№ 496
гр. Перник, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720201910 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-1158-002652 от
24.10.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция”(„ПП”) при ОД на
МВР Перник, с което на В. Г. М., ЕГН ********** са наложени кумулативно
административни наказания глоба в размер на 750 лв (седемстотин и петдесет
лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на
основание чл. 182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от същия закон, установено на 08.07.2023г.,
в 16:34 часа в гр. Перник, ПП І-6, км 84+450 (спирка Метал), тъй като при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управляван
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* със скорост от 135 км/ч,
при което превишението е 35 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство „ARH CAM S1“ с № 120СС88.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателя В. Г. М. моли
процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Твърди, че съставения акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и атакуваното НП не съдържат в пълнота изискуемите реквизити по
чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Счита, че текстовото описание на
нарушението не съответства на дадената правна квалификация. Преценява
случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и намира, че липсата на
извършена преценка от наказващия орган и излагане на мотиви за тази
1
хипотеза пряко засяга правото му на защита и води до отмяна на атакуваното
НП. Алтернативно поддържа теза, че не е извършил вмененото нарушение.
Съдебното производство е разгледано при условията на чл. 61, ал.4 от
ЗАНН, в отсъствието на жалбоподателя В. Г. М., за което са изложени
съображения в протокола от проведеното съдебно заседание на 13.12.2023г.,
които не е необходимо повторно да се излагат в настоящия съдебен акт.
Административнонаказващия орган началник сектор „ПП” при ОД на
МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на
съда е изразено становище за потвърждаване на обжалваното НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН и
служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в
законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 08.07.2023г., в 16:34 часа на ПП І-6, в участъка на км 84+450,
спирка Метал, намиращ се в рамките на гр. Перник преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 120СС88 заснело движещият се в
посока към гр. София лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******,
който се управлявал със скорост от 139 км/ч при разрешена скорост от 80
км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.А.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 13.07.2023г. с № 1158р-5468.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства се установило, че заснетия автомобил, при
управлението на който е извършено нарушението, е собственост на Е.К.Д.,
ЕГН **********. Същият дал на 08.08.2023г. писмено сведение, с което
декларирал, че на 08.07.2023г. около 08:00 часа предоставил на
жалбоподателя собствения си автомобил, за да ги закара на работа в с.
Владая, след което ги прибрал от обекта и към 17 часа му върнал
2
автомобила.
Предвид предоставената информация и с оглед стойността на
превишението на скоростта и предвиденото от законодателя наказание
лишаване от право да управлява МПС, наред с наказанието глоба, св. Р. Г. А.,
в качеството на мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, в
отсъствието на В. Г. М., съставил срещу него на 30.09.2023г. АУАН серия АД
№ 108535, в който посочил, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като на 08.07.2023г., в 16:34 часа на ПП І-6, в
участъка на км 84+450, спирка Метал, намиращ се в рамките на гр. Перник е
управлявал в посока към гр. София лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ *******, като е превишил максимално разрешената скорост от 80 км/ч,
въведена с пътен знак В26, движейки се със скорост 135 км/ч, предвид
приспаднатия толеранс от минус 3% в полза на водача, установена с
техническо средство ARH CAM S1 с № 120СС88.
На 04.10.2023г. актът бил предявен на жалбоподателя, който отказал да
го подпише. Това обстоятелство е удостоверено по реда на чл. 43, ал.2 от
ЗАНН от Р.С.Е., след което М. получил препис от акта.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН М. не депозирал допълнителни
писмени възражения срещу констатациите в АУАН.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник
сектор „ПП” при ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН приел, че
са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което на
основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на В. Г. М. кумулативно глоба в
размер на 750лв (седемстотин и петдесет лева) и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца за установеното нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 02.11.2023г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид свидетелските показания на актосъставителя Р.
Г. А. и приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия АД № 108535
от 30.09.2023г., справка от централна база данни по регистрация на пътни
превозни средства, писмено сведение от Е.К.Д., че автомобиът е бил
управляван от жалбоподателя, протокол за използване на автоматизираното
техническо средство с рег. № 1158р-5468/13.07.2023г. и снимка на неговото
разположение, разпечатка от показанията на автоматизираното техническо
средство-снимка с № 120СС88/0086481, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. на преносимата система
за контрол на скоростта на мотори превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, Протокол от проверка № 026-
СГ-ИСИС от 23.03.2023г. на Български институт по метрология, Заповед №
313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник, Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и писмо с изх.
3
№ 11-00-355 от 28.11.2023г. на Областно пътно управление Перник с
приложена извадка за организацията на движението в процесния участък.
От правна страна:
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В конкретния случай, тъй като превишаването на
скоростта е 55 км/ч в населено място, се предвижда освен глоба и лишаване
от право да се управлява МПС, поради което и за реализиране на
административнонаказателната отговорност на В. Г. М. е спазена общата
процедура по ЗАНН – със съставяне на АУАН и последващо издаване на НП.
АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице
съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП - мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на
МВР Перник, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП. НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189,
ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
министъра на МВР, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47,
ал.2 от ЗАНН.
При извършената дължима проверка съдът не установи в АУАН и в
НП да са допуснати процесуални нарушения на императивните разпоредби на
чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН или други такива, които да ограничават
правото на защита на жалбоподателя. Констатираното нарушение е описано
точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението.
Вписано е, че същото е извършено при управление на процесния автомобил,
като е отразено мястото на реализирането му – км 84+450 на ПП І-6, намиращ
се в гр. Перник, обстоятелството, че в този участък е имало въведено с пътен
знак В 26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и установената скорост
от 135 км/ч, предвид приспаднатия толеранс от минус 3% в полза на водача
на измерената скорост от 139 км/ч с АТСС ARH CAM S1 с № 120СС88.
Посочена е разликата между установената и разрешената скорост - 55 км/ч.
Предвид изложеното съдът намира, че нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу предявеното обвинение за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на процесното
НП, като възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.
За пълнота на изложените по-горе изводи, съдът отбелязва, че
съставянето в отсъствието на нарушителя на АУАН, без да са ангажирани
доказателства, че същият е бил поканен да се яви на 30.09.2023г. за
извършване на това действие, е нарушение на процедурата, което обаче е
санирано с факта на предявяване на акта и връчване на препис от него на
04.10.2023г. С довеждането на АУАН до знанието на жалбоподателя, на
нарушителя е била гарантирана възможността да се защити по фактическите
основания и правната квалификация на вмененото му нарушение като изложи
4
възраженията си в самото съдържание на акта, а и допълнително в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Ето защо и констатираното нарушение на правилата за
образуване на административнонаказателното производство съдът прие, че не
е съществено.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
автоматизирано техническо средство № 120СС88. Безспорно приложеното по
административнонаказателната преписка Удостоверение № 17.09.5126 от
Българския институт по метрология установява, че АТСС е одобрен тип
средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на
валидност от 07.09.2017г. до 07.09.2027г. Същата работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се
с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за
одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е
описана процедурата по обработване на данните, които са получени от
лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от
човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост
изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй
като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измерванията, тъй като е преминало проверка за съответствие с техническите
изисквания, предвид приложения към административнонаказателната
преписка Протокол от проверка № 026-СГ-ИСИС от 23.03.2023г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки
и измервателни уреди” на Българския институт по метрология. При наличието
на тези доказателства АНО е доказал по недвусмислен начин установяването
и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение с № 120СС88/0086481 скорост от 139 км/ч е точно
измерената скорост с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към
момента на констатиране на нарушението (преди да бъде коректно
приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта).
5
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в
НП, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане на
АТТС - към приближаващия трафик на контролирания пътнопоток, който е
бил с посока от гр. Радомир към гр. София. В протокола изрично е отбелязано
обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 80 км/ч
вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и местонахождението
му по несъмнен начин се доказват от писмо изх. № 11-00-355 от 28.11.2023г.
на Областно пътно управление Перник. От съдържанието на последното се
установява, че за движещите се в посока към гр. София е въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, който е поставен 550 м
преди км 80+450, както и че контролираният участък се намира в рамките на
населеното място гр. Перник, т.е. установяват се обстоятелства, които
отговарят на вписаните в изготвения протокол. Отразените в протокола по чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат
за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е
съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е попълнен
ръкописно и съдържа данни за физическото лице, което е попълнило
отразените в него факти, като същото е вписало, на определеното място
фамилията си и е положило своя подпис, след което документът е
регистриран с рег. № 1158р-5468 от 13.07.2023г., с оглед на което и няма
съмнение кой е неговия автор. Същевременно с оглед кредитираните по
делото писмени доказателства не е спорно, че полицейският служител е
преминал обучение за работа със стационарната преносима система за
контрол на скоростта, с която е извършено заснемането, тъй като е включен в
списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със
заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник да
осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система,
последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради
което и не може да се постави под съмнение осъществения от него контрол по
отношение на установеното нарушение именно съгласно нормативните
предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г, ведно с приобщения снимков материал от записа, съответстват
на посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид
констатацията за наличие на пътен знак В26, установяващ съответното
ограничение на скоростта от 80 км/ч в контролирания с АТСС участък, тъй
6
като е обстоятелство относимо именно към състава на посочената разпоредба
на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която променя общовалидната скорост за населено
място, визирана в чл. 21, ал.1 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено МПС отговаря за извършеното с него
нарушение. В случая от представеното на л.12 сведение от собственика
Е.К.Д., че автомобилът е бил управляван от друго лице, безспорно е доказано,
че жалбоподателят е субект на установеното административно нарушение и
обосновано са предприети действия в насока ангажиране на отговорността
му.
Предвид гореизложеното съдът намира, че анализираната
доказателствената съвкупност по несъмнен и категоричен начин налага извод,
че на 08.07.2023г. в 16:34 часа на процесното място В. М. е управлявал
визирания лек автомобил със скорост над разрешената, поради което и той е
субект на предявеното му административнонаказателно обвинение.
Относно маловажност на нарушението:
С разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил
приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП,
поради което и последната е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН,
вследствие на което са неоснователни наведените в жалбата доводи в обратна
насока.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 55 км/ч, поради което и законосъобразно отговорността на В.
М. е ангажирана на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Санкционната норма
предвижда, че при превишаване над 50 км/ч се налага глоба 700лв и три
месеца лишаване от право за управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. АНО правилно е
изчислил и определил размера на административното наказание глоба 750 лв
и е наложил кумулативно предвиденото лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. Фиксираните в абсолютен размер наказания
изключват възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаването на обжалваното
НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния
закон, поради което прие, че е законосъобразно, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, право
7
на присъждане на разноски в настоящето производство има АНО, който не
претендира за такива, поради което съдът не следва служебно по силата на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН да се произнася този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1158-002652 от
24.10.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Перник, с което на В. Г. М., ЕГН ********** са наложени кумулативно
административни наказания глоба в размер на 750 лв (седемстотин и петдесет
лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на
основание чл. 182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от същия закон, установено на 08.07.2023г.,
в 16:34 часа в гр. Перник, ПП І-6, км 84+450 (спирка Метал), тъй като при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управляван
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* със скорост от 135 км/ч,
при което превишението е 35 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство „ARH CAM S1“ с № 120СС88.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8