РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. Варна, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110115690 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Кооперация „Т. Р.“, ЕИК *
срещу „К.” ЕООД, ЕИК *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
232, ал. 2, предл. 1-во и предл. 2-ро и чл. 236, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми:
- сумата в размер на 11 895.17 лева, представляваща дължимата наемна цена по
сключения между страните договор за наем, прекратен на 04.05.2022 г., за периода от
01.07.2020 г. до 04.05.2022 г.;
- сумата в размер на 1 437.21 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота
след прекратяване на договора за наем за периода от 05.05.2022 г. до 31.05.2022 г.,
- както и сумата в размер на 78.54 лева, представляваща начислена и потребена в
имота вода за периода от 01.03.2020 г. до 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2022 г.
до окончателното изплащане на задълженията.
С Решение № 1366/20.11.2023 г., постановено по въззивно търговско дело №
1927/2023 г. на ОС-Варна, предходно решение № 1989 от 05.06.2023 г., постановено по гр.
д. № 12051 по описа за 2022 г. на РС-Варна, е обезсилено, като делото е върнато на РС-
Варна и е образувано под настоящия номер 15690/2023 г. на РС-Варна, със задължителни
указания за произнасяне по реално предявения иск.
Във въззивното решение е прието, че производството е образувано по искова молба,
уточнена с молба вх. № 63585/16.09.2022 г., от Т. Р., ЕИК *, с която срещу „К.“ ЕООД, ЕИК
* са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 11
895,17 лева, представляваща наемна цена по Договор за наем от 27.12.2016 г. на складово
помещение, находящо се в *, начислена за периода от 01.07.2020 г. до 04.05.2022 г., на осн.
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 1 437,21 лева, представляваща обезщетение за ползване на
наетния имот след изтичане срока на договора за периода от 05.05.2022 г. до 31.05.2022 г.,
на осн. чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 78,54 лева, представляваща режийни разноски за ВиК
1
услуги за периода от 01.03.2020 г. до 01.04.2022 г., на осн. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху горните суми от датата на исковата молба - 02.09.2022 г. до
окончателното издължаване на сумите и сторените по делото разноски.
Исковете са основани на твърдения за наличие на наемни правоотношения между
страните по договор за наем от 27.12.2016 г. за обект – складово помещение, с посочен
административен адрес в исковата молба и твърдения за незаплатени наемни задължения по
него, както и разноски във връзка с ползването на имота. Процесният договор, на който
ищецът основава претенцията си, е представен като писмено доказателство към исковата
молба /л.32/, като с уточняваща молба ищецът е конкретизирал, че сключеният между
страните договор е бил за срок от 1 година, тоест изтичащ на 27.12.2017 г., като поради
продължаващото ползване без противопоставяне на наемодателя същият се счита за такъв за
неопределено време и с договорена наемна цена в размер на 1 375.00 лева без ДДС, които
предявени искове с определение № 10611 от 28.09.2022 г. РС-Варна е обезпечил чрез
налагане на запор на банковата сметка на ответника, разкрита в ТБ „У. Б.“ АД.
Като неизпълнени задължения по договор за наем от 27.12.2016 г. на складово
помещение, находящо се в гр. В., ул. “Т.“ № * е докладван и предмета на исковете с
определение № 13510/02.12.2022 г. по чл. 140 от ГПК, обявен за окончателен в проведеното
по делото първо съдебно заседание на 13.02.2023 г. При така наведените твърдения, РС-
Варна правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по договор за наем от 27.12.2016
г., по който иск обаче не е произнесъл решението си. Видно от постановеното решение, РС-
Варна, анализирайки представения с исковата молба договор от 27.12.2016 г. и представения
от ответника договор за наем от 28.07.2009 г. за наето помещение от 396 кв. м. с наемна цена
от 1 650 лева с ДДС, приема, че се касае за един и същи договор и за едно и също
помещение, респективно се произнася по дължимите суми въз основа на договор за наем от
28.07.2016 г., позовавайки се на заключението на вещото лице.
Въззивният съд е приел още в решението си, че обективните и субективни предели на
правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 от ГПК, се
очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с
иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният
във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения
иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от
ищеца спор.
Въззивният съд е посочил още, че в конкретиката на казуса, видно от твърденията
както в исковата молба, така и в депозираната уточняваща молба, липсват твърдения за
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, произтичащо от договор за
наем от 27.12.2009 г., както и липсва твърдение за ангажиране на договорната му
отговорност поради неизпълнение на този договор. Обратното, непротиворечиви и
последователни са твърденията на ищеца за правопораждащите претенцията на ищеца
факти – наличие на неизпълнени задължения по договор за наем от определена дата, със
срок на действие една година, превърнал се в такъв за неопределено време поради липса на
противопоставяне от страна на наемодателя, като индивидуализирани са и другите
съществени елементи на правоотношението – обект и наемна цена. Наличието на
задължения по посочения в исковата молба договор от 27.12.2016 г. е било и предмет на
изследване от експерта по проведената ССЕ. Недопустимо е във връзка с представено в хода
на процеса от ответника писмено доказателство /договор за наем от 28.07.2009 г./ и
изявлението на процесуалния представител на ищцата, че се касае за едно и също
помещение, да се тълкува и в крайна сметка подменя правопораждащият претенцията на
ищеца факт. Липсват твърдения за допусната грешка в датата на договора, още повече, че
двете наемни правоотношения имат различия, както и липсва изменение в основанието на
иска, а обстоятелството, че се касае за едно и също помещение не променя различното
съдържание на правоотношенията.
Съобразно чл. 270, ал. 3. изр. 3 от ГПК указанията на горната инстанция, в
случаите на обезсилване на първоинстанционно решение поради произнасяне по непредявен
иск и връщане на делото, са задължителни за долустоящия съд.
2
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът Кооперация „Т. Р.”
излага, че страните са били в наемно правоотношение по силата на сключен между тях
договор за наем от 27.12.2016 г., съгласно който дружеството, в качеството си на
наемодател, е предоставил на ответника /наемател/ за временно и възмездно ползване
складово помещение с административен адрес: гр. В., ул. „Т.“ № **. Договорът бил сключен
за срок от една година, след изтичането на който наемателят е продължил да ползва имота
без противопоставяне от страна на наемодателя, поради което и на основание чл. 236, ал. 1
ЗЗД наемният договор се счита за продължен за неопределен срок.
Твърди, че уговорената месечна наемна цена е в размер на 1 375 лв. без ДДС или 1
650 лв. с ДДС.
Поддържа, че от началото на 2020 г. ответникът плаща частично и със значително
закъснение дължимата наемна цена. Посочва, че поради забавяне на плащането на наемната
цена повече от 10 дни и системно неплащане в срок е прекратил едностранно договора, за
което е уведомил ответника с писмо, получено от ответника на 04.05.2022 г. Излага, че
помещението е ползвано от наемателя до края на м. май 2022 г. Твърди, че при издаване на
фактурите за наемна цена за периода от 2020 г. до прекратяване на наемното
правоотношение е начислявана и стойността на консумираната през съответния месец вода в
имота.
По изложените съображения моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски.
Ответникът „К.” ЕООД, гр. В. е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че от
приложения към исковата молба договор за наем е видно, че е отдаден под наем склад за
обща наемна цена в размер на 176.40 лв. с ДДС, а издадените и приложени по делото
фактури са на значително по-висока наемна цена. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на
предявените вземания. Претендира разноски.
В хода на о.с.з. ищецът, редовно призован, представлява се от адв. Б. А., чрез която
поддържа сезиралата съда искова молба. В условията на евентуалност обективира искане по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, представлява се от адв. Г. И., чрез който поддържа
отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и писмения отговор и като взе предвид, събрания
и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.
12; чл. 235, ал. 2 и чл. 270, ал. 3. изр. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически
и правни положения:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените осъдителни искове с
правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро от ЗЗД и чл. 236, ал. 2 от ЗЗД: 1./
наличието на облигационна връзка между страните по силата на договор за наем от
27.12.2016 г.; 2./ своята изправност – че е предоставил и осигурил спокойното и
безпрепятствено ползване на наетия имот за процесния период от 01.07.2020 г. до
04.05.2022г.; 3./ изискуемостта на вземанията и забава на ответника; 4./ размера на
предявените вземания за наем и разходи за ток, включително, че разходите са направени във
връзка с процесния имот, период и в претендираните количества; 5./ че процесният договор
за наем от 27.12.2016 г. е прекратен съобразно изложеното в исковата молба, считано от
04.05.2022 г.; 6./ че след която дата ответникът е продължил ползването на обекта до
31.05.2022 г., въпреки противопоставянето на наемодателя, както и 7./ че дължимото
обезщетение за процесния период е в претендирания размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
3
докаже своите дилаторни и перемпторни възражения в отговора, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже своята изправност, т.е. че е платил претендирания наем и
разходи за ток.
От ангажирания писмен документ – договор за наем от 27.12.2016 г. – се установява
по несъмнен начин, че между ищеца и ответника е учредено облигационно правотоношение,
чието съдържание включва задължението на ищеца да предостави на ответника за ползуване
на недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „Т.“ № **, представляващ склад, срещу
насрещното задължение на ответника да заплаща месечен наем в размер от 176.40 лева с
ДДС с падеж всяко пето число на всеки текущ месец, за който наема се дължи, включително
и консумативните разходи за ток, вода, телефон и др. Договорът е сключен за срок от една
година.
При договора за наем задължението на наемодателя се свежда до това да предостави
възможността на наемателя да ползва наетата вещ - дали наемателят ще се възползва от тази
възможност е въпрос на негова преценка. Ищецът е изправна страна по договора, доколкото
не се спори, че е осигурил спокойното и безпрепятсветно ползване на имота.
От експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните, се установява по несъмнен
начин, че по процесния договор за наем от 27.12.2016 г. ответникът няма непогасени
задължения по издадените счетоводни документи-фактури. Няма неплатени наемни вноски
за периода от 01.07.2020 г. до 04.05.2022 г. по процесния договр за наем, посочен в исковата
молба от 27.12.2016 г. По процесния договор от 27.12.2016 г. за периода от 05.05.2022 г. до
31.05.2022 г. договорът е прекратен и няма наемни отношения и неудовлетворени
граждански притезания, което обуславя неоснователността на иска за присъждане на наемна
цена в размер на 11 895.17 лева, за периода от 01.07.2020 г. до 04.05.2022 г.
Установява се още от заключението, че в счетоводството на ищеца за периода от
01.03.2020 г. до 01.04.2022 г. по издадени от „ВиК-В.“ ООД фактури за консумирана вода е
платено количество от 2247 куб. м. вода. Вътрешно фирмено е взето решение да се
начислява по 1 кубик вода на месец на всички наематели. В конкретния обект по процесния
договор за наем няма контролен водомер. Липсата на контролен водомер в наетия склад на
27.12.2016 г. обуславя неоснователността на иска за присъждане на сумата в размер на 78.54
лв., представляваща начислена и потребена в имота вода за периода от 01.03.2020 г. до
01.04.2022 г., доколкото не се доказа по делото по несъмнен начин реалното количество
доставена и потребена вода в наетия склад от наемателя-ответник.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че процесните
издадените фактури към ответника за периода от 01.07.2020 г. до 04.05.2022 г. са редовно
осчетоводени от двете дружества.
Твърдението, за това че договорът за наем от 27.12.2016 г. е прекратен, считано от
04.05.2022 г. остава голословно и недоказано, доколкото не са ангажирани никакви
доказателства в негова подкрепа. Отделно, от експертното заключение се установи по
несъмнен начин, че изчисленото обезщетение за ползването на имота не е по процесния
договор за наем, а по договора за наем от 01.08.2012 г., изменен с анекс от 09.03.2020 г., т.е.
за периода от 05.05.2022 г. до 31.05.2022 г. е начислено обезщетение за ползването на друг
имот, което обуславя неоснователността на иска за присъждане на сумата в размер на 1
437.10 лева по иска с правна квалификация по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
В заключение исковете следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на исковете за присъждане на главните вземания, обуславя
недължимостта на произтичащите от тях акцесорни вземания за обезщетение за забава
съизмеримо със законната лихва.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъди сумата в общ размер от 3 879.00 лева, от която 15.00 лева – държавна
такса по частна жалба, в резултат на която е образувано гр. д. № 2601 по описа за 2022 г. на
ОС-Варна; 150.00 лева – депозит за изготвяне на ССчЕ по гр. д. № 12051 по описа за 2022 г.
на РС-Варна и 3 714.00 лева – адвокатски хонорар за защита интереса на ответника в
4
производствата по гр. д. № 12051 по описа за 2022 г. на РС-Варна; в. т. д. № 1927 по описа
за 2023 г. на ОС-Варна и настоящото дело.
Релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнагражение е основателно, имайки предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото и обема на оказаното професионално съдействие, поради което и
за трите производства следва да се определи минимален адвокатски хонорар съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Кооперация „Т. Р.“, ЕИК * срещу „К.” ЕООД, ЕИК *,
обективно кумулативно съединени облигационни осъдителни искове с правно основание чл.
232, ал. 2, предл. 1-во и предл. 2-ро и чл. 236, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми:
- сумата в размер на 11 895.17 лева, представляваща дължимата наемна цена по
сключения между страните договор за наем от 27.12.2016 г., прекратен на 04.05.2022 г., за
периода от 01.07.2020 г. до 04.05.2022 г.;
- сумата в размер на 1 437.21 лева, представляваща обезщетение за ползване на
имота след прекратяване на договора за наем от 27.12.2016 г. за периода от 05.05.2022 г. до
31.05.2022 г.;
- сумата в размер на 78.54 лева, представляваща начислена и потребена вода в
наетия по договор за наем от 27.12.2016 г. имот за периода от 01.03.2020 г. до 01.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Кооперация „Т. Р.“, ЕИК * да заплати
в полза на „К.” ЕООД, ЕИК * сумата в размер на 3 864.00 лева, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг, от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5