Решение по дело №264/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 106
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20221840100264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. И., 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20221840100264 по описа за 2022 година
Производството е исково, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
С. Н. М. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Т. в.“ № 17 е предявила срещу B. М. ЕООД
ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. И., ул. „И. п.“ № 3Б кумулативно
обективно съединени искове за заплащане на сумата от 20 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила на 16.04.2019 г.
трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката –
16.04.2019г., до окончателното заплащане; 3647 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и
рехабилитация, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 16.03.2022г.,
до окончателното й заплащане; 1280 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на разликата между
брутното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото
осигуряване за периода от 16.04.2019г. до 29.11.2019г. и от 05.06.2020г. до 19.09.2020г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 16.03.2022г., до окончателното
й заплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен трудов договор
№115/27.07.2018г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „контрольор
качество“, като трудовият договор е бил прекратен на 28.02.2022г. Поддържа се, че по време
на действието на трудовия договор на 16.04.2019г., около 15,20 ч. по време на изпълнение
на служебните си задължения- контрол на качеството на произвежданите чугунени отливки
в предприятието на ответника, ищецът се е подхлъзнал на една от ламарините в цеха,
посипани с формовъчна пръст, прегар и др., и паднал, вследствие на което почувствал силна
болка в левия си крак. Впоследствие се оказало, че се касае за счупване на дисталната част
на тибията, което наложило операция, домашно лечение и рехабилитация, довели до
временна неработоспособност за период от 7 месеца. Твърди се, че случаят е признат за
трудова злополука от ТП на НОИ. Сочи се, че в резултат на случилото се ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, намалено
1
самочувствие и увереност в собствените сили, невъзможност за извършване на определени
движения. Поддържа се, че във връзка с лечението и рехабилитацията ищецът е направил
разходи в размер на 3647 лева. Твърди се, че в периода от 16.04.2019 г. до 29.11.2019 г. и от
05.06.2020 г. до 19.09.2020 г. ищецът не е получавал трудово възнаграждение, а единствено
обезщетение по обществено осигуряване в размер на 720 лева месечно, поради което са
налице имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на общо 1280 лева
за целия период.
Ответникът в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове. Твърди, че увреждането е претърпяно
вследствие на проявена от ищцата груба небрежност, изразяваща се в провеждане на
телефонен разговор, с което ищецът е нарушил правилата за безопасност на труда, поради
което е налице съпричиняване. Поддържа се, че размерът на претендираните обезщетения е
прекомерно завишен. Твърди се, че от дружеството е сключена групова застраховка за
покрит риск „трудова злополука“, по която е изплатено застрахователно обезщетение на
ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, а и от приложените по делото трудов договор № 115/27.07.2018
г. се установява, че С. М. е работела при „B. М.“ ЕООД като „контрольор качество".
От приложеното по делото разпореждане № 2104-22-39 от 29.05.2019 г. на ТП на
НОИ – С. област се установява, че е била декларирана с вх. № 5101-22-28/30.04.2019 г. от
„B. М.“ ЕООД злополука, станала със С. Н. М., която е приета за трудова. Съгласно
представената от работодателя декларация около 15,20 часа на 16.04.2019 г., е възникнала
злополука докато пострадалата е извършвала наблюдение на работата на чистачите и след
позвъняване по телефона е отклонила вниманието си, в резултат на което е наранила левия
си крак.
От представената медицинска документация на С. М. и от приетата и неоспорена от
страните съдебно медицинска експертиза се установява, че в резултат на злополуката на
пострадалата е причинено счупване на костите на лявата подбедрица /голяма и
малкопищялна кости/, като по повод причинените увреждания е била подложена на
оперативно лечение, протекло на два етапа /поставяне и екстракция на остеосинтезен
материал/. Според вещото лице счупването на подбедрицата е довело до трайно затруднение
на движението на левия долен крайник за срок около 5-6 месеца, като увреждането се дължи
на механично въздействие в областта на лявата глезенна става и няма данни за наличие на
усложнения на травмата. В заключението е отразено, че в периода на възстановяването
болезнеността е била силна и продължителна, като болезненост е имало и за срок от около
30 дни след отстраняване на метала. Освен това болезненост ще има и при физическо
натоварване на крайника или промяна на времето.
От разпита на вещото лице д-р В. Т. в съдебно заседание се установява, че е вероятно
увреждането да е причинено в резултат подхлъзване.
Съгласно представената от ответника книга за начален инструктаж по безопасност на
труда и противопожарна охрана и служебна бележка от 31.07.2018 г. на служителите на „B.
М.“ ЕООД и в частност на ищцата С. М. е бил проведен както начален, така и периодичен
инструктаж по безопасност на труда..
От показанията на св. Галя Кабакова, която е колежка на пострадалата, се установява,
че е разговаряла със С. М. по служебния телефона, когато е настъпила злополуката, като
впоследствие разбрала, че М. е паднала и е наранила крака си.
2
От своя страна св. И. M. който е съпруг на С. М., твърди, че съпругата му се обадила
от Бърза помощ в И., за да му съобщи за злополуката, като му разказала, че се е спънала в
някаква ламарина. Установено било в УМБАЛ „С. А.“ в гр. С., че са счупени и двете кости
на левия й крак над глезена. От болницата поискали сумата от 3200 лева, за да направят
операция и да поставят титаниеви планки. След операцията М. не можела сама да се
обслужва, изпитвала силни болки. Постепенно болките започнали да намаляват, но
започнала да стъпва на крака си след около 3 месеца. След около година планките били
премахнати.
От показанията на св. М. П., която е ръководител на отдел „Контрол по качеството“
във „B. М.“ ЕООД и пряк ръководител на пострадалата, се установява, че работата на М. се
състояла в осъществяване на контрол на качеството на почистване на отливките в цех „Едри
отливки“. Тя е трябвало да оформя и документи, която дейност се осъществявала във
фургон. За да се влезе във фургона е трябвало да се мине по ламарина, която била
обезопасена. За злополуката споделили работници, които казали на П., че М. е искала да
влезе във фургона, докато е говорила по телефона, но се е спънала в ламарината и е паднала.
Съгласно представеното по делото удостоверение, издадено от ЗД „Евроинс“ АД
между „B. М.“ и застрахователя е имало сключена застраховка „Трудова злополука“ по
застрахователна полица № 04400100018945/19.09.2018 г., въз основа на която на С. М. е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 566,40 лева.
От приложените по делото фактури се установява, че М. е заплатила сумата от 3250
лева на УМБАЛ „С. А.“ за медицинско изделие, както и 34,80 лева – потребителска такса.
Освен това е закупила лекарства на стойност 212,30 лева, както и е заплатила на МБАЛ И. 9
такси от по 25 лева, за издаване на болничен лист от ЛКК.
Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза общата стойност
на направените от М. разходи възлизат на 3722,10 лева. В заключението, което съдът
кредитира изцяло, е посочено, че към месец април 2019 г. брутното трудово възнаграждение
на ищцата е в размер на 708 лева, като в периода от 16.04.2019 г. до 29.11.2019 г. М. е била в
отпуск поради временна неработоспособност и разликата между уговореното трудово
възнаграждение и полученото обезщетение от НОИ възлиза на 1459,77 ,66 лева. Освен това
ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност и да периода от 05.06.2020 г.
до 19.09.2020 г., като в този период разликата между брутното й трудово възнаграждение и
полученото обезщетение възлиза на 516,66 лева.
Във връзка със заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, по искане
на ищцата с определение от 06.03.2023 г. е допуснато на основание чл. 214 ГПК изменение
на исковете за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като по
отношение на иска за направени разходи за лечение същият е предявен за сумата от 3722,00
лева, а по отношение на иска за пропуснати ползи в размер на разликата между брутното
трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото осигуряване за
периода от 16.04.2019г. до 29.11.2019г. и от 05.06.2020г. до 19.09.2020г., същият е предявен
за сумата от 1976 лева.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди в резултат на настъпила трудова злополука по време на работата на
пострадалата ищца.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
3
служител има вина за настъпването им.
Отговорността по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна, т.е. за успешното провеждане
на иск с правно основание чл. 200 КТ следва да бъде установено, че пострадалата ищца се е
намирала в трудово правоотношение с ответното дружество, че увреждането представлява
трудова злополука, в резултат на която са настъпили вреди за работника, както и наличие на
причинна връзка между вредите и трудовата злополука. Отговорността би могла да бъде
изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на
работа, която не е в интерес на работодателя.
В хода на производството се установи, че ищецът С. М. на 16.04.2019 г. е претърпяла
трудова злополука при изпълнение на служебните си задължения като контрольор качество
в цех, стопанисван от „B. М.“ ЕООД, вследствие на която са били счупени костите на лявата
й подбедрица.
Съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. От събраните по делото
доказателства съдът приема за безспорно установено, че към момента на настъпване на
злополуката М. е била в трудово правоотношение с ответното дружество, както и че
настъпилата злополука има характер на трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Не
буди съмнение и обстоятелството, че като пряка и непосредствена причина от увреждането
ищцата е претърпяла значителни болки страдания и неудобства, които са й причинили
неимуществени вреди. Освен това се установи, че във връзка със злополуката ищцата е
направила разходи, а и размерът на получаваното от нея обезщетение от НОИ поради
временна неработоспособност е по-малък от брутното й трудово възнаграждение, които
представляват понесени от нея имуществени вреди.
Спорно в производството размерът на дължимото от работодателя обезщетение и в
частност е обстоятелството, дали ищцата е действала при груба небрежност, която да даде
основание съобразно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ да бъде намалено дължимото от
работодателя обезщетение, доколкото няма никакви данни увреждането да е причинено
умишлено от пострадалата.
Съобразно константната съдебна практика не всяко съпричиняване на злополуката,
както и не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба
небрежност, а само такова действие на увредения, което е в пряка причинна връзка с
увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би
положил в подобна обстановка. Грубата небрежност е налице винаги когато пострадалият
създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в ситуация на
повишен риск от увреждане.
Настоящият състав приема, че в конкретния случай се събраха данни за това, че М. е
допуснала известна небрежност, доколкото е отговорила на телефонно обаждане и е
отклонила вниманието си при опита да се качи във фургон, но отсъстват каквито и да е
доказателства за това, че тя сама е създала предпоставки за настъпване на вредата или е
нарушила правилата за безопасност при работа. Нито в длъжностната й характеристика,
нито в Правилника за вътрешния трудов ред във „B. М.“ има забрана за провеждане на
телефонни разговори от страна на работниците и служителите в предприятието. В този
смисъл съдът приема, че не е налице груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ,
която да обоснове намаляване отговорността на работодателя. Следва да се отбележи, че в
тежест на ответника бе да представи доказателства за наличието на подобна груба
небрежност при извършване на работата от страна на работника, каквито в хода на
производството не са събрани.
Ето защо съдът приема, че искът по чл. 200, ал. 1 КТ е основателен и следва да бъде
присъдено обезщетение в полза на увредения работник както за причинените му
4
неимуществени вреди, така и за имуществените вреди
При определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съдът съобрази Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, съгласно което
следва да се преценят всички съотносими обективни обстоятелства - вид, характер на
увреждането, начин на извършване, реално причинените морални страдания, възрастта на
пострадалия, общественото му положение, както и всички други релевантни към конкретния
случай факти и обстоятелства.
В случая бе установено, че злополуката е настъпила при изпълнение на служебните
задължения на ищцата, като в резултат от увреждането й е било причинено счупване на
костите на подбедрицата на левия крак. Съобразно заключението на съдебно-медицинската
експертиза непосредствено след злополуката и след оперативното лечение за поставяне на
импланти, ищцата е претърпяла силни и интензивни болки. Лечението на ищцата е
продължило около 5-6 месеца, а година след първата операция се е наложила повторна
операция за екстракция на остеосинтезата. Освен това, макар че към настоящия момент няма
данни за наличие на усложнения от травмата, до края на живота си ищцата ще изпитва
болки при физическо натоварване на крайника и при смяна на времето.
Съдът обаче взе предвид и обстоятелството, че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди има функция да възмезди ищцата, а не да служи за източник на доход,
както да бъде допълнителна санкция за работодателя. Освен това по делото не се доказа
увреждането да има сериозни последици за здравето на ищцата.
Ето защо настоящият състав намира, че в справедливото обезщетение но чл. 52 ЗЗД
за претърпените от страна на С. М. неимуществени вреди в следствие на трудовата
злополука, настъпила на 16.04.2019 г., е в размер на 10 000 лева, като за разликата до
предявения размер от 20 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът съобрази и разпоредбата чл. 200, ал. 4 КТ, съгласно която дължимото
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. В
случая ищцата е получила застрахователно обезщетение от ЗД „Евроинс“ АД в размер на
566,40 лева, която сума следва да бъде приспадната от дължимото от работодателя
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Върху дължимата от ответника сума следва да бъде присъдено и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, която при непозволено увреждане се дължи от датата на
неговото настъпване до окончателното изплащане на задължението.
Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител и за
всички действително претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В този смисъл стойността на направените от ищцата разходи,
свързани с лечението на увреждането в резултат от злополуката в размер на 3722,00 лева
следва да бъде възложена на ответника.
При определяне на размерна на обезщетението за претърпени имуществени вреди
съдът прие, че от представените по делото фактури е установено, че ищцата е извършила
разходи, свързани с нейното лечение на увреждането, получено в резултат от злополуката.
Обстоятелството, че в представената от УМБАЛ „С. А.“ фактура не е посочен видът на
използваното медицинско изделие е без правно значение, след като от приложената по
делото епикриза е установено, че на М. е извършено оперативно лечение, при което е
осъществена вътрешна фиксация със 7 дупкова заключваща плака и LCR плака. Тези плаки
представляват медицински изделия, чиято стойност не се поема от здравната каса и тяхната
стойност е отразена в представената по делото фактура.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи
5
обезщетение на работника за разликата между причинената вреда и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. В случая вредата за ищцата включва разликата
между трудовото възнаграждение, което би получила, ако беше здрава и работеше, и
полученото обезщетение по общественото осигуряване, тъй като между тези величини има
причинно-следствена връзка /Р. № 119/12.07.2013 г., ГД № 675/2012 г., на IV г.о./. Приетото
и неоспорено заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза сочи, че
между полученото обезщетение по общественото осигуряване за периода от 16.04.2019 г. до
29.11.2019 г. и от 05.06.2020 г. до 19.09.2020 г. поради временната неработоспособност от
трудовата злополука и полагаемото трудовото възнаграждение, има разлика в размер на
1976,43 лева по-малко, т.е. в тази си част искът е основателен в претендирания размер.
Върху присъдените обезщетения за претърпени имуществени вреди ответникът
дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.03.2022 г., до
изплащане на задължението.
По разноските.
Ищецът претендира сторени разноски, включващи адвокатско възнаграждение, което
е било заплатено, като съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК то следва да бъде
присъдено съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 382,79 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 879,50 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на РС-И. сумата 605,26 лева, представляваща дължимата
държавна такса върху уважения размер на исковете, както и сумата 500,00 лева за
възнаграждение на вещите лица по приетата съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна
експертиза в пълния, изплатен от бюджета на съда размер, предвид обстоятелството, че
частичното отхвърляне на исковете не е обусловено от заключението по тези експертизи.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “В. М.” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. И.,
ул. “И. п.” № 3Б ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. М. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Т. в.“ № 17
сумата от 9433,30 лв. /девет хиляди четиристотин тридесет и три лева и тридесет стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила
на 16.04.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на
злополуката – 16.04.2019г., до окончателното й заплащане; сумата от 3722,00 лв. /три
хиляди седемстотин двадесет и два лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба - 16.03.2022г., до окончателното й заплащане; и
сумата от 1976,00 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и шест лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер
на разликата между брутното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по
общественото осигуряване за периода от 16.04.2019 г. до 29.11.2019 г. и от 05.06.2020 г. до
19.09.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 16.03.2022г., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА “В. М.” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. И.,
ул. “И. п.” № 3Б ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. М. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Т. в.“ № 17
6
сторените разноски в производството в размер на 382,79 лв. /триста осемдесет и два лева и
седемдесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА С. Н. М. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Т. в.“ № 17 ДА ЗАПЛАТИ на
“В. М.” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. И., ул. “И. п.” № 3Б
сторените разноски в производството в размер на 879,50 лева /осемстотин седемдесет и
девет лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА “В. М.” ЕООД, седалище и адрес на управление гр. И., ул. “И. п.” № 3Б,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-И. държавна такса в размер на 605,26 /шестстотин и пет
лева и двадесет и шест стотинки/, както и възнаграждения на вещите лица в размер на
500,00 лв./петстотин лева/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
7