Решение по дело №37/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20207210700037
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

58

гр. Силистра, 7.07.2020 г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Валери Раданов

с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 37 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 268 ДОПК.

Жалбоподателят Д.М.М., ЕГН **********, оспорва решение № 32 / 07.02.2020 г., издадено от директора на Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Варна, развивайки доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Ответникът – директорът на ТД на НАП – Варна – оспорва предявената жалба.

Съдът прие за установено следното:

Публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра, е издал разпореждане изх.№ С200019-137-0000411 / 21.01.2020 г. по ИД № 19130002271 / 2013 г., с което е отказал да прекрати събирането на вземания за осигурителни вноски и за лихви по ДД № 190021504150152 / 30.04.2015 г. – общо в размер на 1564,03 лв., по ДД № 190021501274722 / 18.02.2014 г. – общо в размер на 1517,56 лв. и по ДД № 190021302828627 / 30.04.2013 г. – общо в размер на 569,30 лв., отхвърляйки възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност.

С решение № 32 / 07.02.2020 г. ответникът е отхвърлил жалбата срещу гореописаното разпореждане със следните мотиви: «С разпореждане за присъединяване изх.№ С160019-105-0090299 / 05.10.2016 г. се присъединяват трите процесии документа/вземания към ИД №19130002271 / 2013 г. По преписката се съдържа писмено доказателство за надлежно връчване на разпореждането, а именно „Известие за доставяне на пощенска пратка“ от пощенски оператор „М и БМ Експрес“ № 6100016048742 с дата на получаване 28.11.2016 г. Тъй като разпореждането за присъединяване е било получено лично от Д.М.М., то същото се счита надлежно връчено на жалбоподателя. В този смисъл настоящата инстанция приема, че съставлява действие по изпълнението, т.е. това е действие, насочено срещу длъжника с цел изпълнение на негово задължение, а не вътрешен акт на обединение на изпълнителни дела в едно общо производство. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел IV на ДОПК и включват образуване на изпълнително дело, съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител – разпореждане /какъвто е и настоящият случай/, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана. Като съставляващо действие по изпълнението на процесиите задължения по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК то води до прекъсване на давността. Присъединяването на публични вземания е уредено в чл. 217 от ДОПК, чието систематично място е в глава двадесет и пета „Принудително изпълнение“, раздел III „Способи", поради което представлява действие по принудително изпълнение, с чието извършване от публичния изпълнител се прекъсва давността на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК. Съответно, с издаването на разпореждането за присъединяване се прекъсва давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК и започва да тече нова давност».

Правният спор по делото е съсредоточен върху въпроса дали разпореждането за присъединяване по чл. 217 ДОПК представлява – в контекста на чл. 172, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ДОПК – действие по принудителното изпълнение, което прекъсва дейността.

За да се отговори на поставения спорен въпрос, трябва да се има предвид, че идеята, заложена в разпоредбата на чл. 172, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ДОПК, е била въведена в българското позитивното право още преди приеманото на тази разпоредба. Всъщност чл. 172, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ДОПК почти дословно възпроизвежда правилото на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, според което давността се прекъсва „с предприемане на действия за принудително изпълнение“. Цитираното правило е било предмет на следното официално тълкуване: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя [...] или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител [...]): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора [...] и т.н. [...]“ (т. 10 от тълкувателно решение № 2/2013 / 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2 / 2013 г., ОСГТК). Следователно юриспруденцията еднозначно обвързва присъединяването на кредитори с реализацията на изпълнителните способи, поради което самото присъединяване – като процесуално действие – прекъсва давността.

ДОПК не съдържа особени правила, въз основа на които да се игнорира горецитираното тълкуване на ВКС относно прекъсването на давността. Напротив – въпросното тълкуване се подкрепя от систематичната интерпретация на разпоредбата на чл. 217 ДОПК, тъй като тя е поставена от законодателя в раздел, озаглавен „Способи“ (чл. 215 – 219 ДОПК). Това означава, че присъединяването на кредитори може да бъде част от всеки изпълнителен способ по чл. 215, ал. 1 ДОПК. Следователно разпореждането от 05.10.2016 г. за присъединяване по чл. 217 ДОПК е прекъснало давността, поради което оспореното решение на ответника се явява законосъобразно.

Неоснователни са изложените от жалбоподателя доводи. 1/ Не може да се постави знак за равенство между изпълнителен способ и действие по принудително изпълнение. Защото всеки от изпълнителните способи по чл. 215, ал. 1 ДОПК е събирателно понятие, обхващащи множество действия по принудителното изпълнение. 2/ Недопустимо е да се обсъжда преюдициално законосъобразността на разпореждането по чл. 217 ДОПК, след като това разпореждане е било съобщено на жалбоподателя и той не го е обжалвал в законоустановения срок.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2 във вр. с чл. 160, ал. 1, пр. посл. във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.М., ЕГН **********, срещу решение № 32 / 07.02.2020 г., издадено от директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – Варна.

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: