М О
Т И В И
към присъда по НОХД №252/2017г.
по описа на
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият Д.П.К., роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес:***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, безработен, осъждан, с ЕГН: **********, е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК - за това, че на 14.07.2016г. в с.С., обл.С, на главен път I-1 с посока на движение от гр.Б.
към с.Н. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ” без
регистрационни табели, бял на цвят с черни надписи на предния капак, без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление на МПС - с Наказателно постановление № *****г. на
ВНД Началник група към ОДМВР С, РУ Б. влязло в законна сила на 25.05.2016 г. и
за престъпление по чл.270, ал.1 от НК - за това, че на 14.07.2016 г. в с.С., обл.С.,
на главен път I-1 с посока на движение от гр.Б. към с.Н., управлявайки моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ” без регистрационни табели, бял на
цвят с черни надписи на предния капак противозаконно пречил на орган на властта
- В.К.В. - младши автоконтрольор II степен в група ОП на РУ-Б. при ОДМВР-С да изпълни задълженията си по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България и да работи по предотвратяване и пресичането на нарушения по
пътищата и обществения ред, като не спрял на подадения от страна на В. сигнал
със стоп палка, а вместо това го заобиколил и ускорил скоростта на движение на
управлявания от него автомобил.
В съдебно заседание, представителя на Б.ска
районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимия Д.П.К., така както е предявено с обвинителния
акт и внесено в БРС за разглеждане. Прокурорът счита, че са налице достатъчно
доказателства, сочещи, че Д.П.К. е извършил престъпленията, за които е привлечен към наказателна
отговорност и че за същите, при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.23 от НК, което
да изтърпи ефективно при първоначален общ режим, както и наказание глоба около
средния размер.
В съдебно заседание, защитникът - адвокат ГД от САК пледира за
това, че не се доказва по безспорен начин, че именно подс.К. е управлявал
моторното превозно средство, без рег. табели, забелязано да се движи на процесната
дата и място от свидетелите В. и Л..
Адв.Д сочи, че св.В. и св.Л. не са разпознали веднага лицето, което е
управлявало процесния автомобил, а са извършили това, като са направили справка
за подсъдимия в информационната система на МВР, като по този начин
разпознаването не е осъществено по правилата на НПК.
Подсъдимия подкрепя казаното от
защитника му.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Към 14.07.2016г. св.В.К.В.
заемал длъжността младши автоконтрольор ІІ степен в група ОП на РУ – Б. при
ОДМВР – С. Съгласно длъжностната му характеристика св.В. имал задължение да
работи по предотвратяване и пресичане на нарушенията по пътищата и обществения
ред.
Подс. Д.П.К. не е правоспособен като водач на
моторно превозно средство, но въпреки това управлявал МПС, за което е наказан с
наказателно постановление № 16-0246-000044/03.05.2016г. на ВНД Началник група
към ОДМВР С, РУ Б. влязло в законна сила на 25.05.2016г.
На 14.07.2016г. около 18.00ч. св.В.К.В.
и св.Л.П.Л., заемаща длъжността полицай в „Охранителна полиция” при РУ – Б.
били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в
района на с.С., обл.С., на главен път І-1, в близост до бистро „Чукара”. Двамата
полицейски служители били униформени, и били паркирали служебния автомобил до
платното за движение, в дясно по посока от гр.Б. към с.Н., обл.С., а самите те
се намирали до него. В този момент подсъдимият, управлявал лек автомобил марка
„БМВ” без регистрационни табели, бял на цвят с черни надписи на предния капак,
като пътувал сам в гореописания пътен участък в посока от гр.Б.
към с.Н., обл.С.. Когато автомобила, управляван от подсъдимия се приближил на
около 100м. до полицейските служители,
бил забелязан от тях, и св.В. решил да го спре, за да изпълни съответните си служебни задължения,
предвид на това, че същият бил без рег. табели. В изпълнение на това свое
решение, св.В. навлязъл в лентата за движение на управляваното от подсъдимия
МПС и подал ясен знак със стоп палка по образец, за да спре приближаващия към
него автомобил. Въпреки подадения от св.В. сигнал
със стоп-палка подсъдимият не
спрял, а го заобиколил, като навлязъл в насрещната лента за движение и ускорил
автомобила в посока към с.Н., обл.С.. Свидетелите В. и Л. не предприели
преследване на автомобила, управляван от подсъдимия, а по-късно докладвали за
случилото се в РУ – Б. като последната
изготвила докладна записка. С оглед на същата докладна записка на 27.07.2016г.
в РУ – Б. св.И.И.И., в присъствието на св.Л. съставил на подс.К. АУАН
бл.№564601 и АУАН бл.№564602 за нарушения съответно по чл.150 от ЗДвП и по
чл.103 и чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото доказателства – показанията на св.В.К.В., св.Л.П.Л., св.И.И.И.,
св.В.Г.Н. и св.М.И.П., както и от приетите
в съдебно заседание писмени доказателства - НП №16-0246-000044/03.05.2016г.;
справка за нарушител/водач на Д.П.К.; справка за нарушител/водач на Д.К.;
справка за съдимост № 642/23.08.2016г. на БРС на Д.П.К.; заверено копие на
НП № 16-0246-000044/03.05.2016г.; АУАН №
44 /265558/19.04.2016г.; АУАН №
564601/27.07.2016г; АУАН № 648/565602/27.07.2016г.; типова длъжностна
характеристика на длъжността „младши автоконтрольор“; типова длъжностна
характеристика на длъжността „полицай-старши полицай“; типова длъжностна
характеристика на длъжността „младши автоконтрольор“; типова длъжностна
характеристика на длъжността „полицейски инспектор“; типова длъжностна
характеристика на длъжността „младши полицейски инспектор“; акт за встъпване в
длъжност на В.К.В.; протокол от 16.12.2014г.; акт за встъпване в длъжност на Л.П.Л.;
протокол за запознаване с длъжностна характеристика от 22.03.2011 г.; 6 броя
справки от централна база КАТ за регистрация на МПС; договор за продажба на МПС
от 27.12.2012г.; справка за съдимост, с рег. №154/16.02.2017г. на Д.П.К.;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Д.П.К. и справка за съдимост № 802/31.10.2017г.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Л. и
св.В., като подробни, логични и непротиворечиви,
както вътрешно, така и помежду си. От
показанията им се установява, че подсъдимият на 14.07.2016г. в района на с.С.,
обл.С., на главен път І-1, в близост до бистро „Чукара” е управлявал, лек
автомобил марка „БМВ” без регистрационни табели, бял на цвят с черни надписи на
предния капак и че той не е спрял на подадения му сигнал със стоп
палка от страна на св.В., а го заобиколил и се е отдалечил с превозното
средство по пътя в посока с.Н., обл.С., въпреки, че отправеният му знак да спре
е бил ясен, и от достатъчно разстояние, за да го възприеме. В показанията си
пред съда св.Л. и св.В. са категорични,
че лицето, управлявало горецитирания автомобил на цитираните по-горе дата и
място е именно подс.К., като го посочват в съдебната зала и заявяват, че са го разпознали при
преминаването му покрай тях на пътя, както и че го познават преди това във връзка със службата им. Свидетелите Л. и В. са категорични в
показанията си и по отношение на това, че на 14.07.2016г. са имали достатъчна видимост и време да
огледат водача на лекия автомобил марка „БМВ” без регистрационни
табели, бял на цвят с черни надписи на предния капак и че той е бил именно подс.К.. Съдът не
установи св.Л. и св.В. да са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свидетелите Л. и В. не се опровергават от други гласни доказателства. В този смисъл, съдът не
възприема доводите на защитника на подсъдимия, че не следва да се кредитират
показанията на св.Л. и св.В., с оглед на това, че не са могли да възприемат в
достатъчна степен лицето управлявало автомобила, тъй като същият преминал
покрай тях с висока скорост, бил е със затъмнени стъкла и че те тогава не са
познавали подс.К., и счита че същите за необосновани и голословни.
Съдът кредитира напълно и
показанията на св.И.И.И., които кореспондират с показанията на св.Л. и св.В.
и са в съответствие с писмените доказателства АУАН бл.№564601 и АУАН
бл.№564602.
Съдът кредитира и показанията на св.В.Г.Н. и св.М.И.П., дадени от тях по
досъдебното производство, приобщени по
делото по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, като логични и
безпристрастни. От показанията им се установява, че те не са преки свидетели
на извършеното на 14.07.2016г. от подс.К., но в тях същите излагат своите възприятия относно неговото типично поведение на лице, което
управлява МПС без съответно свидетелство
и при опит от полицейски служители да го спрат за извършване на проверка, той не се подчинява на техните разпореждания. Твърденията
им се подкрепят и от факта, че с
наказателното постановление №
16-0246-000044/03.05.2016г. на ВНД Началник група към ОДМВР С, РУ Б. влязло в
законна сила на 25.05.2016г. подсъдимият е наказан не само за това, че управлява автомобил без
да е правоспособен водач на МПС, но и за това, че не спира при подаден сигнал
за спиране от контролен орган.
Съдът не кредитира, показанията, дадени от
св.Красимир П.К., тъй като с тях той
единствено установява, че притежава лек автомобил, марка „БМВ”, бял на
цвят, с черен капак и че стъклата му,
освен предното панорамно стъкло са затъмнени, и че той не е давал същия
на подсъдимия, който му е брат. Съдът счита, че неговите показания, не се
намират във връзка с други доказателства по делото и с тях не се изясняват
каквито и да е обстоятелства по делото,
още повече, че в обвинението не се твърди, че на 14.07.2016г.
подс.К. е управлявал именно, автомобила, за който брат му заявява, че е негова
собственост.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, като приема, че същите представляват негова защитна теза, която
обаче не е подкрепена от други доказателства.
С оглед гореизложеното съдът намира,
следното:
По обвинението по чл.343в,
ал.2 от НК:
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства от правна страна съдът приема,
че подсъдимият К. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в ал.2 от НК,
за което следва да понесе предвидената от закона наказателна отговорност. От обективна страна, подс.К. на 14.07.2016г. в с.С., обл.С., на главен път I-1 с посока на движение от гр.Б.
към с.Н. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ” без
регистрационни табели, бял на цвят с черни надписи на предния капак, без съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление на МПС - с Наказателно постановление № *****г. на
ВНД Началник група към ОДМВР С, РУ Б. влязло в законна сила на 25.05.2016 г.
В хода на производството се установи
управлението на МПС от страна на подсъдимия, фактът, че е неправоспособен,
както и че е извършил деянието в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за такова деяние – управление на МПС без да е правоспособен
водач – с НП №
16-0246-000044/03.05.2016г. на ВНД Началник група към ОДМВР С, РУ Б. влязло в
законна сила на 25.05.2016г.
И двамата свидетели - Л. и В. лично са
възприели /видели/, че на инкриминираната дата подсъдимият управлява лекия
автомобил марка
„БМВ” без регистрационни табели. В
случая това обстоятелство е несъмнено установено – управлението на МПС от
предаденото на съд лице. По делото е установено, че подс.К. е неправоспособен, което е видно от справката
за нарушител/водач, в която не е вписано за подсъдимия да е издавано СУМПС.
Неправоспособността на дееца не се оспорва и от подсъдимия и защитата.
От субективна страна подсъдимият е извършил
престъплението виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е и е желаел настъпването на
общественоопасните последици. На първо място подсъдимият е съзнавал, че е
неправоспособен водач на МПС – т.е. че той не следва да управлява МПС и е знаел
за издаденото против него наказателното
постановление № 16-0246-000044/03.05.2016г. на ВНД Началник група към
ОДМВР С, РУ Б. влязло в законна сила на 25.05.2016г.
Съдът не възприема възражението направено
от защитника на подсъдимия, че процесното МПС не е индивидуализирано в
достатъчна степен и счита същото за неоснователно.
Съдът,
след като призна подсъдимият Д.П.К. за виновен в извършеното от него престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК, прие при определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, че са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: младата му възраст и
затрудненото му имотно състояние. Като оттегчаващо отговорността
обстоятелство на подс.К., съдът
отчете предходното му осъждане. С оглед
на изложеното съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, и на основание чл.54 от НК му определи наказание лишаване от свобода
в размер на 1 /една/ година
и 2
/два/ месеца, което е около минималния размер, определен по чл.343в, ал.2
от НК, а именно една година. В случая
не са налице законовите предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК,
предвид на това, че спрямо подсъдимия е налице предходно осъждане, с наложено
наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, и подсъдимият
не само, че не е реабилитиран за същото, но е извършил деянието в изпитателния срок. Поради това съдът
постанови изтърпяването на така
наложеното на подс.К. наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и 2 /два/
месеца, на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване. Съдът наложи на подс.К. и кумулативно предвиденото в
чл.343в, ал.2 от НК наказание „глоба” в размер на 600.00/шестстотин/ лева, като счете, че с
оглед, изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, посоченият
размер, който е към минималния предвиден, е достатъчен за постигане целите на
наказанието.
По обвинението по
чл.270, ал.1 от НК:
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства от правна страна съдът приема,
че подсъдимият К. е осъществил от
обективна и субективна страна и състава
на престъплението по чл. 270, ал.1 от НК, за което следва да понесе предвидената от закона наказателна
отговорност. От обективна страна, подс.К. на
14.07.2016г. в с.С., обл.С., на главен път I-1 с посока на движение от гр.Б.
към с.Н., управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”
без регистрационни табели, бял на цвят с черни надписи на предния капак
противозаконно пречил на орган на властта - В.К.В. - младши автоконтрольор II
степен в група ОП на РУ-Б. при ОДМВР-С
да изпълни задълженията си по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България и да работи по
предотвратяване и пресичането на нарушения по пътищата и обществения ред, като
не спрял на подадения от страна на В. сигнал със стоп палка, а вместо това го
заобиколил и ускорил скоростта на движение на управлявания от него автомобил.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.270 ал.1 НК
се изразява в пречене на органа на властта да изпълнява своите служебни
задължения. Това означава, че деецът е създал препятствие за неговата дейност.
Престъплението е резултатно- то има за престъпен резултат създаването на
някаква пречка за служебната дейност на органа на власт, като не се изисква
този орган да не е могъл да изпълни своите задължения. В конкретния случай
деянието е извършено от подс.К. при форма на вина пряк умисъл - той е осъзнавал, че с действията си ще попречи на орган
на властта, какъвто е полицейския служител – св.В., да извърши проверка на
лекия автомобил, който управлявал, но въпреки всичко е направил всичко възможно
да възпрепятства тази проверка.
Престъплението по чл.270 ал.1 НК включва
действие или действия с което се създава пречка за работата на органа на власт.
В конкретния случай, подс.К. е възприел полицейските служители и конкретно св.В.,
който му подал сигнал със стоп-палка, възприел е подадения сигнал, но въпреки това не е спрял, заобиколил
го и увеличил скоростта си на движение.
Съдът,
след като призна подсъдимият Д.П.К. за виновен в извършеното от него престъпление по чл.270,
ал.1 от НК, прие при определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно: младата му възраст
и затрудненото му имотно
състояние. Като оттегчаващо отговорността обстоятелство на подс.К., съдът отчете
предходното му осъждане. За това деяние в чл. 270, ал.1 от НК се
предвижда алтернативни наказания “лишаване от свобода” до три години или
“глоба” от петстотин до две хиляди лева. За постигане целите на наказателната
репресия и с оглед относително високата степен на обществена опасност на
деянието съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода. С оглед на изложеното съдът определи наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, и на основание чл.54 от НК му определи наказание „лишаване от свобода” в размер на 6 /шест/ месеца, което е около минималния размер. В случая не са налице законовите предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК, предвид на това, че спрямо подсъдимия е налице предходно осъждане, с наложено
наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, и подсъдимият
не само, че не е реабилитиран за същото, но е извършил деянието в изпитателния срок. Поради това съдът
постанови изтърпяването на така
наложеното на подс.К. наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца,
на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ
режим на изтърпяване.
При този изход на делото съдът констатира, че
са налице предпоставките на чл. 23, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият е
извършил две престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и
да е от тях. Поради това, след като му
определи наказания за всяко от тях, му
определели и наложи едно общо
наказание по настоящата присъда, най-тежкото от горепосочените, а именно „лишаване
от свобода” за срок 1/една/ година и 2
/два/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното
общо, най тежко наказание съдът присъедини изцяло и наказанието “глоба” в размер 600.00 лв. (шестстотин
лева), платима по сметка на Републиканския бюджет.
Деянията, за които подсъдимият беше признат за виновен с настоящата присъда,
са извършени в изпитателния срок -3 години, за който е отложено изпълнение на
наказанието, наложено му с одобрено и влязло в сила на 28.04.2015г.
споразумение по НОХД № 282/15г по описа на БРС, в размер на 3/три/ месеца
лишаване от свобода. В случая са налице
предпоставките за приложението на чл.68, ал.1 НК, на което основание с
настоящата присъдата, съдът приведе в
изпълнение отложеното наказание лишаване
от свобода по НОХД № 282/15г. на БРС,
което да изтърпи отделно при първоначален общ режим на изтърпяване, на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си по
НОХД №252/2017г. по описа на Б.ски
районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :