РЕШЕНИЕ
№ 3541
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330117244 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********
против Д. Л. Л., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7,
т.11, т.17 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди сключен договор за потребителски кредит от *** с
предоставена сума от 1428 лева, платима в срок до 28.07.2020 г.
На осн. чл. 15, ал. 1 от ОУ, настъпили предпоставки за предсрочна
изискуемост от 07.04.2020 г. Останала неплатена главница от 823 лева, като с оглед
забавата се дължала и неустойка за забава в размер на законната лихва от 131,22 лева
за периода 07.04.2020 г. – 01.11.2021 г. Моли за присъждане на сумите, ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда до окончателното
погасяване и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.
Оспорва истинността на договора относно положения подпис за кредитора. Възразява
за неговата недействителност. Реално била предадена сумата от 600 лв., а в посочената
в исковата молба били включени лихви и разходи, които могли да възникнат във
връзка със заема, без да може да се установи колко е дължимата главница, лихви и в
какво се изразяват разходите.
Договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на
1
изискванията на чл.11, ал.1, т.10; чл. 19, ал. 1, чл.11, ал. 2 ЗПК. Липсвали подписи на
страните на всяка страница на ОУ. Твърди да се е намирала в условията на крайна
нужда при сключване на договора. Не била предоставена предварителна информация,
която да я ориентира за основните параметри на договора, не бил предоставен СЕФ.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Според договора за потребителски кредит е предоставена сумата от 1428 лева,
платима на 28 вноски по 51 лева, с краен падеж 28.07.2020 г., при ГЛП 0% и ГПР 49,51
%, с предвидена еднократна такса за определяне на кредитния риск от 93,20 лева.
Налице са искане за кредит, ведно с приложение 1 – погасителен план. Всички тези
документи носят подписи за ответницата, като не са оспорени откъм авторство. При
това положение и доколкото договорът е подписан, съдът приема, че правоотношение е
възникнало, с включените права и задължения в него.
Видно от представената разписка към договора, с посочено конкретно
основание, на ответницата е отпусната и тя е получила именно посочената в същия
сума като кредит – 1428 лева. Този документ също е подписан от нея и не е оспорен,
при което я обвързва и доказва факта на предаване – получаване на кредита в сочения
размер. Горното се установява и от заключението на приетата ССЕ, което съдът
кредитира като ясно и компетентно изготвено – неоспорено от страните.
При анализ на всички тези доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност,
безспорно се доказва предаване и получаване на уговорената в договора сума като
кредит от 1428 лева. Изцяло недоказани, оттам и неоснователни са възраженията, че по
него е предоставена сума от 600 лева, а не описаната. Няма нито едно доказателство в
подобна насока /въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада/, като
собственоръчно подписаният РКО за получаване на 1428 лева опровергава същите. С
оглед изложеното, съдът приема, че сумата по договора е получена от потребителя,
при което същият дължи връщането й, след настъпване на падежа. За пълнота –
възраженията за сключването му при условията на крайна нужда не се споделят,
поради липса на каквито и да е ангажирани доказателства /отново въпреки указанията
по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада/. Също така следва да се има предвид декларирането на
неизгодно за самата страна обстоятелство, чрез подписване на искането за кредит, в
което е посочено, че общите доходи на домакинството са в размер от 2500 лева, като
макар да работи без ТПО /което е въпрос и на лично съгласие/, ответницата явно
получава месечни доходи, при което и възражението за крайна нужда се опровергава от
собствените й изявления.
2
Относно действителността на договора:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата
държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като
основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата
да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и
на ненаведени от страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение №
252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011
г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. №
4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.
д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.
на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване
на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на
нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018
г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/
2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за
недействителност на договора според възраженията в ОИМ и в кръга на описаните, за
които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на
последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но
той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
3
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,51
%/. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
В случая никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя,
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Непосочването на
допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се
прецени как е получена неговата стойност при лихва от 0%, неустойка по чл. 11, ал. 5 в
размер на исковата сума от 1428 лв. и еднократна такса за определяне на кредитния
риск от почти 100 лева.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната
разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали
да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
4
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на
Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д.
№ 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на посоченото
изискване, договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи.
От заключението на повторната ССЕ се установява плащане на главница от
общо 605 лева, но и извършено еднократно такова на таксата за определяне на
кредитния риск от 93,20 лева с ПКО от 14.01.2020 г. Тази сума е недължима от
потребителя. Освен поради чл. 23 ЗПК и тъй като- разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
Съдът намира, че тази такса /в не малък размер/ представлява установено
задължение на кредитополучателя, свързано именно с усвояване на кредита, поради
което клаузата за дължимостта й е уговорена изцяло в противоречие с чл. 10а, ал. 2
ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Ето защо и платената сума от 93,20 лева е недължима и следва да се приспадне
от дължимата главница. Падежът за плащане на всички вноски е настъпил към
момента на предявяване на иска, при което и въпросът за предсрочната изискуемост е
ирелевантен. Искът е основателен и доказан по размер за сумата от 729,80 лева, при
което следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до
окончателното погасяване, като последица. Обезщетението за забава /неустойка/ за
исковия период е недължимо, съгл. чл. 23 ЗПК, при което претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По отговорността за разноски:
5
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 100 лв. – ДТ; 400 лв. –
адв. възн., съгл. ДЗПС и 100 лв. – деп. ССЕ, от които се дължат 458,89 лева.
Ответникът е направил искане, с представен списък по чл. 80 ГПК и док. за
плащане на: 180 лв. – деп. ССЕ и 300 лв. – адв. х-р, съгл. ДПЗС, от които се дължат
112,89 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „НД
Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Рашо Д.“ бл. 80, вх.В, ет. 6, ап. 71, следните суми: 729,80 лева /седемстотин
двадесет и девет лева и осемдесет стотинки/ - главница /чиста стойност на кредит/,
дължима във връзка с договор за потребителски кредит от ***, ведно със законната
лихва от постъпване на исковата молба в съда – 01.11.2021 г. до окончателното
погасяване, както и общо 458,89 лева /четиристотин петдесет и осем лева и осемдесет
и девет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на: главница над уважения до пълния предявен
размер от 823 лева и неустойка за забава в размер на законната лихва от 131,22 лева за
периода 07.04.2020 г. – 01.11.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Рашо Д.“ бл. 80, вх.В, ет. 6, ап. 71 да плати на Д. Л. Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 112,89 лева /сто и дванадесет лева и осемдесет
и девет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
6