Решение по дело №567/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 244
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20201700500567
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 24413.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 05.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500567 по описа за 2020 година
С Решение № 878/09.07.2020год., постановено по гр.дело №06920/2020год. на
Пернишкия районен съд е осъден „ Рацо-3“ ЕООД *** да заплати на „ Джи Пи Ес Контрол“
ЕАД гр. С. сумата от 1160.90лева , дължими по договор за наем на хардуерни джи пи ес
устройства , както и за предоставяне на достъп до софтуерен продукт ФИКСИ за следене на
подвижни обекти / МПС/ в реално време, от която сума 988.20лева главница по 13 броя
фактури с ДДК за периода от 06.07.2017год. до м.08.2018год. , 172.70лева законна лихва ,
ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Със същото решение е отхвърлен предявен от „Рацо-3“ ЕООД *** против „ Джи
Пи Ес Контрол“ ЕАД гр.С. иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата
от 219.60лева, ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на насрещния
иск до окончателното й изплащане.
С решението „Рацо-3“ ЕООД е осъдено да заплати на „Джи Пи Ес Контрол“ ЕАД
разноски по делото в размер на 150лева, а по сметка на ПРС-държавна такса по насрещен
иск в размер на 25 лева , както и е осъдено „ Джи Пи Ес Контрол“ да заплати на „Рацо-3“
ЕООД разноски в размер на 150 лева, представляващи адвокатско възнаграждение .
Решението е обжалвано в срок от „ Рацо-3“ ЕООД *** , който поддържайки че
решението е неправилно и необосновано, моли въззивната инстанция да го отмени и
постанови ново , с което да отхвърли предявения против него иск и уважи предявения от
него насрещен иск,ведно с произтичащите от това последици. Твърди , че ищецът не е
1
доказал между тях да е съществувало твърдяното наемно правоотношение, че не е
неизправна страна по него и че не дължи претендираните суми. Счита , че по делото са
събрани доказателства , че плащането по фактура № ***год. и фактура № ***год. е
извършено без правно основание, поради което платените по тях суми подлежат на
връщане.
Срещу така депозираната въззивна жалба е постъпил писмен отговор , в който са
изложени аргументи в подкрепа извода на съда за наличие на валидно наемно
правоотношение между страните , обосноваващо дължимост на процесната сума ,
претендирана като неплатена наемна цена.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи,
че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно
правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Районният съд е бил сезиран с иск по чл.79 от ЗЗД, съединен с иск по чл.86 от
ЗЗД , предявен от „ Джи Пи Ес Контрол“ ЕАД гр. С. , с който е поискано да бъде осъден
ответника- „ Рацо-3“ ЕООД *** да му заплати сумата от 988.20лева , представляваща
общата стойност на неплатена наемна цена за отдадени под наем хардуерни дни пи ес
устройства и предоставен достъп до софтуерен продукт „ Фикси“ за периода от
06.07.2017год. до м.08.2018год. включително , за който са издадени фактури №***год., №
***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год., №
***год., № ***год. и № ***год. , сумата от 172.70лева , представляваща изтекла лихва
върху главницата за периода от 05.06.2017год. до 06.11.2019год., ведно със законната махва ,
върху главницата , считано от датата на предявяване на иска- 07.11.2019год. до
окончателното й изплащане.
Сезиран е и с насрещен иск, с който ответникът –„ Рацо-3“ ЕООД е поискал да
бъде осъден ищецът- „ Джи Пи Ес Контрол“ ЕАД гр. С. на основание чл.55, ал.1 ,предл. 1
от ЗЗД , или евентуално на основание чл.59 от ЗЗД да му заплати сумата от 219.60лева
,ведно със законната лихва ,считано от датата на депозиране на насрещния иск-
23.12.2019год. до окончателното й изплащане.
Районният съд е уважил иска по чл.79 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД като е приел, че
между страните е налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение и като
неизправна страна дължи заплащане на претендираните суми,ведно с обезщетение за забава.
Отхвърлил е насрещният иск като неоснователен и недоказан, без да изложи
мотиви за това .
Настоящият състав намира за частично основателни доводите във въззивната
жалба за неправилност на така постановеното първоинстанционно решение като
2
съображенията за това са следните:
По иска по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът в първоинстанционното производство претендира от ответника
заплащане на сумата от 988.20лева , представляваща общата стойност на неплатена наемна
цена за отдадени под наем хардуерни дни пи ес устройства и предоставен достъп до
софтуерен продукт „ Фикси“ за периода от 06.07.2017год. до м.08.2018год. включително , за
който са издадени фактури №***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год., №
***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год. и № ***год. , сумата от
172.70лева , представляваща изтекла лихва върху главницата за периода от 05.06.2017год.
до 06.11.2019год., ведно със законната лихва , върху главницата , считано от датата на
предявяване на иска- 07.11.2019год. до окончателното й изплащане.
Основава дължимостта на процесните суми с неизпълнение от страна на
ответника на задължения, поети с договор за наем.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца за наличие на облигационна връзка
между тях, основана на договор за наем.
По делото е представено от ищеца изображение на данни от система „Фикси“,
както и 2 бр. обобщена справка за движение на коли за периода 01.07. 2017год. до
30.08.2017год. и от 01.09.2017год. до 31.08.2018год. Документите представляват частни
такива и не носят подписа на представител на ответното дружество.
Представени са копия от фактури №***год., № ***год., № ***год., № ***год., №
***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год. и № ***год., в
който като доставчик е посочен „ Джи Пи Ес Контрол“ ЕАД гр. С. и като клиент- „ Рацо-3“
ЕООД. Във фактурите като „ наименование на стоката /услугата/ „ е посочен наем за пакет
MaХR за периода от 01.06.2017год.31.08.2018год. на обща стойност 988.20лева , като върху
тях не фигурира подпис както на представител на дружеството-доставчик, така и на
дружеството-клиент.
Като доказателства по делото са представени копия от паспорт за продукт МС 5
LF ,сериен номер *** и паспорт на продукт МС 5 LF ,сериен номер ***, издадени на ***год.
и в полза на „ фирма Рацо 1“.
Така описаните доказателства ,като представени от ищеца , са оспорени от
ответника.
Ответникът е представил по делото копия на фактури № ***год., № ***год., №
***год., ***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год., ***год., № ***год., ***год.,
№ ***год., № ***год., за фактурирани услуги- абонамент Джи Пи Ес за периода от
м.06.2017год. до м.10.2018год. с месечна цена от 33.60 лева с ДДС. Като доставчик във
3
фактурите е посочен А1 ООД гр.Д. , а като клиент- „ Рацо-3“ ЕООД.
Представено е от ответника и удостоверение от ЕКОНТ, от което е видно ,че
пратка № *** е изпратена от клиент Р. Л. И. , че пратката е била с описание – 3 бр. гпс , че е
била адресирана до ДЖи Пи Ес Контрол ЕАД и получена на ***год.
От ищеца по делото са представени и обобщена справка за движение на коли за
следните периоди: 01.06.2017год.-30.06.2017год., 01.07.2017год.-31.07.2017год.,
01.08.2017год.-31.08.2017год., 01.09.2017год.-30.09.2017год., 01.10.2017год.-31.10.2017год.,
01.11.2017год.-30.11.2017год., 01.12.2017год.-31.12.2017год., 01.01.2018год.-31.01.2018год.,
01.02.2018год.-28.02.2018год., 01.03.2018год.-31.03.2018год., 01.04.2018год.-30.04.2018год.,
01.05.2018год.-31.05.2018год., 01.06.2018год.-30.06.2018год., 01.07.2018год.-31.07.2018год.,
01.08.2018год.-31.08.2018год.
Като свидетел по делото е разпитан Р. Л. М. ,който сочи ,че джи –пи ес
устройствата са върнати.Сочи също така ,че тези устройства са взети от „ Рацо-1“ ЕООД и
са върнати на ищеца от „ Рацо-1 „ ЕООД , но не и от „ Рацо-3“ ЕООД. Посочва ,че „ Рацо-3“
ЕООД ползва джи пи ес устройства от друга фирма.
Като свидетел по делото е разпитан и П. К. С., който е работил като *** в
ответното дружество,както и в „ Рацо-1“ ЕООД. Същият сочи ,че задълженията са на „
Рацо-1“ ЕООД, а не на „ Рацо-3“ ЕООД . Установява ,че е дал платежни нареждания на „
Рацо -3“ ЕООД към „ ищеца вместо на „ Рацо-1“ ЕООД и сочи това като техническа грешка.
Предвид на гореописаните доказателства ,разгледани в съвкупност и
взаимовръзка, съдът намира че ищецът не доказва при условията на пълно доказване
наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на сключен договор за
наем на хардуерни джи пи ес устройства и представен достъп до софтуерен продукт „
Фикси“ , по което ответното дружество – „ Рацо-3 „ ЕООД да има задължения към него в
твърдения размер. Достигайки до противен извод районният съд е постановил неправилно
и незаконосъобразно решение , което , в тази му част, следва да бъде отменено , а
предявения иск по чл.79 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД –да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Ищецът претендира процесните суми, основавайки се на сключен с ответното
дружество договор за наем. Договорът за наем е съглашение, по силата на което едната
страна, наречена наемодател, се задължава да предостави на другата страна ,наречена
наемател , определена вещ за временно възмездно ползване ,срещу което наемателят е
длъжен да заплати за това на наемодателя наемна цена-чл.228 от ЗЗД. Договорът за наем е
двустранен, възмезден, комутативен, неформален , консесуален и срочен договор,тъй като
всяка от страните има задължения в полза на другата страна.
За доказване твърденията си ищецът е представил по делото копия от фактури,
4
както и изходящи от него частни документи,неносещи подпис на ответната страна сочена
като наемател,които са оспорени от ответника. Върху фактурата липсва подпис на
представител на ответното дружество и по нея не се установи да е извършено плащане, а и
липсват твърдения в този смисъл. Не са ангажирани доказателства,че фактурите са
изпратени и получени от ответното дружество ,нито че са осчетоводени в счетоводството на
последния. Предвид на това ,представените от ищеца доказателства , в частност
представените от него фактури/ извън фактура № ***год. и фактура № ***год./ не
съставляват доказателство за постигнато между страните съгласие относно предоставяне на
посочените във фактурите движими вещи под наем и при посочените във фактурите
условия-месечна цена и срок за отдаване под наем. В практиката си , ВКС приема ,че е
допустимо издаването и приемането на фактура, съдържаща съществените елементи на
договора за наем, обекти наемна цена,както и посочването в нея на търговците, наред с
факта на плащане на наемната цена от наемателя ,да удостоверяват постигнатото между
страните съгласие относно съществените елементи от договора. В случая, фактурите , на
които основава претенцията си ищеца, не са подписани от представител на ответното
дружество, по тях няма извършено плащане, нито са приети от ответника,респ.
осчетоводени в неговото счетоводство, поради което същите не могат да установят
съществуването на твърдяната облигационно връзка при посочените от ищеца параметри.
На противен извод не навеждат и останалите ,ангажирани от ищеца доказателства, дори
разгледани във съвкупност и взаимовръзка с обсъдените по-горе фактури.
По насрещния иск.
Ответникът в първоинстанционното производство претендира от ищеца на
основание чл.55, ал.1 , предл. 1 от ЗЗД , евентуално на основание чл. 59 от ЗЗД заплащане на
сумата от 219.60лева, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019год. до
окончателното й изплащане. Твърди ,че е платил тази сума както следва : на
12.07.2017год.- сума в размер на 109.80 лева и на 23.08.2017год.- сума в размер на
109.80лева съответно по фактура № ***год. и по фактура № ***год., издадени от „ Джи Пи
Ес Контрол“ ЕАД гр.С.. Поддържа ,че сумите са платени без основание и че със същите се е
обогатил ответника, тъй като не са дължими. Поддържа също така ,че през периода
01.07.2017год.-31.07.2017год. и съответно 01.08.2017год.-31.08.2017год. не е бил в
облигационни правоотношения с ответника , основани на договор за наем на пакет
МахR,поради което извършеното от него плащане е извършено без основание.
Ответникът оспорва иска,като поддържа ,че плащането е извършено в
изпълнение на задължения по договор за наем, респ. не е извършено без правно основание.
По делото са представени фактура № ***год. и фактура № ***год. , в които като
доставчик е посочен „ Джи Пи Ес Контрол“ ЕАД гр. С. и като клиент- „ Рацо-3“ ЕООД. Във
фактурите като „ наименование на стоката /услугата/ е посочен наем за пакет MaХR за
периода от 01.07.2017год.31.07.2017год. и 01.08.2017год.-31.08.2017год. на стойност от по
5
109.80 лева с ДДС.Върху тях не фигурира подпис както на представител на дружеството-
доставчик, така и на дружеството-клиент. Сумите по фактурите са платени съответно
***год. и на ***год. и това се установява от представените платежни нареждания. Не е
спорно по делото ,че тези две фактури са осчетоводени в счетоводството на „ Рацо-3“
ЕООД.
При тези данни за наличие на приемане на фактурите от страна на „ Рацо-3 „
ЕООД , плащането на наемната цена , такава, каквато е посочена във фактурата, посочването
във фактурите на съществените елементи на договора за наем- обект, наемна цена, търговци,
съдът приема ,че фактурите удостоверяват постигнатото между страните съгласие относно
съществените елементи на договора за наем,съответно че е установено наличието на
сключен договор за наем при посочените във фактурите параметри. С оглед на това
,плащането на наемната цена не е лишено от основание и претенцията за възстановяване
/заплащане/ на платената сума се явява неоснователна .
За пълнота следва да се отбележи ,че наличието на договор за наем за определен
период от време не изключва възможността за сключване на втори такъв с друг наемател
,със същия обект и за същия период. Респективно, наличието на единият ,не може да бъде
аргумент за несъществуването на втория.
Грешката в издаването на фактурата също не би могло да служи като аргумент за
недължимост на плащането. Такава в действителност би могла да се случи, но
отстраняването й следва да се извърши по предвидения в Закона за счетоводството ред, а в
случая това не е сторено.
Поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на
насрещния иск, първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно в тази
му част и следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на иска по чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД в полза на
ищеца не следва да се присъждат разноски първоинстанционното производство,поради
което обжалваното решение следва да се отмени и в частта му , в която „ Рацо-3“ ЕООД е
осъдено да заплати на „ Джи пи ес Контрол“ ЕАД сумата от 150 лева ,платена държавна
такса по делото.
Предвид изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателя следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 275 лева. Същият е заплатил държавна такса по сметка на
ПОС в размер на 50 лева както и е представляван от адвокат пълномощник при договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя не е
направено от въззиваемия във въззивното производство.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №878/09.07.2020год. , постановено по гр.дело №
06920/2020год. по описа на Районен съд-Перник , В ЧАСТТА МУ, в която е осъден „ Рацо-
3“ ЕООД *** да заплати на „ Джи Пи Ес Контрол“ ЕАД *** сумата от 1160.90лева ,
дължими по договор за наем на хардуерни джи пи ес устройства ,както и за предоставяне на
достъп до софтуерен продукт ФИКСИ за следене на подвижни обекти / МПС/ в реално
време, от която сума 988.20лева главница по 13 броя фактури с ДДК за периода от
06.07.2017год. до м.08.2018год. , 172.70лева законна лихва , ведно със законната лихва ,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане , както и в
ЧАСТТА, в която Рацо-3“ ЕООД *** е осъдено да заплати на „ Джи Пи Ес Контрол“ ЕАД
*** сумата от 150 лева разноски по делото и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ Джи Пи Ес Контрол“ ЕАД с ЕИК 121452821и
седалище и адрес на управление: *** против „ Рацо-3“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление : *** и адрес за кореспонденция: *** иск за заплащане на
сумата от 988.20лева , представляваща общата стойност на неплатена наемна цена за
отдадени под наем хардуерни дни пи ес устройства и предоставен достъп до софтуерен
продукт „ Фикси“ за периода от 06.07.2017год. до м.08.2018год. включително , за който са
издадени фактури №***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год., №
***год., № ***год., № ***год., № ***год., № ***год. и № ***год. , сумата от 172.70лева ,
представляваща изтекла лихва върху главницата за периода от 05.06.2017год. до
06.11.2019год., ведно със законната лихва , върху главницата , считано от датата на
предявяване на иска- 07.11.2019год. до окончателното й изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Джи Пи Ес Контрол“ ЕАД с ЕИК 121452821и седалище и адрес на
управление: *** да заплати на „ Рацо-3“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : *** и адрес за кореспонденция: *** сумата от 275 лева разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8