О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №621
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
АННА И.
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кацарова
въззивно частно гражданско дело № 623 по описа за 2017 година по описа на
Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна частна жалба,
подадена от „Уникредит лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.П. - С., против
протоколно определение от 31.01.2017 г. по гр.д. № 13483/ 2016 г. по описа на
Районен съд – гр.Пловдив, ХVІІІ гр.с., с което съдът е прекратил производството
по делото по отношение на ответника К.В.Н., на основание чл.232 от ГПК,
обезсилил е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК № 872 от 29.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. №1353/2013г. по
описа на ПРС, досежно лицето К.В.Н. с ЕГН ********** ***, както и издадения от
30.01.2013г. изпълнителен лист по отношение на него.
Жалбоподателят е посочил, че неправилно
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради оттегляне
на иска, тъй като това действие на жалбоподателя – ищец е направено с оглед
недопустимостта на иска срещу К.Н.. До момента на ищеца не е било давано
указание да предяви иск срещу този длъжник, а указанието било да предяви установителен
иск по отношение на длъжника В.Н.. В този смисъл К.Н. не е надлежна страна в
процеса поради неподадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение.
Затова производството следвало да бъде прекратено още в началото поради липса
на правен интерес у ищеца да установи действителността на неоспореното вземане
спрямо този длъжник. Неправилно съдът обезсилил заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, тъй като те били влезли в сила по отношение на този
длъжник, тъй като липсвало надлежно подадено възражение от него.
Моли определението да се измени в частта, с която се
прекратява производството поради оттегляне на иска, като прекратяването е на
основание процесуална недопустимост на иска, както и да се отмени определението
в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
като процесуално недопустимо.
Ответниците по
жалбата не са взели становище по нея в предоставения им срок.
Съдът намира частната жалба, подадена от жалбоподателя за
допустима – депозирана в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване, а по
същество – за неоснователна, по следните съображения:
Предмет на исковото производство се явяват субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.535 от Търговския закон, предявени от „Уникредит лизинг“ ЕАД, ЕИК
*********, против В.К.Н. и К.В.Н.. Същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок от уведомяване на заявителя за подаване на
възражение от страна на длъжника В.К.Н.. Несъмнено, съдът в заповедното производство не е
дал указания на кредитора да предяви иск и срещу длъжника К.В.Н., тъй
като липсвали доказателства за срочността на подаденото от него възражение.
Изпратените до длъжника К.Н. съобщения за представяне на доказателства за
датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение не били връчени на
същия. Междувременно образуваното пред Софийски районен съд производство по
установителните искове било прекратено като местно неподсъдно на този съд и
било изпратено на Районен съд – Пловдив. При образуване на производството
съдията – докладчик извършил служебна справка при съдебния изпълнител, като
установил, че и подаденото от длъжника К.Н. възражение се явява представено в
преклузивния срок, поради което и приел, че установителният иск срещу него е
допустим. Предвид предявяването на такъв иск, то липсва и необходимост от
даване на указания на кредитора за предявяване на иск по чл.422 от ГПК срещу
този длъжник.
С две молби – едната постъпила в съда на 16.11.2016 г. и
втора, постъпила по електронната поща на съда на 30.01.2017 г., ищецът заявил,
че оттегля иска си по отношение на К.Н. и направил искане производството по
делото да бъде прекратено в тази част като процесуално недопустимо. С
атакуваното протоколно определение съдът прекратил производството по делото по
отношение на ответника К.В.Н., на основание чл.232 от ГПК, обезсилил Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 872
от 29.01.2013 г., постановена по ч. гр. д. №1353/2013г. по описа на ПРС,
досежно лицето К.В.Н. с ЕГН ********** ***, както и издадения от 30.01.2013г.
изпълнителен лист по отношение на него.
В частната жалба са наведени съображения, че оттеглянето
на иска е направено поради недопустимост на производството спрямо този длъжник,
като за допустимостта на иска съдът следи служебно. Несъмнено, за допустимостта
на предявения иск съдът следи служебно, но предвид посочените по – горе
съображения, а именно подаване на възражение от длъжника К.Н. в срок, то и
искът се явява допустим, макар и преждевременно предявен. Даването на повторни
указания от исковия съд за предявяване на иск срещу този длъжник се явяват
ненужни, тъй като ищецът – кредитор вече е упражнил правото си на иск, още
повече, че друг такъв иск при наличие на висящо производство между същите
страни и със същия предмет би бил недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.1, пр.1 от ГПК,
ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до
приключване на първото заседание по делото. Съдът е прекратил производството
поради оттегляне на иска във второто съдебно заседание, като е взел съгласието
на насрещната страна. Такова съгласие всъщност не е било необходимо, тъй като
изявлението за оттегляне е обективирано още в първата молба от 16.11.2016 г.,
която е подадена преди първото съдебно заседание, но по нея съдът не се е
произнесъл. Произнасяне по искането е направено едва във второто заседание и
предвид повторно искане в този смисъл във втора молба от 30.01.2016 г. От
представеното пълномощно / л.29 от гр.д. № 13483/ 2016 г. на ПРС/ се
установява, че пълномощникът адв.Г.П. – С. е надлежно упълномощен да се
разпорежда с предмета на делото.
В
частната жалба са наведени съображения за незаконосъобразност на обжалваното
определение поради прекратяване на производството не на основание недопустимост
на иска, а поради оттегляне на същия. Съдът не споделя наведеното от
жалбоподателя съображение. Искът
спрямо ответника К.Н. е допустим по съображенията, посочени по – горе. От друга
страна, при отказ или оттегляне на иска от ищеца, ирелевантни се явяват
мотивите на същия за предприемане на това процесуално действие. Съгласно
установената задължителна практика на ВКС, както и в правната теория е
възприето, че изявлението за оттегляне на иска може да бъде оттеглено от ищеца, докато
същото не е прието от ответника (Опр. № 554/25.10.2011 г., по ч. гр. д. №
550/2011 г., на III г.о.). В този смисъл
същото се явява неоттегляемо понастоящем, вкл. и в срока за обжалване на
определението за прекратяване на производството. Ето защо, настоящата съдебна
инстанция намира, че прекратяването на производството спрямо посочения ответник
е законосъобразно, вкл. и относно основанието за прекратяване, а именно поради
заявено оттегляне на иска от страна на процесуалния представител на ищеца,
надлежно упълномощен да се разпореда с предмета на делото.
Предвид своевременно подаване на възражение
по чл.414 от ГПК от длъжника К.Н., то същото е проявило суспензивното си
действие, поради което и заповедта за изпълнение не е влязла в сила, макар за
вземането да е издаден изпълнителен лист.
Съгласно приетото в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К., издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на
обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
с изключение на случая на прекратяване на
производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд
приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили
заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410,
съответно по чл. 417 ГПК,
и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК
при прекратяване на производството по
иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1,
съответно чл. 422 ГПК,
е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
С оглед даденото задължително тълкуване, то
при прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска по чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК от ищеца, съдът следва да обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист, което първоинстанционният съд е сторил. С оглед
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че определението е
законосъобразно и в частта относно обезсилване на издадената
заповед за изпълнение и на изпълнителния лист. Както беше посочено по – горе, заповедта не е влязла в
сила, поради което и предвид прекратяване на производството, същата подлежи на
обезсилване.
С оглед
изложеното, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради което и същата
следва да се остави без уважение.
Страните не
претендират разноски по настоящото производство.
Водим от горното и на основание член
278 от ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 7603/ 10.03.2017
г., подадена от „Уникредит лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.П. - С., против
протоколно определение от 31.01.2017 г. по гр.д. № 13483/ 2016 г. по описа на
Районен съд – гр.Пловдив, ХVІІІ гр.с., с което съдът е прекратил производството
по делото по отношение на ответника К.В.Н., на основание чл.232 от ГПК,
обезсилил е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК № 872 от 29.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. №1353/2013г. по
описа на ПРС, досежно лицето К.В.Н. с ЕГН ********** ***, както и издадения от
30.01.2013 г. изпълнителен лист по отношение на него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчване на препис от него на страните с частна касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.