Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 243
24.02.2022 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на двадесет и четвърти януари
две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 2720 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 КСО вр.чл.145 и сл. АПК и е
образувано по жалба на Н.С.Б. с ЕГН ********** ***, против Решение изх.№ 1012-02-295#1/16.11.2021
г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане №
2113-02-1854#2/22.10.2021 г., издадено от ръководител на пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ гр. Бургас, с което е отказано отпускането на пенсия на
жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна
поради противоречието му с материалния закон и несъответствието му с
действителното фактическо положение. Сочи се, че неправилно административният
орган не е зачел наборната военна служба на жалбоподателя като действителен
осигурителен стаж при определянето правото му на пенсия, както и че
разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО следва да бъде прилагана като специална по
отношение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 ДР на КСО по отношение на
зачитането на наборната военна служба като осигурителен стаж при пенсиониране.
Сочи се, че времето на наборна военна служба се признава от Наредба за пенсиите
и осигурителния стаж като трета категория осигурителен стаж, за който се дължат
осигурителни вноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. П., който поддържа жалбата, сочи доказателства и претендира
присъждане на разноски.
Ответникът - директор на ТП на НОИ-Бургас, в съдебно
заседание не изпраща представител. В писмено становище по делото, депозирано от
юрисконсулт, жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира отхвърлянето
й, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК на адвокатския хонорар на представителя на жалбоподателя.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от
доказателствата, представени с административната преписка, че със заявление
вх.№ 2113-02-1854/13.07.2021 г., подадено по образец до директора на ТП на НОИ
– Бургас /л.22-л.24/, жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си е приложил следните
документи за осигурителен стаж - Обр. УП-3, Обр. УП-13 и военна книжка. Във
връзка с подаденото заявление, на началник отдел „КПК” при ТП на НОИ Бургас е
било възложено да потвърди данните за осигурителния стаж и дохода, върху който са
внесени дължимите осигурителни вноски, в информационната система/регистрите на
НОИ, от самоосигуряващото се лице Б. като земеделски производител, за периода
05.11.2019 г. – 31.12.2020 г. , относно прилагане на чл.41, ал.1 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж /л.30/.
Във връзка с възложеното, от ст.инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Бургас е изготвена докладна записка от 07.10.2021
г. до началник отдел КПК в ТП на НОИ – Бургас /л.29/, видно от която от
трудовата книжка на лицето се установява положен труд до 31.05.1989 г., като за
периода от 05.11.2019 г. – 01.01.2020 г. Б. има подадени декларации за
упражнявана дейност като земеделски производител, със заявен вид за осигуряване
за фонд „Пенсии”, и с внесени вноски за периода от 05.11.2019 г. – 30.06.2020
г. Посочено е също, че лицето е вписано с настоящ адрес в Р Турция, като е
необходимо да се установи дали в периода 05.11.2019 г. – 31.12.2020 г. Б. е
полагал труд на територията на Р България, с цел удостоверяване на
осигурителния му стаж и доход като самоосигуряващо се лице – регистриран
земеделски производител.
От представената към
заявлението за отпускане на пенсия и с настоящата жалба трудова книжка на Б. се
установява, че до 01.06.1989 г. лицето е имало трудов стаж от 5 год. и 3 мес.
От представената военна книжка на Б. се установява, че същият е бил изпратен на
редовна военна служба от Толбухинско военно окръжие на 15.09.1973 г., като е
заемал длъжността „корабостроител” до 01.11.1975 г., на която дата е бил
уволнен от военна служба поради навършен срок.
От представената
справка-опис на осигурителния стаж на Б.,***.2021 г. /л.26-л.27/, се
установява, че за периода на наборната военна служба лицето е придобило трудов
стаж, превърнат към ІІІ кат.труд, в размер на 2 год. 1 мес. 17 дни, приравнено
на осигурителен стаж време, като общият му осигурителен стаж, положен в Р
България, вкл. стажът по времето на отбитата военна служба, превърнат към ІІІ
кат.труд, е в размер на 15 год. 4 мес. 5
дни, като жалбоподателят е с навършена възраст 66 г. 9 мес. 13 дни към
датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 13.07.2021 г. Б. е
навършил възраст по чл. 68 КСО – 64 год. 1 мес., на 30.10.2018 г., като органът
му е признал действителен осигурителен стаж в размер на 13 год. 2 мес. 18 дни,
от общо осигурителния стаж от ІІІ кат. труд в размер на 15 год. 4 мес. 5 дни,
тъй като не е признал за действителен осигурителен стаж времето от 2 год. 1
мес. 17 дни, през което Б. е отбивал редовна военна служба.
От справката от
персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2005 г. –
31.12.2021 г. при пенсиониране на Б. /л.33-л.34/ се установява, че лицето е
внасяло осигурителни вноски като земеделски производител в периода м.11.2019 г. – м.12.2020 г.
Видно от Констативен
протокол № КВ-5-02-01028670/04.11.2021 г. на ст.инспектор по осигуряването при
ТП на НОИ – Бургас /л.43-л.44/, в резултат на извършена проверка в
информационната система на НОИ е установено, че периодът от 05.11.2019 г. –
31.12.2020 г. не се удостоверява за осигурителен стаж, тъй като не е
упражнявана трудова дейност, но това не оказва влияние на правото на пенсия на
жалбоподателя.
С Разпореждане изх.№
2113-02-1854#2/22.10.2021 г. на ръководител „ПО” при ТП на
НОИ – Бургас /л.39-л.40/ е отказано отпускането на Б. на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по подаденото от него заявление на 13.07.2021 г. В мотивите на
разпореждането е посочено, че съгласно чл. 68, ал.1-2 КСО, през 2021 г. право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст
61 год. 8 мес. от жените и на 64 год. 4 мес. от мъжете, и при осигурителен стаж
от 36 год. за жените и от 39 год. за мъжете. В случай, че лицата не отговарят
на условията, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66 год. 8
мес. за жените и за мъжете и при наличие на не по-малко от 15 год. действителен
осигурителен стаж на осн.чл.68, ал.3 КСО. Цитирано е, че съгласно разпоредбата
на §1, т.12 ДР на КСО, „действителен стаж” е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Посочено
е, че към датата на заявлението – 13.07.2021 г., лицето е на възраст 66 г. 9
мес. 13 дни, и има 15 г. 4 мес. 5 дни осигурителен стаж от ІІІ кат., от който
действителният му стаж е 13 г. 2 мес. 18 дни, поради което е прието, че Б. не
отговаря както на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал.1-2 КСО /тъй като няма 39 г. осигурителен стаж/, така и
на условието за отпускане на такава пенсия по чл. 68, ал.3 КСО, тъй като е
навършил изискуемата пенсионна възраст, но няма 15 г. действителен осигурителен
стаж.
Разпореждането от
22.10.2021 г. е съобщено на Б. на 26.10.2021 г. /л.41/ и в законоустановения
1-месечен срок от получаването му съгласно чл.117, ал.2 КСО, същият го е
обжалвал по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Бургас с жалба от
03.11.2021 г. /л.45-46/.
Обжалваното разпореждане
е потвърдено с оспореното в настоящото производство Решение изх.№ 1012-02-295#1/16.11.2021
г. на директора на ТП на НОИ Бургас, със същия мотив, а именно – че не се
зачита за действителен осигурителният стаж на Б. от 2 год. 1 мес. 17 дни,
период на отбита военна служба, поради което лицето не отговаря на условията на
чл.68, ал.1-ал.3 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Органът се е мотивирал, че съгласно представените доказателства и предвид
разпоредбите на чл. 9, ал.7 КСО, на чл.44 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/ и чл.24 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ
/отм./, Б. е отслужил редовна наборна военна служба пред периода 15.09.1973 г.
– 01.11.1975 г., който следва да бъде зачетен като осигурителен стаж от ІІІ
кат., но не и като действителен такъв съгласно §1, ал.1, т.12 ДР КСО, тъй като
военната служба не е нито трудово, нито служебно правоотношение, основание за
осигуряване, с оглед на което не се зачита за действителен осигурителен стаж.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118,
ал.1 КСО /обжалваното решение е от 16.11.2021 г., а жалбата против него е
депозирана на 29.11.2021 г./, от лице с правен интерес, адресат на оспорения
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено
от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО, в предвидената
от закона писмена форма и съдържа правни и фактическите основания за издаването
му. В мотивите му подробно са обсъдени и отхвърлени като неоснователни
възраженията в жалбата на Б. против Разпореждане изх.№ 2113-02-1854#2/22.10.2021 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Бургас.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в административното производство по издаване на оспорения акт.
Оспореното решение е издадено при неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 68, ал.1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 100 от
2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.,
бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от
жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2
месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както
следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се
увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с
по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се
увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст.
Съгласно чл.68, ал.2 от КСО от 31 декември 2016 г.
осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40
години за мъжете.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на
пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст.
По делото не е спорно и това се установява от
представените писмени доказателства, че към датата на заявлението за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 13.07.2021 г., Б. е навършил 66 год.
9 мес. 13 дни, както и че същият е нямал към тази дата осигурителен стаж 39
год., поради което не е спорно, че лицето не отговаря на условията за отпускане
на пенсия по чл. 68, ал.1-2 КСО, съгласно които разпоредби през 2021 г. мъжете
придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на
възраст 64 год. и 4 мес. и при осигурителен стаж 39 год. Спорно е по делото
дали жалбоподателят отговаря на условията на чл. 68, ал.3 КСО за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно последната разпоредба, при липса
на условията по ал.1-2, през 2021 г. мъжете придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 66 год. и 8 мес. и при наличие на не по-малко 15 год.
действителен осигурителен стаж.
По делото няма спор, че жалбоподателят отговаря на
първото условие по чл.68, ал.3 КСО /навършена възраст/, както и че към
13.07.2021 г. общият му осигурителен стаж от ІІІ кат. труд е в размер на 15
год. 4 мес. и 5 дни, в това число и времето на отбита редовна военна служба – 2
год. 1 мес. 17 дни.
Релевираните оплаквания в жалбата очертават рамките на
спора между страните, който се свежда до това дали жалбоподателят има право да
му бъде признат за действителен осигурителният стаж в размер 2 год. 1 мес. 17
дни – период на отбита редовна военна служба, за да може да отговаря и на
второто условие на чл.68, ал.3 КСО.
Съгласно
разпоредбата на §1, ал.1, т.12 ДР КСО /ДВ чр.107/2014 г., в сила от 01.01.2015
г./, „действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло за своя сметка дължимите осигурителни вноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето,
през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За
тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии” за сметка
на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане
на пенсията.
Разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж гласи, че за осигурителен стаж от ІІІ кат. се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
Както е прието и в Решение № 5435/08.05.2020 г. по
адм.д. № 14272/2018 г. на ВАС, нормата на чл.9, ал.7 КСО ясно изразява целта на
законодателя да признае безусловно за осигурителен стаж при пенсиониране
периода на наборната военна служба като особен вид държавна служба. Всъщност,
по въпроса дали времето на наборна военна служба следва да се зачете като
осигурителен стаж, по делото няма спор. Спорът е дали този стаж е действителен
по смисъла на §1, ал.1, т.12 ДР КСО. Според Решение № 11681/03.10.2018 г. по
адм.д. № 10591/2017 г. на ВАС, поддържаната от пенсионния орган теза, че
времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж,
е лишена от правно основание. Разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата
военна служба в НРБ /отм./ изрично признава на служещите редовната военна
служба във въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба.
Специалната разпоредба на чл.9, ал.7 КСО изисква внасяне на осигурителни вноски
само за фонд „Пенсии” за сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било
задължително осигурено и за посочените в §1, ал.1, т.12 ДР КСО и други
осигурителни рискове. Понятието „действителна военна служба” и понятието
„действителен осигурителен стаж” не са идентични, но е категоричен изводът,
който следва при анализ на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 ДР КСО, че военната
служба е един вид по характера на своята дейност, начин на изпълнение,
задължения и отговорности и е разделена само по вредности на категории и към
нея е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен
стаж, а следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по
смисъла на §1, ал.1, т.12 ДР КСО вр.чл.68, ал.3 КСО. В същия смисъл са и
Решение № 9471/17.07.2017 г. по адм.д. № 7470/2016 г. по описа на ВАС, Решение
№ 806/17.01.2013 г. по адм.д. № 11816/2012 г. на ВАС, Решение № 28/03.01.2013
г. по адм.д. № 9460/2012 г. на ВАС, където е прието, че трудовият стаж, положен
в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, е действителен
осигурителен стаж.
Ето защо, към момента на подаване на заявлението от
страна на жалбоподателя Б., са били налице предпоставките за отпускане на
пенсия при условията на чл. 68, ал.3 КСО, тъй като административният орган
незаконосъобразно е приел, че периодът на наборна военна служба от 2 год. 1
мес. 17 дни не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 ДР
КСО, предвид на което неправилно е прието, че жалбоподателят не отговаря към
датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия на изискването да има
общо не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
С оглед на горното, жалбата се явява основателна и
следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното решение и преписката се изпрати
обратно на органа на осн.чл.173, ал.2 АПК за ново произнасяне по заявлението на
Б. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68,
ал.3 КСО, както и за определяне размера на пенсията, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящия съдебен акт.
Предвид изхода на спора и своевременно направено
искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на същия следва да бъдат присъдени
съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лв., от които 10 лв. – заплатена
държавна такса по жалбата, и 350 лв. – разноски за адвокат, намалени съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и с оглед направеното възражение от страна на ответника за
прекомерност на хонорара на представителя на жалбоподателя по чл. 78, ал.5 ГПК вр.чл.144 АПК.
Мотивиран от горното и на осн.чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.С.Б.
с ЕГН ********** ***, Решение изх.№ 1012-02-295#1/16.11.2021 г. на директора на
ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане №
2113-02-1854#2/22.10.2021 г., издадено от ръководител на пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ гр. Бургас, с което е отказано отпускането на пенсия на
жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на директора на ТП на НОИ Бургас за ново
произнасяне по заявлението с вх.№ 2113-02-1854/13.07.2021 г. на Н.Б. съобразно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Бургас да заплати на Н.С.Б. с ЕГН **********
***, разноски по делото в размер на 360 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: