№ 15680
гр. С., 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110158834 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Г. Н. срещу „К.К.М.” ЕАД и „К.Г.“ ЕООД, с която
са предявени установителни искове с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с които се иска да бъде прогласен
за недействителен Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия -
Решение“ № 3-1920-49281-301566 от 27.09.2023 г., сключен между П. Г. Н. и „К.К.М.” ЕАД,
на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - поради противоречие със закона, както
и да бъде прогласен за недействителен Договор за възлагане на поръчителство от 27.09.2023
г. с предмет обезпечаване на задълженията по Договор № ********* за потребителски
кредит тип „Кредитна линия - Решение“ № 3-1920-49281-301566 от 27.09.2023 г., който
договор за възлагане на поръчителство е сключен между П. Г. Н. и „К.Г.“ ЕООД, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави
и като сключен при липса на основание.
Ищцата твърди, че на 27.09.2023 г. между нея и „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД
(кредитодател) е сключен Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна
линия - Решение“ № 3-1920-49281-301566, придружен от погасителен план към него, а
между ищцата и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на
поръчителство, заедно с погасителен план и Общи условия към договор за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“. Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит,
кредитополучателят се съгласявал в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по
кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от
кредитодателя дружество - поръчител, или неотменима и безусловна банкова гаранция, от
одобрена от „К.К.М.“ ЕАД банка съгласно списък на одобрени от кредитодателя банки,
достъпен на уебстраница https://cashcredit.bg/. Съгласно чл. 1, ал. 3, кредитополучателят се е
задължил при условията и сроковете на договора да върне предоставения кредит, както и да
заплати уговорената лихва и други разходи съгласно договора, Общите условия и
приложения към всяко усвояване на сума по погасителен план. Ищцата твърди, че е усвоила
сумата от 1000 лв. по договора за кредит, а съгласно погасителния план следвало да връща
по 100,46 лв. на месец, на 12 вноски, с падеж от 27.10.2023 г. до 27.09.2024 г., като общата
стойност на всички плащания (без в тях да се включва възнаграждението за поръчителя)
възлиза на 1205,52 лв. Твърди, че към договора за потребителски кредит е сключен и
договор за възлагане на поръчителство от 27.09.2023 г. между „Кредит Гаранция“ ЕООД и
1
ищцата. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, поръчителят е поел задължение да отговаря
солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока на Договор №
********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия - Решение“ № 3-1920-49281-
301566 от 27.09.2023 г. За оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по
кредита, клиентът следвало да заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от
размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по
кредита, редовността на клиента и други показатели, свързани с кредитоспособността и
лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в
погасителен план, неразделна част от договора. Ищцата поддържа, че съобразно
погасителния план към договора за възлагане на поръчителство следвало да внася месечна
вноска от 121,54 лв., общо 12 вноски, с падеж от 27.10.2023 г. до 27.09.2024 г., или общото
възнаграждение на поръчителя е в размер на 1458,48 лв., като така общата сума, която
следвало да върне по двата договора нараствала до 2664 лв., при получена сума в размер на
1000 лв. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него не е посочено кои разходи формират ГПР, а освен това записаният в
договора размер на ГПР не е реално прилаганият в отношенията между страните. Счита, че
възнаграждението за гарант/поръчител следва да бъде включено като разход в ГПР,
доколкото потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция. С
включването на възнаграждението за поръчител би се стигнало до размер на ГПР,
многократно надвишаващ предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. По отношение на
договора за възлагане на поръчителство твърди, че сключването на сделка между длъжника
и третото лице - поръчител е лишено от правно основание, тъй като договорът за
поръчителство следва да се сключва между кредитора и третото лице. Счита, че по договора
за възлагане на поръчителство е налице и явна нееквивалентност на престациите, тъй като
длъжникът не получава никаква престация, а освен това договорът съдържа и
неравноправни клаузи. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
Прави искане за разсрочване на задължението за заплащане на главницата съобразно
погасителния план по договора за потребителски кредит, в случай, че ответникът предяви
насрещен иск за връщане на главницата по договора.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците „Кеш Кредит Мобайл”
ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД.
Ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск като
недопустим, неоснователен и недоказан. Признава, че на 27.09.2023 г. между ищцата и
„Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за възлагане на поръчителство, по който
дружеството е поело задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата по
Договор за потребителски кредит тип - Решение № 3-1920-49281-301566. В резултат на
поетото задължение и след уведомление от страна на кредитора, че кредитът не е обезпечен
по друг начин, на 02.10.2023 г. между „Кредит Гаранция“ ЕООД, в качеството му на
поръчител и „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за
поръчителство. Твърди, че сключеният договор за възлагане на поръчителство има характер
на договор за услуга и не е лишен от основание. Оспорва да е налице нееквивалентност на
престациите по договора за възлагане на поръчителство. Моли за отхвърляне на предявения
иск. Претендира разноски.
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД оспорва предявения срещу него иск като
неоснователен. Признава, че на 27.09.2023 г. между ищцата и дружеството е сключен
Договор за потребителски кредит тип - Решение № 3-1920-49281-301566, като на същата
дата ищцата е усвоила главницата по кредита в размер на 1000 лв. с лихвен процент по
кредита 36 % и ГПР в размер на 42,97 %, която следва да бъде върната на 12 вноски, всяка в
размер на 100,46 лв. Твърди, че договорът за кредит съдържа размера на ГПР, конкретните
допускания относно формирането му, както и отговаря на всички законови изисквания на
ЗПК. Оспорва да е изисквал или приемал плащания за „гарант“. Моли за отхвърляне на иска
и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е предявен и насрещен иск от ответника „Кеш Кредит
Мобайл” ЕАД, с правно основание чл. 23 ЗПК - за осъждане на ищцата да върне чистата
стойност на кредита, а именно сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва от подаване на
насрещната искова молба - 08.12.2023 г., до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от П. Г. Н., с който
оспорва предявения иск, както и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на
2
подаване на насрещния иск. Моли за отхвърлянето му.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения и приет като доказателство по делото Договор № 3-1920-49281-
301566 от 27.09.2023 г. за потребителски кредит тип „Кредитна линия - Решение“ се
установява, че между ищцата П. Г. Н., в качеството й на кредитополучател, и ответника
„Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен договор за кредит,
по силата на който „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД е предоставило на П. Г. Н. сумата от 1000 лв.
(при уговорен кредитен лимит 4000 лв.), при лихвен процент по кредита в размер на 36 %. В
чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят се съгласява в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически
лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за
всеки в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или
неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „К.К.М.“ ЕАД банка съгласно
списък на одобрени от кредитодателя банки, достъпен на уеб-страницата
https://cashsredit.bg/. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, кредитополучателят се задължава при
условията и сроковете на договора да върне предоставения кредит, както и да заплати
уговорената лихва и други разходи съгласно договора, Общите условия и приложимия към
всяко усвояване на сума погасителен план.
Видно от приетия погасителен план към кредит № ********* към Договор за
кредитна линия № 3-1920-49281-301566 е предвидено връщане на сумата по договора на 12
равни месечни вноски, с начална падежна дата 27.10.2023 г. и крайна падежна дата
27.09.2024 г., с размер на вноската 100,46 лв., или общо дължима сума 1205,52 лв., от които
1000 лв. - главница и 205,52 лв. - договорна лихва, като от Приложение № 1 към договора се
установява, че при посочените параметри ГПР е в размер на 42,97 %.
На следващо място, установява се по делото, че на 27.09.2023 г. между ищцата П. Г.
Н., в качеството й на клиент/кредитополучател, и ответника „К.Г.“ ЕООД, в качеството му
на поръчител, е сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който
поръчителят се е задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищцата при
условията и за срока на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, сключен
между П. Г. Н. и „К.К.М.“ ЕАД (включително да отговаря за всички последици от
неизпълнението на главното задължение по кредита, включително за лихвите, неустойките и
за разноските по събиране на вземането по кредита - чл. 1, ал. 1 и чл. 3). Съгласно чл. 1, ал. 2
от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза в сила в момента на неговото
подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в петдневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от
одобрена от „К.К.М.“ ЕАД банка.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за оценяването и поемането на задължението за
поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер,
зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на
задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други
показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни
размери при съответните условия са посочени в погасителен план - неразделна част от
договора, като е уговорено, че възнаграждението представлява сбора от вноските по
погасителния план. Съгласно чл. 2, ал. 2, страните се договарят дължимото възнаграждение
по чл. 2, ал. 1 да бъде заплащано на части, съгласно погасителния план. Съгласно чл. 2, ал. 3,
клиентът заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата
сметка на посредника („Кеш Кредит“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника.
На ищцата е предоставен и погасителен план от 27.09.2023 г. с включено
възнаграждение за поръчителство, съгласно който в случай на възползване от услуга за
възлагане на поръчителство, дължимата сума за възнаграждение за предоставяне на
поръчителство възлиза на 1458,48 лв. (платимо на 12 равни месечни вноски с начало
27.10.2023 г. и край 27.09.2024 г., всяка в размер на 121,54 лв.), като е предвидено сумата да
3
се добавя автоматично към месечната вноска по потребителския кредит, да е разсрочена за
срока на кредита и да се заплаща заедно с месечните погасителни вноски по кредита.
По делото е представен и Договор за поръчителство от 02.10.2023 г., сключен между
„К.К.М.“ ЕАД като кредитодател и „К.Г.“ ЕООД като поръчител, по силата на който
поръчителят се е задължил да отговаря спрямо кредитодателя за изпълнението на
задълженията на П. Г. Н., които са поети по Договор за потребителски кредит тип - Решение
№ 3-1920-49281-301566, сключен с кредитодателя, включително за всички задължения на
кредитополучателя при условията на договора за кредит, в това число и за всички
последици от неизпълнение на тези задължения, включително лихви, такси, обезщетения,
неустойки и всички видове разноски по събиране на вземането.
По делото е отделено и за безспорно между страните, че по договора за
потребителски кредит ищцата е усвоила сумата от 1000 лв. (в самия погасителен план от
27.09.2023 г., носещ подпис за ответницата, който не е оспорен по делото, е посочено, че с
полагането на подписа си кредитополучателят декларира, че е получил изцяло и в брой
сумата по отпуснатия от кредитодателя кредит № *********), като не са налице плащания
по договора, видно и от представената от ответника счетоводна справка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъдат уважени предявените установителни искове, в тежест на ищцата по иска с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК е да установи при условията на
пълно и главно доказване сключването на Договор № ********* за потребителски кредит
тип „Кредитна линия - Решение” № 3-1920-49281-301566 от 27.09.2023 г. със соченото в
исковата молба съдържание с ответника „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, както и че договорът
противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. чл.
26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на
Договор за възлагане на поръчителство от 27.09.2023 г. с предмет обезпечаване на
задълженията по Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия -
Решение“ № 3-1920-49281-301566, със соченото в исковата молба съдържание с ответника
„Кредит Гаранция” ЕООД, както и че с договора за възлагане на поръчителство се
накърняват добрите нрави и/или че същият е сключен при липса на основание.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, както и че съдържанието на
оспорените договори е уговорено индивидуално.
По делото е безспорно сключването на договора за потребителски кредит и на
договора за възлагане на поръчителство. Сключените между страните договори за
потребителски кредит и за възлагане на поръчителство са потребителски, поради което
намират своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК. В частност, преценката относно
действителността на процесните договори за потребителски кредит и за възлагане на
поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите.
В тази връзка и в отговор на наведените с отговора на исковата молба доводи следва
да се подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно
съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните в
съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че те удовлетворяват изискванията,
поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по договорите за
кредит, по които е страна.
4
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР - 42,97 %, т.
е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
възлагане на поръчителство, сключен от потребителя с „Кредит Гаранция“ ЕООД, което
следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Анализът на
клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност при
избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят
одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за възлагане на
поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води
и до извода, че в конкретния случай договорът за възлагане на поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Алтернативното
посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се създаде впечатление, че
кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да предостави, но на
практика този избор е напълно привиден, защото осигуряването на поръчителство на две
физически лица, които да отговарят на определени условия или банкова гаранция в рамките
на пет дни от искането за усвояване на суми по кредитния лимит, е изначално непосилно за
кредитополучателя. Безспорно кредитополучателят е икономически по - слабата страна по
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които да му се предостави поръчителство от одобрено от кредитодателя лице.
Начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на
вноските по договора за възлагане на поръчителство - вноски със същите падежи и краен
срок на издължаване. При тези данни липсват съмнения, че сключването на договора за
възлагане на поръчителство е условие за сключването на договора за потребителски кредит
и за усвояването му, а разходът за възнаграждение на поръчителя е предварително известен
на кредитора. Въз основа на изложеното съдът намира, че възнаграждението по договора за
възлагане на поръчителство следва да бъде включено като разход по кредита при
изчисляване на ГПР и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от
потребителя.
В частност общото задължение на ищцата по договора за потребителски кредит е в
размер на 1205,52 лв., а задължението за предоставяне на поръчителство е в размер на
1458,48 лв. Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР - 42,97 %. Този начин на оповестяване на
разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на
възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход действителният
5
ГПР би бил значително завишен - много над 50,00 %, за установяването на което не са
необходими специални знания, предвид, че възнаграждението за поръчителство надхвърля
главницата по отпуснатия кредит. Въпреки, че всеки един от представените договори - този
за кредит и този за възлагане на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване
на договор за възлагане на поръчителство на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице - поръчител, както и от сключването на договора за
възлагане на поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита (в този смисъл са решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, решение № 260628/21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на СГС и
др.). Прикривайки даден разход по кредита като не е посочен изрично в договора за кредит и
не е взет предвид при посочване размера на ГПР, кредиторът на практика е въвел в
заблуждение потребителя и същият не е бил наясно за риска, който поема, респективно за
цената, която трябва да плати, преди да бъде обвързан от договора.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и „Кеш Кредит
Мобайл” ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и „Кредит Гаранция“ ЕООД, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за възлагане на поръчителство, поради
естеството на правоотношенията.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните Договор №
3-1920-49281-301566 от 27.09.2023 г. за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ и
Договор за възлагане на поръчителство от 27.09.2023 г. са изцяло нищожни на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД. За пълнота съдът намира, че договорът за възлагане на поръчителство не
отговаря и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца, тъй като с него се цели единствено оскъпяване на договора
за кредит. Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т. ч. този на добрите нрави. Поради изложеното,
предявените главни искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По насрещния иск:
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 9 ЗПК за
осъждане на П. Г. Н. да върне на „К.К.М.“ ЕАД сумата от 1000 лв. - чистата стойност на
кредита по Договор № ********* от 27.09.2023 г. за потребителски кредит тип „Кредитна
линия - Решение“ № 3-1920-49281-301566, ведно със законната лихва от подаване на
насрещната искова молба до окончателното плащане, в тежест на ищеца по насрещния иск е
да докаже сключването на договора за кредит със соченото съдържание, реалното предаване
на сумата за главница по кредита на кредитополучателя съгласно условията на договора,
срока за погасяване на задължението и настъпването на изискуемостта на вземането.
6
При доказване на тези обстоятелства, ответницата по насрещния иск следва да
установи погасяването на дълга.
Доколкото съдът прие, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, то потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
(така решение № 260628/21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на СГС, решение
№ 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, решение № 3136/09.11.2022 г.
по в. гр. д. № 8850/2021 г. по описа на СГС, решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. №
7108/2021 г. по описа на СГС и др.).
Установено е по делото, че получената от П. Н. сума по договора за потребителски
кредит е в размер на 1000 лв., както и че по договора за кредит не са осъществени
плащания. Поради изложеното, насрещният иск по чл. 23 ЗПК е изцяло основателен за
сумата от 1000 лв., като се съобрази, че вземането за връщане на предоставената сума е
изискуемо с оглед обявената недействителност на договора, както и че чистата стойност на
кредита, която подлежи на връщане при недействителност на договора според специалното
правило на чл. 23 ЗПК, представлява вземане на кредитора, което при действителен договор
е изискуемо обичайно според уговорените падежи на отделните вноски, а при
недействителен - погасителният план няма действие между страните (така решение №
50086/21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г. по описа на ВКС, I т. о.). Ето защо насрещният иск
следва да бъде изцяло уважен, а като законна последица следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на насрещната искова молба - 08.12.2023 г. до окончателното
плащане.
Доводите за недължимост на законна лихва съдът приема за неоснователни.
Присъждането на законна лихва съответства на Решение на СЕС по дело С-520/21, според
което чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която в случай,
че сключеният от банката и потребителя договор за кредит е обявен за изначално
недействителен поради наличието на неравноправни клаузи в него, освен връщане на
платените по договора парични суми, заедно със законната лихва за забава, считано от датата
на поканата за връщане, банката може да предяви допълнителни претенции към потребителя
на това основание, т. е. в решението изрично се посочва, че кредиторът има право и на
законната лихва за забава, но не и на други претенции.
По искането по чл. 241 ГПК:
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи
или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други
обстоятелства.
В конкретния случай искането на ответницата по насрещния иск за разсрочване на
изпълнението по реда на чл. 241 ГПК съобразно погасителен план е неоснователно, тъй като
не са представени доказателства в подкрепа на същото (относно влошеното имотно
състояние на страната - видно от данните по делото ответницата по насрещния иск е в
работоспособна възраст, внесла е и държавна такса в размер на 120 лв.), а и предвид
настъпването на падежа на последната вноска по погасителен план в кратък срок след
постановяване на съдебното решение - през м. септември 2024 г. С оглед на това, искането
по чл. 241 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 120 лв. (50 лв. за иска за
прогласяване недействителността на договора за кредит и 70 лв. за иска за прогласяване
недействителността на договора за възлагане на поръчителство). Процесуалният
представител на ищцата претендира на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1159,66 лв. (504,66 лв. с ДДС по иска за
прогласяване на договора за кредит за недействителен и 655 лв. с ДДС по иска за
прогласяване на договора за възлагане на поръчителство за недействителен), за което е
представен и договор за правна защита и съдействие от 26.10.2023 г. С Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
7
длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Като взе предвид вида и
обема на осъществената правна защита в исковото производство, липсата на фактическа и
правна сложност на спора, както и броя на проведените в исковото производство открити
съдебни заседания - едно заседание, в което процесуален представител на ищцата не се е
явил, както и съобразявайки актуалната практика на ВКС при присъждането на адвокатски
възнаграждения за безплатна правна помощ - напр. определение № 50015/16.02.2024 г. по т.
д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. №
1990/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., настоящият съдебен състав приема, че на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в общ размер на 540 лв. с ДДС (по 270 лв. с ДДС за всеки иск, съответно от всеки ответник).
Ответниците по установителните искове нямат право на разноски.
От ищеца по насрещния иск „К.К.М.“ ЕАД също се претендират разноски, като с
оглед уважаването на иска следва да му се присъдят - 50 лв. - държавна такса и 270 лв. с
ДДС - адвокатско възнаграждение. По делото се претендира възнаграждение в размер на 400
лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.08.2023 г., но предвид направеното
от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и по изложените по-горе
съображения, съдът приема, че възнаграждението следва да се определи в размер,
аналогичен на определения на процесуалния представител на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата П. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „М.“, ет. 1, ап. 2, и ответника „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. Г, ет. 6, че
сключеният между тях Договор № 3-1920-49281-301566 за потребителски кредит тип
„Кредитна линия - Решение“ от 27.09.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата П. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „М.“, ет. 1, ап. 2, и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, че
сключеният между тях Договор за възлагане на поръчителство от 27.09.2023 г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“, ет. 1, ап. 2, да заплати
на „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „С.Т.“,
ул. „З.М.“ № 15, вх. Г, ет. 6, на основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК сумата от 1000 лв. -
чистата стойност на главницата по сключения между страните Договор № 3-1920-49281-
301566 за потребителски кредит тип „Кредитна линия - Решение“ от 27.09.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба - 08.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж. к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. Г, ет. 6, да заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. „М.“, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50 лв. - разноски
за държавна такса за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „М.“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, да заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, с
8
адрес: гр. С., ул. „М.“, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 70 лв. -
разноски за държавна такса за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. Г, ет. 6, и „Кредит Гаранция“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2,
да заплатят на адв. А. З. Д., вписан в САК, личен номер **********, с адрес на упражняване
на дейността: гр. С., ж. к. „Яворов“, ул. „Хан ОМ.таг“ № 74, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 540 лв. с ДДС (по 270 лв. всеки от ответниците) -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на ищцата П. Г. Н., ЕГН **********, в хода на
производството пред СРС.
ОСЪЖДА П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“, ет. 1, ап. 2, да заплати
на „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „С.Т.“,
ул. „З.М.“ № 15, вх. Г, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на общо 320 лв.
- разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
С............, формулирано в исковата молба, за разсрочване на изпълнението на постановеното
съдебно решение в осъдителната му част по уважения насрещен иск с правно основание чл.
23 ЗПК, на основание чл. 241 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта, с която е оставено без уважение
искането за разсрочване, имаща характер на определение - в едноседмичен срок от
съобщението пред Софийски градски съд с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9