Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 15.03.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16268 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от А.М.В., с която е предявен срещу Г.Ф. иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 01.01.2013 г. от Д.Т.А. при управление на лек автомобил „Сеат” с рег. №******* без застраховка „Гражданска отговорност”. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 01.01.2013 г. по вина на лице, чиято гражданска отговорност не е застрахована със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва настъпването на произшествието, механизма и вината на водача, както и настъпване на твърдените от ищеца увреждания. Позовава се на съпричиняване.

            Третото лице помагач не взема становище по иска.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от писмените доказателства (Протокол за оглед на местопроизшествие от 01.01.2013 г. – л.53) и автотехническата експертиза, че на 01.01.2013 г. на бул. Вардар срещу бл.34 е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което Д.А. при управление на лек автомобил „Сеат” с рег. №******* при извършване на маневра „движение назад” е ударил пресичащия зад автомобила пешеходец А.В.. Тези факти се установяват безпротиворечиво и категорично от цитираните по-горе писмени доказателства и приетата експертиза. От автотехническата експертиза се установява още, че участъкът от пътя, на който е станало произшествието, е обозначен със знак Д4 – „Еднопосочно движение след знака“. Поради това съдът приема, че причина за произшествието е обстоятелството, че водачът на лекия автомобил не се е съобразил със задължителната посока на движение, предписана от пътния знак Д4, като е предприел движение в обратна посока на заден ход, а освен това преди да започне изпълнение на маневрата „движение назад”, не е изпълнил задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат зад него.

От приетата по делото медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи се установява, че в следствие на произшествието ищецът е получил травматично увреждане – разкъсно-контузна рана в лявата част на челото, счупване на 6-то и 7-мо ребро, охлузвания на лявата скула и лявата подбедрица и сътресение на мозъка. Увреждането е получено при процесното ПТП, като травматичните увреждания напълно съответстват на механизма му. След произшествието ищецът е получил спешна медицинска помощ на мястото на инцидента от екип на Центъра за спешна медицинска помощ, а след това е транспортиран и приет в клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ Пирогов. След четири дни – на 04.01.2013 г. пострадалият е изписан от болницата, като му е назначено амбулаторно лечение с контролни прегледи и режим с обезболяващи лекарства. Рзкъсно-контузната рана е зараснала за срок до 2 седмици, счупените ребра са зараснали за срок до 30 дни, а с проведената рехабилитация лечението е приключило за срок от 2 месеца. Получените травматични увреждания са довели до болки и страдания в срок от 2 месеца, като болките са били интензивни през първите две седмици след злополуката. След този период болките са се проявявали само при мозъчна или обща преумора. Към момента общото състояние на пострадалия е стабилизирано, счупването е зараснало окончателно, няма прогноза за негативни последици за в бъдеще.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за противоправно – водачът е нарушил чл.25. ал.1 ЗДвП и чл.54, ал.5 ППЗДвП, като извършил забранено от пътен знак движение назад, при което предприел маневрата „движение назад” без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат зад него него, и извършил маневрата, без да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от медицинските документи и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Д.А. при управление на лек автомобил „Сеат” с рег. №*******.

Установява се от справката в електронния регистър на Г.Ф., че към момента на процесното ПТП за автомобил „Сеат” с рег. №******* не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и застраховател – сключения на 03.07.2012 г. договор със срок на действие до 02.07.2013 г. е бил предсрочно прекратен, считано от 03.10.2012 г. В деня на произшествието – 01.03.2013 г. водачът е сключил застраховка видно от справката в 16,25 ч. с начало на покритие – 17,00 ч. на същия ден. Произшествието, видно от констативния протокол (л.5 от делото на СРС) се е осъществило в 14,10 ч. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието не е имало действащо правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Ответникът твърди, че не е налице валидно прекратяване на застраховката, сключена на 02.07.2013 г. С разпоредбата на чл.295, ал.7 КЗ е въведена оборима презумпция, съгласно която данните от Информационния център на Г.Ф., включително относно началната и крайната дата на покритието на застраховката „Гражданска отговорност“, се ползват с удостоверителна сила до доказване на противното. Обратно доказване от страна на ответника не е проведено. Поради това съдът е обвързан да приложи законоустановената презумпция и да приеме, че началната и крайната дата на покритието по договора за застраховката „Гражданска отговорност“ от 02.07.2013 г. са вписаните в електронния регистър. В този смисъл са и мотивите на т.3 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които ако действителните отношения между застраховател и застрахован са в отлика от вписаните в електронния регистър обстоятелства, това е непротивопоставимо на трети за договора лица, а има значение единствено във вътрешните им отношения. Поради което ответникът не може да се позовава пред пострадалия на обстоятелства, различни от вписаните в регистъра.

При така установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ - липсва на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността на делинквента и дължимото обезщетение следва да се изплати от ответника. Претенцията, предявена по съдебен ред е допустима – изпълнена е процедурата по ал.11 на чл.288 КЗ.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характера на увреждането – счупен палец, интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, липсата на трайни последици за здравето на пострадалия и как уврежданията са се отразили върху пострадалия с оглед на възрастта му. Съгласно показанията на свидетеля В. ищецът се е възстановявал няколко месеца, като е ползвал помощ за обслужване на битовите си нужди, изпитвал е болки при движение. Съдебно-медицинската експертиза установява, че е проведено болнично и домашно лечение общо в продължение на два месеца, здравето на ищеца е напълно възстановено и няма основания да се очакват бъдещи негативни последствия.

Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на трайни последици за здравето на пострадалия, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 10000 лв. Искът следва да се уважи до тази сума и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Дължимата грижа, която ищецът е следвало да положи в качеството си на пешеходец, е да се съобрази с движението на автомобилите по начина, по който е регулирано. Както бе посочено по-горе, делинквентът е нарушил чл.54, ал.5 ППЗДвП, като извършил забранено от пътен знак движение назад. Няма данни ищецът да е бягал или внезапно да е изскочил на пътното платно, в който случай поведението му би се характеризирало като непредвидимо от гледна точка на водача. При това положение не е налице действие или бездействие на пострадалия, с което да е допринесъл за вредите – възражението за съпричиняване е неоснователно.

По изложените съображения съдът приема, че на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 10000 лв. и искът да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.

 

По разноските:

       На ищеца следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 1075 лв. Възражението за прекомерност на адвокатсково възнаграждение е неоснователно.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещи лица, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 1522,50 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 400 лв. и разноски за експертизи – в размер на 360 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на А.М.В., ЕГН:**********, адрес: *** поляна – 1, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, както следва:

на основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ, сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 01.01.2013 г. от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, заедно със законната лихва от 01.01.2013 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1075 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.

            ОСЪЖДА А.М.В., ЕГН:**********, адрес: *** поляна – 1, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на Г.Ф., ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1522,50 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 400 лв., представляваща дължима държавна такса.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника: Д.Т.А., ЕГН:**********.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: