакети, че работата е приета
от ответника без възражения за качеството на извършената работа, поради което и за
4
ответникът е възникнало задължението по чл.266 от ЗЗД да заплати възнаграждение за
приетата работа. Ответникът не ангажира никакви доказателства, че е платил на ищеца
остатъкът от стойността на изработените изделия в размер на сумата от 1313,75лв., за която
е издадена процесната фактура. Задължението на ответника за плащане е възникнало от
момента на извършване на работата, а не от съставянето на фактурата или от получаването
на екземпляр от нея, поради което доводите на пълномощника на ответника, че исковата
сума не се дължи, щом процесната фактура не е получена от ответника и не е осчетоводена
от него са неоснователни. Поради изложеното, съдът счита, че искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на делото, на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото
производство в размер на 776,50 лв., от които: 26,50 лв. за ДТ, 550,00 лв. за адвокатско
възнаграждение и 200,00лв. разноски за вещо лице, както и разноски в заповедното
производство в размер на 327,00лв., от които: 27,00лв. за ДТ и 300,00лв. за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „*“ ЕООД, ЕИК 2*със седалище и
адрес на управление гр.*, ул.“*“ №1, предстанвянвано от управителя * * *,че същият дължи
на „ *“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, ж.к.“*“, бл.19, вх.4, ет.6,
представлявано от управителя * сумата от 1 313,75 лв. -главница, представляваща
задължение по фактура №*/09.05.2024г., издадена за дължим остатък от стойността на
поръчка за изработване на стъклопакети, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението-10.07.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума по ч.гр.д.№*/2024г. на СмРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК 2*със седалище и адрес на управление гр.*, ул.“*“ №1,
предстанвянвано от управителя * * * да заплати на „ *“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр.*, ж.к.“*“, бл.19, вх.4, ет.6, представлявано от управителя * направените
разноски в настоящото производство в размер на 776,50 лв , както и направените разноски в
заповедното производство в размер на 327,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *ски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5