Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 19.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
XIII – ти
граждански състав, в открито заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7970 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
иск е с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно
такова – чл.128, т.2 от КТ.
Ищецът А.Й.А.
*** твърди, че ответникът „Ремстрой корект“ ЕООД гр.Мартен, обл.Русе е бивш
негов работодател, при когото изпълнявал длъжността „шофьор, товарен камион“.
Твърди, че ответникът не му заплатил дължимите трудови възнаграждения, в брутен размер от 463
лева месечно, за месеците юни, юли и август 2017 г. Поддържа, че за сумата от
общо 1389 лева се снабдил със заповед № 3766/ 08.09.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6204/ 2017 г. по
описа на РРС, срещу която ответникът възразил в срок. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи
посочената сума. Претендира деловодните разноски в заповедното и исковото
производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Ремстрой
корект“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявения иск. Твърди, че трудовото възнаграждение на ищеца за
посочените три месеца се дължи в нетен, а не в брутен размер. Сочи, че след
приспадане на дължимите удръжки чистата сума за получаване е в размер на
1004,83 лева. Поддържа, че тя била платена на ищеца срещу подпис в разходен
касов ордер от 16.07.2017 г. за сумата от 400 лева, чрез два парични превода чрез
системата на „Изипей“ АД от 28.06.2017 г. и 07.09.2017 г., съответно за 250
лева и 72,22 лева, както и платените лично на ищеца 282,61 лева, представляващи
трудовото му възнаграждение за месец август 2017 г., като последният отказал да
удостовери получаването им с подписа си във ведомостта за заплатите, поради
което този отказ бил удостоверен с подписите на други работници. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира и направените
по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Между страните няма спор, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца за процесния период възлиза в размер на 463
лева. От заключението на назначената счетоводна експертиза става ясно, че през
август 2017 г. ищецът няма пълен отработен месец. За дните от 14 до 18 август
2017 г. той не се е явил на работа като липсват доказателства да е ползвал
отпуск на някакво основание. Тази констатация на вещото лице опровергава
твърденията на ищеца, че е отработил всички работни дни през посочения месец,
доколкото в подкрепа на тези твърдения не са ангажирани никакви доказателства.
Вещото лице е посочило, че след приспадане на предвидените по закон удръжки
общият нетен размер на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за месеците
юни, юли и август 2017 г. възлиза на 1004,83 лева. При извършената в
счетоводството на ответника проверка е установено, че по сметка 421 „Персонал“
няма дължим остатък за доплащане на ищеца. Тази сметка била закрита срещу
осчетоводено по сметка 501 „Каса“ изплащане в брой на трудовите
възнаграждения. Счетоводната операция била взета въз основа на представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства - разходен касов ордер № 38/16.06.2017 г., с
посочено основание за плащане аванс юни 2017 г., за сумата от 400 лева,
разписка от 28.06.2017 г. от „Изипей“ АД за сумата от 250 лева, разписка от
07.09.2017 г. от „Изипей“ АД с основание „остатък заплата м.юли 2017 г.“ за
сумата от 72,22 лева и осчетоводено плащане от касата на ответното дружество за
месец август 2017 г. въз основа на ведомостта за заплати в размер на 282,61
лева.
Ищецът възразява, че тези писмени
доказателства не съставляват надлежни доказателства за изплащането на трудовите
възнаграждения по смисъла на чл.270, ал.3 от КТ. Възражението е неоснователно.
В съдебната практика е безспорно, че
подписаните от работника или служителя разходни касови ордери се приравняват по
правната си стойност на разписка по смисъла на чл.270, ал.3 от КТ (вж. решение
№ 141 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК).
Заплатената с разходен касов ордер № 38/16.06.2017 г. сума от 400 лева, за
която е посочено, че представлява аванс за месец юни 2017 г., действително е
по-висока от нетното трудово възнаграждение за целия месец, в размер на 361,11
лева. Обстоятелството, че в изплащането на дължимите трудови възнаграждения
липсва ритмичност и платените суми често предшестват периода, за който се
дължат, не означава, че те не са били изплащани. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че такава е била наложилата се практика в ответното
дружество.
Липсва пречка трудовото възнаграждение
да бъде заплащано и чрез трето лице, на когото работодателят е възложил това.
Такова трето лице в случая се явява „Изипей“ АД. Касае се отново за плащане в
брой, при което то се удостоверява с разписка, която съставлява надлежно доказателство
по смисъла на чл.270, ал.3 от КТ. Според т.VI, т.1 от публично обявените Общи условия за откриване и
обслужване на платежни сметки и предоставяне на платежни услуги на „Изипей“ АД,
наличният паричен превод е платежна услуга, при която средствата се предоставят
от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на
получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или
на друг доставчик на платежни услуги, действащ
от името на
получателя, и/или когато
тези средства се
получават от името
на получателя и са на негово разположение. Установява се, че сумата от
250 лева, внесена от работодателя на 28.06.2017 г., е изплатена на ищеца на
същата дата срещу разписка. Когато в разписката не е посочено основанието за
плащане, то в тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание (вж.
решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., ГК). Ищецът
поддържа, че тази сума била предназначена и използвана за закупуване на
акумулатор, който разход е за ответника, и не представлява част от дължимото му
трудово възнаграждение. Макар да е получил отговора на ответника, в който ясно
се твърди, че това е сума, заплатена именно като трудово възнаграждение, ищецът,
в указания му с разпореждане № 6264/20.12.2017 г.
едноседмичен срок по чл.312, ал.2 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не е
направил съответните доказателствени искания за
установяване на своето твърдение, че тази сума е платена на различно основание,
поради което възможността това да бъде направено по – късно се е преклудирала -
чл.313 от ГПК.
Съдът намира неоснователно и възражението
на ответника, според което в случая не било допустимо чрез свидетелски
показания да се установява заплащането на трудовото възнаграждение за месец август
2017 г.
Това ограничение не е абсолютно,
доколкото съгласно чл.165, ал.1 от ГПК свидетелските показания се допускат, ако
съставеният документ е изгубен или унищожен не по вина на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. На още
по-силно основание ще са допустими свидетелски показания, когато се касае за
частен свидетелстващ документ, какъвто е и ведомостта за заплати, и страната,
на която документът би бил противопоставим, е отказала да участва в съставянето
му (в този смисъл Сталев, Ж., Мингова, А., Стамболиев, О и др. в „Българско
гражданско процесуално право“, София, 2010, § 59 „Свидетелски показания“, т.VIII,2). В този случай
свидетелските показания ще бъдат насочени към установяване на обстоятелството,
за което законът принципно изисква съставянето на документа, в случая по
отношение заплащането на дължимото трудово възнаграждение. Така от показанията
и на двамата разпитани свидетели – Р.Н. и В.К., се установява, че ищецът
получил заплатата си за месец август 2017 г., но отказал да удостовери това с
подписа си във ведомостта. Обстоятелството, че ищецът е получил трудовото си
възнаграждение било удостоверено с подписа на двамата свидетели, които
саморъчно вписали под ведомостта за посочения месец, в частта й за ищеца,
следната бележка: „Получи си заплатата“
и се подписали.
Съдът намира обаче, че искът се явява неоснователен
за сумата от 72,22 лева, представляваща остатък от трудовото възнаграждение за
месец юли 2017 г., която сума била предадена от работодателя на „Изипей“ АД на
07.09.2017 г. От издаденото удостоверение от „Изипей“ АД става ясно, че тя все
още не е получена от ищеца. Ответникът навежда доводи, според които независимо
от липсата на фактическото й получаване от последния, работодателят се
освободил от задължението си, тъй като ищецът, като кредитор, бил в забава. За
да се освободи от задължението си длъжникът по паричното задължение следва да
внесе сумата по банкова сметка ***то – чл.97, ал.1 от ЗЗД. „Изипей“ АД не е
банкова институция, а извършеният наличен паричен превод представлява платежна
услуга, при която нито платецът, нито получателят имат открити на свое име
сметки. Освен това не може да се поддържа, че ищецът, като кредитор, не е приел
предложеното му изпълнение, ако въобще не е бил уведомяван за него. От
издаденото от „Изипей“ АД удостоверение става ясно, че ответникът не е поискал
като допълнителна услуга получателят, в лицето на ищеца, да бъде известен за
наредения в негова полза превод чрез изпращането на SMS съобщение. Следователно щом изпълнението не е получено от
ищеца и същият не се намира в забава, като кредитор, то ответникът не се е
освободил от задължението си в горния размер от 72,22 лева. В тази част искът
следва да бъде уважен като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 1389
лева.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ищецът е направил разноски в исковото и заповедното
производства в размер на 600 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение. С
оглед уважената част на иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК същият има право
на сумата от 31,20 лева.
Ответникът е направил разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 350
лева. С оглед отхвърлената част на иска и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
същият има право на сумата от 331,80 лева.
След служебна компенсация между
насрещните вземания за разноски, в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 300,60 лева, от задължението за заплащането на която ответникът не е
освободен /вж. решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV
г. о., ГК/.
На основание чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1,
т.1 от ГПК в тежест на ответника, съразмерно с уважената част на иска, са
дължимата държавна такса и направените от бюджета на съда разноски, в размер на
15,89 лева, която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ремстрой корект“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Мартен, обл.Русе, ул.“Витоша“ № 4,
представлявано от управителя Явор Й.Й., че дължи на А.Й.А., с ЕГН **********,***,
сумата от 72,22 лева – неплатена
част от трудовото възнаграждение за месец юли 2017 г. в нетен размер, ведно със
законната лихва, считано от 07.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане по ч.гр.д. № 6204/2017 г. по описа на Русенския районен съд е издадена
заповед № 3766/ 08.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Й.А.,
с ЕГН **********, против „Ремстрой корект“ ЕООД, с ЕИК *********, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца горницата над 72,22 лева до пълния предявен брутен размер от
1389 лева, представляващ сбор от трудовите възнаграждения за месеците юни, юли
и август 2017 г.
ОСЪЖДА А.Й.А., с ЕГН **********, да заплати
на „Ремстрой корект“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 300,60 лева – деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „Ремстрой корект“ ЕООД, с ЕИК
*********, да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 15,89 лева – дължима държавна такса и
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/