Решение по дело №1650/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. *****, 08.07.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX състав, в открито публично заседание на девети юни два хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря Димитричка Георгиева, сложи за разглеждане гр. дело № 1650 по описа за 2019 година, докладвано от съдията,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове от „Вратцата“ ЕООД, гр. ***** против „Авто – Транс – В.И.“ ЕООД, гр. ***** с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване от ответника на владението върху имоти с идентификатори с №№ 10135.2571.4666 по КК на гр. *****, 10135.2571.4666.1 по КК на гр. *****, 10135.2571.4666.2 по КК на гр. *****, 10135.2571.4666.3 по КК на гр. *****, 10135.2571.4666.5 по КК на гр. ***** и 10135.2571.4666.6 по КК на гр. *****, основан на твърдения за придобиване на собствеността по силата на договор за продажба от 1992 г. с праводател ДФ „Социален отдих“ – *****, за което е съставен КНА 103, том ХХ, дело 15678/1997 г. и по регулация по ЗТСУ /отм./, за което е съставен КНА № 74, том ІІІ, дело 901/1998 г. и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1992 до м. август 2017 г. 

Твърди се, че изпълняемото право по изп.д. № 20157180400563 по описа на ЧСИ Ст. *****, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС, изп.д. № 20167180400598 по описа на ЧСИ Ст. *****, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС и изп.д. № 201771880400061 по описа на ЧСИ Ст. *****, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС не съществува. Излага се, че изп.д. № 20157180400563 по описа на ЧСИ Ст. *****, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано по издаден изп. лист по ч.гр.д. № 12420/2015 г. по описа на ВРС, с който „Вратцата“ ЕООД, гр. ***** е осъдено да заплати на ответника сумата от 3600 лева главница по фактура № 4/30.07.2015 г. за извършени СМР съгласно договор от 01.07.2015 г. и Протокол от 30.07.2015 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 402 лева. Прави се възражение за нищожност на договор от 01.07.2015 г., тъй като е сключен без предварителното съгласие на временните синдици на „Петрол холдинг“ АД /н/. Релевира се, че изп.д. № 20167180400598 по описа на ЧСИ Ст. *****, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано по изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 13692/2016 г. по описа на ВРС, с който „Вратцата“ ЕООД, гр. ***** е осъдено да заплати на ответника сумата от 277 397.04 лева – дължима главница по запис на заповед от 28.07.2016 г. и падеж 01.08.2016 г. и разноски  в общ  размер на 14397.94 лева. Твърди се, че договор за цесия от 01.09.2014 г. е нищожен, като противоречащ на закона, тъй като при сключване на сделката не е дадено предвиденото в чл. 635, ал. 1 от ТЗ предварително съгласие на временните синдици на „Петрол холдинг“ АД /н/. Излага се, че запис на заповед от 28.07.2016 г. е нищожен, поради липса на основание. Твърди се, че изп.д. № 201771880400061 по описа на ЧСИ Ст. *****, рег. № 718 на КЧСИ е образувано въз основа на изп. лист от 14.02.2017 г. по ч.гр.д. № 1815/2017 г. по описа на ВРС, с който „Вратцата“ ЕООД, гр. ***** е осъдено да заплати на „С-С Финанси“ ООД сумата в размер на 12 000 лева по запис на заповед от 11.01.2017 г. и с падеж 08.02.2017 г., като това вземане е цедирано с договор за цесия от 03.04.2017 г. на ответника. Прави се възражение за нищожност на записа на заповед, тъй като е сключен без предварителното съгласие на временните синдици на „Петрол холдинг“ АД /н/. С постановление за възлагане от 02.08.2017 г. процесните имоти са възложени на „Авто-Транс-В.И." ЕООД. Трите изпълнителни дела са прекратени към настоящия момент.

