РАЗПОРЕЖДАНЕ №483
гр.Силистра, 05.08.2016г.
Административният съд гр.Силистра, в закрито заседание
на пети август през две хиляди и шестнадесета година, в състав:съдия Маргарита
Славова, при секретаря Стефка Димитрова, разгледа постъпилото адм.дело №100 по описа на съда за
Настоящото производство е по реда на
чл.226 АПК, след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС
гр.Силистра, с Решение №9043/20.07.16г., постановено по адм.дело
№13174/15г. на ВАС, Шесто отделение. По аргумент от чл.224 АПК, дадените с
последното указания са задължителни за настоящия състав, а те се свеждат до
следното: Съдът да укаже на страните каква е доказателствената
тежест в процеса, съобразно чл.170 ал.1 АПК; да изиска пълната административна
преписка; при постановяване на крайния акт да обсъди всички релевирани
доводи и възражения от страните, като извърши и цялостна преценка на събраните
по делото доказателства, а при евентуално наличие на противоречия между тях -
да изложи самостоятелни мотиви кои кредитира и защо. Следователно, по разума на
чл.226 ал.1 АПК, производството следва да започне от етапа на даване на
указания относно разпределението на тежестта на доказване за страните в процеса
и правното значение на твърдените от тях факти.
Предмет
на оспорване е Решение №***13.07.2015г., издадено от Директора на ТП на НОИ
гр.Силистра, потвърждаващо Разпореждане №***04.06.2015г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Силистра, с което е разпоредено „възстановяване
на добросъвестно изплатени суми за получено парично обезщетение за безработица
за периода от 08.05.13г. до 07.10.13г., в размер на 1 624.32 лева”, на
основание чл.54е ал.4 във връзка с чл.54е ал.1 КСО. В разпоредителната част на процесния пред ответния орган административен акт, се
съдържа израз - за добросъвестно получени осигурителни плащания от
жалбоподателя, а в потвърдителния диспозитив
на контролния - за добросъвестно изплатени суми от осигурителния орган за
получено парично обезщетение, която съдържателна разлика следва да бъде отстранена,
в контекста но нормативния регламент от чл.114 КСО, който борави с понятията
„добросъвестно“ или „недобросъвестно“ получени осигурителни плащания, а не
изплатени такива.
От пространната жалба, съдържаща
описание на множество ирелевантни за повдигнатия конкретен
спор обстоятелства, не става ясно в какво точно се изразява възражението на
жалбоподателя срещу оспорения административен акт, като по-скоро се настоява „да спрете „цирка“,като прекратите
производството по възстановяването на добросъвестно полученото обезщетение за
безработица“, за какъвто резултат не се намира нормативна основа, предвид
изричната разпоредба на чл.54е ал.1 КСО. От касационната жалба, по повод на
която е постановено отменителното решение на ВАС е
видно, че доминиращите оплаквания в процеса са били за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
като акцентът е поставен върху неизясняване на фактите и обстоятелствата, от
значение за случая, при издаване на административния акт, в нарушение на чл.35 АПК. Настоятелно се оспорва началната дата на настъпване на риска
„безработица”, за чието обезщетяване са извършени релевираните
плащания. Не тя обаче е от определящо значение за размера на подлежащото на
възстановяване изплатено обезщетение, който именно засяга имуществената сфера
на оспорващия, тъй като съгласно чл.54а ал.4 КСО, правото на обезщетението за
безработица възниква от датата на последното прекратяване на осигуряването.
Или, възникване на субективното право на парично обезщетение за безработица е
нещо различно от началната дата на неговото изплащане.
В
този контекст, съдът намира за необходимо да укаже на жалбоподателя, че следва
да уточни възраженията си срещу потвърдителния
контролен административен акт и първоначалното Разпореждане №***04.06.2015г., съобразявайки
използваните нормативни възможности за спиране изплащането на ПОБ поради несъвместимостта
му с други осигурителни плащания, като тези за временна неработоспособност или
обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт, каквото е
плащането по чл.222 КТ. В случая и двете хипотези, изключващи временно
изплащането на процесното обезщетение, са
осъществени. Следователно, правото на ПОБ е възникнало на 08.04.2013г., когато,
макар и впоследствие отменено като незаконно, е извършено уволнението и е прекратено
плащането на осигурителни вноски за ДОО в полза на оспорващия, но парично
обезщетение за безработица, в периодите на спиране, не е изплащано, съгласно
нормативната идея за „спиране“ действието на юридическите актове.
Съществено
в случая е и това, че в периода от постановяване на релевираното
Разпореждане /04.06.2015г./ до настоящото разглеждане на спора, са настъпили нови
юридически факти с правно значение за неговото решаване, някои от които попадащи
в хипотезата на чл.226 ал.2 АПК /настъпили след 01.09.15г./, както следва:
-
С Разпореждане №***01.07.15г. на ръководителя на осигуряването за безработица е
изменен размера на ПОБ като е намален на 14.98 лева дневно и е отказана промяна
на периода за изплащането му;
- С Решение №***27.07.15г. на директора на ТП НОИ
гр.Силистра горното разпореждане е отменено в частта на постановения отказ за
изменение на периода на изплащане на ПОБ;
- С Разпореждане №***06.08.15г. е определен нов период на
паричното обезщетение за безработица от 08.04.13г. до 15.02.2014г., съпътствано
от Справка, сочеща, че за периодите от 08.04.13г. до 16.04.13г. изплащането е
било спряно, поради отпуск по два болнични листа и, от 16.04.13г. до 16.05.13г.
- поради получено обезщетение по чл.222 КТ. Осигурителният орган е извел като
краен резултат, че периода на изплащане на ПОБ на жалбоподателя е от
16.05.2013г. до 15.02.2014г. в дневен размер от 14.98 лева. Това Разпореждане,
което уточнява началната дата за изплащане на ПОБ на 16.05.2013г., така както
се настоява от оспорващия, отново е обжалвано и с Решение №***03.09.15г. на
директора на ТП НОИ гр.Силистра е потвърдено. Последното е оспорено по съдебен
ред и с Решение №79/12.11.2015г. по адм.д.№127/15г.
на АС-Силистра е оставено в сила, а съдебният акт е потвърден с Решение
№9330/29.07.2016г. по адм.д.№14307/15г. на ВАС, VІ
отделение. Последните факти са служебно известни на настоящия състав на съда.
Предвид гореизложеното и тъй като нов период за изплащане на
ПОБ е определен по окончателен начин с описаните по-горе съдебни решения, съдът
УКАЗВА на ответния орган, че следва да установи размера на
изплатеното обезщетение за безработица на жалбоподателя в контекста на чл.54е
ал.1 КСО - за периода на полученото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
Граматическото тълкуване на приложимата разпоредба /чл.54е ал.1 КСО/ налага
извод, че на възстановяване подлежи реално изплатеното ПОБ за периода, обхванат
от плащането по чл.225 КТ.
Във връзка с това ответният
орган следва да попълни административната преписка с описаните по-горе административни и съдебни
актове, вкл. постановените такива по отношение на двата болнични листа, издадени
на оспорващия за конфликтните периоди: 18.03.13г.-31.03.13г. и
01.04.13г.-15.04.13г.
УКАЗВА
на жалбоподателя, че с оглед на горните обстоятелства, следва да конкретизира
предмета на съдебния спор - периода или размера на подлежащото на
възстановяване изплатено ПОБ оспорва и на какво основание.
По делото липсват доказателства
относно изпълнението на регламента от чл.54е ал.2 КСО от страна на осигурителя,
както и отразяване на въпросния /обезщетен по реда на чл.225 КТ/ период в
Регистъра на осигурените лица, за което доказателствената
тежест се носи от ответния орган.
Страните са правилно конституирани в процеса. На основание чл.157 ал.1, във връзка с чл.226 от АПК,
съдът
Р А З П О Р Е Д
И :
Насрочва съдебно заседание по административно дело №100/2016г. по описа на Административен съд гр.Силистра на
07.09.2016г. от 14.00 часа, за
която дата да се призоват страните по делото, като им се връчи и препис от
настоящото разпореждане.
СЪДИЯ: