Решение по дело №17028/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1249
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 12 септември 2020 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20181100517028
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр.София , 14.02.2020 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година , в състав :

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

ЧЛЕНОВЕ :  КАЛИНА АНАСТАСОВА  

 

  Мл.съдия ИВА НЕШЕВА  

 

като изслуша докладваното от съдия Василев ч.гр.дело №17028 по описа за 2018 г , за да се произнесе , взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.463 ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба от 23.11.2018 г на С.И.А. ЕГН ********** *** срещу разпределение от 29.10.2018 г по изп.дело №20147800400380 на ЧСИ №780 В.Л..

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на разпределението , тъй като не е уведомен за разпределението , а вземането на „Кредитна къща София комерс“ не е с привилегия . Действително , налице е договорна ипотека по нотар.акт №120 рег.№45235 от 11.10.2012 г, но вземането не е издадено по този нотар.акт , а по спогодба от 11.06.2013 г сключена след ипотеката на жалбоподателя . По въпросната спогодба е налице новация на вземането т.е. възникнало е ново вземане като спогодбата не е отбелязана в Службата по вписване-гр.София . Неправилно ЧСИ е начислил законна лихва върху договорната лихва и неустойката и е приел , че цялото това вземане е с привилегия . Законна лихва трябва да се начисли само върху главницата от 28 050 лева за периода 10.09.2014 г – 19.10.2018 г и е в размер на 2310,41 лева ; а не в размер на 22 933,11 лева . Законна лихва до деня на продажбата на имота трябва да се изчислява само върху главницата .

Взискателят „К.к.Е.“*** счита жалбата за неоснователна . Спогодбата от 11.06.2014 г установява задълженията на заемателите , като не е налице новация , защото даването на допълнителен срок не е новиране на задълженията . Изпълнителният лист е издаден за вземанията по договора за заем и те са обезпечени с ипотека . С изпълнителния лист е присъдена законната лихва върху вземането от 55 000 лева признато със спогодбата от 11.06.2014 г .

ЧСИ №780 В.Л.излага мотиви , че жалбата е допустима , но неоснователна .  Вземането на „К.к.Е.“ ЕООД е превилегировано , тъй като е обезпечено с ипотека . Спогодбата от 11.06.2013 г установява задълженията по договора за заем и не е новация .

С допълнителни мотиви от 15.10.2019 г ЧСИ №780 В.Л.посочва , че сумата в размер на 83 491,89 лева е формирана от 55 000 лева главница ; 22 933,01 лева законна лихва върху главницата за периода 10.09.2014 г – 19.10.2018 г ; 2455 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство ; 1300 лева разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 1803,88 лева авансови такси . С допълнителни мотиви от 07.11.2019 г са прецизирани начислените разноски от ЧСИ .

С допълнително становище от 22.10.2019 г „К.к.Е.“ ЕООД счита , че не може да се разглежда оплакването на жалбоподателя относно законната лихва , като ЧСИ трябва да изпълни изпълнителния титул . Пропуснат е от взискателя срока за предявяване на иск по чл.464 ГПК .

На 10.01.2020 г на жалбоподателя са връчени допълнително събраните мотиви и становище , но в 7 дневен срок не е взето становище .

С молба от 12.02.2010 г жалбоподателят иска допускане на СТЕ и насрочване на делото в о.с.з.

Държавата чрез ТД на НАП –София град не взема становище . 

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима , но разгледана по същество е неоснователна.  

Процесното разпределение е предявено и връчено на жалбоподателя – присъединен взискател с втора по ред ипотека - на 19.11.2018 г .  

Останалите доводи на жалбоподателя касаят съществуването и размера на вземането на взискателя „К.к.Е.“ ЕООД за законна лихва , както и привилегията на всички вземания първоначалния взискател , защото според жалбоподателя е налице новация и погасяване на старите обезпечени с ипотека вземания .

Според настоящия съд ЧСИ не е допуснал нарушения на закона при изготвяне на процесното разпределение . Видно от изпълнителния лист длъжниците са осъдени да заплатят сумата от 55 000 лева главница въз основа на договор за заем от 11.10.2012 г , ведно със законната лихва от 10.09.2014 г до изплащане на задължението ; като задълженията са признати със спогодба от 11.06.2013 г и са обезпечени с договорна ипотека учредена на 11.10.2012 г . ЧСИ дължи изпълнение на изпълнителния лист така както е издаден и не може да извършва преценка дали действително се дължи законна лихва върху договорна лихва и/или върху неустойка за забава, както и дали е настъпила на новация на вземания . Такава преценка не може да се извърши и от съда в настоящото производство . При обжалване действия на ЧСИ се преценява само тяхната процесуална законосъобразност , а не се решава спор за материално право .

Правилно взискателят „К.к.Е.“ ЕООД посочва , че доводите на жалбоподателя могат да бъдат разгледани в производство по чл.464 ГПК или по исков ред  . Както е изяснено с определение №464 от 01.11.2016 г по ч.т.д.№553/16 г на ВКС , I ТО след публична продан ЧСИ извършва разпределение на получената от проданта сума, съобразно реда, установен в чл.460 ГПК. При недостатъчност на събраните в изпълнителното производство суми се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с предпочитателно удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. За обезпеченото с ипотека вземане ипотекарният кредитор се удовлетворява предпочитателно / чл.175, ал.1 ЗЗД/. Всеки взискател има интерес да оспори правото на предпочитателно удовлетворяване при разпределение на сумите на присъединил се ипотекарен кредитор. Исковата защита на взискател, който оспорва съществуването на вземането на друг взискател – кредитор е уредена в чл.464 ГПК. Оспорването може да касае както основанието на вземането на кредитора, така и привилегията, доколкото последната поставя взискателите в конкуренция при разпределението на получените в изпълнителното производство суми. При оспорване и отпадане на привилегията, заделената за присъединилия се взискател сума ще уголеми вземанията на другите взискатели или ще бъде върната на длъжника, от което произтича правният интерес на взискател да предяви отрицателен установителен иск, с който да установи несъществуването на обезпечението с ипотека вземане на присъединилия се взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Този извод следва от разпоредбата на чл. 459 ГПК задължаваща съдебният изпълнител, при отмяна на обезпечението, сумата на обезпечения кредитор да се разпредели между останалите взискатели или да се върне на длъжника.

Искът по чл.464, ал.1 ГПК е отрицателен установителен иск. За да обезпечи предявеният иск, законодателят с разпоредбата на чл.464, ал.1 ГПК е предвидил спиране на изпълнението на взискателя с оспорено вземане, т.е. сумата не се предава на взискателя от съдебния изпълнител, независимо, че разпределението е влязло в сила. Понеже спирането обезпечава един бъдещ иск, законодателят е определил срок за предявяване на иска – искът трябва да бъде предявен в едномесечен срок, считано от разпределението, в противен случай сумата се предава на взискателя. Искът е установителен, защото сумата се задържа по сметка на съдебния изпълнител, съгласно чл.464, ал.1 ГПК. В зависимост от изхода на делото – тя или ще бъде предадена на взискателя / при отхвърляне на иска/ или ще бъде разпределена между останалите взискатели / при уважаване на иска/. Ищецът ще има правен интерес от предявяване на установителен иск и след срока по чл.464, ал.1 ГПК, когато сумата не е предадена от съдебния изпълнител на взискателя с оспорено вземане, напр. поради наложено обезпечение – спиране на изпълнителното производство. При изплащане на сумата от съдебния изпълнител на взискателя с оспорено вземане, исковата защита на взискателя е с осъдителния иск, тъй като същата ще се намира в неговия патримониум, а не по сметка на съдебния изпълнител .

Тъй като доводите в жалбата са на практика неотносими към предмета на делото , неоснователни се явяват исканията за насрочване на о.с.з и за допускане на съдебно-техническа експертиза .

Жалбата е неоснователна и трябва да се отхвърли.  

 

По изложените съображения жалбата се СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исканията на С.И.А. ЕГН ********** *** за насрочване на о.с.з по жалбата и за допускане на СТЕ .

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.А. ЕГН ********** *** срещу разпределение от 29.10.2018 г по изп.дело №20147800400380 на ЧСИ №780 В.Л..

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в седмичен срок от връчване на страните .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

 

                           2.