Ответникът „Авто – Транс – В.И.“ ЕООД, гр. ***** депозират отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че е собственик на процесните имоти по силата на Постановление за възлагане от 02.08.2017 г., като законово следствие на проведена публична продан по изп. дела № 20157180400563, 20167180400598 и 20177180400061. Излага се, че ищецът е загубил правото си на собственост върху земята и сградите след влизане в сила на постановлението за възлагане. Оспорват се твърденията за несъществуване на изпълняемото право по трите изп. дела.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли за уважаването им. Ответникът моли да бъдат отхвърлени исковете.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените по делото искове за ревандикация на процесните имоти намират правното си основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС.

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС, ищецът следва да установи правото си на собственост на твърдяното от него правно основание, и факта, че ответникът е във владение на имота. В случая при наведените от ищеца в условията на евентуалност две основания за придобиване на имота, следва да установи правото си на собственост последователно по всеки един от исковете – на основание договор за продажба от 1992 г. и по регулация по ЗТСУ и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1992 до м. август 2017 г. В тежест на ответника е да установи, че се намира в имота на годно правно основание - в конкретния случай ответникът следва да докаже, че е придобил валидно имота по силата на проведена публична продан по изп. дела № 20157180400563, 20167180400598 и 20177180400061, вкл. че е било налице по посочените изпълнителни дела изпълняемо право.

Между страните не са спорни придобивните основания, наведени от ищеца. Нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото основание ответната страна не е оспорила факта на придобиване на имотите от ищеца съгласно твърдените от него правни основания. Всички възражения на ответника са по въпроса дали същият е придобил валидно правото на собственост по силата на проведената публична продан. За възраженията на ответника по отношение на наведените от ищеца придобивни основания е настъпила преклузията на чл. 133 от ГПК и чл. 146 ал. 3 от ГПК. Смисълът на въведената в ГПК преклузия е, че само по наведени в срок възражения ищецът има възможност да поиска и/или представи доказателства, за да реализира правото си на защита в процеса и да обоснове иска/исковете си. Оспорването на констативните нотариални актове /че не са годни да установят правото на собственост на ищеца/, наведено в писмените бележки, не е релевирано в указания в ГПК срок и поради тази причина не следва да бъде обсъждано, доколкото по същото ищецът не е имал възможност да представя/събира доказателства.

За доказване на правото си на собственост ищецът е представил  Нотариален акт № 103 т. XX дело № 15678 от 1997 г. на нотариус ****** и Нотариален акт № 74 т. III дело № 961 от 1998 г. на нотариус  С. С. Същите са констативни нотариални актове, но доколкото правото на собственост, признато със същите, не е оспорено в срок, то те се приемат за годно доказателствено средство за правото на собственост. Легитимиращото действие на констативния нотариален акт действа, докато признатото с него право на собственост не бъде оспорено. Правото на собственост е установено в една законово регламентирана процедура, в която нотариусът се е убедил от представените пред него писмени и/или гласни доказателства /в случая писмени/, че лицето е собственик на процесните имоти. Поради това съдът намира, че ищецът е придобил собствеността върху процесните имоти на първото сочено от него придобивно основание – по силата на договор за продажба от 1992 г. с праводател ДФ „Социален отдих“ – *****, за което е съставен КНА 103, том ХХ, дело 15678/1997 г. и по регулация по ЗТСУ /отм./, за което е съставен КНА № 74, том ІІІ, дело 901/1998 г.

 Спорен по делото е факта на валидното придобиване на процесните имоти от ответника по силата на проведена публична продан по изп. дела № 20157180400563, 20167180400598 и 20177180400061, доколкото ищецът твърди, че по тези изп. дела е липсвало изпълняемо право, поради което публичната продан няма вещно-прехвърлителен ефект за правото на собственост /Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС /.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещно-прехвърлителен ефект.

В мотивите на ТР е прието следното: Правото на принудително изпълнение на взискателя предпоставя съществуването на изпълняемото право. По тази причина изпълняемото право на взискателя спрямо длъжника е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес. Съществуването на изпълняемото право може да бъде проверявано при висящ изпълнителен процес и установяването на неговата първоначална липса или последващо погасяване води до прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение /чл.433, ал.1, т.1 и т.7 ГПК/. Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане. Когато несъществуването на изпълняемото право е установено при висящо изпълнително производство, последното се прекратява, а правните последици на извършените изпълнителни действия се заличават с обратна сила /чл.433, ал.3 ГПК/. Изрично са уредени и правните последици на прекратяването спрямо трети лица поради липса на изпълняемо право /чл.433, ал.4 ГПК/. Несъществуването на изпълняемото право може да бъде установено и след приключване на изпълнителния процес. Принудителното осъществяване на вземането не лишава нито длъжника, нито третото лице, дало реално  обезпечение на чужд дълг, от възможността да се защитят от материално-незаконосъобразния изпълнителен процес. Те могат да оспорят с иск съществуването на вземането /а трето лице – и на обезпечението/, както по време, така и след приключване на принудителното изпълнение. В никакъв случай обаче привидният кредитор не може да запази правата, придобити в материално-незаконосъобразния изпълнителен процес. Той винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична продан /поради своята недобросъвестност, в това качество той не може да придобие нито възложената му движима вещ на оригинерно основание, нито възложения му недвижим имот с кратка давност/, тъй като то е получено без основание. Привидният кредитор дължи и обезщетение за всички причинени вреди. При възлагане на имота, върху който е насочено изпълнението, в полза на взискателя, и при отпадане на изпълнителното основание, въз основа на което е предприето принудителното изпълнение върху имота, последният ще се счита собственост на длъжника поради липса на изпълняемо право, което да оправдае прехвърлянето на собствеността. Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект и когато той е платил нещо или дори всичко, тъй като по разпределението не получава нищо или нещо по-малко от предложената цена. Ефект няма, тъй като изначално той дължи връщане на всичко, получено без основание, а ако то не е налице у него – обезщетение. Това се отнася и за публична продан на движими вещи, макар те да се придобиват на оригинерно основание. Ето защо дори привидният кредитор да е платил всичко, той не придобива нищо. Привидният кредитор не може да запази никакви права, придобити от материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес /злоупотребата с право винаги има за последица порок на придобиването/. Той винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична продан, тъй като е получено без основание. Към момента на публичната продан привидният кредитор-взискател по изпълнението няма изпълняемо право и в рамките на спор за собственост /по арг. на чл.483 ГПК/ длъжникът-собственик може да оспорва законосъобразността на публичната продан, поддържайки че постановлението за възлагане, макар и необжалвано и влязло в сила, няма вещнопрехвърлителен ефект и купувачът от публичната продан не може да придобие правото на собственост, защото собственикът на имота е нямал качеството на длъжник по проведеното принудително изпълнение. Прехвърлянето, извършено от съдебния изпълнител в полза на привидния кредитор, е лишено от правно основание, вследствие на което е недействително /арг. чл.55 ЗЗД/.

Въз основа на ТР се извежда извод, че за да бъде една публична продан лишена от основание, поради което същата да не поражда присъщия й вещно-прехвърлителен ефект, е необходимо отпадане на изпълнителното основание.

Изпълнителните основания са документи, предвидени в закона, удостоверяващи изпълняемото право, въз основа на които може да се издаде изпълнителен лист и след това да започне и проведе изпълнителен процес.

В новия ГПК изброяването на изпълнителните основания в чл. 404 е изчерпателно. Съгласно чл. 404 т. 1 от ГПК /т. 2 и 3 в настоящия случай са неприложими/, подлежат на принудително изпълнение: влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела.

Именно посочените актове на съда подлежат на изпълнение и представляват изпълнителното основание. За разлика от стария ГПК,  където са предвидени несъдебни изпълнителни основания – чл. 237 ГПК (отм.), в новия ГПК е уредено заповедното производство. По-голямата част от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) законодателят е предвидил като основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК. Но вече издаването на изпълнителен лист не е пряко въз основа на тези документи, а се опосредява от процедурата, наречена заповедно производство – посочените в чл. 418 от ГПК документи са основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, която е изпълнителното основание. Изпълнително основание се явява и заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е влязла в сила. В заповедното производство по чл. 410 от ГПК не се установява съществуването на вземането, а се установява, че то е безспорно. Съществуването на вземането може да бъде установено след предявяване на иск по чл. 422 от ГПК и прерастването на заповедното производство в исково. Във всички случаи обаче, доколкото изпълнителното основание е заповедта на изпълнение/незабавно изпълнение, а не документа, то влизането в сила на заповедта за изпълнение/незабавно изпълнение препятства възможността за оспорване на вземането. Оспорването на вземането се релевира само в рамките на висящо заповедно производство, в предвидените за това срокове с възражение по чл. 414 от ГПК /евентуално с възражение по чл. 423 от ГПК като извънреден способ/ и в исковото производство по чл. 422 от ГПК. След приключване на заповедното производство, евентуално исковото производството по чл. 422 от ГПК, и влизане в сила на заповедта за изпълнение/незабавно изпълнение, дължимостта на конкретното вземане е установена с влязъл в сила стабилизиран съдебен акт, подлежащ на изпълнение.

Оспорването на вземането в отделен съдебен процес е допустимо само по реда на изрично предвидените в ГПК искове – чл. 424 от ГПК, когато се касае за обстоятелства, съществували преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, но които не са били узнати от длъжника или е било невъзможно към този момент тяхното доказване, и по чл. 439 от ГПК, когато се касае за обстоятелства, възникнали след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Доколкото наведените от ищеца оспорвания касаят обстоятелства, настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение /засягащи самото основание на вземането/, то тяхната реализация е следвало да бъде извършена по реда на чл. 424 от ГПК.

Не се оспорва по делото, че изп.д. № 20157180400563 по описа на ЧСИ Ст. *****, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано по издаден изп. лист по ч.гр.д. № 12420/2015 г. по описа на ВРС, с който „Вратцата“ ЕООД, гр. ***** е осъдено да заплати на ответника сумата от 3600 лева главница по фактура № 4/30.07.2015 г. за извършени СМР съгласно договор от 01.07.2015 г. и Протокол от 30.07.2015 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 402 лева; че изп.д. № 20167180400598 по описа на ЧСИ Ст. *****, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано по изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 13692/2016 г. по описа на ВРС, с който „Вратцата“ ЕООД, гр. ***** е осъдено да заплати на ответника сумата от 277 397.04 лева – дължима главница по запис на заповед от 28.07.2016 г. и падеж 01.08.2016 г. и разноски  в общ  размер на 14397.94 лева; че изп.д. № 201771880400061 по описа на ЧСИ Ст. *****, рег. № 718 на КЧСИ е образувано въз основа на изп. лист от 14.02.2017 г. по ч.гр.д. № 1815/2017 г. по описа на ВРС, с който „Вратцата“ ЕООД, гр. ***** е осъдено да заплати на „С-С Финанси“ ООД сумата в размер на 12 000 лева по запис на заповед от 11.01.2017 г. и с падеж 08.02.2017 г., като това вземане е цедирано с договор за цесия от 03.04.2017 г. на ответника.

Не се оспорва факта на влизане в сила на посочените заповеди за изпълнение, въз основа на които са издадени изпълнителни листи. За  заповед за изпълнение № 6285/09.10.2015г. по ч.гр.д. № 12420/2015 г. по описа на ВРС, XL с-в, не е подадено възражение по чл. 414 от ГПК в срока до 27.10.2015г., за заповед за изпълнение № 6710/08.11.2016г.  ч.гр.д. № 13692/2016 г. по описа на ВРС, VII с-в, не е подадено възражение по чл. 414 от ГПК в срока до 16.01.2017г. и с Определение №4272/29.11.2019г. по ч.т.д.№1813/2019г. не е прието възражението по чл. 423 от ГПК, и за заповед за изпълнение № 996/13.02.2017г. по ч.гр.д. № 1815/2017 г. по описа на ВРС, XXI с-в, не е подадено възражение по чл. 414 от ГПК в срока до 25.03.2017г. Поради това цитираните заповеди са влезли в сила и са били валидно изпълнително основание. За тях валидно са издадени изпълнителни листи и образуваните въз основа на тях изпълнителни производства не са лишени от основание.

От ищеца по делото се оспорват единствено вземанията по издадените заповеди, което обаче след приключване на заповедното производство и влизане в сила на заповедите, е допустимо само по реда на чл. 424 от ГПК. Няма доказателства такъв иск да е бил проведен. Възраженията за нищожност на договора от 01.07.2015 г., на договора за цесия от 01.09.2014 г. и на записа на заповед от 28.07.2016 г. е следвало да бъдат направени или чрез подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК и доказани в исков процес по чл. 422 от ГПК или по реда на чл. чл. 424 от ГПК. Доколкото това не е сторено, към настоящия момент възраженията се явяват преклудирани, поради което е недопустимо разглеждането им в настоящото производство.

Няма спор между страните, че на 05.06.2017 г. ЧСИ ******, във връзка с проведена публична продан от 09.12.2016 г. до 09.01.2017 г., извършва разпределение на основание чл. 460 от ГПК на сумата от 482 600 лева по изпълнително дело № 20157180400563, към което са присъединени изпълнително дело № 20167180400598 и изпълнително дело № 201771880400061, като в полза на взискателя "Авто-Транс-В.И." ЕООД е разпределена сума в размер общо на 356 913.48 лв., а с постановление за възлагане от 02.08.2017 г. и след заплащане на сумата от 125 686.52 лева, процесния имот е възложен на „Авто-Транс-В.И." ЕООД.

Съдът намира, че изпълнителните производства по изпълнително дело № 20157180400563, и присъединените изпълнително дело № 20167180400598 и изпълнително дело № 201771880400061, са предприети въз основа на валидни изпълнителни основания - влезли в сила заповеди за изпълнение, за които няма проведени производства, които да водят до отпадане на тяхната изпълнителна сила /чл. 424 или чл. 439 от ГПК/, поради което и публичната продан, проведена въз основа на тях е произвела вещно-прехвърлителен ефект. Поради това ответникът е станал собственик на процесните имоти, на основание проведената публична продан с постановление за възлагане от 02.08.2017 г., с което ищецът е изгубил правото си на собственост, на основание чл. 99 ал. 1 пр.1 от ЗС.

От всичко изложено до тук следва извода, че искът с правно основание чл. 108 от ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника разноските за производството, които са в размер на сумата от 3000лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата - договор за правна защита и съдействие, ведно с инкорпорирана разписка.  

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Вратцата“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, общ. *****, обл. *****, ул. *********, представлявано от М.Г.Д.  против „Авто – Транс – В.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. *******, представлявано от  В.Д.Ж., с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване от ответника на владението върху имоти с идентификатори с №№ 10135.2571.4666 по КК на гр. *****, 10135.2571.4666.1 по КК на гр. *****, 10135.2571.4666.2 по КК на гр. *****, 10135.2571.4666.3 по КК на гр. *****, 10135.2571.4666.5 по КК на гр. ***** и 10135.2571.4666.6 по КК на гр. *****, основан на твърдения за придобиване на собствеността по силата на договор за продажба от 1992 г. с праводател ДФ „Социален отдих“ – *****, за което е съставен КНА 103, том ХХ, дело 15678/1997 г. и по регулация по ЗТСУ /отм./, за което е съставен КНА № 74, том ІІІ, дело 901/1998 г. и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1992 до м. август 2017 г., на основание чл. 108 от ЗС.

 

ОСЪЖДА „Вратцата“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, общ. *****, обл. *******, ул. ********, представлявано от М.Г.Д.  ДА ЗАПЛАТИ на „Авто – Транс – В.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. Преспа № 10, представлявано от  В.Д.Ж.,  сумата от 3000лв. /три хиляди лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за решението, ведно с препис от акта.

 

 

СЪДИЯ в Окръжен съд: